НЧХД № 210/2017 г.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на
постъпила в Районен съд гр. П. тъжба от А.И.Н., с ЕГН- ********** ***, който е
повдигнал обвинение против подсъдимите К.Й.Е. *** и Д.К.У. ***, за престъпление
по чл.130 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно в
това, че на 12.09.2016 г., в ресторант „х.к“, на АМ „Тракия“, като
съизвършители в съучастие с неустановени лица, са му причинили лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание, в резултат на причинени
кръвонасядания по тила, лицето, тялото и двете мишници и охлузвания по тила и
лицето.
Солидарно срещу подсъдимите К.Е. и Д.У. е
предявен гр. иск по чл.45 от ЗЗД от частния тъжител А.Н., за сума в размер на
5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
с протоколно определение на съда.
В съдебните заседания тъжителят се явява лично и с повереник. Последният
поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за постановяването на осъдителен съдебен
акт спрямо подсъдимите и уважаването на предявения граждански иск в пълен
размер, с присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимите Е. и У. се явяват
лично в съдебно заседание и със защитник. И двамата подсъдими не се признават за виновни по повдигнатото им обвинение и
дават обяснения по същото. Защитникът им ангажира доказателства и моли съда да
ги оправдае.
Районният съд, като обсъди
и прецени събраните по Д.то писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки
се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подс. К.Е., подс. Д.У. и частният
тъжител А.Н. се познавали от преди. Преди време подс. Е. имал връзка със св. М.Б.,
която приключила преди 3-4 години. От около две години частният тъжител Н. и св.
Б. са гаджета.
На 11-ти срещу 12-ти септември 2016 г.,
около полунощ, св. Б. и частният тъжител Н. ***, находящо се на АМ „Тракия“.
Влезли в ресторанта и седнали да изпият по бира на една от масите срещу
бар-плота и витрините, като Н. бил с лице към входа на заведението, а Б. с
гръб. По това време в заведението имало и други клиенти, както вътре, така и
отвън.
След известно време в заведението
влезли подсъдимите Е. и У., св. Н.В., И. Х., Д. Ш.
и Л. Н. и се отправили към витрините.
Тогава А.Н. повикал подс. Е., като му подсвирнал и му направил знак с ръка.
Подс. Е. отишъл при частния тъжител и св. Б. и седнал на тяхната маса, срещу Н..
Последният потърсил сметка от Е. защо е говорил пред други хора по негов адрес,
че бил наркоман. Това частният тъжител бил научил от св. Б., която пък го
разбрала от лица, пред които Е. е говорил. Двамата започнали да си разменят
реплики. В един момент А.Н. понечил да стане и тогава подс. Е. му нанесъл удар
с юмрук в лицето, в резултат на което тъжителят паднал на земята. Тогава подс. У.
и част от другите момчета отишли към тях. Подсъдимите Е. и У. започнали да
ритат тъжителя Н., като му нанасяли удари по цялото тяло. Включили се и някои
от другите момчета, като по делото не се установи кои от посочените по-горе
лица извън подсъдимите са участвали в нанасянето на удари с ритници на частния
тъжител. Св. Б. им извикала да престанат, но това не ги отказало. В един момент
Д. Ш. се опитал да спре подсъдимите, като ги разтърве от частния тъжител. Силно
уплашена от случващото се, Б. избягала навън. Служителката в ресторанта, св. А.М.,
извикала към момчетата да престанат, като им заявила, че ще извика полиция. В
този момент някои от клиентите, които се намирали отвън влезли в заведението
като се намесили и успели да разтърват нападателите от тъжителя. Управителят на
заведението позвънил на тел.112 и подал сигнал за случващото се. Като чули за
полицията, подс. Е. и У., и останалите от групичката избягали навън и си
тръгнали с автомобила, с който били дошли по-рано.
Частният
тъжител Н. успял да се изправи, но чувствал болка по цялото си тяло. Лявата
скула на лицето му била подута, клепачите на лявото му око били затворени, от
устата и носа му течала кръв. Той и св. Б. си тръгнали от заведението, с идеята
първо да оставят в св. Б. ***. По пътя приятели на Н., които се били събрали в
къща в с. К., му позвънили по телефона и
поискали да мине покрай тях. Виждайки състоянието на Н., приятелите му решили
да тръгнат с тях с друга кола, за да ги придружат до с. Л.. Когато наближили
дома на св. Б.,*** изход е спрял автомобилът, с който подсъдимите Е. и У. си тръгнали
заедно с останалите момчета от групичката им, като подсъдимите и още две от
момчетата- Д. Ш. и Л. Н. били извън автомобила. Тогава тъжителят и водачът на
другия автомобил спрели в началото на тази улица, като момчетата от втората кола
излезли от нея, а едно от тях носело бухалка в ръцете си. Това изплашило
групата на подсъдимите и те веднага влезли в своя автомобил и потеглили.
Приятелите на тъжителя Н. тръгнали да бягат по колата им, но не успели да я
настигнат и групата на подсъдимите си тръгнала. Тъжителят Н. и неговите
приятели също си тръгнали, а св. Б. се прибрала в дома си.
Когато
се прибрал в къщи в с. К., бил посрещнат от неговата майка св. К.Н.. На нея той
разказал какво се е случило, а тя му сложила компреси, за да спадат отоците,
които имал по лицето.
Два дни по-късно пострадалият Н. посетил кабинета по съдебна медицина в
МБАЛ- П., където бил освидетелстван от съдебен лекар и му било издадено СМУ №
50-І/14.09.2016 г.
От приетото по Д.то като писмено доказателство СМУ се установява, че при
извършения преглед на тъжителя, по повод заявеното от него, че на 12.09.2016 г.
в х.к, бил нападнат и бит с ритници и юмруци по главата и тялото от шестима
човека, двама от които познава, били констатирани следните телесни увреждания:
охлузване с размери 0,5х0,5 см на горен ляв клепач, охлузване на площ 0,5х0,3
см на горен десен клепач, синкавокръвонаседнати по цялото си протежение долни
клепачи и на двете очи, охлузване на кожата по лявата скула с размери 0,5х1 см
с кафеникава коричка, синкаво кръвонасядане и оток на площ с диаметър 2 см в
тилната област предимно вляво, синкаво кръвонасядане с размери 14х4 см в лявата
гръбна половина на тялото под лявата лопатка, тъмносинкаво кръвонасядане с
размери 2х2 см по външната повърхност на дясната мишница и кръвонасядане с
размери 1х1 см с тъмносинкав цвят по външната повърхност на лявата мишница.
Така констатираните травматични увреждания според съдебния лекар
съставляват лека телесна повреда, т.к. са причинили на пострадалия болка и
страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Травматичните увреждания към момента
на тяхното констатиране добре отговаряли по време и начин да са получени именно
така, както е съобщил пострадалият, при удари с юмруци и ритници по тялото и
главата, по механизма- действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху
такъв.
По повод на случилото се на 13.02.2017 г. пострадалият А.Н. *** и било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите М.Б., А.М., К.Н., К.В. и М.Д., частично от показанията на
свидетелите И.Б. и Н.В., а също и от относимите и приети по Д.то писмени
доказателства, основното от които е СМУ № 50-І/16г.
Веднага следва да се каже, че показанията на св. И.Б. не заслужават
задълбочено обсъждане, т.к. не допринесоха почти с нищо за изясняване на релевантните
за делото факти. От тях се установява само, че докато е бил заедно с компания
отвън пред заведението е чул женски писък и това накарало него и приятелите му да
влязат в заведението, като той хванал едно от момчетата и го подместил.
Разбрал, че нещо било станало, идвали и полицаи, но не се интересувал, а и бил
употребил алкохол и не си спомнял. Веднага трябва да се каже, че по неясни за
съда причини този свидетел спестява част от своите възприятия, т.к. от
показанията на свидетелите М. и Д., категорично стана ясно, че той се е намесил
в разтърваването на нападателите от пострадалия и че и той е дал информация на
полицаите за случилото се и че групата на подсъдимите са нападнали тъжителя Н.,
като са му нанесли удари.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б., М., Н., В. и Д., т.к.
същите са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по един
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Отделно от
това свидетелите М., Д. и В. са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото.
Св. Б. е пряк очевидец на случилото се- тя е видяла как без каквато и да е
причина и без да е предизвикван от частния тъжител, подс. Е. го е нападнал като
му е нанесъл удар, в резултат на който Н. е паднал на земята. Категорична е в
показанията си, че след това подс. Е. е продължил да нанася удари с ритници на
пострадалия и че подс. У. също е започнал да рита Н., както и част от другите
момчета от групата, като с категоричност заявява, че единствено не е видяла Д. Ш.
да участва в нанасяния на Н. побой, а че той дори се е опитал да разтърве
нападателите от пострадалия. Св. Б. първа е видяла състоянието на пострадалия,
веднага след като му е бил нанесен побоя. В показанията си тя сочи, че когато е
влязла в заведението е видяла, че лицето му е било цялото синьо, с подуто око,
а устата и носът му са кървели. Най-напред на нея Н. се е оплакал от болки в
областта на ребрата под рамото вляво. Вярно е, че св. Б. заяви, че не може да
каже дали подс. Е. е блъснал с ръце пострадалия или му е нанесъл удар с юмрук,
макар че нищо не й пречеше да заяви, че Е. е нанесъл юмручен удар на Н., така
както последният е заявил в тъжбата си и пред съдебния лекар, при положение, че
тя е негова приятелка. Това показва, че тази свидетелка не се стреми да угоди
на обвинението, а съвсем добросъвестно излага единствено това което е видяла и
чула и дава своите показания единствено с цел изясняване на фактическата
обстановка по Д.то. Следва да се отбележи, че св. Б. е категорична, че именно
подс. Е. е нанесъл удара на пострадалия, без последният да му посяга и че в
резултат на този удар Н. е паднал на земята, като двамата подсъдими и някои от
момчетата, като отново добросъвестно заяви, че не може да посочи кои точно от
групата, са продължили да го ритат и удрят, както и че единствено не е видяла Д.
Ш. да участва в побоя.
Очевидец на случилото се е и св. А.М., служител в заведението, която категорично
посочи, че е видяла как подсъдимите Е. и У. и още две момчета са ритали Н.,
който е лежал на земята. Св. М. заяви също, че веднага след нанесения на
пострадалия побой, когато подсъдимите и другите момчета са си тръгнали, е
видяла че Н. е целият разкървавен в лицето и носа и че на мястото, където е
лежал на пода е имало кръв, която впоследствие е почистила. Свидетелката
посочи, че не е видяла кой точно е започнал боя, т.к. е обслужвала едно от
момчетата, но заяви, че разправията е започнала когато подсъдимите и техните
приятели са влезли в заведението, видяла е, че са разбутали маси и столове в
заведението, като двамата подсъдими и още две от момчетата са ритали Н., но не
може да уточни кой къде точно е ударил пострадалия.
Св. К.В. и св. М.Д.- полицейските служители, отзовали се на подадения
сигнал, макар и да не са били преки очевидци на случилото се, разказват онова,
което са научили от св. М. и св. Б., т.е. посредством чутото от тях преразказват
за действията на подсъдимите и другите момчета от групата им, а именно че те са
нападнали пострадалия с физическа саморазправа и че е имало сбИ.е. Св. Д.
посочи, че освен със св. М. е провел разговор и със св. И.Б., който е бил сред
клиентите в заведението, и му е казал, че групата момчета, които са пристигнали
в заведението са „налетели“ на Н. и че посоченият е пострадал, в резултат на
нанесени му удари с юмруци.
По този начин показанията на свидетелите Б. и М. се явяват пряко, а на свидетелите
В. и Д.- косвено доказателство за авторството на деянието. Косвено
доказателство за авторството са и показанията на св. К.Н., майка на
пострадалия. Тя също сочи недвусмислено, че същата нощ, след инцидента е
посрещнала сина си в дома им и след като го е попитала какво се е случило, той
й е разказал, че е бил бит и ритан от подсъдимите Е. и У. и още няколко
момчета, които не познавал, след като Е. го е ударил и съборил на земята.
Разбрала е от него, че групичката го е нападнала, че е бил провокиран по
някакъв начин от тях, с думи и ставайки от масата му е нанесен удар от подс. Е..
От особена важност е да се посочи, че свидетелите Б., М. и Н. са преки
очевидци на състоянието на пострадалия. Още същата вечер, а св. Н. и в
следващите дни, те са добили непосредствени впечатления, виждайки травматичните
увреждания, нанесени на тъжителя Н., като ги описват в своите показания. Така
например св. М. сочи, че е видяла, че след нанесения му побой, пострадалият е
бил целия разкървавен по лицето и носа. Св. Б. също сочи, че когато е влязла в
заведението, след като подсъдимите и другите момчета са си тръгнали, е видяла,
че лицето на пострадалия е било цялото синьо, окото му подуто, а от устата и
носа му е текла кръв, както и че Н. се е оплакал от болки в областта на ребрата
под рамото вляво. Св. Н. също посочи, че когато е посрещнала същата нощ сина си
в дома им, е видяла „страшни“ охлузвания по очите, по лицето и слепоочието му, кървял е, а
лицето му е било отекло. Тя заяви, че първоначално дори е мислела, че носът на
сина й е счупен. По нейните думи е бил в ужасен вид, „буквало обезобразен“,
изпитвал е силни болки. Св. Н. заяви още, че на сутринта, е видяла и други
травматични увреждания по тялото на пострадалия- оток и посиняване в областта
на тила, синини в задната част на кръста под лопатката и под мишниците.
По този начин показанията на св. Н. се явяват
косвени за механизма на извършване на престъплението, но в същото време- преки,
досежно причинените на пострадалия травматични увреждания непосредствено след
причиняването им, в резултат на ударите с юмруци и ритници по главата и тялото
на пострадалия, нанесени от подсъдимите Е. и У. и част от момчетата от тяхната
групичка.
Показанията на коментираните по-горе
свидетели кореспондират напълно с отразеното в СМУ.
Вярно е също, че св. Н. е в близка родствена връзка с пострадалия- негова
майка, а със св. Б. тъжителят има близки интимни отношения, но предвид
обстоятелството, че техните показания не противоречат на останалите коментирани
обективни доказателства, а от друга страна, не бяха оборени от нито едно от
доказателствата по Д.то, то съдът няма основание да не кредитира показанията им.
От особена важност е да се каже също, че свидетелите М., Д. и В. пък са абсолютно
незаинтересовани от изхода на Д.то. Те нямат какъвто и да е мотив да твърдят
нещо, което не са видели или чули и с което да уличат подсъдимите в
извършването на действия, които да не са осъществили.
Всичко изложено дотук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подсъдимите и за тяхната виновност.
В своите обяснения подс. К.Е. лансира
друга версия, а именно, че бил извикан от Н., които му подсвирнал и го повикал
по име, отишъл и седнал на масата им и тогава пострадалият на висок тон му
потърсил сметка за казани по негов адрес думи, но той му отвърнал, че не е
дошъл „да правят щуротии“. Н. обаче станал, протегнал ръцете си към него
и си забил пръстите в лицето му, като започнал да го дърпа и щипе. Тогава той
го отблъснал с ръце, Н. го пуснал, отдръпнал се назад и с крака си блъснал
стола, на който стоял. Намесили се хора отвън и неговите приятели и ги
разделили набързо. Сочи, че докато тъжителят го държал с пръстите си, той не
виждал нищо. Продавачката се развикала и казала, че ще извика полиция и те си
тръгнали. Категорично заявява, че не е ритал пострадалия и че последният не е
падал на земята.
Подс. Д.У. даде обяснения, които също
са в противовес с описаната по-горе и установена фактология, но влизат в
противоречие и с обясненията на подс. Е.. Подс. У. заяви, че когато са влезли в
заведението чул подсвирване два-три пъти, което идвало откъм масата на тъжителя
и се обърнал натам. Видял, че Н. извикал подс. Е. с думите „Ей баче,
ела за малко”, при което Е. отишъл и седнал на тяхната маса до тъжителя, като
двамата започнали спокоен разговор. След като ги гледал около 20-30 секунди се
обърнал да си поръча и тогава чул спор и изтропване на стол. Обърнал се отново
към масата на Н. и видял, че той се нахвърлил на подс. Е., като го хванал за
лицето с двете си ръце. Сочи също, че тогава подс. Е. станал и избутал Н. и тогава
той тръгнал към двамата, дръпнал Е. и ги разтървал. В същото време и другите
момчета тръгнали да разтървават Е., а влезли и хора отвън. По думите му имало
суматоха, защото подс. Е. и тъжителят Н. се сбутали. Тогава тяхната група
излезнали и си тръгнали. Твърди, че не е видял пострадалия да лежи на земята.
