№ 1498
гр. С., 16.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
СъдебниЕлена П. Василева
заседатели:С.ка З. Черкезова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
и прокурора В. П. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело
от общ характер № 20232230201437 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен
защитник адв. П. Н. от АК С..
Свидетел пореден № 3, редовно призован, не се явява.
За РП С. се явява прокурор В. И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Няма процесуална пречка, да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на ДЕЛОТО.
Същото е във фаза на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени показанията на неявилия се
свидетел, ако са съгласни подсъдимата и защитника й.
Адв. Н.: Съгласни сме да бъдат прочетени показанията на свидетеля Б..
Подс. Х.: Съгласна съм да бъдат прочетени показанията на неявилия се
свидетел, наясно съм, че същите ще се ползват при постановяване на
1
присъдата.
Съдът счете, че е налице основание за прочитане показанията на
неявилия се свидетел, а именно по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК,
тъй като свидетелят не се явява и страните са съгласни с това.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. Д. А. Б., дадени по време на
ДП пред орган на ДП и фиксирани в протокол за разпит на свидетел от
18.10.2022 г., лист 232 и 233 от том 1 от ДП.
Същите бяха прочетени.
ПОДСЪДИМАТА Г. Х., РАЗПИТАНА КАЗА: От 2020 г. съм собственик
и управител на заложна къща „Корект плюс 20“, тя има два обекта в гр. С.,
единият находящ се в кв. „Н.“ и другият на бул. „................“. Има и един обект
в гр. Ч.. Основната дейност на дружеството е предоставяне на парични заеми
срещу залог на движими вещи, в това число и благородни метали и когато е
необходимо извършване на търговски сделки с цел продажба на вече
предоставените заложени вещи, които не са откупени от заемателите. Както
всички обясниха до момента, когато един клиент дойде в офиса на заложната
къща и носи бижу, това бижу първо се проверя дали е златно на база един
специализиран камък, върху който бижуто се натърква и върху него се
поставят киселини за 14, 18, 22 карата или 8 и 9. Ако всичко с изделието е
наред, то се изтегля на кантар и се дава оценка на клиента, като фирмата ни
използва специализирани софтуери, в които абсолютно всичко е зададено и
служителят попълва само теглото и вида на изделието. При натъркването с
киселините върху камъка, ако изобщо не е злато, прави се една черта, минава
се с 14 карата киселина, която е и изделието напълно изчезва. Ако примерно
изделието е 14 карата, се натърква отново с тази киселина и при минаване с
киселината остава, а ще изчезне на киселината ако е позлатено. Има случаи, в
които е баня, но тъй като метала не държи на тази киселина и автоматично
тази следа, които ние сме начертали върху камъка изчезва, това е първия
сигнал. При натъркване се изтърква банята в повечето случаи. Ако е нещо,
което е много тежко, тъй като казват, че златото е тежко, но когато го държиш
в ръката то е леко и сме имали доста случаи на съмнения, разрязваме
изделието и отвътре където е самата вътрешност няма как да не избие този
2
метал, който не е златен. Понякога може да се използва и магнит, тъй като
златото не се привлича. Има много добри ментета на монетите и не всеки
клиент разрешава да му се отреже монетата. Когато клиент дойде, ако всичко
го удовлетворя, предоставя лична карта, попълват се данните - три имена,
ЕГН, номер на лична карта и адрес по лична карта, създава се договор, в който
е описано бижуто, което предоставя, сумата, която ще получи за бижуто и
дали го залага или директно го продава. Ако клиента го залага, се сключва
договор, т. нар заложен билет за 30 дни, ако го продава, отново му се съставя
заложен билет, но в рамките на един календарен ден, тъй като всичко, което
ние предлагаме или съхраняваме в заложната къща е било обект на залог.
Когато изтече срока, ние сме длъжни по закон да изчакаме заемателя в
изтичането на падежния срок, както и седем дневен гратисен период. Ако през
това време той заплати цялата дължима сума или лихвите и таксите, му се
подновява срока, ако в случай, че не ги погаси през двата периода, вещта му се
обявява за продаване, за да може ние да си възвърнем единствено сумата,
която сме предоставили. В тази си дейност заложната къща не става
собственик на вещта, а тя е един вид посредник между заемателя и купувача
на вещта. Всяка сума, която се получи над сумата, която е дължима, ние
трябва да я заплатим на клиента, предоставил вещта в залог. В конкретния
случай тези златни накити са предоставени от клиенти по заложни билети,
които не са изпълнили падежа по договора и вещите им вече остават за
продаване, за да може да се възвърне сумата, която ние сме им предоставили
като заем. По това време в заложната къща работеха три момичета - З. Г., К. Т.
и С. К., те са наясно с тези процедури, които обясних. По този начин работят
всички мои колеги, които имат заложни къщи. Никога не съм чувала някой да
е санкциониран или спрямо него да са провеждани такива мероприятия, дори
има фирми, както и ние имаме сайт, има и други фирми, които имат сайт, в
който да си предлагат вещите с цел по-бърза възвращаемост, дори ги обявяват
като пръстен примерно „Версаче“ или „Шанел“, но цената, на която се
продават не е в заблуда на клиента нито пък съхранението на тази вещи е с
цел продаването им. Съхранението им е заради залога и вече когато не си го
откупят, ние трябва да си възвърнем сумата, която сме им предоставили.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
По доказателствата, съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал всички
писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по писмените доказателства.
Адв. Н.: Нямам възражения по писмените доказателства.
На осн. чл. 284 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на страните веществените доказателства подробно
описани в обвинителния акт и запечатани в плик с лепенки на РП С., с плик №
А 0016045.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по веществените доказателства и
няма да соча други доказателства.
Адв. Н.: Нямам възражения по веществените доказателства и няма да
соча други доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението така както е предявено по
отношение на подсъдимата Г. Х.. Считам, че фактическата обстановка е
установена и доказана от събраните по делото доказателства такава, каквато е
посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което няма да
се спирам подробно върху нея. Ще поясня само, че на 16.09.2022 г. в гр. С., на
ул. .......................... № 16Б, в търговски обект заложна къща „Корект плюс 20“
ЕООД са и без съгласието на притежателя на изключителното право
юридическото лице „CHANEL SARL” („Шанел“) Швейцария, притежател на
търговската марка „CHANEL“ („Шанел“) и юридическото лице „GIANNI
VERSACE S.P.A“ („Джани Версаче С.П.А“), Италия, притежател на
търговската марка: „VERSACE“ („Версаче“), представлявани за Р.България от
„Турку, Т. и Турку“ ООД с управител Г.Н.Т. и/или А. С. Т. - адвокат от АК -
София с преупълномощено лице Л. Л. Б.; юридическото лице „LOUIS
4
VUITTON MALLETIER SA“ („Луи Вюитон Малетие СА“), Франция,
притежател на търговската марка: „LOUIS VUITTON“ („Луи Вюитон“),
представлявани за Р.България от „Арсис консултинг“ ЕООД с управител В. Д.
С. с преупълномощено лице - адвокат А. Т. Т. от АК - София; юридическото
лице „Nike Innovate C.V.“ /Найки Иновейт С.В.“/, САЩ, притежател на
търговската марка „Nike“ („Найки“), представлявано за Р.България от Д. А. Б.
от САК, подсъдимата Г. Х. е използвала без правно основание в търговската си
дейност тези марки, обект на това изключително право, като са предлагани за
продажба и са съхранявани с цел продажба в търговския обект подробно
изброените в обвинителния акт златни накити от съответните марки, като с
деянието са причинени значителни вредни последици на притежателите на
тези марки. С това си деяние подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 172б ал.2, вр. ал.1 от НК,
като деянието е извършено с пряк умисъл, подсъдимата е съзнала обществено
опасния му характер, предвиждала е и искала настъпването на обществено
опасните последици. При определяне на вида и размера на наказанието, моля
съда да се съобрази с наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно чистото съдебно минало на подс. Х., от друга страна с липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства и наложите наказание при условията
на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода, което да
бъде отложено за изпитателен срок от три години. Ще Ви моля на основание
чл. 172б ал.3 от НК, златните накити да бъдат отнети в полза на държавата.
Адв. Н.: Искането към съдебния състав от наша страна е да
постановите присъда, с която да оправдаете моята подзащитна за това да е
извършила деяние, което от прокуратурата е квалифицирано като
престъпление по чл. 172б ал.2, вр. ал.1 от НК. Касае се за едно абсурдно
обвинение, което не е основано нито на закона и най-малко е отчетена
спецификата на работа и съответно дейността на заложната къща управлявана
от моята подзащитна, която дейност е изрично уредена в специална наредба за
дейността на заложните къщи в страната. Съгласно така цитираната наредба,
има един текст чл. 15, която разпоредба посочва конкретни ограничения,
респективно какви точно вещи заложната къща не може, респективно няма
право да приема като обезпечения. В тези три конкретни хипотези въобще не
попадат тези вещи, които са предмет на обвинението. Ако доверителката ми
извършваше търговска дейност чрез магазин, в който да извършва търговия с
5
тези вещи, т.е. да купува конкретни стоки с цел да ги продаде и да ги продава,
тогава може би логиката на прокуратурата донякъде би могла да бъде
възприета. Считам, че за съдебния състав не остана тайна начина, по който
функционират всички заложни къщи в страната. Тази дейност, която те
извършват както пояснихме е специфична, касае се за отношения между
заложната къща като залогоприемател срещу отпусната съответна парична
сума и съответни частни лица, които в случая са залогодатели и предоставят
конкретни свои вещи в залог на съответната заложна къща. Дори и само това
опосредяване изключва един от елементите на чл. 172б от НК, който елемент е
привнесен в диспозитивната част на обвинението където е посочено, че
заложната къща и в частност моята подзащитна извършила продажба на стоки,
както и съхранявала такива с цел продажба, без съгласието на носителя на
правата върху съответната марка. Както вече поясних, дейността на заложите
къщи е конкретно, изрично и специално уредена в цитираната наредба за
дейността на заложните къщи. С други думи тази наредба се явява като
специален нормативен акт по отношение на буквалното директно и общо
прилагане на чл. 172б от НК. С други думи, обсъждайки елементите на
деянието на чл. 172б от НК, а първият от тях деянието да включва продажба
на стоки без наличие на правно основание за това, е абсолютно изключено.
Правното основание да се извършва продажба на всякакъв вид стоки и вещи
извън тези посочени изрично в чл. 15 от наредбата за дейността на заложните
къщи, няма как да се квалифицира като продажба на стоки без правно
основание. Бих желал да онагледя това, което казвам със следното. Ако би
било вярно, изключвам разбира се нормативно установения ред, че не би
следвало да се приемат стоки втора ръка, във всички случаи не нови, в
заложните къщи и то такива носещи марка върху тях „Найки“, „Версачи“, или
която и да е друга от световно известните, то това би следвало да се отнася за
всяка една друга марка, давам пример „LG“, „Samsung“, защото предмет на
залог могат да бъдат редица технически средства, изобщо пълната палитра на
разнообразието на стоки, които вече са били веднъж закупени от лицата, които
като техни притежатели са ги предоставили в заложната къща под формата на
залог. Заложната къща на друго основание нито има задължения, нито би
могла да изследва произхода на тези стоки, тъй като същите, както вече
заявих, дори не са и нови, а са предоставени от техни собственици. Затова
считам, че държавното обвинение следваше да отчете още от самото начало и
6
да прецени, че в конкретния случай няма и не може да има вариант, в който да
се счита, че извършваната дейност от заложната къща има за резултат
нарушаване на права на интелектуална собственост, в случая продажба или
търговия със стоки носещи определени търговски марки, без съгласието на
техните носители на права и в този смисъл не би следвало изобщо да има
образувано и ДП, камо ли след това да се продължава напред. Затова съм
учуден, че представителя на държавното обвинение продължава да поддържа
повдигнатото обвинение на моята подзащитна. Освен това в обвинението се
твърди, че има причинени вреди на носителите на правата върху споменатите
в обвинителния акт търговски марки. Такива вреди няма как заложната къща
и в частност моята подзащитна да причини по вече заявеното по-горе. Освен
това в обвинителния акт предполагам, че е техническа грешка, пише, че
вредите били възстановени, друга е темата какви са тези вреди, кой ги е
установил и т.н. Както и между другото неявилия се свид. Б. заявява в
прочетените днес негови показания, че специално и за „Найки“ марката не се
изисква специално съгласие за носителя на тези права, а е достатъчно самата
стока да не бъдела различна от оригинала, т.е. някакъв фалшификат, но това
също е абсолютно без значение и затова ние с моята подзащитна заявихме, че
няма абсолютно никаква пречка да бъдат прочетени показанията на този
неявил се свидетел. Освен това при приемането на стоките в залог, специално
в конкретния случай инкриминираните златни изделия, накити, бижута и
както и да ги наречем, изобщо не се гледа и не се обръща внимание на това
какво евентуално е написано върху тях, тъй като единствено се измерва
тяхното тегло като благородни метали, защото ако приемем за възможна
тезата на прокуратурата за това, че когато се касае за залагане на вещи, които
имат определена търговска марка, а са много редки случаите, в които
съответните изделия са анонимни, нормално е да носят обозначение на
търговската марка, лого и каквото и да е друго, то това означава, че заложните
къщи не би следвало изобщо да могат да осъществяват практически дейността
си. Затова няма как буквално да се чете и възприема текста на чл. 172б от НК.
Това опосредяване, за което става въпрос, е съществена част от специфичната
дейност на заложните къщи. Предоставям само за информация на настоящия
съдебен състав едно определение на СРС, което коментира идентичен случай
със заложна къща. При така заявените факти няма как да се приеме и да се
счита, че деянието, в което е обвинена моята подзащитна е реално
7
осъществено от нея. Няма да коментирам бланкетността на твърдението на
прокуратурата за това, че видите ли това деяние е извършено с пряк умисъл,
че подсъдимата е съзнавала обществено опасните последици и т.н., това е
просто едно клише, което няма нищо общо със спецификата на казуса,
предмет на настоящото наказателно производство. Ще дам още два примера.
Ако, още веднъж казвам, поддържащата теза на прокуратурата би могла да
бъде приета за вярна, то по същия начин би следвало да отговарят и банките, в
случая когато се извършва залог на търговско предприятие. Търговското
предприятие включва много различни активи, абсолютно всичко, което едно
търговско дружество има, в това число автомобили, понякога Мерцедеси,
понякога други, които са с доказани защитени права и марки, включително и
други вещи, които биха могли да бъдат определени като дори благородни
метали. По същата логика ЧСИ също не трябва да извършва продажби на
такива вещи, защото ако един длъжник, който не си е платил своевременно
задълженията бъде предмет на принудителни действия от съдебния
изпълнител, бъде извършен опис на негови лични вещи и в описа на тези
лични вещи попаднат каквито и да са предмети от рода на благородни метали,
дрехи, обувки и всякакви други аксесоари, които примерно носят
наименования, „Луи Вюитон“, „Ферари“, „Версаче“, „Армани“, то тогава
съдебния изпълнител не би следвало също да може да извършва тези
продажби, защото тогава би влязъл и той в някаква колизия с нормативни
разпоредби, така че търговската дейност на заложните къщи е уредена в чл. 1
от Наредбата за дейността на заложните къщи и там е казано какво извършват
заложните къщи по занятие и това занятие няма за пряк предмет продажба на
вещи с конкретни търговски марки или при липсата на такива търговски
марки. Ето защо аз ще Ви помоля в съвкупност да обсъдите всички тези
доводи, категорично да приемете, че не е налице осъществено престъпление
от страна на доверителката ми и единствения правилен, справедлив и
законосъобразен акт, бих се изразил е в оправдателна присъда безусловно и
изцяло за подзащитната ми. В този смисъл моля да постановите Вашата
присъда. Моля с присъдата да бъде постановено иззетите веществени
доказателства да бъдат върнати, респективно предадени на заложната къща,
от която са иззети.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. Х.: Ще кажа, че не се
признавам за виновна и че в своята дейност ние оценяме наистина
8
съдържанието на благородния метал, а не каква марка носи и това няма
никакво значение за нас и пряко за мен, аз да ги предлагам на някаква по-
висока цена, защото носят някакво лого. Това не се е доказало и не се е
случвало никога при нас. Всички заложни къщи в България действат
абсолютно по същия начин и до момента не съм чувала някой да е притежавал
разрешително за продажба или приемане в залог на вещи, които носят лого на
известни марки.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. Х.: Моля да получа
оправдателна присъда.
Съдът счете делото за изяснено и след съвещание обяви присъдата си,
като разясни на страните правото на жалба или протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9