№ 3523
гр. София, 24.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110202811 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. М. П., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 809/20.04.2020г., издадено от директор на
СДВР, с което на основание чл. 209а ал. 4 вр. чл. 209а ал. 1 от Закона за
здравето на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300, 00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за
здравето.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
Твърди се, че жалбоподателят не е бил запознат с въведената
противоепидемична мярка. Навежда се съществено нарушение на
процесуалните правила поради липса на произнасяне по наведените срещу
АУАН възражения. Излагат се и съображения за маловажност на
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят И. П., редовно призован, се явява
лично. Прави искане за отмяна на наказателното постановление по доводите
в жалбата.
Наказващият орган - Директор на СДВР, редовно уведомен, се
представлява от юрк. Ц. Виденов, който пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Счита, че материалният закон е правилно
приложен, незнанието на жалбоподателя на въведените противоепидемични
мерки не представлява изключващо вината обстоятелство и нарушението не е
1
маловажно. Навежда, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
подадена от легитимирано лице. С Определение № 3988/18.05.2022г. по дело
№ 4295/2022г. по описа на АССГ, XVIII касационен състав, съдът е приел, че
наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, без да
са били налице законовите предпоставки за това. С оглед извода за липса на
редовно връчване, съдът намира, че жалбата следва да се счете подадена в
срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и като допустима да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание било обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България за
времето от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. С Решение от 03.04.2020г. на
Народното събрание бил удължен срокът на обявеното с Решение от
13.03.2020г. извънредно положение до 13.05.2020г. Със заповед № РД-01-
143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването били въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от
00:00 часа на 21.03.2020г., сред които и преустановяване на посещенията на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места. Забраната била в сила и към
20.04.2020г.
В изпълнение на въведената противоепидемична мярка на 20.04.2020г.
подстъпите към парк "Докторска градина" в гр. София, ул. "Оборище" и ул.
"Сан Стефано", както и главните алеи били оградени със заградителни ленти.
Независимо от това на 20.04.2020г. около 11:45 часа жалбоподателят И. М. П.
прескочил една от заградителните ленти откъм входа на парка към ул.
"Оборище", чийто край бил паднал, и навлязъл в парка. Жалбоподателят бил
забелязан от свидетелите К. Г. и А. С. - полицейски инспектори при 05 РУ -
СДВР, на които бил поверен за наблюдение района на парк "Докторска
2
градина". От жалбоподателя П. били снети писмени обяснения. Свидетелят А.
С. - младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на
Участък - Кремиковци към 05 РУ на СДВР, съставил АУАН №
809/20.04.2020г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение затова, че на 20.04.2020г. около
11:45 часа в гр. София, на ул. "Оборище" и ул. "Сан Стефано" посетил
обществено място - "Докторска градина", при наличие на обявено в
Република България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на
Народното събрание и въведена на основание чл. 63 ал. 1 от Закона за
здравето със заповеди № РД-01-143/20.03.2020г. и № РД -01-154/26.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, изразяваща се
в забрана за посещения на места от посочения тип, с което виновно е нарушил
чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Актът бил съставен в присъствието на
свидетеля К. Г. и на жалбоподателя И. П., на когото бил предявен и му бил
връчен препис. При предявяване на акта жалбоподателят И. П. посочил, че
има възражения. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал
възражения срещу АУАН, озаглавени "жалба", заведени с вх. № 513000-
14437/22.04.2020г. с доводи, сходни на изложените в жалбата пред съда.
На 20.04.2020г. старши комисар Г.Х. - директор на СДВР издал
обжалваното наказателно постановление № 809/20.04.2020г., с което на
основание чл. 209а ал. 4 вр. ал. 1 от Закона за здравето наложил на
жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 300, 00
/триста/ лева за нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите А. С. и К. Г., писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - докладна записка от
младши полицейски инспектор А. С. от 20.04.2020г., обяснения от И. П. от
20.04.2020г., становище от Началник на група ТП - Оборище при 05 РУ -
СДВР старши инспектор И. Русева, възражения вх. № 513000-
18437/22.04.2020г., АУАН № 809/20.04.2020г., НП № 809/20.04.2020г.,
заповед № 513з-7383/27.03.2020г. на директора на СДВР, заповед № 513з-
7558/01.04.2020г. на директора на СДВР, удостоверение № 513р-
77841/15.09.2020г., издадено от СДВР.
3
Съдът кредитира гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите К. Г. и А. С., като намери, че същите са еднопосочни,
последователни, безпротиворечиви и кореспондират на писмените
доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са източник на преки
доказателства за правнорелевантните факти. Въпреки че предвид изминалия
период от време до разпита им в съдебно заседание свидетелите нямат
съхранен детайлен спомен за обстоятелствата на нарушението, те са напълно
еднопосочни в твърденията си, че са установили жалбоподателят да
преминава през парк "Докторска градина", както и че към онзи момент
забраната за преминаване през парка е била сигнализирана със заградителни
ленти, които не са били с нарушена цялост.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
еднопосочни и съответни на гласните доказателствени средства. Въз основа
на писмените доказателства съдът изгради и изводите си за компетентност на
актосъставителя и наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл. 209а ал. 3 ЗЗ и
видно от приетата като писмено доказателство Заповед № 513з-
7383/27.03.2020г. на директора на СДВР. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган съгласно чл. 209а ал. 4 от Закона за здравето.
В предсъдебната фаза на административнонаказателното
производство обаче са допуснати редица съществени нарушения на
процесуалните правила, които налагат отмяната на наказателното
постановление.
На първо място актът за установяване на нарушението и
наказателното постановление са издадени в един и същи ден - 20.04.2020г., с
което е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е бил
лишен от възможността да упражни гарантираното си от закона право на
възражение срещу АУАН. Към момента, когато жалбоподателят П. е
депозирал възраженията си срещу АУАН, озаглавени "жалба" и заведени с вх.
№ 513000-18437/22.04.2020г., наказващият орган вече е бил издал
обжалваното наказателно постановление. Съгласно чл. 44 ал. 1 ЗАНН
/редакция към 20.04.2020г./ освен възраженията при съставяне на АУАН,
4
нарушителят може да направи и писмени възражения срещу АУАН в
тридневен срок от подписването му. Наказващият орган всякога следва да
изчака изтичане на срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН преди произнасянето си по
административнонаказателната преписка, тъй като в противен случай
нарушава правото на защита на лицето, против което е съставен АУАН.
Последното има право да възрази срещу АУАН, да посочи писмени или
веществени доказателства, които следва да бъдат събрани служебно при
възможност /чл. 44 ал. 2 ЗАНН/. Съгласно разпоредбата на чл. 44 ал. 3 ЗАНН
актът и материалите по преписката следва да се изпратят на наказващия орган
заедно с постъпилите възражения и събраните доказателства в двуседмичен
срок от подписване на акта. Преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган има задължението да прецени възраженията и събраните
доказателства и когато е необходимо - да извърши разследване на спорните
обстоятелства. Единствената хипотеза, в която съставеният АУАН се
предоставя незабавно на наказващия орган, е уредена в чл. 44 ал. 4 ЗАНН -
когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република
България, като в този случай наказващият орган се произнася в деня на
получаване на административнонаказателната преписка /чл. 52 ал. 1 изр.
второ ЗАНН/. Разпоредбите на Закона за здравето не уреждат изключение от
общите правила на ЗАНН по отношение на срока за възражения срещу
АУАН, а нормата на чл. 236 от Закона за здравето изрично препраща към
ЗАНН по отношение съставянето на актовете за установяване на
административните нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления. И съдебната практика и теорията приемат, че
"извън хипотезата на чл. 52 ал. 1 изр. второ от ЗАНН ... е недопустимо
наказателното постановление да бъде издадено преди изтичане на 3- дневния
срок за възражения срещу акта, по съображения за гарантиране правото на
защита на наказаното лице" /Л. Панов, Р. Илкова, "Процесът по ЗАНН",
издателство "Сиела"/. В същия смисъл е и Решение № 6760/03.11.2016г. по
адм. дело № 7580/2016г. на АССГ. Коментираното нарушение е достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление, но наред с това следва
да се посочи, че следващо отменително основание представлява
несъответствието на АУАН и НП с изискванията съответно на чл. 42 ал. 1 т. 5
ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП не са
посочени нарушените разпоредби. И в АУАН, и в НП, като нарушена е
5
посочена разпоредбата на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Сочената за
нарушена правна норма е санкционна и не съдържа конкретно правило за
поведение, а единствено предвижда, че при неизпълнение или нарушение на
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а,
ал. 1 или 2 от Закона за здравето, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се налага административно наказание глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Съгласно чл. 63 ал. 4 от
Закона за здравето при обявена извънредна епидемична обстановка по чл. 63
ал. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област. Диспозицията на нарушението по чл. 209а ал. 1 ЗЗ е бланкетна и
следва да бъде запълнена с конкретно нарушение или неизпълнение на акт на
министъра на здравеопазването или на директора на РЗИ по чл. 63 ал. 4 или
ал. 7 ЗЗ или по чл. 63а ал. 1 или ал. 2 ЗЗ. В случая това не е сторено нито в
АУАН, нито в НП. Както в акта, така и в наказателното постановление се
посочва, че нарушената от жалбоподателя противоепидемична мярка е
въведена със заповеди № РД-01-143/20.03.2020г. и № РД -01-154/26.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването, като не са посочени конкретни точки,
въвеждащи нарушената противоепидемична мярка, от двата акта на
Министъра. Със Заповед № РД - 01-143/20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването са въведени три противоепидемични мерки / т. 1 - забрана
за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места; забрана на
преминаването на лица през контролно - пропускателните пунктове на входно
- изходните артерии на областните центрове освен в посочените изключения -
т. 2 и т. 3 от заповедта; забрана за лицата под 60-годишна възраст да
посещават хранителните магазини и аптеките във времето от 08:30 часа до
10:30 часа всеки ден. Със Заповед № РД - 01-154/26.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването пък са изменени предходно издадени заповеди на
Министъра на здравеопазването /сред които не е Заповед № РД - 01-
143/20.03.3020г./, като е удължен срокът на действие на въведените мерки до
12.04.2020г. Непосочването на конкретната разпоредба от заповед на
Министъра на здравеопазването представлява следващо съществено
6
нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничило правото на
защита на въззивника, изправяйки го пред едно неясно административно
обвинение.
Съдът намира, че трето самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление е обстоятелството, че нарушението се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от
този вид, поради което наказващият орган не е следвало да налага на
жалбоподателя административно наказание, а единствено да го предупреди,
че при следващо нарушение такова ще му бъде наложено. Нарушената от
жалбоподателя противоепидемична мярка е въведена с цел да се ограничи
ступването на множество хора на едно място и разпространението на
коронавируса. В случая от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят е преминавал през парка сам, не е бил придружаван от други
хора, не е седнал на пейка в парка, поради което и до струпване на граждани
не се е стигнало. На следващо място на по-ниската степен на обществена
опасност на нарушението сочи и целта на преминаването на въззивника през
парка - жалбоподателят се бил насочил към хранителния магазин, за да си
купи храна. Преценявани в съвкупност, коментираните обстоятелства сочат
на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с
други нарушения от същия вид. Ето защо като е издал наказателно
постановление, с което е наложил на жалбоподателя административно
наказание, вместо само да го предупреди, наказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон, което е следващото самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП.
Предвид извода за допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон, съдът намери, че жалбата е
основателна и наказателното постановление следва да се отмени.
Жалбоподателят не претендира и не доказва разноски.
При тези мотиви и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 809/20.04.2020г., издадено
от директор на СДВР, с което на основание чл. 209а ал. 4 вр. чл. 209а ал. 1 от
Закона за здравето на И. М. П., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 /триста/ лева за
нарушение на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8