№ 155
гр. С., 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20252230200247 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба от Д. В. М. против НП
№ 25-0804-000251/30.01.2025 год., издадено от Началник група в ОД на МВР –
гр.С., Сектор „ПП“- С., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от
ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателя, редовно призован, се явява лично.
Представлява се от процесуален представител, които поддържа жалбата и
моли да бъде отменено издаденото НП, като незаконосъобразно.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата
страна, в което се изразява становището по съществото на делото, моли
издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, прави възражение
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение и се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На 09.01.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 3364042/25г.
против жалбоподателя затова, че на 09.01.2025 г. в 10:52 часа, в гр.С. на
кръстовището на бул.“Братя Миладинови“ и бул.“Стефан Караджа“
1
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, марка „Мерцедес Е 63 АМГ“ с
рег № *****************, собственост на Т. А. К. с ЕГН **********. В АУАН
е прието, че жалбоподателят е управлявал МПС в посока сектор“ПП“ при ОД
на МВР гр. С., като не е използва пътищата отворени за обществено ползване
по тяхното предназначение, за превоз на пътници и товари, а за опасно и
демонстративно шофиране.
В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 09.01.2025 год. (л. 13 от
делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП.
В НП било отразено, че на основание чл.189з от ЗДвП за нарушенията
по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН, предвид високата
обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред
останалите участници в движението.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз
основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е
основателна, макар на различни от посочените в нея съображения.
Съдът намира, че в настоящия случай не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 104б,т. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на посочената в акта и в НП дата жалбоподателят е управлявал
процесното МПС–во. Установява се още, че при излизане от ляв завой на
кръстовище образувано между бул.“Братя Миладинови“ и бул.“Стефан
Караджа“ автомобилът на жалбоподателят се е преплъзнал странично и косо
на пътното платно като е навлязъл частично в насрещното платно за
движение.
Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача
на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. В Решение №75/23.06.2023 год. по КАНД № 67/2023 год. по
описа на СлАС е посочено, че за да се приеме обаче, че това нарушение е
извършено, е необходимо да се докаже, че водачът умишлено и
демонстративно е допуснал да изгуби контрол върху автомобила, чрез
форсиране на двигателя и превъртане на гуми, т. е. извършил е т. н. „дрифт“. В
същия съдебен акт е посочено, че липсва легално определение за този начин
2
на шофиране, но в практиката е възприето, че това е техника на управление на
автомобила, характерна с умишленото му извеждане от страна на водача извън
контрол, което следва да бъде осъществено, чрез форсиране и презавиване,
водещо до загуба на сцепление на задните колела, движение на автомобила
напречно на завоя под влияние на тежестта и инерционния момент. В
цитираното решение е отразено, че не всяко поднасяне на автомобила или
превъртане на задвижващите колела, покрива елементите на изпълнителното
деяние наописаното нарушение, защото е необходимо да е налице и
субективната му страна, а именно извършеното да бъде явно демонстративно
като водачът следва преди момента на извършването му да съзнава, че това
ще се случи, да иска настъпването му или да допуска този резултат.
По делото са разпитани св. П., в качеството му на актосъставител и
св. Б., последния свидетел при извършване на нарушението и съставяне на
АУАН. Вс един от тях твърди, че поведението на водача е било такова, че да
предизвика превъртане на гумите на МПС–во и навлизане в платното за
насрещно движение, както и, че това не е било еднократно действие, а е било
повторено след престрояването му за предприемане на последваща маневра
„ляв завой“.
В хода на съдебното следствие, по реда на НПК бе възпроизведен
наличния по делото запис от видео–регистратор монтиран на служебния
автомобил на РУ гр. С.. Въз основа на този запис, съдът прие, че макар да е
налично приплъзване на гумите на МПС–во и моментна загуба на контрол от
страна на водача довела до частично навлизане в насрещното платно и
повиване на МПС със задната му част надясно, по своя интензитет и
характеристика това действие не може да обоснове наличието на нарушение
на чл. 104 б,т.2 от ЗДвП, а по скоро говори за случайна и непреднамерена,
моментна загуба на контрол от страна на водача. В тази връзка, съдът следва
да отбележи, че на видеозаписа не е заснето повторно подобно поведение, за
каквото свидетелстват полицейските служители.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че по делото не се установи
от обективна и субективна страна извършване на нарушение по чл.104б, т. 2
от ЗДвП, доколкото не се доказа, че водачът умишлено е извел извън контрол
МПС -то при извършвания от него ляв завой и това е било с цел използване на
пътищата за обществен транспорт за цел различна от основното им
предназначение .
Съдът, обаче счита, че доколкото т. 1 от Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 год. на ВАС по т.д. № 1/2020 год., ОСС, I и II колегия, в
производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, дава
възможност, съдът да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, в случаите в които се установят
основания за прилагане на закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението
следва да приложи това си правомощие . В този смисъл е и разпоредбата на
3
чл. 63, ал.7, т. 1 от ЗАНН, в която е посочено, че съдът изменя акта по чл. 58д,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В настоящия случай безспорно е установено, от показанията на
актосъставителя и свидетеля както и от приобщения видеозапис се установи,
че при приплъзването на гумите на МПС-то жалбоподателят го е привел в
странично на линията на пътя положение, навлязъл е частично в лентата за
насрещно движение и по този начин е поставил в опасност живота и здравето
на намиращите по същото време и място на кръстовището МПС–ва, поради
което съдът прие, че с поведението си водачът е осъществил състава на
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Посоченото нарушение е по–леко наказуемо в сравнение с нарушението
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като санкционната разпоредба, която урежда
наказуемостта на това нарушение, а именно чл.185 от ЗДвП, предвижда, в
случаите когато за нарушение на този закон и на издадените, въз основа на
него нормативни актове не е предвидено друго наказание, виновните лица да
се наказват с глоба в размер на 20,00 лева.
Воден от гореизложеното, съдът счита, че следва да измени
обжалваното наказателно постановление, като преквалифицира деянието на
жалбоподателя като такова по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и с оглед на
разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП да му наложи административно наказание
„Глоба в размер на 20,00 лева.
В настоящия случай, предвид приетото за установено, съдът счита, че
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение се явява своевременно и основателно,
поради което следва да ги възложи на и същите следва да се възложат в
тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. В чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. От своя страна разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП
предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на
чл.27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80,00 до 150,00лева.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева. Съгласно чл. 84 от
ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 от НПК, с решението съдът е длъжен да се
произнесе на коя от страните възлага разноските по делото
4
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-000251 издадено от
Началник група в ОД на МВР – С., Сектор „ПП“- С., с което на Д. В. М., с ЕГН
**********, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършеното деяние на нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и основанието
за налагане на административното наказание на такова по чл. 185 от ЗДвП и
НАМАЛЯ размера на наложеното наказанието „ГЛОБА” от 3000,00 лева на
„ГЛОБА“ в размер на 20,00 лева .
ОТМЕНЯ наложеното наказание "Лишаването от право да управлява
МПС“ за срок от 12/дванадесет/ месеца.
ОСЪЖДА Д. В. М., с ЕГН **********, адрес гр.С.,
ул.***************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Областна дирекция на МВР
– С. разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото, а именно: 1 брой
диск, ДА СЕ СЪХРАНЯВА по делото до изтичане сроковете за съхранение на
самото дело, след което да се УНИЩОЖИ като вещ без стойност.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5