Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 04.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                         Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: С.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№244 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че ищецът „ЕВН Б.Е.“ЕАД, в качеството си на краен снабдител, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни условия. Действащите през процесния период Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия били в сила от 27.06.2008г. Дружеството ищец имало задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника Н.А.Д.,***, за който бил открит клиентски номер ***. От своя страна ответникът бил длъжен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ. При неплащане в срок на дължими суми, на основание чл.27 ал.1 от ОУ, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на своите задължения ищецът доставил до обекта на ответника, за периода от 12.07.2014г. до 11.01.2016г., ел.енергия на стойност 158,46 лева, която до момента не била заплатена от потребителя. Поради забава в плащането, ответникът дължал законна лихва в размер на 30,34 лева за периода от 16.09.2014г. до 07.11.2017г. На 08.11.2017г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до РС-Димитровград. Образувано било ч.гр.д.№1813/2017г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение по отношение на ответника. Тъй като същия не бил открит на декларираните от него постоянен и настоящ адрес, на ищеца било указано предвид разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск против Н.А.Д. за вземането си, посочено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на „ЕВН Б.Е.“ЕАД сумата от 158,46 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 12.07.2014г. до 11.01.2016г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 16.09.2014г. до 07.11.2017г., а именно 30,34 лева, законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените разноски по ч.гр.д.№1813/2017г. по описа на РС-Димитровград, както и тези направени в настоящото производство.    

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Н.А.Д., чрез назначения му от съда особен представител адв.Т.И. ***, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Заявява, че иска е неоснователен по размер, защото от приложеното от ищеца извлечение от сметка ясно се виждало, че част от претендираните периоди и задълженията по тях са погасени поради изтичане на 3-годишна погасителна давност по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, в която попадат периодичните плащания. На следващо място, счита, че посочените от ищеца падежи противоречат на чл.18 ал.2 от ОУ, съгласно които периода за плащане е 10 дни за фактура. Поради това, падежа на задълженията трябвало да се смята като се прибавят 10 календарни дни от издаване на фактурата, което водело до разминаване в част от посочените падежи. С оглед на това, че задълженията по част от фактурите било погасено по давност, не трябвало да се приеме и претенцията за плащане на лихви по тях. Възразява срещу присъждането на претендираното по ч.гр.д.№1813/2017г. юрисконсултско възнаграждение, тъй като за него не било представено доказателство, че е действително направен разход.

В проведеното на 03.07.2018г. съдебно заседание, особеният представител на ответника представя писмени доказателства за извършено от Н.А.Д. на 23.05.2018г. и 29.05.2018г. плащане на задълженията му за консумирана през периода от 12.07.2014г. до 11.01.2016г. ел.енергия, представляващи главница по предявения иск, за обезщетение за забава и законна лихва.

Пълномощникът на ищцовото дружество, в проведеното на 13.09.2018г. съдебно заседание, поддържа, че след завеждане на делото ответникът е платил изцяло дължимите главница и лихви. Поради това желае предявения иск за тях да бъде отхвърлен, като ответника бъде осъден да заплати единствено направените в заповедното и настоящото производство разноски. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите като доказателство по делото Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия били в сила от 27.06.2008г., а именно 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.  /чл.35 ал.1 от ОУ/. Същите ОУ са били одобрени преди това с Решение №ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР /л.26 от делото/. Съгласно чл.7 т.1 от ОУ, ищецът се е задължил да снабдява с ел.енергия при условията на равнопоставеност всеки клиент , чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от „ЕВН Б.е.“АД. Клиентът от своя страна се задължавал да заплаща стойността на използваната в обекта ел.енергия в сроковете и по начина определени в ОУ /чл.11 т.1 от ОУ/. Това трябвало да става в сроковете и по начините, определени в ОУ /чл.18 ал.1 и ал.2 ОУ/.Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Съгласно представената с исковата молба Справка по лице, издадена от Служба по вписванията-Димитровград, ответника Н.А.Д. през 2004г. е получил в дарение и е станал собственик на недвижими имот- апартамент в Димитровград, ул.“***.

От приетият като доказателство Препис-извлечение от сметка, съставен от ищцовото дружество е видно, че ответника има клиентски номер ***, като за неговия имот в Димитровград, ул.“*** е отреден ИТН ***. За периода от 12.07.2014г. до 11.01.2016г. за доставена до този обект на ответника ел.енергия той дължи сумата от 158,46 лева, а за обезщетение за забава върху тази сума за периода от 16.09.2014г. до 07.11.2017г.- 30,34 лева. Така посочената в извлечението от сметка информация се потвърждава и от съдържанието на представените с исковата молба 18бр. фактури, издадени от ищец на името на ответника за периода от 25.08.2014г. до 25.01.2016г.

На 07.11.2017г. ищецът е депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника-длъжник. Във връзка с това, в съда е било образувано ч.гр.д.№1813/2017г., по което на 10.11.2017г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която на Н.А.Д. е било разпоредено да плати на „ЕВН Б.Е.“ЕАД сумата от 158,48 лева, неплатени задължения за доставена ел.енергия през периода от 12.07.2014г. до 11.01.2016г., лихва за забава за времето от 16.09.2014г. до 07.11.2017г. в размер на 30,34 лева, законна лихва върху главницата, считано от 07.11.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева- разноски по делото. Съобщението за издадената заповед за изпълнение било връчено на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на заявителя било указано, че може да предяви против него установителен иск за визираните в заповедта суми. 

От представените от страна на ответника платежни документи се установява, че на 23.05.2018г. и на 29.05.2018г. той е заплатил на ищцовото дружество претендираните в настоящото производство суми за доставена му ел.енергия през процесния период и лихви.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №1139/10.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1813/2017г.

По делото не се спори, че ответника е абонат на ищцовото дружество, което доставя до негов обект –апартамент в Димитровград, ул.“*** ел.енергия. Няма спор, че през периода от 12.07.2014г. до 11.01.2016г. ищецът е доставил на ответника ел.енергия на стойност 158,46 лева, която не е била платена в срок от клиента. Не се спори и относно това, че предвид забавата на плащането на тези задължения Н.А.Д. дължи на ищцовото дружество обезщетение за периода от 16.09.2014г. до 07.11.2017г. в размер на 30,34 лева. Безспорно се установи по делото, че след предявяване на иска по чл.422 от ГПК и образуване на настоящото дело, ответникът е заплатил на ищеца изцяло задължението по горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за главница и лихви.

Спорно по делото е дължи ли той на ищеца направените деловодни разноски, в т.ч. и тези за юрисконсултско възнаграждение.

На първо място, доколкото между страните не се спори, че след започване на производството по настоящото дело ответникът е заплатил на ищеца задълженията си за главница и лихви по Заповед №1139/10.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1813/2017г., то за „ЕВН Б.Е.“ЕАД вече липсва правен интерес от така предявения иск. Поради това и предвид извършеното от длъжника плащане, установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на вземанията чрез плащане от страна на ответника, извършено след завеждане на настоящото дело.

Въпреки отхвърлянето на установителния иск поради извършено плащане на визираните в него суми, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, както и тези направени от него по ч.гр.д.№1813/2017г. по описа на РС-Димитровград. Това е така, защото с поведението си той е станал причина за завеждане на делото против него. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че Н.А.Д. е дължал на ищцовото дружество сумите, за които против него е бил предявен установителния иск. Предвид това, за „ЕВН Б.Е.“ЕАД е бил налице правен интерес както да депозира в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и в последствие да предяви иск с правно основание чл.422 от ГПК. Действително ответникът през м.май 2018г. е платил изцяло задълженията си към ищцовото дружество, но това е станало едва след издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК против него, както и депозиране на исковата молба в съда и образуване на настоящото дело. Предвид това и доколкото с поведението си ответника е станал причина за образуваните против него ч.гр.д.№1813/2017г. и гр.д.№244/2018г. по описа на РС-Димитровград, той дължи плащане на разноските на ищеца по тези две дела.

По настоящото дело ищцовото дружество е направило разноски за платена държавна такса в размер на 75 лева и за особен представител на ответника в размер на 150 лева. Отделно от това, претендира да му бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Първите две суми- за държавна такса и особен представител са били указани по размер от съда и са съобразени с изискването на закона, поради което техния размер не може да бъде редуциран.

По отношение на претенция на ищеца за плащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съдът намира, че същата се явява завишена.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ЮЛ се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.  Този размер не може да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Въпросната разпоредба на свой ред препраща към НЗПП, като в чл.25 ал.1 от нея се предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Като взе предвид размера на исковата претенция, както и извършеното плащане от страна на ответника на цялата сума преди първо по делото съдебно заседание, както и предвид разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, която дава възможност на съда да определи сам размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, ограничавайки единствено неговия максимален, но не и минимален размер, съдът счита, че на заявителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. 

С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер общо на 325 лева, както и тези по ч.гр.д.№1813/2017г. в размер на 75 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представляван от ***, против Н.А.Д., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Н.А.Д., с ЕГН **********,  че дължи на „ЕВН Б.Е.“, ЕАД, с ЕИК ***, сумата от 158,46 лева/сто петдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ – главница, неизплатена сума за доставена през периода от 12.07.2014г. до 11.01.2016г. ел.енергия и мрежови услуги, лихва за забава за периода от 16.09.2014г. до 07.11.2017г. в размер 30,34 лева /тридесет лева и тридесет и четири стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 07.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед №1139/10.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№1813/2017г. по описа на Районен съд-Димитровград, поради погасяване на вземанията, чрез плащане, извършено след завеждане на настоящото дело.

 

ОСЪЖДА Н.А.Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представляван от ***, направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева, както и тези направени по ч.гр.д.№1813/2017г. по описа на РС-Димитровград в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: