Р
Е Ш Е Н И Е
София, 05.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16079/2017 г., за да се произнесе взе пред
вид следното:
Предявен е иск от
Л.К.Ц., ЕГН **********,***, чрез
адвокат Я.Д., САК, съд.
адрес:*** ОБЩИНА с адрес: гр. София, ул.
*******с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД общо за сумата 511 740, 80 лв., представляваща обезщетение
за претърпени вреди от непозволено увреждане, както следва: 50 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 21.01.2016 г. до окончателното й изплащане и 1 740,80 лв. – имуществени вреди – медицински консумативи,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на която са направени
- 27.01.2016 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски, в това число и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на
21.01.2016 г., в гр. София ищецът се придвижвал пеша по тротоара, находящ се на бул. „Тодор Каблешков",
по посока от магазин Лидъл към последната спирка на
автобусите 76 и 74. Денят бил много студен и по улицата имало образувана ледена
кора. Тротоарът не бил почистен и придвижването ставало трудно. В резултат на
това пред номер 114 – 97 ищецът се подхлъзнал, загубил равновесие и паднал на
лявото си бедро. Обадил се на близките си, който го закарали в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов" ЕАД, където било установено закрито счупване на лява
тазобедрена става. Приет е за оперативна интервенция, същата му е извършена,
след което е освободен за домашно възстановяване.
Според отразеното в
исковата молба получените от инцидента телесни повреди в значителна степен са
му причинили болки и страдания, свързанаи с голям
интензитет за период от два месеца, като му е причинено трайно затруднение на
двигателните функции на левия долен крайник. През периода на възстановяване е
бил в невъзможност да посреща елементарните си нужди от битов характер –
като тоалет и обличане, получавал е гпижи от свои близки, което го е карало да се чувства
непълноценен. Инцидентът му се отразил тежко и в психологически аспект,като
станал тревожен и раздразнителен без видима причина, трудно приема продължителния,
пред вид напредналата му възраст, период на възстановяване.
Ищецът счита, че тротоарът представлява публична общинска
собственост, за която общината би следвало да полага грижата на добрия стопанин
в интерес на населението. Организирането на дейността по почистването и
поддръжката на общинските пътища и принадлежащите към тях тротоари и спирки
следва да бъде организирано от съответните общински власти.
Твърди още, че наличието на сняг и лед са причина за
настъпилият инцидент, тъй като, ако пътят е бил почистен ищецът не би се
подхлъзнал и паднал.
Представила е
писмени доказателства. Поискала е допускане на свидетели и назначаване на
съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът С.О.оспорва предявения иск по основание и размер.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
На първо място твърди, че на посочения номер е построена
жилищна сграда с търговски обекти в нея, като отговорността за почистването от
сняг и лед пред нея не е отговорност на СО, а на собствениците и ползвателите
на недвижими имоти, находящи се в тази сграда.
Алтернативно заявява, че ищецът не е претърпял инцидента
на процесното място, както и че този инцидент може да
има битов характер.
Според него не е налице причинно-следствена връзка между
инцидента и състоянието на пътния участък.
Възразява срещу размера на иска за имуществените вреди,
както и изобщо за дължимостта им. Твърди, че
представените като доказателства фактури и касови бонове не били заверени и
моли да бъдат представени в оригинал за сверяване.
Оспорва размера на иска за неимуществени вреди, като
твърди, че същият е завишен.
По същество на
делото, ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, пред вид факта,
че в хода на делото не беше доказано къде е претърпян инцидентът. Претендира
разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 21.01.2016 г. между 11 и 12 ч., ищецът, движейки
се пеша по тротоара на бул. „Тодор Каблешков",
по посока от магазин Лидъл към последната спирка на
автобусите 76 и 74, пред номер 114 – 97 се подхлъзнал, загубил равновесие и
паднал на лявото си бедро. Бил много студен зимен ден, а тротоарът не бил
почистен и бил заледен и това е затруднявало придвижването.
За доказване механизма на станалия инцидент съдът, по
искане на ищеца, допусна и разпита свидетеля Ивайло Величков.
