№ 18456
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110106944 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е от ищеца Н. И. Н. срещу ответник „А1 Б” ЕАД иск за признаване на
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 142,88 лева, представляваща
незаплатена цена за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 21.12.2008 г. –
21.01.2009 г. по договор № Н0868459/12.02.2008 г., ведно със законната лихва от
06.12.2011 г. до окончателното изплащане и сумата 65,00 лева, представляващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.02.2012 г. по
ч.гр.д. № 53924/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 54-и състав, въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.12.2011 г. и за събирането на
които е образувано изпълнително дело № 20127860401264 по описа на ЧСИ ММ, рег.
№ 786 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
Ищецът Н. И. Н. твърди, че ответникът претендира заплащане на исковата сума
по посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че вземанията са погасени по давност
с изтичане на тригодишен срок от влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като
не са предприемани изпълнителни действия. При тези твърдения иска да се установи,
че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение посочената по-горе сума.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „А1 Б” ЕАД подава отговор на исковата молба / чрез системата за
сигурно електронно връчване/ в срока по чл. 131 ГПК. Признава предявения иск и
счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли съда да уважи иска и да възложи
разноските в тежест на ищеца, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Предявен е иск с точна правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК, по силата на
1
който ищецът иска да бъде признато за установено в отношенията на страните, че не
дължи на ответника сумата в размер на 142,88 лв. представляваща незаплатена цена за
ползвани далекосъобщителни услуги за периода 21.12.2008 г. – 21.01.2009 г. по
договор № Н0868459/12.02.2008 г., ведно със законната лихва от 06.12.2011 г. до
окончателното изплащане и сумата 65,00 лева, представляващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.02.2012 г. по ч.гр.д. № 53924/2011 г.
по описа на Софийски районен съд, 54-и състав, въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.12.2011 г. поради погасяването й по давност, а не иск
по чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба са изложени твърдения, че
изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК с постановление от
18.04.2022 г. Основанието на един иск не е правната му квалификация, а релевантните
факти по делото са установени /т.е. липсва нарушение на диспозитивното начало в
гражданския процес/.
В отговора на исковата молба, депозиран чрез системата за сигурно електронно
връчване, ответникът признава основателността на предявения иск, сочи, че не е дал
повод за завеждане на делото и моли разноските да бъдат възложени в тежест на
ищеца. Система за сигурно електронно връчване е система, която позволява изпращане
и/или получаване и съхраняване на електронни документи за/от публични органи,
физически и юридически лица. Комуникацията чрез системата за е-връчване е
еквивалент на класическия метод за доставка на писма и е в съответствие с чл. 43 от
Регламент (ЕС) № 910/2014, и чл. 26, ал. 2 и, ал. 4 от Закона за електронното
управление (ЗЕУ). Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЕУ подаването и връчването на
документи по електронен път се удостоверява с копие от електронния запис за
изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в система за сигурно електронно
връчване, поддържана от Министерство на електронното управление. Съгласно чл. 43,
т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, данните, изпращани и получавани чрез използване
на услуги за електронна препоръчана поща, се ползват от презумпцията за цялост на
данните, за изпращане на тези данни от идентифицирания изпращач, тяхното
получаване от идентифицирания получател и за точност на указаните чрез
квалифицираната услуга за електронна препоръчана поща дата и час на изпращане и
получаване на данните. Ето защо, писменият отговор е подаден в срок.
Между страните са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
факти и обстоятелства от исковата претенцията, а именно че сумата в размер на 142,88
лева, представляваща незаплатена цена за ползвани далекосъобщителни услуги за
периода 21.12.2008 г. – 21.01.2009 г. по договор № Н0868459/12.02.2008 г., ведно със
законната лихва от 06.12.2011 г. до окончателното изплащане и сумата 65,00 лева,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
13.02.2012 г. по ч.гр.д. № 53924/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 54-и
състав, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.12.2011 г. е погасена по давност.
Горното се установява и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно, че изпълнително дело 1264/2012 по описа на ЧСИ ММ е образувано на
13.06.2012 г. от М ЕАД срещу Н. И. Н. въз основа на изпълнителен лист от 13.02.2012
г. издаден въз основа на влязла в сила заповед по ч.гр.д. № 53924/2011 г., СРС, като
същото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по молба на Н. И. Н. с
постановление на ЧСИ от 18.04.2022 г. На 18.01.2013 г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, но след това не се установява да са искани или
предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давността, нито пък се
установява да са извършвани плащания по наложения запор.
2
По въпроса за давността при предприето принудително изпълнение следва да
бъде съобразена задължителната съдебна практика. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС – т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да
бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието
е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е
дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не спира.
С тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС е
прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността
е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/
1980 г.
Следователно, в конкретния случай, при съобразяване на тълкувателната
практика по въпроса за давността, се налага извода, че давността за процесното вземане
по издаден изпълнителен лист от 13.02.2012 г. не е текла от образуването на
изпълнителното дело до 26.06.2015 г., но процесното вземане е погасено по давност на
26.06.2020 г. с изтичането на петгодишен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което
съдът приема, че искът е основателен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
разглеждания случай, са налице кумулативните предпоставки за приложението на чл.
78, ал. 2 ГПК, ответникът не е предприемал действия за събиране на своето вземане, а
същевременно е признал иска. Отговорност за разноски би възникнала за ответника,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност /така Определение
№ 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, постановено по
3
реда на чл. 274, ал.3 ГПК/. По делото не се установява титулярът на вземането да е
предприемал действия за получаване на изпълнение на процесните вземания, нито да е
оспорил иска на ищеца. Ето защо, в тежест на ищеца следва да останат сторените от
същия разноски.
При този изход на спора, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. И. Н. срещу „А1 Б” ЕАД
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. И. Н., ЕГН ********** не дължи на „А1 Б” ЕАД, ЕИК
**** сумата от 142,88 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани
далекосъобщителни услуги за периода 21.12.2008 г. – 21.01.2009 г. по договор №
Н0868459/12.02.2008 г., ведно със законната лихва от 06.12.2011 г. до окончателното
изплащане и сумата 65,00 лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 13.02.2012 г. по ч.гр.д. № 53924/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, 54-и състав, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 19.12.2011 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4