РЕШЕНИЕ
№ 2833
гр. Варна, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110100117 по описа за 2023 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по предявения от
„*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу „,*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 4 858,89 лв.
/четири хиляди осемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща неизплатена част от продажна цена за продадени и предадени стоки по
силата на сключен между страните неформален Договор за търговска продажба на стоки от
14.03.2022 г., за която сума са издадени Фактура № **********/14.03.2022 г. на стойност 2
267,74 лв., Фактура № **********/14.03.2022 г. на стойност 1 150,99 лв. и Фактура №
**********/14.03.2022 г. на стойност 2 240,16 лв., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба /06.01.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответника на адреса на седалището му,
като съобщението е получено от счетоводител със задължение за предаване. Съобщението за
насрочване на съдебно заседание е получено по същия начин.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответникът не се е явил в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание.
В исковата молба ищецът „*“ ООД твърди, че на 14.03.2022 г. ответникът е закупил
от него подробно описаните в исковата молба стоки, които е предал на купувача и за които
му е издал процесните три фактури на обща стойност 5 858,89 лв. Сочи, че между страните
било уговорено заплащането на продажната цена в деня на доставката и издаване на
фактурата (които дати съвпадат) по банковата сметка на продавача. Излага, че плащане от
ответника не е последвало на уговорения падеж, поради което на 07.10.2022 г. е отправил
покана за доброволно плащане, която ответникът получил на 10.10.2022 г. и на 19.10.2022 г.
1
заплатил сумата от 1 000 лв., с което ищецът счита, че ответникът извънсъдебно е признал
задълженията си по фактурите. Сочи, че към настоящия момент ответникът не е заплатил
остатъка по фактурите, поради което е и подал молба за допускане на обезпечение на бъдещ
иск и поради това и предявява настоящия иск, с който моли ответникът да бъде осъден за
процесните суми, както и за разноските по делото.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
3932 от 30.03.2023 г.
По същество ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение, ако са
налице условията за това.
Ответникът не е упражнил правото си на защита.
По делото са представени писмени доказателства (фактури), чиято автентичност не е
оспорена, за продажба и доставка на определени стоки. Представена е и покана за
доброволно плащане, като е заплатена и част от сумата по фактурите по банков път.
Изслушана е и ССЕ по делото, от която се установява, че процесните фактури са
осчетоводени от ищеца, включени са в дневника за покупки, ползван е данъчен кредит и по
тях има плащане от ответника в размер на 1 000 лв.
Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Претенциията за осъждане на ответника да заплати сума, представляваща
неизплатена част от продажна цена за продадени и предадени стоки по силата на сключен
между страните неформален договор за търговска продажба на стоки, съдът намира в
значителна степен за вероятно основателна и следва да се уважи изцяло в предявения
размер, ведно с претендираната законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на разноски, посочени по списък по
чл. 80 ГПК, кореспондиращ на представени доказателства за извършени от ищеца плащания
по повод на водене на делото, ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в общ размер от 1 274,36 лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение. В полза на ищеца следва да се присъдят и разноските сторени в
производството по обезпечение на иска (ч.гр.д. № 6426/2022 г. на РС-*), които се присъждат
също с крайния акт по спора, като към тези разноски влизат и сторените такива в
изпълнителното производство по изп.д. № 796/2022 г. на ЧСИ * С.а във връзка с
обезпечението на иска, които са в общ размер от 878,50 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „,*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата в общ
размер от 4 858,89 лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща неизплатена част от продажна цена за продадени и предадени
стоки по силата на сключен между страните неформален Договор за търговска продажба на
стоки от 14.03.2022 г., за която сума са издадени Фактура № **********/14.03.2022 г. на
стойност 2 267,74 лв., Фактура № **********/14.03.2022 г. на стойност 1 150,99 лв. и
Фактура № **********/14.03.2022 г. на стойност 2 240,16 лв., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /06.01.2023
2
г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „,*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от
2 152,86 лв. /две хиляди сто петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща извършени от ищеца разноски в исковото и обезпечителното производства,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3