Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
Велико Търново, 10.09.2016 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново,
ІХ–ти състав, в закрито съдебно
заседание на десети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ
- ДОКЛАДЧИК : Константин
Калчев
като разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. д. № 571/2016 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от „Спринк”
ЕООД, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена
зона, Дълга лъка, Мелница Търново против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016
г. на ТД на НАП – Велико Търново, поправен с РАПРА №
Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., частично потвърден с Решение № 202/04.07.2016
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново.
Съдът намира, че жалбата
отговаря на изискванията за редовност по чл. 149 от Данъчно-процесуалния кодекс
(ДОПК). След направената проверка по реда на чл. 151 от ДОПК, съдът счита
жалбата и за допустима, което налага разглеждането й в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
С горепосоченото решение
директорът на ДОДОП В. Търново е потвърдил РА №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. на ТД на НАП – Велико Търново, поправен
с РАПРА № Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г. в обжалваната част, в която по
ЗДДС е начислен ДДС в размер на 234861,34 лева и е отказан данъчен кредит в
размер на 84615,39 лева, в резултат на което са определени лихви в размер на
214017,54 лева, а по ЗКПО е установено допълнително задължение за корпоративен
данък общо в размер на 536098,78 лева и лихви – 347310,93 лева, в т. ч. лихви
за авансови вноски в размер на 38585 лева, а за 2012 г. е намалена
декларираната данъчна загуба. Според мотивите на това решение са потвърдени допълнително
определените данъчни задължения, като жалбоподателят не е обжалвал установените
за внасяне задължения по ЗДДС в размер на 1 270 075,48 лева и
съответните лихви, представляващи деклариран по СД, но невнесен ДДС за данъчни
периоди месеци 12.2011 г., 05, 08, 09, 10, 11 и 12.2012 г., 01, 02, 04, 09, 10
и 12.2013 г., 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2014 г. Същевременно
жалбоподателят е поискал от съда да обяви за нищожни горепосочените РА и РАПРА,
а при условията на алтернативност – същите да бъдат отменени изцяло, а освен
това е поискал и спиране на изпълнението на РА. Това налага в 7-дневен срок
жалбоподателят да уточни своята претенция като изрично посочи дали оспорва по
същество РА и РАПРА и в частта относно установения за внасяне ДДС в размер на
1 270 075,48 лева и съответните лихви за данъчни периоди месеци
12.2011 г., 05, 08, 09, 10, 11 и 12.2012 г., 01, 02, 04, 09, 10 и 12.2013 г.,
02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2014 г., представляващ според ответника
деклариран, но невнесен ДДС по подадени от жалбоподателя справки-декларации,
като изложи конкретни оплаквания.
Жалбоподателят иска
спиране на изпълнението на РА на основание чл. 157, ал. 2 от ДОПК, като се
позовава на наложени обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки на лицето,
но в изпратената административна преписка не се съдържат релевантни доказателства.
Това налага ответникът да бъде задължен да представи постановленията, с които е
наложена обезпечителната мярка запор върху банкови сметки на дружеството за
обезпечаване на задълженията по процесния РА, справка за размера на
непогасените задължения по РА към датата на подаване на искането в два варианта
– само за обжалваните задължения според решението на ответника и за всички
установени с РА задължения, информация за наличните парични средства по
запорираните банкови сметки на дружеството, ако е налице такава, като съдът ще
се произнесе по искането след получаване на изисканите доказателства и
уточняване от страна на жалбоподателя на обжалваната част от РА.
Предвид наведените
доводи и възражения от страните, съдът счита, че следва да укаже на
жалбоподателя, че след като за основание за ревизирането му по особения ред на
чл. 122 от ДОПК ответникът сочи укриването на приходи и нередовно водената
счетоводна отчетност, което е пречка да се определят данъчните задължения на
лицето, то в тежест на жалбоподателя е да докаже редовно воденото счетоводство,
в това число правилното счетоводно отчитане на приходите от цялата си дейност и
възможността за определяне на данъчните задължения въз основа на воденото от
жалбоподателя счетоводство. На ответника следва да се укаже, че негова е
тежестта да установи наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК,
посочено в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
На следващо място съдът
следва да укаже на жалбоподателя, че следва да докаже по делото доставките на
фактурираните стоки към него от „Палермо“ ЕООД, в това число прехвърлянето на
собствеността върху стоките – предмет на процесните фактури чрез предаването им
или друг способ за индивидуализирането им или овластяването на жалбоподателя от
доставчика първият да се разпорежда фактически с нея като собственик. Жалбоподателят
също така следва да докаже по делото предпоставките за прилагане на нулева
ставка на ДДС за декларираните ВОД към „Commod Market“ SRL, Румъния,
„Avendi Trade“ SRL, Румъния
и „Alijan Pan“ SRL, Румъния
като докаже, че правото на разпореждане като собственик със стоката е
прехвърлено на приобретателя, че посочената стока е изпратена или
транспортирана в друга държава членка, и че вследствие на това изпращане или
транспортиране същата стока е напуснала физически територията на страната.
В частта по ЗКПО
жалбоподателят следва да ангажира доказателства за получаване на
стоките-предмет на издадените от „Палермо“ ЕООД фактури, разходите по които не
се признават за данъчни цели по ЗКПО и в този смисъл – документалната
обоснованост на тези разходи с фактури, които вярно отразяват стопанските
операции, посочени в тях. В тежест на дружеството е да докаже и правомерното
отчитане на останалите разходи, непризнати от ревизията за данъчни цели.
В жалбата са направени
доказателствени искания, по които съдът ще се произнесе в съдебно заседание
след изслушване становището на ответника по тях, както и по оспорените
документи.
Предвид гореизложеното и на основание §2
от ДОПК вр. чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1, чл. 163, ал. 2 от АПК, съдът
Р
А З П О Р Е Д И :
КОНСТИТУИРА като ЖАЛБОПОДАТЕЛ „Спринк” ЕООД, ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена зона, Дълга лъка,
Мелница Търново, който да се призове чрез адв. И.Х.Д. от ВТАК.
КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.
ЗАДЪЛЖАВА
жалбоподателя в
7-дневен срок от получаване на съобщението за това да посочи изрично дали
оспорва по същество РА и РАПРА и в частта относно установения за внасяне ДДС в
размер на 1 270 075,48 лева и съответните лихви за данъчни периоди
месеци 12.2011 г., 05, 08, 09, 10, 11 и 12.2012 г., 01, 02, 04, 09, 10 и
12.2013 г., 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2014 г., представляващ според
ответника деклариран, но невнесен ДДС по подадени от жалбоподателя
справки-декларации, като изложи конкретни оплаквания.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника в 7-дневен
срок от получаване на съобщението за това да представи постановленията, с които
е наложена обезпечителната мярка запор върху банкови сметки на дружеството за
обезпечаване на задълженията по процесния РА; справка за размера на
непогасените задължения по РА към датата на подаване на искането в два варианта
– само за обжалваните задължения според решението на ответника и за всички
установени с РА задължения; информация за наличните парични средства по
запорираните банкови сметки на дружеството, ако е налице такава.
На основание чл. 171,
ал. 4 от АПК и чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК УКАЗВА на жалбоподателя, че носи тежестта да докаже в настоящото
производство редовно воденото счетоводство, в това число правилното счетоводно
отчитане на приходите от цялата си дейност и възможността за определяне на
данъчните задължения въз основа на воденото от жалбоподателя счетоводство; реалността
на доставките – предмет на фактурите на „Палермо“ ЕООД, по които му се отказва
приспадане на данъчен кредит, в това число прехвърлянето на собствеността върху
стоките – предмет на процесните фактури чрез предаването им или друг способ за
индивидуализирането им или овластяването на жалбоподателя от доставчика първият
да се разпорежда фактически с нея като собственик и получаване на
стоките-предмет на фактурите от този доставчик, разходите по които не се
признават за данъчни цели по ЗКПО и в този смисъл – документалната обоснованост
на тези разходи с фактури, които вярно отразяват стопанските операции, посочени
в тях; правомерното отчитане на останалите разходи, непризнати от ревизията за
данъчни цели; предпоставките за прилагане на нулева ставка на ДДС за
декларираните ВОД към „Commod Market“
SRL, Румъния, „Avendi Trade“ SRL, Румъния
и „Alijan Pan“ SRL, Румъния като докаже, че правото на
разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на приобретателя, че
посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава- членка, и че
вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала
физически територията на страната.
На основание чл. 170,
ал. 1 и чл. 171, ал. 4 от АПК УКАЗВА
на ответника, че негова е тежестта да установи наличието на основанието по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, посочено в обжалвания акт и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.
НАСРОЧВА
делото в открито
съдебно заседание на 19.10.2016 г. от 13.30
ч., за която дата да се призоват жалбоподателя и ответника като в
призовката за ОТВЕТНИКА му се укаже, че в 14-дневен срок от получаването й може
да представи писмен отговор и да посочи други доказателства. Писмените
доказателства се представят с отговора.
Препис от разпореждането
да се изпрати на страните.
СЪДИЯ
– ДОКЛАДЧИК: