№ 14052
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110170867 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия (МБАЛНП)
„С. Н." ЕАД е предявила кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ и чл. 92 ЗЗД срещу П. И. Д., с които се
иска да се признае за установено, че ответникът П. И. Д. дължи сумата от 17 782, 36 лв.,
формирана като сбор от вземане за обезщетение за вреди в размер на 8891, 18 лв. - разноски,
които ищецът е направил за плащане на 76 дни платен служебен отпуск за периода април
2023 г. - март 2024 г. включително, и вземане за неустойка в размер на 8891,18 лв. за
неизпълнение на задължението й да завърши обучението и да реализира усвоените знания и
умения в полза на работодателя в продължение на три години, дължими по договор за
повишаване на квалификация № 308 от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата подаването на заявлението за издаването на заповед по чл. 410 от ГПК - 08.05.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 32803/2024г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че е сключил с ответницата трудов договор № ТП- 1107/30.06.2022г.
за длъжността началник лаборатория, лекар клинична лаборатория при уговорено месечно
трудово възнаграждение в размер на 1394 лв., и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит от 29.70%, с уговорен срок за изпитване от 6 месеца в
полза на работодателя и срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 30
дни, като изпълнението на трудовите задължения е започнало на 01.07.2022 г. С трудовия
договор за служителя е установено седем часа пълно работно време, като с длъжностна
характеристика, връчена на ответницата срещу подпис на 01.07.2022 г., е определен
следният режим на труд и почивка: съгласно изработения месечен график при изчисляване
на месечната натовареност за 7 часов работен ден. С доклад вх. № В-4182/04.11.2022 г. д-р
П. Д. е направила предложение до работодателя за сключване на договор по чл. 234 КТ,
което е уточнено с доклад вх. № В-4367/16.11.2022г. от д-р П. Д. с предложение за
уточняване на срока на договор по чл. 234 от КТ, за да може работникът да довърши
започната от него специализация по клинична фармакология и терапия в база за
провеждането на обучението УМБАЛ „АА." ЕАД. След като работодателят е приел
предложението на работника, страните по трудовото правоотношение са сключили към
трудовия договор и договор №308/06.12.2022г. за повишаване на квалификация на служител
по смисъла на чл. 234 от КТ, както и анекс № 56/28.02.2023г. към договор №308/06.12.2022г.
за повишаване на квалификация на служител по чл. 234 от КТ. Предмет на договора е било
придобиването на специализация по „Клинична фармакология и терапия" с място на
провеждане УМБАЛ „АА." ЕАД. Съгласно Раздел II. от договора МБАЛНП „С. Н." ЕАД, в
1
качеството на работодател, се задължило да осигури на специализанта, в изпълнение на
разпоредбите на Кодекса на труда, ползването на платен служебен отпуск за целите на
повишаване на квалификацията чрез специализация. Допълнително, в чл. 2.4 е било
регламентирано правото и задължението на МБАЛНП „С. Н.“ ЕАД да изиска от
специализанта да реализира усвоените знания и умения в полза на Работодателя в
продължение на 3 (три) години след приключване на специализацията. В чл. 3.4. от договора
страните са уговорили, че в случай, че по субективни причини, зависещи от специализанта,
същият не завърши специализацията или след като я е завършил не се върне на работа, то
той дължи обезщетение за всички причинени на работодателя вреди, съгласно Раздел II., т.
2.1, т. 2.2 и т. 2.4 от договора, както и неустойка в размер на полученото трудово
възнаграждение по време на служебния отпуск за провеждане на специализацията. Страните
по трудовото правоотношение сключили с базата за обучение договор за обучение за
придобиване на специалност на № 57/28.02.23г. МБАЛНП „С. Н." ЕАД (№ дспец-
131/14.03.23г. на УМБАЛ „АА." ЕАД), съгласно който обучението на специализанта е четири
години и започва на 27.03.2023г. С допълнително споразумение № ТП- 682/27.03.2023г. към
трудовия договор основното месечното трудово възнаграждение на ответницата било
определено в размер на 1863 лева, считано от 01.03.2023 г., като другите условия по
трудовия договор останали непроменени. Твърди, че за периода 27.03.2023г. до 10.04.2024г.
включително в изпълнение на задълженията си по договор №308/06.12.2022г. за повишаване
на квалификация на служителя по молби на ответницата работодателят на основание чл. 161
от КТ е разрешил ползването на общо 84 работни дни като служебен отпуск за провеждане
на специализацията, за които й е заплатил и 100% от полагаемото брутно трудово
възнаграждение. Ответницата предоставила доклади за ползването на платения годишен
отпуск, като за периода 27 март 2023г. - февруари 2024 г. включително е ползвала общо 76
работни дни платен служебен отпуск - за целите на специализацията, а през месец март
2024г. - още 8 дни платен служебен отпуск. От датата на започване на специализацията до
датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът-специализант е ползвал
общо 84 работни дни платен служебен отпуск. Със заявление с вх. № В-909/12.03.2024 г.
ответницата е изразила желание за прекратяване на трудовото правоотношение с МБАЛНП
„С. Н." ЕАД за заеманата от нея длъжност, както и за прекратяване на обвързаният с него
Договор №308/06.12.2022г. за повишаване на квалификация на служител по чл. 234 от КТ,
като със същото заявление е отправила до работодателя писмено предизвестие по смисъла
на чл. 5 от трудов договор № ТП-1107/30.06.2022г. Посочва, че с писмо с вх. N9 В-
952/15.03.2024 г. (получено лично от ответницата на 15.03.2024 г.) за възникването на
задължение от нейна страна към датата на прекратяване на трудовия договор да заплати на
МБАЛНП „С. Н. ЕАД сума в размер на 17 782, 36 лв., в това число 8 891, 18 лв. като
осъществен разход за служебен платен отпуск и съответно вреди за работодателя, както и
8 891, 18 лв. – сума, представляваща договорена неустойка за неизпълнение на
задължението й да реализира усвоените знания и умения в полза на Работодателя в
продължение на 3 години. С изтичането на срока на предизвестието трудовото
правоотношение е прекратено, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ като за това обстоятелство е
издадена Заповед № ТП- 689/10.04.2024 г., в която е инкорпорирана и отправена до Д. покана
от работодателя за доброволно плащане - в 14-дневен срок от връчването на заповедта
дължимата сума в размер на 17 78236 лв. да бъде изплатена по посочената сметка на
МБАЛНП „С. Н." ЕАД. Посочва, че заповед № ТП-689/10.04.2024 г. е била прочетена от П.
Д. на 10.04.2024г. и връчена на работника на същата дата в хипотезата на отказ да я подпише
и отказ да я получи в присъствието на двама свидетели - работници при същия работодател -
С. Т. П. - специалист Човешки ресурси и Н. П. Х. - деловодител. На 12.04.2024г. с куриерска
пратка, с доставчик на услугата „С.“ АД, връчената в хипотезата на отказ Заповед № ТП-
689/10.04.2024 г., е била изпратена от работодателя на постоянния адрес на П. И. Д., след
което пратката е била върната обратно в МБАЛНП „С. Н." ЕАД в цялост като неполучена.
Твърди, че с прекратяването на трудовото правоотношение е бил прекратен и договора по
чл.13, ал. 3 от Наредба № 1 (с правно основание чл.234 КТ), сключен между работодателя и
неговия служител, като във връзка с прекратяване трудовия договор и договора за
2
повишаване на квалификацията, сключени между МБАЛНП „С. Н." ЕАД и д-р П. И. Д. и
предвид липсата на правно основание за продължаване специализацията, започната по реда
на чл.13, ал.1 от Наредба № 1, страните прекратяват и действието на сключения между тях
Договор № ДСПЕЦ-131/14.03.2023г. (№57/28.02.2023г.) за обучение за придобиване на
специалност по чл. 13, ал,1 от Наредба № 1 от 22.01.2015г. на M3, считано от 11.04.2024Г.
(датата, от която д-р П. Д. не е служител на МБАЛНП „С. Н." ЕАД, респективно няма
валидно действащ договор за повишаване на квалификацията по чл.234 от КТ). Волята на
страните е била обективирана в тристранно Споразумение № 228/21.10.2024г. към договор за
обучение за придобиване на специалност № ДСПЕЦ-131/14.03.23г. (№ 57/28.02.23г.). Твърди,
че ответницата не е заплатила сумата от 17 782, 36 лв., с оглед на което моли за уважаването
на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че страните са сключили Трудов
договор № ТП- 1107/30.Об.2022г. за длъжността „Началник лаборатория", като
изпълнението на трудовия договор е започнало на 01.07.2022г., както и Допълнително
споразумение към него № ТП-682/27.03.2023г. Не оспорва и сключването на Договор №
308/06.12.2022г. за повишаване на квалификацията на служител по смисъла на чл. 234 от КТ,
както и Анекс № 56/28.02.2023г. Не оспорва, че е подала заявление вх. № В-909/12.03.2024 г.
за прекратяването на трудовото правоотношение и на Договор № 308/06.12.2022г., както и че
със Заповед № ТП- 689/10.04.2024 г. правоотношението е било прекратено. Оспорва иска за
обезщетение за вреди за ползван годишен отпуск, доколкото договорът не бил прекратен по
субективни причини. Твърди, че прекратяването на договора е предизвикано от ищеца,
доколкото ответницата многократно е отправяла молби и предложения за подобряването на
работния процес и възнагражденията на работниците, тъй като възнаграждението й не
кореспондирала с длъжността й. Посочва, че с оглед отказа на работодателя, както и поради
отправянето на по-добра оферта от друг работодател е била принудена да я приеме. Твърди,
че престирала труд във времето, в което е била в платен годишен отпуск. Счита, че макар
договорът да е прекратен по нейна инициатива, същият е бил прекратен по вина на
работодателя. Твърди, че доколкото в договора е уговорена неустойка, работодателят няма
възможност да претендира обезщетение на същото основание и в същия размер. Счита, че
разпоредбата на т.3.4 от договора противоречи на закона и по специално на чл. 92 ЗЗД.
Твърди, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, доколкото нейният размер
не прекомерен. Посочва, че съгласно константната съдебна практика работодателят има
възможност единствено да получи разходите за обучените на работника. Твърди, че в
периода, в който е била в отпуск е изпълнявала трудовите си задължения, с оглед на което
сумата в размер на 8891,18 лв. представлява полагащото й се възнаграждение за периода.
Оспорва двата иска по размер. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на исковете,
евентуално за намаляването на присъденото обезщетение.
По доказателствената тежест
По иска с правна квалификация чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване: наличието на трудово правоотношение между
страните, сключен валиден договор за повишаване на квалификацията, прекратяване на
договора по инициатива или по вина на работника или служителя, както и размера на
претърпените от работодателя вреди във връзка с договора за повишаване на квалификация.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване: наличието на трудово правоотношение между
страните, сключен валиден договор за повишаване на квалификацията, в който е уговорено
заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по инициатива или по
вина на работника или служителя, наличието на валидна неустоечна клауза в договора в
претендирания размер, както и че е изправна страна по договора.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си в отговора на исковата молба, а
именно, че договорът е прекратен по вина на работодателя, както и че е полагала труд по
времето на платения отпуск.
3
По доказателствата
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и ответника с
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Ищецът е поискал допускането на двама свидетели относно доказването на
връчването на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение и покана за
доброволно плащане, но доколкото посочените обстоятелства не се оспорват от ответницата
искането следва да бъде оставено без уважаване.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е относимо и
допустимо, и следва да бъде уважено.
Ищецът е поискал на основание чл. 190 ГПК задължаването на ответницата да
представи Програма за обучение на специализанта за периода от 27.03.2023 г. до 11.04.2024
г., което искане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.
Искането на ответницата по чл. 190 ГПК за задължаването на ищеца да представи
разпечатка с данни от устройството за достъп на входа на клинична и ликворологична
лаборатория за час на влизането, престой, респ. час на напускане на П. Д. в клиничната
лаборатория при МБАЛНП „С. Н." за дните, в които е била в служебен отпуск през периода
27.03.2023г-10.04.2024г. е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.
Искането по чл. 190 ГПК на ответницата за задължаването на ищеца да представи
разпечатка с информация от Лабораторната информационна система за влизането на П. Д. в
тази система и дейностите, извършени от нейния профил през дните, в които е била в платен
служебен отпуск през периода 27.03.2023 г.-10.04.2024 г. също следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2025 г. от
14.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответницата да представи в едноседмичен
срок от получаването на препис от настоящето определение Програма за обучение на
специализанта за периода от 27.03.2023 г. до 11.04.2024 г., като УКАЗВА че при
неизпълнение на това задължение могат да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищецът в едноседмичен срок от
получаването на препис от настоящето определение да представи разпечатка с данни от
устройството за достъп на входа на клинична и ликворологична лаборатория за час на
влизането, престой, респ. час на напускане на П. Д. в клиничната лаборатория при МБАЛНП
„С. Н." за дните, в които е била в служебен отпуск през периода 27.03.2023 г. - 10.04.2024 г.,
както и разпечатка с информация от Лабораторната информационна система за влизането на
П. Д. в тази система и дейностите, извършени от нейния профил през дните, в които е
била в платен служебен отпуск през периода 27.03.2023 г. - 10.04.2024 г., като му УКАЗВА,
че при неизпълнение на указанията в срок могат да бъдат приложени последиците на чл. 161
ГПК
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените от
ищеца с исковата молба задачи, при депозит в размер на 600 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза С. Ф. В.,
която да бъде уведомена след представяне на доказателство за внесения депозит.
4
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да формулира задачи по допусната експертиза, ако желае.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5