РЕШЕНИЕ
№ 4531
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ...........................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20231110128569 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 1, чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от ...................... срещу И. Х. Х. за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1 587,71
лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта
....................... ведно със законна лихва от ...................... до окончателното
плащане, сумата 470,09 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от ..........................., представляваща мораторна лихва за период от
....................., сумата 212,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от ......................., сумата 170,05 лева, представляваща такси по договора за
периода от ........................ представляваща обезщетение за уведомяване в
размер на разходите на банката за заплатена такса за връчване на покана за
периода от ..................., представляваща сбор от непогасени застрахователни
премии за периода от ..................... за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ч. гр. дело № 69551/2021 г. по описа на СРС,
119 състав.
Ищецът поддържа, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта
................... от ................. праводателят на ищеца - ....................., е предоставил
на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1700,00 лева
и е издал като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална
кредитна карта .................... Сочи, че картодържателят може да използва
предоставения му кредитен лимит по различни начини, съгласно чл. 4, 5 и 6 от
1
Общите условия за издаване и използване на кредитна карта (ОУ). Излага, че
общите условия са предоставени на последния при подписване на процесния
договор, като същият е потвърдил изрично, че е запознат с тях и ги приема без
възражения. Разяснява, че картодържателят дължи като главница само това,
което е изтеглил/потребил като стойност от картата. Твърди, че за усвоените
от предоставения кредитен лимит суми, картоиздателят издава и изпраща
всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което
отразява всички операции с картата, както и всички други сделки на
картодържателя, извършени през предходния месец, като извлеченията
съдържат всички лихви, такси и други разходи и задължения, изброени в
общите условия, начислени от картоиздателя: общо дължимата сума;
минималната месечна вноска, както и краен срок за издължаването.
Поддържа, че на ..................... между ..................... и ....................... (с предишно
наименование ...................... е сключен Договор за продажба на предприятие,
по силата на който и на основание чл. 21.3 от Общите условия за издаване и
използване на кредитна карта ................... правата и задълженията по всички
договори с картодържатели ..................., сключени от ....................., са
прехвърлени на ........................ Поддържа, че на ............................ между
ответника и ищеца е сключено Допълнително споразумение към процесния
договор, с което се съгласяват да бъде извършена промяна във вида на
кредитната карта и са приели действието на нови Общите условия,
приложими но отношение на новата карта. Същите са се съгласили, че всички
непогасени задължения за трансакции, направени със старата карта, ще бъдат
прехвърлени по баланса на новата карта. Твърди се, че в случай, че
картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да
изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения,
за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния
лимит, като при неплащане на задължителната минимална месечна вноска на
падежа, картодържателят дължи на картоиздателя обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит.
Освен дължимата лихва, в приложението към Общите условия били изброени
и дължимите такси, във връзка с предоставяните от страна на картоиздателя
допълнителни услуги, свързани с издадения платежен инструмент. Поддържа,
че ответникът се е присъединил като застраховано лице към застрахователна
програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет ......................... на
картодържателите на кредитни карти, издадени от ................, подписвайки
нарочна декларация, в която е декларирал своето съгласие, сумата на
месечната застрахователна премия, определена съгласно общите условия на
програмата, да бъде начислявана като задължение по кредитната карта,
издадена от банката и да бъде превеждана на застрахователя. Сочи, че поради
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника банката-
ищец е упражнила правото си да прекрати договора за издаване и използване
на кредитна карта, поради неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения, с краен срок за плащане съответно
.................. и е обявила цялото задължение на длъжника за незабавно
изискуемо и дължимо, за което се дължи и обезщетение за уведомяване. По
2
подробно изложените в исковата молба съображения претендира установяване
съществуване на вземания срещу ответника, за които е подадено заявление по
чл. 410 ГПК, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на
съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно и
лично връчени на ответника.
На ..................... по делото е проведено първо редовно открито съдебно
заседание, за което ответникът е бил редовно и лично призован. В призовката
за насроченото съдебно заседание повторно е разяснена възможността при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на насрещната страна.
Независимо от посоченото, ответникът не се явява в откритото съдебно
заседание, не изпраща процесуален представител, който да го представлява в
същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В сезиращата съда искова молба, както и в проведеното по делото
открито съдебно заседание, ищецът е поискал съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите
предпоставки за това.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид
данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна
следното:
Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или
чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и
6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от
ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.
В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът
намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да
бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу
ответника искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по
същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в
общ размер 438,11 лева (52,29 лв. държавна такса и 385,82 лв. адвокатско
3
възнаграждение) в заповедното производство, а в исковото производство
сторените от ищеца разноски са в общ размер 984,98 лева (311,22 лв. държавна
такса и 673,76 лв. адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че И.
Х. Х., ЕГН ********** дължи на ......................, ЕИК ................... на основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 1, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД следните
суми: сумата 1 587,71 лева, представляваща главница по Договор за издаване
на кредитна карта ....................... ведно със законна лихва от ....................... до
окончателното плащане, сумата 470,09 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от ...................., сумата 16,25 лева,
представляваща мораторна лихва за период от ....................., сумата 212,26
лева, представляваща мораторна лихва за периода от ......................., сумата
170,05 лева, представляваща такси по договора за периода от .....................,
сумата 24,00 лева, представляваща обезщетение за уведомяване в размер на
разходите на банката за заплатена такса за връчване на покана за периода от
................... сумата 134,36 лева, представляваща сбор от непогасени
застрахователни премии за периода от ..................... за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 69551/2021 г.
по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Х. Х., ЕГН ********** да
заплати на ......................, ЕИК ................... сумата от 438,11 лева,
представляваща разноски в производство по ч. гр. дело № 69551/2021 г. по
описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 984,98 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните, като в съобщението до
ответника се укаже възможността в едномесечен срок от връчването да
подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата
отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4