№ 970
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500074 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 във вр. с чл. 622 от ГПК във вр. с
Регламент 1215/2012 на ЕС.
Образувано е по жалба на молителите Е. Й. с личен номер ********** и
П. Ч. Й. с личен номер **********, граждани на Република Литва срещу
разпореждане № 286696 от 16.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1597/2020 г.,
по реда на чл. 622 от ГПК от Софийски градски съд, с което е отхвърлил
молбата им да признае т. 2.2.11. от Определение, постановено по гр.д. № 2-
366-592/2017 г. от Окръжен съд Вилнюс, съгласно което молителите са
придобили при равни дялове / ½ / правото на собственост на недвижим имот -
Студио № А 142 с идентификатор 37023.501.573.1.139 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Китен, община Приморско, Р. България.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на атакувания
съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че:
- производството е инициирано от тях и първоинстанционният съд не е
1
следвало да връчва преписи от молбата и доказателствата на лице, което не е
носител на права върху недвижимия имот и това е довело до парични разходи
и такива на време;
- атакуваният съдебен акт противоречи на целите, заложени в
Преамбюла на Регламент 1215/2012 на ЕС и неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 24 от този Регламент, която предвижда изключителна
компетентност на съда на държавата членка по местонахождение на имота,
когато делото има за предмет вещни права;
- съдът на държава –членка на ЕС е постановил определение, с което е
одобрил споразумение „мирен договор“, подписан от всички съсобственици
за разпределение на имущество, получено чрез наследяване;
- определението е заверено с апостил и е приложено удостоверение по
чл. 53 от Регламента, издадено от литовския съд;
Молят въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и вместо
това да признае т. 2.2.11. от Определение, постановено по гр.д. № 2-366-
592/2017 г. от Окръжен съд Вилнюс, съгласно което молителите са
придобили при равни дялове / ½ / правото на собственост на недвижим имот -
Студио № А 142 с идентификатор 37023.501.573.1.139 по кадастралната карта
на и кадастралните регистри на гр. Китен, община Приморско, Р. България.
Насрещната страна, на която са връчени преписи от молбата, преписи
от разпореждането и от жалбата не е изразила становище по основателността.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни
страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по
посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
2
Молителите - Е. Й. с личен номер ********** и П. Ч. Й. с личен номер
**********, граждани на Република Литва са подали молба в Софийски
градски съд, който по реда на чл. 622 от ГПК да признае т. 2.2.11. от
Определение, постановено по гр.д. № 2-366-592/2017 г. от Окръжен съд
Вилнюс, съгласно което молителите са придобили при равни дялове / ½ /
правото на собственост на недвижим имот - Студио № А 142 с идентификатор
37023.501.573.1.139 по кадастралната карта на и кадастралните регистри на
гр. Китен, община Приморско, Р. България.
Към молбата са приложени в превод от литовски език на български
език:
- препис от чуждестранния съдебен акт /определение/, заверен от
постановилия го съд, с което е одобрено споразумение „мирен договор“ за
делба на недвижим имот, находящ се на територията на Р. България,
легитимиращ молителите като собственици с равни дялове;
- удостоверение по чл. 53 от Регламент № 1215/2012 на ЕС, относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела;
Първоинстанционният съд е разпоредил и преписи от молбата и
доказателствата са връчени на насрещната страна – В. Й., участвала в
съдебното производство, по което е постановен съдебния акт, чието
признаване се иска от българския съд, но не е изразила становище.
От фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата, предвидени в ГПК, всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението следва да се посочат основните правно значими факти.
Представен е заверен препис от Определение, постановено по гр.д. № 2-
366-592/2017 г. от Окръжен съд Вилнюс, съгласно което в производството
пред този съд са участвали молителите и В. Й., като съдът е одобрил
споразумение за делба на недвижим имот - Студио № А 142 с идентификатор
37023.501.573.1.139 по кадастралната карта на и кадастралните регистри на
3
гр. Китен, община Приморско, Р. България.
С посоченото определение молителите са придобили при равни дялове /
½ / правото на собственост на недвижим имот.
Третият съсобственик е бил уравнен парично.
Приложено е удостоверение по чл. 53 от Регламент № 1215/2012 на ЕС,
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела.
В чл. 24, ал. 1 от посочения Регламент е предвидена изключителна
компетентност на съдилищата на държава членка, независимо от
местоживеенето на страните, в която е разположен имота, ако делото има
имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на
недвижим имот.
Пророгацията на тази изключителна компетентност е изключена с
разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Регламента.
При посочените данни жалбата е неоснователна и следва да се потвърди
обжалваното разпореждане.
Това е така, защото съдебният акт /определение/, който молителите са
поискали да се признае от българския съд е постановен по дело, имащо за
предмет вещни права - делба на недвижим имот, завършила с одобрено
споразумение, с което двамата молители са придобили по ½ ид.част от
правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се в Р. България, а
третият съделител е бил уравнен парично.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд с
разпореденото връчване на преписи от молбата и приложенията на В. Й..
Последната е била страна по делото, по което е постановен съдебния акт,
чието признаване се иска и сезирания съд е длъжен да я конституира като
страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 622, ал. 4 от ГПК, съдът се произнася с
разпореждане, което има значението на решение, постановено в исков процес,
а исковия процес, независимо от неговия предмет, дали ще се развие като общ
или по правилата на особените искови производство установява винаги две
насрещни главни страни.
4
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 286696 от 16.01.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1597/2020 г., по реда на чл. 622 от ГПК от Софийски
градски съд,
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5