РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр.Русе, 14.07.2023г.
Административен съд-Русе, 7 състав, в закрито заседание на четиринадесети юли,
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 337 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 213а от АПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Б.Г.М.,
с вх.№ 7124/12.05.2023г., срещу
определение от 10.04.2023г. по адм.д.№ 337/2022г. на АС Русе.
Претендира се отмяна на обжалваното
определение, освобождаване от заължението за плащане на такси в производството,
както и се прави искане за възстановяване на срока за обжалване на решението на
АС Русе.
Съдът намира, че
частната жалба се явява недопустима на основание чл. 215, т.1 и т.2, вр. чл. 236 АПК, като подадена от лице, което не разполага с активна
процесуалноправна легитимация, както и срещу съдебно решение, което не
съществува.
Процесуално право на
жалба имат единствено лицата, чиито субективни права пряко и непосредствено са
засегнати от действието на обжалвания съдебен акт. В този смисъл е изричното
предписание на чл.210, ал. 1 АПК, което съгласно препращащата норма на чл. 236 с. з. се прилага и спрямо частните производства по Глава Тринадесета. Когато жалбата е подадена от лице или организация,
които не са участвали в съдебното производство като страни в него, същата е
недопустима на основание чл.215, т. 1 АПК. Изключението по чл. 210, ал. 2 с. з. е налице тогава, когато неучаствали като страни
в производството лица са засегнати по неблагоприятен начин от постановения
съдебен акт.
В производството
пред АС Русе, завършило с постановяването на определение № 21/30.09.2022г. по
адм.д. № 337/2022г., като страна жалбоподател е конституиран подателят на
жалбата В.Б.М., който е адресат на оспорените ЗППАМ.
Б.Г.М. е участвал в
производството като процесуален представител на жалбоподателя.
Според
административноправната теория съдебното производство е сложен динамичен
фактически състав, представляващ съвкупност от последователно развиващи се,
целенасочени, регулирани от административното процесуално право действия на
неговите участници, субекти и страни. Участници са всички лица, органи и
организации, които имат определени процесуални права и задължения, свързани с
отредената им роля, като към тях се включват както такива, които могат
самостоятелно да влияят на развитието на производството чрез своите действия,
така и такива, чието участие е свързано с изпълнението на конкретно право и/или
задължение, което не рефлектира пряко върху движението на делото. От тази група
се обособява следващата – на "субектите", които могат чрез действията
си да оказват влияние върху хода на производството. Към тях се отнасят както
лица, които защитават свои права и законни интереси, така и такива, които
упражняват чужди такива (пълномощници). Най-тясното понятие – за
"страни", обозначава само тези участници, съответно и страни в
процеса, които защитават свои права и законни интереси. Така в последната група
попадат единствено страните в материалното правоотношение, дало повод за
образуване на производството, а в определени случаи и прокурорът (Сравн.: чл. 16, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК), във втората се категоризират както те, така и
съдът, защото и той безспорно може да придвижва производството чрез своите
процесуални действия, а и всички заинтересовани лица, участващият прокурор,
когато не е встъпил като страна, и процесуалните представители на страните, а
към първата група, освен всички изброени, се причисляват и фигури като вещи
лица, свидетели, преводачи и др.
Очертаната разлика
между процесуалното положение на различните правни фигури в производството
прави частният жалбоподател Б.Г.М., в лично качество, активно нелегитимиран да
оспорва посочения от него съдебен акт.
Определението в нито
една от своите части не поражда каквито и да било правни последици за частния
жалбоподател, в лично качество, както и за него не възниква процесуалното право
на оспорване. Качеството му на представител на страната по чл.32, т.2, пр.1 ГПК
вр.с чл.144 АПК го прави участник, субект, но не и страна в съдебното
производство, а оттам и лице, разполагащо с възможност да оспорва постановения
акт.
В частната жалба по
несъмнен начин е посочено, че тя се подава от Б.М. в лично качество.
В контекста на
възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че с разпореждане на съда от
26.10.2022г., на В.Б.М. е издаден незаверен препис от адм.преписка, който е
връчен на В.М. на адреса, посочен от него в молбата.
На В.М. са връчени и
преписи от всички актове на съда, които материализират процесуалните действия
на съда, с изрични указания за възможността за тяхното обжалване, с посочване
на срока за обжалване и пред кой съд.
Б.М. не е страна по
делото и не е носител на правото, поради което няма право да иска освобождаване
от задължението за плащане на разноски в производството.
Нормата на чл. 161, ал. 3 АПК признава активна легитимация само на адресата на
съдебния акт, а това е страната, по чиято инициатива съдът се е произнесъл,
която не се идентифицира с нейния процесуален представител. Процесуалното
правоотношение се е развило между страната в производството и съда, поради което
и произнасянето е насочено към нея, а не към нейния процесуален представител,
който упражнява чужди, а не свои права в процеса.
За прецизност следва
да се посочи, че частният жалбоподател не попада и в категорията на лицата,
посочени в чл. 210, ал. 2 АПК. Съгласно цитирания нормативен текст право да оспорят
решението, имат лица, които не са участвали в делото, но са засегнати от
правните последици на съдебния акт, т. к. процесуалната им легитимация е
съвместна с тази на една от страните. В случая частният жалбоподател не попада
в описаната категория лица и няма право да оспорва съдебния акт, доколкото
обжалваното определение не рефлектира в правната му сфера.
С оглед предмета и
съдържанието му, процесното определение не съдържа разпоредителна част, с която
да се създават задължения или да се засягат права или защитени от правото
интереси на процесуалния представител на страната по делото, поради което от
него не настъпват каквито и да било неблагоприятни правни последици за
жалбоподателя, които да обуславят допустимост на търсената съдебна защита.
Производството пред
АС Русе, е завършило с постановяването на определение № 21/30.09.2022г. по
адм.д. № 337/2022г., с което е оставена без разглеждане жалбата
на В.Б.М. ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1085-000131/12.02.2020г.
на началник сектор ПП към ОДМВР Русе, както и заповед №
20-1085-000132/12.02.2020г. на началник сектор ПП към ОДМВР Русе, като
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и е ПРЕКРАТЕНО производството по адм. дело № 337/2022
г. по описа на Административен съд Русе.
Това определение е съобщено лично на В.М. на
07.10.2022г., като му е връчен и препис от определението. Това определение е
връчено и на Б.М., в качеството му на процесуален представител на В.М., на 03.10.2022г.,
като му е връчен и препис от него.
Не е обжалвано в
установения преклузивен срок по чл.230 от АПК, поради което е влязло в сила на
15.10.2022г.
По делото не е
постановяван съдебен акт решение, поради което е налице и основанието по
чл.215, т.2 АПК вр.с 236 от АПК.
Поради изложеното,
частната жалба Б.М., в лично качество, срещу определение от
10.04.2023г. по адм.д.№ 337/2022г. на АС Русе, е подадена от лице, което не разполага с активна процесуалноправна
легитимация, поради което и доколкото правото на оспорване е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството, за
наличието на които съдът е длъжен да следи служебно, съдът намира, че следва да
остави подадената частна жалба без разглеждане на основание чл. 215, т. 1, във вр. чл. 236 АПК.
Предвид изложеното и
на основание чл. 215, т. 1 и т.2, във вр. с чл.236 АПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА частна
жалба, подадена от Б.Г.М., с вх.№ 7124/12.05.2023г. на ВАС, срещу определение от 10.04.2023г. по адм.д.№
337/2022г. на АС Русе, като недопустима.
Разпореждането може да се обжалва в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: