Р
Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.*, 14.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд,
дванадесети състав, в публично заседание на
десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при
участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията Милкова
Гр.д. №2884 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът "*" ЕАД със
седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.Г. от САК, излага твърдения в ИМ, че с
ответника са страни по сключени между тях Договор за далекосъобщителни услуги
№Р0419401/27.10.2006г., Договор №М3586667/09.04.2013г. и Договор
№М3949789/28.12.2013г., по които ответникът има непогасено задължение за
незаплатена далекосъобщителна услуга в размер на 378,74лв. по фактури, подробно
описани в молба от ищеца вх.№20261/19.10.2018г. , както и че по Договор за
далекосъобщителни услуги №Р0419401/27.10.2006г. дължи на ищеца и сумата
186,75лв., представляваща неустойка за предсрочното му прекратяване, съгласно
фактура №*********/25.03.2015г. с падеж на плащане 25.03.2015г., за отчетен
период от 21.02.2015г. до 20.03.2015г. Твърди, че за горепосочените искови суми
по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№2681/2017г. на ВТРС,
по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл. 410 от ГПК,
връчена му по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у
ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на
настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му
притезание за исковите суми. Претендира присъждане на направените по делото
съдебни разноски, както и разноските в заповедното производство по Чгр.д.№2681/2017г.
на ВТРС, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в молба -
становище от ищеца вх.№8080/18.04.2019г.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си
адв.Г. от САК, с писмена молба - становище вх.№8080/18.04.2019г. поддържа
предявените искове по изложени в същата съображения с характер на писмена
защита. Ответникът
С.Р.Р. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен
представител адв.Г. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище
за процесуална допустимост на предявените искове. Релевира възражение на
основание чл.111 от ЗЗД, че задължението на ответника по процесният договор и
фактури е погасено по давност. Навежда, че фактурата за начислена неустойка не
е връчена на ответника. В СЗ, чрез особения представител поддържа писмения
отговор.Не сезира съда с претенция за разноски.
Производството по делото е
прекратено в частта на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86
ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на 87,64лв. за периода от
15.05.2015г. до 24.07.2017г.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно установен по делото е
факта на възникнало облигационно правоотношение между страните от сключени
между тях три процесни договора - Договор №Р0419401/27.10.2006г. с предмет
предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен № ********** по тарифен
план М-Тел Extra с месечна абонаментна такса
18лв. с ДДС за срок от 24 месеца, Договор №М3586667/09.04.2013г. с предмет
предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен №********** по тарифен план
М-Тел Трансфер S с месечна абонаментна такса
12,90лв. с ДДС и Договор №М3949789/28.12.2013г. с предмет предоставяне на
далекосъобщителни услуги за мобилен №********** по тарифен план Mtel Мобилен интернет 2,5 GB с месечна абонаментна такса 13,90лв. за срок от 24
месеца. На същата дата 28.12.2013г. ответникът е сключил с ищеца и Договор за
лизинг за артикул HP2000/15.6/Linux +MF667 Linux +64K за 23 месеца.
По Договор №Р0419401/27.10.2006г. за
далекосъобщителни услуги ищецът претендира неизпълнение от ответника на
договорното му задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по 6 процесни
фактури, описани подробно в първоначалната ИМ, които не са представени от ищеца
като доказателства по делото. По същия №Р0419401/27.10.2006г. ищецът е начислил
на ответника на основание уговореното в т.Отговорност в Приложения към Договор
№ Р0419401/27.10.2006г. неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в исковия размер от 186,75лв., съгласно фактура
№*********/25.03.2015г. с падеж на плащане 25.03.2015г., за отчетен период от
21.02.2015г. до 20.03.2015г., която не е представена от ищеца и не е приета
като доказателство по делото, като е приета като доказателство само Сметка
№**********/25.03.2015г. за начислена неустойка от 186,75лв. със срок за
плащане 25.03.2015г., от която сметка не се установява основанието за
начисляване на неустойката /по кой сключен между страните договор е начислена/.
По Договор №М3586667/09.04.2013г. за
далекосъобщителна услуга ищецът претендира неизпълнено парично задължение от
ответника за заплащането й, съгласно две процесни фактури, описани в
първоначалната ИМ - №*********/12.11.2014г., с падеж на плащане 02.12.2014г.,
за отчетен период от 09.10.2014г. до 08.11.2014г. за сумата от 23,33лв.,
начислена за разговори, моб. интернет, съобщения, месечни такси, и фактура
№*********/12.12.2014г., с падеж на плащане 01.01.2015г., за отчетен период от
09.11.2014г. до 08.12.2014г. за сумата от 0,48лв., начислена за разговори. По
делото липсват доказателства далекосъобщителната услуга, за която са
начислените сумите по тези две фактури, да е реално предоставена от ищеца,
съответно ползвана от ответника.
По Договор №М3949789/28.12.2013г. се
претендира неплатена далекосъобщителна услуга по 9 процесни фактури, описани
подробно в първоначалната ИМ, представени като доказателства по делото, но
противно на ищцовите твърдения се установява, че първата фактура №*********/25.07.2014г.
е издадена за лизингова вноска, а останалите 8 процесни фактури - от фактура
№*********/26.08.2014г. до фактура №*********/26.03.2015г. съответно са за
лизингови вноски и лихви върху тях.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2681/2017г. по описа на ВТРС, по което против ответника
- длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца
от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на паричното
притезание на ищеца на исковите суми.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4
вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни иск
с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неплатена стойност на
далекосъобщителна услуга по трите процесни договори за далекосъобщителни услуги
и иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка предсрочно прекратяване на договор №Р0419401/27.10.2006г.
за предоставяне на далекосъобщителни услуги са процесуално допустими, доколкото
е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
Разгледани по същество се явяват
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По предявения по реда на чл.415 ал.4
вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД:
Уважаването на иска предполага
установяване в процеса съществуването на облигационно правоотношение между
страните по предоставяне на далекосъобщителни услуги по процесните договори
№Р0419401/27.10.2006г., №М3586667/09.04.2013г. и №М3949789/28.12.2013г., при
Общи условия, факта, че ищецът - оператор е изправна по договорите страна,
изпълнила договорните си задължения за предоставяне на ответника - потребител
/абонат/ на договорените далекосъобщителни услуги, които последния е ползвал,
но не е заплатил на падежа, каквото пълно и главно доказване в хода на процеса
на всички предпоставки за уважаване на иска не беше проведено от ищеца, в чиято
тежест е, поради което предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 378,74лв.
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
На първо място безспорно се установи
възникването на облигационна връзка между страните по делото от сключените
между тях три процесни договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги
№Р0419401/27.10.2006г., №М3586667/09.04.2013г. и №М3949789/28.12.2013г., по
които ищецът е оператор на мрежата, а ответникът - клиент.
По делото обаче липсват каквито и да
било писмени доказателства ищецът да е изправна по процесните договори за
далекосъобщителни услуги №Р0419401/27.10.2006г. и №М3586667/09.04.2013г. страна,
предоставила на ответника - абонат за съответните отчетни периоди договорените,
съобразно конкретния избор на пакет услуги, електронни съобщителни услуги,
съгласно съответните стандарти и в съответствие с технологичните възможности на
мрежите, както и липсват доказателства ответникът реално да е потребил
фактурираните му далекосъобщителни услуги с процесните 6 фактури по първия от
тях №Р0419401/27.10.2006г. , респ. две
фактури по втория от тях №М3586667/09.04.2013г. мобилни услуги за разговори, моб. интернет, съобщения, месечни
такси по вид и стойност, поради което и не дължи тяхното заплащане. От друга
страна, доколкото по делото по първия Договор №Р0419401/27.10.2006г. не са
представени от ищеца като доказателства процесните 6 фактури, описани в
първоначалната ИМ, по които се претендира неизпълнение, не е доказан факта,
както на реалното предоставяне на далекосъобщителни услуги на ответника и че
последните са ползвани от ответника, че да дължи тяхното заплащане, така и не е
установено при условията на пълно и главно доказване и за какви точно по вид
далекосъобщителни услуги са издадени тези фактури и дали са в договорения вид и
обем от страните. По втория договор №М3586667/09.04.2013г. липсват
доказателства начислените с първата фактура №*********/12.11.2014г. разговори,
моб. интернет, съобщения, месечни такси, респ. по втората фактура №*********/12.12.2014г.
разговори да са проведени, т.е., не се доказва реалното ползване на мобилната
услуга от ответника - клиент, поради което и последният не дължи начислената с
тях стойност на ищеца.
Не се доказва неизпълнение от
ответника на негово парично задължение за заплащане на ищеца на фактурираните
му стойности за мобилна услуга с процесните фактури по процесните договори за
далекосъобщителни услуги №Р0419401/27.10.2006г. и №М3586667/09.04.2013г.,
поради което и предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по
чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, основан на тях, следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан.
По делото безспорно се установи, че
на дата 28.12.2013г. страните са сключили както процесния Договор за далекосъобщителни
услуги №М3949789/28.12.2013г., така и договор за лизинг. Претенцията на ищеца
по този трети договор №М3949789/28.12.2013г., основана на процесните издадени
по него 9 фактури, описани в първоначалната ИМ, е за незаплатена
далекосъобщителна услуга, като от самите фактури, приети като писмени
доказателства по делото се установява, че фактурираните с тях стойности не са
за далекосъобщителна услуга, а са за лизингови вноски и лихви върху тях, поради
което само на това достатъчно основание, не е доказано неизпълнение на парично
задължение от ответника за заплащане на далекосъобщителна услуга по този трети
договор, предвид което предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79
ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и по този трети договор се явява неоснователен и
недоказан, какъвто е иска на ищеца и по първия и втория процесни договори,
предвид което искът по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница в размер на 378,74лв.
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като искът не
може да бъде уважен на основание, различно от предявеното като вид и характер
на вземането.
По предявения по реда на чл.415 ал.4
вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от
186,75лв. неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга №Р0419401/27.10.2006г.:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.92 ал.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В процесният случай ищецът основава
вземането си за неустойка предсрочно прекратяване на договор
№Р0419401/27.10.2006г. в исковия размер на 186,75лв. на неустоечна клауза в
т.6.3. раздел "Отговорност" в Приложения към Договор
№Р0419401/27.10.2006г., каквато неустоечна клауза за право на Оператора да
прекрати договора по отношение на тези или на всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни таксди /без
отстъпки/, дължими от дата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване, в случай, че абоната наруши задълженията си, произтичащи от това
Приложение, договора или ОУ не се съдържа нито в представения по делото
процесен Договор №Р0419401, нито в представеното Приложение към него от
27.10.2006г. /л.11/, на което основание, поради недоказаност наличието на
договорна клауза за неустойка, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по
чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка предсрочно прекратяване на Договор №Р0419401 в
размер на 186,75лв. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан. От друга страна, доколкото подписаните процесни договори за
далекосъобщителни услуги са стандартни и предвид наличността на твърдяната
неустоечна клауза по т.5.3.1. от раздел "Отговорност" в подписаното
Приложение №1 към Договор №*********/09.04.2013г., дори и да се приеме, че
същата е неразделна част и от Приложение към стандартния процесен Договор
№Р0419401/27.10.2006г., по делото не се доказва фактическият й състав. По
делото липсват доказателства да е налице допуснато неизпълнение от ответника по
процесния Договор №Р0419401/27.10.2006г. на негово задължение по процесните 6
фактури, издадени по този договор, описани в ИМ, което да е довело до
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в рамките на
определения срок на ползване, както и не се доказва допусната от ответника -
длъжник забава в плащането на дължими суми по тези 6 фактури продължила повече
от 124 дена към датата на издаване на фактура №*********/25.03.2015г., което да
обуслови право на ищеца на автоматично прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в хипотеза по чл.54.12 от ОУ, поради което и не е
доказано, че процесния Договор №Р0419401/27.10.2006г. е автоматично прекратен
на основание чл.54.12 от ОУ, считано от 25.03.2015г., за да възникне право на
ищеца на претендираната договорна неустойка. Не се доказва неизпълнение от
ответника по 6 фактури по този Договор №Р0419401/27.10.2006г., а на още
по-голямо основание не е доказана и забава на длъжника по тях повече от 124
дена, каквато не е изтекла дори от падежа по първата фактура
№*********/25.11.2014г. до датата на издаване на фактура
№*********/25.03.2015г., с която е начислена неустойката за предсрочно
прекратяване, която фактура дори не е представена от ищеца като доказателство
по делото, а е приета само Сметка №*********/25.03.2015г. за неустойка в
исковия размер от 186,75лв., без в сметката да е посочено основанието за начисляването
й и за предсрочно прекратяване на кой сключен между страните договор е
начислена, поради което не може да бъде установен фактическият й състав и
предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка
предсрочно прекратяване от 186,75лв. следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан. Падежите на плащане по част от шестте фактури по
Договор №Р0419401 - по фактура №**********/24.03.2015г. - 13.04.2015г. и по
фактура №*********/24.04.2015г. - 14.05.2015г. дори следват издаването на
фактура №*********/25.03.2015г., с която е начислена неустойката за предсрочно
прекратяване и падежа й. Издаването на сметка №**********/25.03.2015г. за
неустойка в размер на 186,75лв. не е годна да послужи като доказателство за предсрочно
прекратяване на Договор №Р0419401 в хипотеза по чл.54.12 от ОУ, доколкото от
една страна не съдържа основанието за начисляването й /по кой договор е
начислена/, а от друга страна и доколкото съставлява неподписан от издател и
най- вече от получател документ.
Отхвърлянето на предявените по реда
на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по
чл.92 ал.1 от ЗЗД като неоснователни и недоказани води до непроизнасяне от съда
по ответното възражение за погасяване на претендираните с тях вземания за
главница и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги по давност.
Изходът на делото води до
неоснователност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото и същата
следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не претендира разноски и
съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно
решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора по исковете, предявени по
чл.422 ал.1 от ГПК, претенцията на заявителя за присъждане направените от него
разноски в заповедното производство по Чгр.д.№2681/2017г. на ВТРС е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът - длъжник не е претендирал разноски в
заповедното производство по Чгр.д.№2681/2017г. по описа на ВТРС и съдът не
дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца "*"
ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, ПК *, район *, ул.**" №*, с
ЕИК *, против ответника С.Р. ***, с
ЕГН **********, по реда на чл.415 ал.4
вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно
основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за
сумата от 378,74 лв. /триста седемдесет и осем лева и седемдесет и четири
стотинки/ - незаплатена далекосъобщителна услуга по сключени между страните
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги Р0419401 от 27.10.2006 г.,
М3586667 от 09.04.2013 г. и М3949789 от 28.12.2013 г. и иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 186,75 лв. /сто
осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ - неустойка предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
№Р0419401/27.10.2006г., съгласно фактура №*********/25.03.2015г. с падеж на
плащане 25.03.2015г., за отчетен период от 21.02.2015г. до 20.03.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на "*" ЕАД със седалище гр.* за
присъждане на направените съдебни разноски по исковото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на "*" ЕАД със седалище гр.* за присъждане на направените
съдебни разноски в заповедното производство по Чгр.д.№2681/2017г. по описа на
ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски
окръжен съд.
Заверен препис от съдебното решение
след влизането му в законна сила да се приложи служебно по Чгр.д.№2681/2017г.
по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............