Съдът намери, че обясненията на подсъдимите Е. и У. не могат да бъдат обективен
източник за действителните факти. Очевидно е, че те се стремят да изградят една
защитна теза, като опишат както своето, така и на съучастниците си поведение
като съвсем обичайно и безобидно, а от друга страна, че едва ли не е имало
противоправно поведение от страна на пострадалия спрямо подс. Е., като въпреки
всичко Е. е запазил самообладание и не е удрял тъжителя, а само го е отблъснал
от себе си, като нито той, нито У. или други от компанията им са ритали и
нанасяли юмручни удари на тъжителя.
Не убягна от вниманието на съда, че обясненията на двамата подсъдими са
противоречиви. Така напр. подс. Е. заяви, че след като е бил повикан от
тъжителя е седнал на масата му срещу него, като той на висок тон започнал да се
разправя с него. Подс. У. пък заяви, че Е. е седнал до Н. и двамата са
започнали спокоен разговор. Пак според У. след като чул изтропване на стол се
обърнал и видял тъжителят да напада Е., което накарало последния да се изправи
и да го избута. Подс. Е. обаче посочи, че след като е избутал Н., той се е
отдръпнал назад и е ударил с крака си със стола и той е изтропал.
Св. Н.В., който е бил във въпросната компания на подсъдимите, с показанията
си направи опит да подкрепи техните версии, като заяви, че нито подс. Е., нито
подс. У. са удряли и ритали пострадалия, както и че първият не е нападал Н. и
последният не е падал на земята. Според неговите показания подс. У. е бил
заедно с него на бара да поръчва, когато подс. Е. бил бутнат в гърдите от Н.,
след което двамата се сбутали и той и У. и други хора се намесили и ги
разтървали. Очевидни обаче са противоречията между показанията на този свидетел
и обясненията на подсъдимите. Така напр. и двамата подсъдими сочат, че
тъжителят е подсвирнал и повикал повикал подс. Е., докато св. В. посочи, че Н.
е извикал Е. по прякор. По-нататък според подс. Е., а и според подс. У.,
първият е отишъл и седнал на масата на пострадалия и са започнали разговор,
докато св. В. посочи, че още когато отишъл до масата на Н., последният е
нападнал Е. като го е избутал с ръце, след което се сбутали и били разделени.
Според подсъдимите обаче Н. е нападнал Е. като впил пръстите на ръцете си в
лицето и го е стискал и щипел. Освен това св. В. посочи, че веднага след като е
повикал Е., Н. му е казал, че ще „помете заведението с него“. Самият Е. освен,
че не заяви, да е бил заплашван по този начин, категорично посочи, че Н. му е
потърсил сметка на висок тон с думите защо е говорил по негов адрес. Налице са
и други противоречия, като например колко човека е била компанията им и кои са
били в нея. Според св. В. общо са били 4 човека, а според двамата подсъдими са
били 6 човека, както и че масата, на която е седял пострадалия била близо до
витрините, докато според подсъдимите, а и свидетелите М. и Б. масата се е
намирала на по-отдалечено място от бар-плота. Всички тези драстични
противоречия на показанията на св. В. с обясненията на подсъдимите, а и с тези
на коментираните свидетели и най-вече показанията на Б. и М., бе достатъчно за
съда, да приеме неговите показания за недостоверни и да не им даде кредит на
доверие, още повече, че същият е в близки приятелски отношения с двамата
подсъдими и се стреми да подкрепи с показанията си тяхната защитна теза. Освен
това обаче показанията на св. В. се опровергаха и от останалия доказателствен
материал по Д.то, анализиран по-горе.
Следва да се отбележи също, че твърдението, че подс. Е. е бил стискан и
щипан с пръсти от тъжителя, не беше подкрепено от нито едно обективно
доказателство по Д.то. Ако това твърдение беше вярно, то по лицето на подс. Е.
щеше да има видими следи, които да бъдат забелязани от присъстващите, които
обаче не заявиха да са видели такива, а най-нормалната реакция на подсъдимия в
такъв случай е, същият да потърси лекарска помощ или пък да бъде освидетелстван
от съдебен лекар, който да установи причинените му телесни увреждания.
Поради наличието на противоречия в обясненията на подсъдимите Е. и У. и
поради това, че те бяха опровергани от показанията на свидетелите М., Б., Д. и В.,
както и от СМУ, но и не бяха потвърдени от показанията на св. В., мотивира съда
да изключи като достоверни техните обяснения.
Макар и да стои вън от главните факти по Д.то и поради което не заслужава,
подробен анализ, лансираната от подсъдимите версия, че са били едвали не
преследвани от тъжителя и приятелите му, нападнати и заплашвани, съдът намира
за недостоверна. Няма никаква логика, ако те са знаели, че ще бъдат преследвани
и нападнати, след като са оставили техния приятел и той се прибрал в дома си да
останат на улицата при автомобила си и спокойно да разговарят и да пушат.
Житейски логично и достоверно звучи твърдението на св. Б., че приятелите на Н.
са ги придружили до дома й, защото с оглед на случилото се са допускали, че ще
бъдат причакани от подсъдимите и приятелите им. Което в действителност се е и
случило, защото мястото, където се е намирала компанията на подсъдимите е било
в близост до дома на св. Б.. Изплашени обаче от численото надмощие и това, че
едно от момчетата е носело в себе си бухалка, подсъдимите и приятелите им са
избягали.
В заключение
следва да се каже само и това, че дори и да се допусне, че след случилото се
подсъдимите са били преследвани и достигнати от приятелите на частния тъжител,
като са ги нападнали и заплашили, то те тогава несъмнено щяха да се оплачат в
полицията или прокуратурата. Това пък показва още веднъж, че те са имали
намерението да причакат Н., в близост до дома на св. Б., защото са знаели, че
ще я изпрати преди да се прибере. Не са очаквали обаче, че частният тъжител е
получил подкрепата на своите приятели, които са решили да съпроводят него и
приятелката му до домовете им, предвид случилото се малко преди това.
Тук за последно следва да се
подчертае, че дори да бе безспорно доказано, че след като частният тъжител Н. е
бил бит от подсъдимите и другите неизвестни лица в ресторанта, и след това той
и приятелите му са решили да ги „накажат“, нападайки ги и отправяйки им
заплахи, то това пак не означава, че двамата подсъдими не би следвало да носят
наказателна отговорност, т.к. вмененото им престъпление вече е било довършено.
И на последно място макар и да е
вярна лансираната от подсъдимия Е. версия, че е получил закани за саморазправа
в социалната мрежа, чрез приятели на тъжителя Н., то това не означава, че той е
имал мотив да го напада физически, когато са се срещнали случайно в заведението
въпросната вечер и да се саморазправя с него, т.к. ако се е чувствал засегнат
или застрашен, като всеки един гражданин на страната е могъл да се обърне към
правораздавателните органи и да сигнализира за случващото се.
При така установената фактическа обстановка и с оглед на
изложеното до тук, съдът намира, че с поведението си подсъдимите К.Е. и Д.У. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130
ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като на 12.09.2016 г. в ресторант „х.к“, на
Автомагистрала „Тракия”, в съучастие като съизвършители и с неустановени лица,
са причинили на А.И.Н., лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание.
Авторството на деянието, както и
другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха
по един несъмнен начин.
Подсъдимите
са имали представи за всички обективни елементи на осъществения от тях престъпен
състав- че нанасят удари с юмруци и ритници по тялото и главата на тъжителя Н..
Предвиждали са вероятността от настъпването на съставомерните общественоопасни
последици, т.е. възможността в резултат на ударите да причинят телесно
увреждане на пострадалия с характер на лека телесна повреда. В същото време,
преследвайки пряката си цел- да нанесат побой над Н. (очевидно подразнени от това,
че Н. е дръзнал да поиска сметка от подс. Е. за това, че е говорил по негов
адрес, че е наркоман), възможността да настъпят общественоопасните последици не
е била достатъчен контрамотив за тях, че да се откажат от преследването на
целта си, при което са се съгласили с тяхното настъпване. Действали са с
евентуален умисъл, т.к. не са знаели каква точно телесна повреда ще причинят на
пострадалия, но са искали да причинят такава и реално са причинили лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Деянието е извършено от двамата
подсъдими в съучастие като съизвършители заедно с други неустановени лица от
тяхната компания, т.к. всеки един от тях е участвал в изпълнителното деяние-
нанасянето на удари над пострадалия и всеки от тях е съзнавал каузалния принос
на другия за постигането на общия престъпен резултат.
Двамата,
както и другите неустановени лица, почти едновременно и последователно, при
условията на внезапен умисъл, са започнали да удрят пострадалия. Вярно е, че в
конкретния казус не може да се отграничи кой точно е нанесъл удара, с който е
било причинено охлузване и оток на клепачите на очите, респ. отока и
охлузването в тила или телесните наранявания на мишниците или на лявата гръбна
половина под лопатката, както и другите кръвонасядания и охлузвания по крайниците,
лицето и тялото на пострадалия. Факт е, че първият удар на пострадалия е бил
нанесен от подс. К.Е., в резултат на който пострадалият е паднал на земята.
Факт е, че следващите удари са причинени с ритници от подс. Е. и подс. У.,
както и неустановени лица от компанията им, като те са попадали в главата, тялото
и крайниците на пострадалия.
Съдебната
практика обаче изобилства от примери относно това, че при групов побой над
конкретен пострадал, наказателна отговорност за съучастническа дейност ще носят
всички участници в побоя, като е без значение кой точно е причинил съставомерните
телесни повреди.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимите, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно
целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК-
относно индивидуализацията на същото.
Подсъдимите са личности с ниска степен на обществена опасност. Не са
осъждани, не са криминално проявени и няма данни за други техни
противообществени и негативни характеристични прояви.
Конкретно извършеното деяние е с висока степен на
обществена опасност, предвид причините, времето и мястото на нанасяне на
конкретните телесни увреждания на пострадалия, по демонстративен начин,
хладнокръвно и дръзко, на публично място, с манифестирано чувство за
безнаказаност.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в
незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на
личността.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни и за двамата подсъдими.
Отегчаващи обстоятелства, които се отчетоха е множеството телесни увреждания с
различен характер, като всяко от тях е довело до съставомерната телесна
повреда- болка и страдание и фактът, че деянието е извършено спрямо човек, който
в конкретната ситуация е бил ограничен и лишен от възможност за самоотбрана.
Съдът отчете и обстоятелството, че за престъплението по чл.130 ал.2 от НК
се предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до шест месеца, както и
обстоятелствата, че подсъдимите са пълнолетни, не са осъждани, не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от
общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. Поради това
съдът приема, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1
от НК за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание- глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът
намира, че на подсъдимите Е. и У. следва да бъде наложено административно
наказание- глоба в размер, ориентиран малко над минималния такъв, предвиден в
закона, а именно от по 1 200 лева за всеки един от тях.
При определяне размера на глобата съдът съобрази освен
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно
относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение и
имотно състояние на подсъдимите.
С престъплението подсъдимите К.Е. и Д.У.. са причинили неимуществени вреди
на пострадалия, за които дължат обезщетение, съгласно чл.45 от ЗЗД.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства,
съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания, създадения
здравен и душевен дискомфорт у пострадалия А.Н., протеклия оздравителен период
и накърнения му авторитет в обществото и семейството с факта на нанесения
побой, съдът намери за частично основателен предявения граждански иск.
Предвид на това и воден от правилата на справедливостта, при
спазване на изискванията на чл.52 от ЗЗД, съдът осъди
подсъдимите К.Е. и Д.У. да заплатят солидарно на гражданския ищец и частен
тъжител сума в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
в резултат на извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2016 г. (датата на
увреждането) до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания
размер от 5 000 лева отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен.
С оглед
изхода от делотоо и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Е.
и У. да заплатят разделно и по равно 4% държавна такса върху размера на
уважения граждански иск, т.е. в размер на по 60 лева за всеки един от тях,
платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- П..
Осъдени бяха да заплатят разделно и по равно на частния тъжител и граждански
ищец А.Н. сторените от него съдебно-Д.водни разноски за платен адвокатски
хонорар и държавни такси в размер на по 161 лева за всеки един от тях., т.к.
посоченият е заплатил адвокатски хонорар на повереника си в размер на 300 лева
и ДТ за образуване на НЧХД и за издаване съдебни удостоверения в общ размер на
22 лева.
По изложените съображения Районен съд П. постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: