Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 29.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Десислава
Минчева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното
от съдия Христова к.а.н.д. № 148/2021г. по описа на Административен съд Ловеч,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260073 от 13.08.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 1136/2020г., Ловешки районен съд, втори състав е
отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 531220-F533436
от 01.07.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново при ЦУ
на НАП, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК ****и седалище и адрес на управление гр. Ловеч,
ул. „****, представлявано от управителя Г.К., на основание чл.185, ал.2, изр.2,
във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева
за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства.
Решението е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Началник отдел
„Оперативни дейности” – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощник, страна
по н.а.х.д. № 1136/2020г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно. Доводите за
това са, че административнонаказателното производство е протекло правилно и
законосъобразно; нарушението е установено безспорно от приобщените доказателства;
нарушението е формално, на просто извършване, поради което размера на разликата
е неотносим; неправилно съдът е приел маловажност на нарушението. Иска се
отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище. В
представено по делото писмено становище поддържа касационната жалба на
заявените в нея основания.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание се явява лично представляващия търговеца, като ангажира
становище за неоснователност на жалбата и за правилност на оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218
от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в
жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело,
съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за
установено, че на 04.01.2020г., в 12:40 часа, от служители при ТД на НАП гр.
Велико Търново била извършена проверка в търговски обект – магазин „Железария“,
находящ се в гр.Ловеч, ул. ****, стопанисван от „*****“ ЕООД, гр. Ловеч. Проверката
била извършена в присъствието на управителя на дружеството. В обекта било
въведено в експлоатация фискално устройство модел TREMOL ZM-KL-V2, с
индивидуален номер на устройството ZK072561 и индивидуален номер на фискалната
памет 50147318, което притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. В хода на проверката служителите на НАП разпечатали междинен
финансов отчет за касова наличност №002545/04.01.2020г. и констатирали, че от
фискалното устройство е разчетена обща касова наличност в размер на 2,00 лева,
а фактическата наличност, преброена по банкноти и монети, съгласно направения
собственоръчно от управителя опис била в размер на 5,00 лева. Така установили
разлика между разчетената касова наличност по дневния финансов отчет и
фактическа наличност към момента на проверката, която възлизала на сумата от
3,00 лева. Тази сума не е била отразена във фискалното устройство чрез
операцията „служебно въведени суми“. За резултатите от проверката и в
присъствието на управителя бил съставен протокол №0374735/04.01.2020г.
Управителят на дружеството подписал протокола от проверката, без възражение. На
09.01.2020г. бил съставен АУАН серия АN, № F533436 на дружеството, в
присъствието на управителя, в който било отразено, че не всяка промяна на
касовата наличност, извън случаите на продажби, се регистрира във фискалното
устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми в
касата. Така установеното нарушение било квалифицирано като такова на
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил
връчен на управителя на дружеството, който го подписал с възражението, че
разликата от 3,00 лева е била отразена в касовата книга. В срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН управителят представил писмени възражения по акта. Въз основа на
цитирания акт било издадено обжалваното НП.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, като е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта и НП. Приел
още, че при така установената фактическа обстановка нарушението е безспорно
установено, като от правна страна търговецът е извършил описаното нарушение. За
да приеме незаконосъобразност на НП, решаващият състав изложил, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност, още повече, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, тъй като установената разлика в касовата наличност е
била отразена в книгата за касова наличност, че няма данни търговецът да е
санкциониран или предупреждаван до настоящия момент, както и малкия размер на
сумата, поради което са налице обстоятелствата, даващи основание да се приложи
чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви РС отменил оспореното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и правилно по следните мотиви:
Съгласно чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
Неизпълнението на
цитираните задължения се санкционира по чл.185, ал.2 от ЗДДС, като на едноличен
търговец, който извън случаите по ал.1 извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1, в случая от
500 до 2000 лв.
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието
на вредни последици, от кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на
други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид.
При тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай” законодателна воля
следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на
административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на
нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя. Съдът
приема, че „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка на
посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
Споделят се изводите на
районния съд за отмяна на наказателното постановление и поради маловажност на
случая. Съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност”
по чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на тази преценка, а когато съдът констатира, че
предпоставките по цитираната разпоредба са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Касационната инстанция споделя
изводите на РС, както и на прокурора от ОП Ловеч, за маловажност на случая:
установено е по делото, че от ФУ е разчетена наличност в размер на два лева, а
фактическата наличност съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер
на пет лева, като установената разлика в наличност е три лева, т.е. касае се за малък
размер на паричните средства. Приемат се за правилни изводите на въззивния съд,
че в този случай санкцията в размер на 500 лева се явява прекомерно висока и не
кореспондира с тежестта на нарушението. Безспорно констатираното нарушение е
изолиран случай в практиката на търговеца, което се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Следва да се отбележи също така, че
нарушението не води до неотразяване на приходи. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че установената разлика в касовата наличност е била отразена в
книгата за касова наличност. Споделя се и извода на районния съд за проявена от
страна на търговеца недостатъчна прецизност, а не на целенасочено поведение на
търговеца, целящо да увреди интересите на фиска. При това положение
действително е налице „маловажен случай“ с оглед дефиницията на чл.93, т.9 от НК, приложима на основание чл.11 от ЗАНН, т.к. обществената опасност с оглед
малкия размер на разликата и обстоятелствата, поради което сумата не е била
въведена във ФУ своевременно, е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от
същия вид.
По изложените съображения
настоящият състав намира за неоснователни доводите, изложени в касационната
жалба, а решението на Ловешки районен съд като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260073 от 13.08.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 1136/2020г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.