№ 2576
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110149857 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при издадена заповед за изпълнение при
подадено възражение)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
248164/07.09.2023 г., уточнена с молба с вх. № 258834/19.09.2023 г. от
*************, представлявано от ************ - Изпълнителен директор и
********- председател на УС срещу С. Й. И., ЕГН **********, гр.
*********** и Д. И. И., ЕГН **********, *********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се
признае за установено между страните, в условията на солидарна
отговорност, че ответниците дължат на ищеца 174.04 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г. , ведно със законната лихва от
12.06.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането
1
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за
установено между страните, в условията на солидарна отговорност, че
ответниците дължат на ищеца 54.81 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., изчислена върху главница от 174.04 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се
признае за установено между страните, в условията на солидарна
отговорност, че ответниците дължат на ищеца 1.99 лева главница за
периода 01.04.2020 г. до 30.04.2023 г., представляваща сума за дялово
разпределение ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. (дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, в условията на солидарна отговорност, че
ответниците дължат на ищеца 0.63 лева - лихва за периода 15.06.2020 г.
до 25.05.2023 г., изчислени върху главница от 1.99 лева
за които суми има издадена Заповед № 19687 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 32387 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер ********, ID номер ******,
инсталация №.....
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
собственици на апартамент в ********** и като такива са задължени да
плащат посочените суми
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на
дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN:
BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК ответниците подават отговор като представят
доказателства за платени суми с молби с вх. № 282155/10.10.2023 г. и
282179/10.10.2023 г.
След размяна на тези молби, ищецът уточнява, че приема плащането, но
платената сума от 234.88 лева не е съобразена със законната лихва. Твърди, че
остава остатък от главница в размер на 7.15 лева. Претендира разноски, тъй
2
като ответнатата страна е дала повод за настоящото производство.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът ***********, редовно
призовано, се представлява от юрисконсулт *********. Поддържа исковете.
Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответниците С. И. и Д. И. се явяват лично в о.с.з. Признават, че са
извършили плащане в хода на исковата производство. Моли съда да не ги
осъжда да заплащат суми, тъй като не са знаели, че трябва да плащат.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 32387/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 19687/06.07.2023 г. В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения.
Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на
ищеца на 08.08.2023 г. (л.33 от ч. гр. д. № 32387/2023), поради което
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 08.09.2023 г.. Исковата
молба е подадена в съда на 07.09.2023 г. и в същата дата се представени
доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо
настоящото производство е допустимо.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
3
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявени са положителни установителни искове, с които се иска да
бъде признато за установено, че ***************, има вземания по
отношение на ответника, съгласно издадена заповед за изпълнение. ,
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи 1)
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между
него и ответника, по силата на което 2) е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
3) уговорената цена в претендирания размер, както и 4) че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което 5) ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника
в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и
получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
В хода на съдебното производство ответниците представят
доказателства, че са платили суми на ответника. Платежното нареждане е с
дата от 29.11.2023 г. (л.91-99 от делото). Настоящото производство е
образувано на 07.09.2023 г., поради което плащането е в хода на съдебното
производство.
С молба ищецът уточнява, че приема плащането, но платената сума от
234.88 лева не е съобразена със законната лихва. Твърди, че с тази сума са
погасени сумите по всички искове и една част от разноските в заповедното
производство.
4
С оглед изложеното, поради налачие на плащане от страна на
ответниците в хода на съдебното производство, исковата претенция се явява
неоснователна.
Ето защо следва да се отхвърлят, като неонователни и недоказани,
предявените от *************, представлявано от ************ -
Изпълнителен директор и ********- председател на УС срещу С. Й. И., ЕГН
**********, гр. *********** и Д. И. И., ЕГН **********, *********,
обективно кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, в условията на солидарна
отговорност, че ответниците дължат на ищеца 174.04 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г. , ведно със законната лихва от
12.06.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, в условията на солидарна
отговорност, че ответниците дължат на ищеца 54.81 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., изчислена върху
главница от 174.04 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, в условията на солидарна
отговорност, че ответниците дължат на ищеца 1.99 лева главница за
периода 01.04.2020 г. до 30.04.2023 г., представляваща сума за дялово
разпределение ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. (дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , който да се признае
за установено между страните, в условията на солидарна отговорност, че
ответниците дължат на ищеца 0.63 лева - лихва за периода 15.06.2020 г.
до 25.05.2023 г., изчислени върху главница от 1.99 лева
за които суми има издадена Заповед № 19687 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 32387 по описа на
5
СРС за 2023 година, за абонатен номер ********, ID номер ******.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото ио ттеглянето или отказът от иска са извършени
поради новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата молба/
ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при
прекратяване на производството съдът да установи относими към спора
факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да
изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на
иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от
страните. В този смисъл определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. №
2078/2022 г. на ВКС, I г.о. и цитираните в него: определение №
238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение №
626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение №
277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о.
В случая, в хода на процеса ответниците са извършили плащане на
вземанията. Този факт е осъществен по време на исковото производство, а не
в хода на заповедното производство, в което двата ответници са подали
възражение. Ето защо, ответниците следва да понесат отговорността за
разноските на насрещната страна, която е била защитавана в производството
по предявените искове, независимо, че същите са отхвърлени. Причината, за
която са отхвърлени е плащане по време на исковия процес, а не по причина,
която се дължи от страна на ищеца.
Ето защо, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски по чл.80 ГПК (л.118 от делото)
За заповедното производство:
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 25.00 лева, но поради
частично плащане от ответниците, същата е в размер на 17.85 лева.
6
Ето защо С. Й. И., ЕГН **********, гр. *********** и Д. И. И., ЕГН
**********, ********* следва да бъдат осъдени да заплатят на **********
сумата от 17.85 лева (седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляващи разноски по заповедното производство ч. гр. д. № 32387/2023
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За исковото производство
Ищецът претендира държавна такса в размер на 175.00 лева (л.45 от
делото) и юрисконсултско възнаградения в размер на 100.00 лева. Ето защо в
исковото производство следва да се присъди сумата от 275.00 лева.
Ето защо С. Й. И., ЕГН **********, гр. *********** и Д. И. И., ЕГН
**********, ********* следва да бъдат осъдени да заплатят на **********
сумата от 275.00 лева (двеста седемдесет и пет лева), представляващи
разноски в настоящото производство гр. д. № 49857/2023 г. по описа на СРС,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неонователни и недоказани, предявените от
*************, представлявано от ************ - Изпълнителен директор и
********- председател на УС срещу С. Й. И., ЕГН **********, гр.
*********** и Д. И. И., ЕГН **********, *********, обективно
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, в условията на солидарна
отговорност, че ответниците дължат на ищеца 174.04 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г. , ведно със законната лихва от
12.06.2023 г. (дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, в условията на солидарна
отговорност, че ответниците дължат на ищеца 54.81 лева - мораторна
7
лихва за забава от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., изчислена върху
главница от 174.04 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, в условията на солидарна
отговорност, че ответниците дължат на ищеца 1.99 лева главница за
периода 01.04.2020 г. до 30.04.2023 г., представляваща сума за дялово
разпределение ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. (дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , който да се признае
за установено между страните, в условията на солидарна отговорност, че
ответниците дължат на ищеца 0.63 лева - лихва за периода 15.06.2020 г.
до 25.05.2023 г., изчислени върху главница от 1.99 лева
за които суми има издадена Заповед № 19687 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 32387 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер ********, ID номер ******
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН **********, гр. *********** и Д. И. И., ЕГН
**********, ********* да заплатят на ********** сумата от 17.85 лева
(седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по
заповедното производство ч. гр. д. № 32387/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН **********, гр. *********** и Д. И. И., ЕГН
**********, ********* да заплатят на ***********, ЕИК ****************
сумата от 275.00 лева (двеста седемдесет и пет лева), представляващи
разноски в настоящото производство гр. д. № 49857/2023 г. по описа на СРС,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
СУМИТЕ могат да се платят по следната банкова сметка: ОБЩИНСКА
БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02
BIC: SOMBBGSF, титуляр: ***********, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
8
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9