В показанията си той заяви, че е бил свидетел на случката
с Ц., която е станала на тротоара на бул. Тодор Каблешков,
срещу бензиностанцията на „Петрол“. Било е сутринта – между 11 и 12 ч. Свидетелят
се е намирал в кафене, като е точно на булеварда, като в момента на инцидента е
бил навън, да пуши. В този момент е видял ищеца, който се е придвижвал бавно и
изведнъж е паднал и е започнал да вика: „Ох, много ме боли!“ Тъй като ищецът не
е можел да стане, свидетелят е изнесъл стол от кафенето и го е поставил да
седне, а пострадалият се е обадил на свой близък и той е пристигнал на мястото.
Според отразеното от свидетеля, тротоарът на мястото на
инцидента не е бил почистен и е имало лед, снегът е бил утъпкан
и е имало множество заледявания. Не е имало указателни табели за това.
От
назначената и неоспорена от страните по
делото СМЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че в резултат на
станалия инцидент ищецът е получил пертрохантерто
счупване на лявата бедрена кост, което реализира
медико-биологичния критерий
трайно затруднение
в движенията на левия долен крайник
за повече от 30 дни.
След травмата, ищецът веднага е
хоспитализиран и на 21.01.2016г. е опериран като е извършено кръвно наместване
и е поставена метална остеосинтеза с реконструктивен бедрен пирон FI-NAIL застопорен проксимално и дистално.
Проведено е преливане на кръв, както и антибиотична (Цефазолин) и антикоагулантна
профилактика (Фраксипарин), обезболяващи. Лечението
на ищеца е проведено съобразно правилата за добра медицинска практика, както и
стандарта по ортопедия и травматология. Приложеното комплексно – оперативно и
медикаментозно лечение на Л.К.Ц. по повод на това счупване е изцяло съобразено
с правилата за добра медицинска практика, както и стандарта по Ортопедия и
травматология.
Пертрохантерната
фрактура е резултат на директен удар върху трохантерната
област при падане и завъртане на тялото или на директно усилие при усукване на
тялото, когато крайникът е фиксиран и добре отговаря да е получена от Л.К.Ц. по
начин и време описани в исковата молба.
За период от около 6 (шест) до 9
(девет) месеца, при правилно протекъл оздравителен период, ищецът е търпял
болки и страдания, като за първите два месеца те са били с интензивен характер.
Ищецът не се е явил
на преглед и не може да се
отговори на въпроса дали се
е възстановил напълно, но, при нормално протекъл
оздравителен период, възстановяването протича за посочеиня период.
При нормално протекъл
оздравителен период (няма приложена медицинска документация по делото, която да показва усложнения в
следоперативния период), пертрохантерното счупване в
областта на лявата бедрена кост ще се консолидира (зарастне),
но, с оглед напредналата възраст на ищеца, металната остеосинтеза
няма да бъде отстранена. Болки в областта на фрактурата ще се явяват при
по-голямо натоварване н крайника, а понякога и спонтанно (напр. при промяна на
времето, а понякога е немотивирано).
Досежно направените
разходи, свързани с лечението, вещото лице е изследвало приложените Фактура
№ **********/26.01.2016г. и касов
бон за закупуване
от Л.К.Ц. на реконструктивен бедрен пирон FI-NAIL комплект с винтове на стойност
1 666
лв., фактура №
**********/27.01.2016г. и касов
бон за заплащане
на потребителска такса за 6 дни
болничен престой в размер на 34. 80лв.
и фактура № **********/27.01.2016г.
за заплащане
на първичен преглед при специалист
на стойност 40 лв.
и е констатирало, че описаните разходи са в пряка
причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания от ищцата при процесното събитие на 21.01.2016 г.
В хода
на производството за доказване на
претърпените неимуществени вреди по искане
на ищцата съдът допусна и изслуша като свидетел
Ивайло В.Тодоров, негов зет, съпруг на дъщеря му.
В показанията си той заяви, че
инцидентът е станал през 2016 г. през месец януари, около рождения ден на тъста
му. След телефонното обаждане свидетелят веднага е отишъл н мястото. Ищецът е
седял на един стол на бул. Т. Каблешков. Казал му е,
че много го боли кракът. Веднага го е закарал в Пирогов, където са го приели и
са му направили операция. В болницата е престоял 10 дни, а той го е посещавал
всеки ден. Според показанията му Цалибродски е
изпитвал много силни болки и тези болки продължили, цели шест месеца. След изписването
си не е можел да се придвижва, взели са му инвалидна количка и инвалиден стол.
Той и съпругата му са се грижели за него. Ищецът с жена си и семейството на
свидетеля живеят в един блок. Тодоров заяви, че ищецът повече от четири месеца
не е можел да става от леглото, след това е бил посещаван от рехабилитатор.По –
късно е започнал полека – лека да се придвижва на патерици, сега ходи с бастун,
докато преди, въпреки напредналата си възраст, е бил в добро здраве, ходел е
непрекъснато.
Свидетелят В.потвърди, че ищецът
се е намирал на бул. Тодор Каблешков, връщал се е от
магазин Лидъл, където е пазарувал и се е движил с
посока към последната спирка на рейсове 76 и 74. Инцидентът е станал до
ресторант „Мираж“, а отсреща има бензиностанция на „Петрол“. Тротоарът е бил
заледен и той се е подхлъзнал и е паднал.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска
експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата
на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр.
с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
(действие или бездействие) на лицата, на които е възложил действията по поддръжане на тротоарите по улиците на територията на
Столична община. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл.
49 ЗЗД.
Следователно,
за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е
необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящото производство безспорно
се доказа, че, вследствие на инцидента на ищеца са причинени вреди.
В хода на производството
ответната страна оспори факта, че именно С.О.е отговорна за поддържането на
тротоарите на територията на София, но не представи никакви доказателства в
тази насока, а безспорно се установява, че инцидентът е станал на тротоара на
бул. Т. Каблешков, който следва да бъде поддържан от
ответника, а, в случай на снеговалеж – да бъде почистван от него,
Ответникът заяви, че в тежест на
ищеца е да докаже, че инцидентът да се е случил по механизма, посочен в исковата молба, както и че
описаните в исковата молба от него телесни увреждания претърпените от тях болки
и страдания, не са получени вследствие инцидента.
Оспори и представените от ищеца писмени
доказателства, доказващи наличие на извършени разходи за лечението, свързано
със станлото.
С оглед тези оспорвания ищецът
ангажира описаните по – горе доказтелства –
свидетелски показания и съдебно – медицинска експертиза, които доказаха по
недвусмислен начин станалото събитие – падането на ищеца на заледения тротоар и
получаването от негова страна вследствие на това падане, на описаните травми,
предприетото лечение, включително и оперативно, понесените болки и страдания и
извършените във връзка с това лечение разходи.
С оглед на това съдът намира оспорванията на ответната страна за недоказани, а исковата
претенция – за доказана по своето основание.
По отношение на размера на обезщетението, което се дължи
на ищеца, съдът счита, че то следва да бъде определен по справедливост от съда,
съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и броят на уврежданията, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта
му и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните
с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията
и последиците от тях, особено с оглед
напредналата му възраст и затрудненията за възстановяване в тази връзка, и
приложи
принципа за справедливост, съдът намира,
че обезщетение в претендирания размер
50 000 лв. би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди. За тази
сума предявеният иск в частта за неимуществените вреди е основателен и доказан
и, като такъв, следва да бъде уважен.
Върху присъдената сума следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на увреждането – 21.01.2016 г.
Съдът дължи
произнасяне по претенцията за обезщетяване на претърпените имуществени вреди.
Тази претенция бе
оспорена от ответната страна.
От ищеца бяха
представени, подробно описани в исковата молба, писмени доказателства.
В хода на делото
ищецът доказа, включително и с приетата СМЕ, че представените от него фактури
касаят извършени разходи именно за проведеното му лечение във връзка с
претърпения инцидент и получените травми, поради което съдът намира, че
претенцията в частта за имуществени вреди за сумата 1 740, 80 лв. е
основателна и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата, на която са направени – 27.01.2016 г. до окончателното й изплащане.
По изложените
съображения съдът приема, че искът е изцяло основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи изцяло със законните последици – лихва за забава.
Ищецът не
претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.
С оглед обстоятелството,
че ответникът не внесе депозит във връзка с поставената от него задача на
вещото лице – СМЕ и съдът заплати възнаграждението на експерта от бюджета,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС разноски за
експертизата в размер 250 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С. О., София, ул. *********да заплати на Л.К.Ц.,
ЕГН **********,***, чрез
адвокат Я.Д., САК, съд.
адрес:***, на основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД общо сумата 51 740, 80 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди от непозволено увреждане, както следва: 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.01.2016 г. до
окончателното й изплащане и 1 740,80 лв. – имуществени вреди – медицински консумативи, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на която са направени - 27.01.2016 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О.да заплати по сметка на
СГС разноски за съдебно - медицинска експертиза в размер 250
лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: