РЕШЕНИЕ
№ 1761
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330103414 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от Р. Б. П. срещу „Вива Кредит“ ООД, с която са
предявени искове за прогласяване на нищожност на договор за кредит от ***, поради
противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11, т.12 ЗПК, евентуално да се прогласи
нищожността на клаузата по чл.1, ал.3 от договора, предвиждаща такса за експресно
разглеждане, както и на клаузата за неустойка по чл.4, ал.1 от договора поради
противоречащи на закона /чл.10а ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК/, като неравноправни клауза по
чл.143, т. ЗПК, противоречащи на добрите нрави и заобикалящи закона /чл.33 ЗПК и чл.19,
ал.4 ЗПК/, както и да се осъди ответника да върне на ищеца сумата в размер на 150 лева,
представляваща платена без основание възнаградителна лихва, неустойка и такса за
експресно разглеждане по договор за кредит от ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.10.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба и в молба от 18.03.2021 г. се излагат твърдения, че между страните
е сключен договор за кредит от ***, по който ответникът предоставил на ищеца сума в
размер на 2200 лева, платима на една месечна вноска. В чл.1, ал.3 от договора била
уговорена такса за експресно разглеждане във фиксиран размер от 1616.10 лева, която била
недействителна на посочените по-горе основания, доколкото противоречи на чл.10а ЗПК, с
нейното уговаряне се надхвърля законоустановения максимум на ГПР, наред с това счита и
че се заобикаля закона, доколкото като е предвидена като допълнителна услуга не е
включена към ГПР и с нея се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ГПК. Счита, че е
недействителна клаузата за неустойка в общ размер на 1077.30 лева за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Счита, че договорът за кредит е
недействителен доколкото в договора не е посочен точния размер на възнаградителната
лихва и ГПР, което е основание за недействителност, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва, не е включена в ГПР, което
1
опорочава договора. Излагат се обстоятелства за недействителност на договора за кредит,
поради нарушения на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Наред с това, счита, че клаузата за
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР.
Твърди се, че ищецът заплатил по недействителните клаузи сума в общ размер на 150
лева, която е недължимо платена, поради което подлежи на връщане. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Моли се за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски. Признава, че ищецът е заплатил сумата в общ размер на 150 лева,
по клауза за експресно разглеждане и неустойка.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е главен иск по чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11,
т.12 ЗПК за признаване за установено, недействителността на договора за кредит от ***,
евентуален иск за признаване за недействителна клауза за неустойка по чл.4, ал.1 от
договора и клауза експресно разглеждане по чл.1, ал.3 от договора, поради противоречие с
със закона, добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД, както
и кумулативно съединен с горните два иска осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи,
твърдението си за недействителност на договора и клаузата за неустойка, както и че е
заплатила на ответника сумата в размер на 150 лева, сбор от платени суми за
възнаградителна лихва, за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи.
Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно правоотношение по
договор за кредит от ***, и валидно възникнала клауза за неустойка и такса за експресно
разглеждане, че в договора е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК,
основание за задържане на сумата в размер на 150 лева.
С определение от 03.06.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит от *** с посоченото от ищеца съдържание, в който са уговорени
клаузи за възнаградителна лихва и клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение и клауза за такса за експресно разглеждане. Не се спори, че
вземанията за неустойка и такса експресно разглеждане не са включени в посочения в
договора ГПР. Не се спори, че ищцата е заплатила на ответника по договора сума в размер
на 150 лева, сбор от вноски по клауза за възнаградителна лихва, за неустойка и клауза такса
за експресно разглеждане. .
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива Кредит“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
2
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за кредит:
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за
недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно
да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9,
т.10, т.11 и т.12 от ЗПК.
След изследва съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията
към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото посочения лихвен процент не отговаря на действителния по
договора,тъй като към него следвало да се включи и вземането за неустойка по чл.13, ал.1,
която представлявала скрита възнаградителна лихва. В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено
какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – лихвен
процент и условията за прилагането му.
Видно от договора за заем /л.7/, в чл.3, ал.5 е посочен лихвеният процент по кредита,
който е 40.32 % годишен лихвен процент по заема, който е фиксиран за целия период от
договора, като в този случай не е необходимо да се посочват условия за прилагането му. От
договора ясно се вижда какъв е размерът на възнаградителната лихва, а именно 636.8 лева
/разликата между сумата по т.4, отпуснатия заем чл.2, ал.1 и таксата за експресно
разглеждане чл.1, ал.3/. Всичко това е достатъчно да обоснове липса на нарушения по чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази
разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора за кредит неустойка и такса за
експресно разглежда представляват скрита възнаградителна лихва и следва да бъдат
включени в лихвения процент не рефлектира върху действителността на договора като
цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата за неустойка и
такса за експресно разглеждане..
Предвид изложеното този иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По иска за недействителност на договора за заем, поради нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит
следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира
следното:
Видно от чл.3, т.8 от процесния договор в него е посочен годишния процент на
разходите в размер на 49.50 %, а в т.7 и общият размер на всички плащания по договора в
размер на 4452.90 лева – включващ главница, възнаградителна лихва и такса за експресно
разглеждане. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е
относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и не влече след себе си недействителност на
целия договор, а единствено на клауза за вземане, което следва да е включено в ГПР.
Обстоятелството дали предвидената в договора неустойка и такса за експресно разглеждане
3
следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим
към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е
предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията,
които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са
недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл.19,
ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени
за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи
плащания по кредита.
В чл.8 от договора са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на
ГПР.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49.50 %, то това по никакъв начин не
заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора
ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и каква неустойка се
дължи и при настъпване на какви обстоятелства. Други вземания по този договор няма. Още
повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е
относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Още повече ищцата е адвокат, предвид което съдът приема на по-голямо основание,
че е била наясно какви са задълженията й по договора за кредит, каква сума й се отпуска и
при какви условия, какъв е размерът на възнаградителната лихва, която плаща, каква такса й
е начислена и каква неустойка дължи и при какви обстоятелства. Всичко това ясно и
разбираемо е написано в договора.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно, а именно,
че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при
положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Претенцията за прогласяване на недействителност на договора, основана на чл.11,
ал.1, т.11 ЗПК, а именно, че към договора липсва погасителен план също е неоснователна.
Видно от самия договор за кредит в него е инкорпориран погасителен план, като са
посочени броя на вноските по кредита чл.2, т.3, дата на всяка една от вноските – чл.2, т.4,
периодичността на вноските – чл.2, т.2 и чл.2.4, както и размерът на всяка една от вноските
– чл.2, т.1 и какво включва вноската. В чл.4, ал.2 от договора е посочено каква е месечната
вноска при начисляване на неустойка.
Наред с това тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия
му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за
посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази
информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на
различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
4
И този иск е неоснователен.
Неоснователен е и искът за нищожност на договора, поради нарушение на чл.11, ал.1,
т.12 ЗПК. Видно от договора за кредит в чл.5, т.5 са предвидени правата на потребителя по
чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.
Предвид отхвърляне на главните искове, съдът дължи произнасяне по евентуалните
искове.
По евентуалния иск за недействителност на клаузата за неустойка:
На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за
неустойка противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.4 от
договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 1077.30
лв.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
5
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, което съответства и на разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП, а
именно клаузата е неравноправна. С нея се цели и заобикаляне на чл.19, ал.4 ГПК
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
Предвид изложеното предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка,
поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
По иска за недействителност на такса за експресно разглеждане на документи:
В чл.1, ал.3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 1616.10 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с
добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на
насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са
или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на
заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за
сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка
означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при
необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере
опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е
направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати
такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е
във фиксиран размер – 1616.10 лв. или в случая повече от 1/2 от размера на получения заем.
Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите
нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника,
без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по
договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването
на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което е нищожна.
Предвид изложеното и този иск ще бъде уважен.
6
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
Доколкото съдът приема, че клаузата за неустойка и такса за експресно разглеждане на
документи са недействителни, платеното по тях от ищеца се явява платено без основание и
подлежи на връщане.
С Протоколно определение от 15.09.2021 г. е отделено за безспорно между страните, че
ищцата е заплатила на ответника по клауза за неустойка сума в размер на 790.02 лева и по
клауза за такса за експресно разглеждане на документи сума в размер 1185.14 лева, то
същите се явяват недължимо платени и подлежат на връщане.
С Протоколно определение от 15.09.2021 г., по реда на чл.214 ГПК е допуснато
изменени на размера на предявения иск от 150 на 2552.43 лева, доколкото погрешно е
разбрал искането на ищцата. Искът следва да се счита увеличен до поисканото от ищцата в
размер на 1908.12 лева, а за горницата производството като недопустимо ще се прекрати.
Видно от съдържанието на депозираната от ищцата молба от 14.09.2021 г., както и от
писмените бележки се установява, че ищцата иска да й бъдат възстановени недължимо
платените суми по договора по недействителните клаузи след като се приспадне дължимата
главница, а именно след приложението на чл.23 ЗПК, като след приспадане на дължимата по
договора главница се получава сумата от 1908.12 лева. Съгласно посочената разпоредба при
недействителност на договора за кредит потребителя дължи само чистата стойност на
кредита, същото се отнася и при недействителност на клаузи от договора. В тази насока е и
разпоредбата на чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при нарушение на чл.19, ал.5 ЗПК,
надвнесените суми се прихващат от следващите вноски по кредита.
В тази връзка безспорно между страните е, че ищцата е платила по договора за кредит
главница в размер на 1555.69 лева от общо дължима 2200 лева, остатъка от дължимата
главница е 644.31 лева, която е с настъпил падеж.
От недължимо платените суми в общ размер на 1975.16 лева /790.02 лева – неустойка
+1185.14 лева такса/, ще се приспадне неплатената от ищцата главница в размер на 644.31
лева, като се получава сума за връщане в размер на 1330.85 лева.
По отношение на платената по договора възнаградителна лихва в размер на
577.27 лева съдът намира, че същата не е недължимо платена и не подлежи на
връщане.
Същата е уговорена в договора в общ размер на 636.80 лева при лихвен процент от
40.32 % годишно и 0.11 % на ден..
Съдът е запознат с практиката на ВКС, цитирана и в исковата молба, която указва в
кои случаи възнаградителната лихва по договори за потребителски кредит е недействителна,
а именно когато надхвърля два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти –
7
при необезпечени кредити. Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди
изменението на чл.19, ал.4 ГПК /в сила 23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени
преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е
допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е
единственият разход по кредита. В процесния договор, единственият разход, който формира
ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени други в самия договор, което да
следва да бъдат включени в ГПР. Безспорно е, че неустойката и таксата за експресно
разглеждане не са включени в ГПР. С оглед изложеното предвидения в договора лихвен
процент не противоречи на предвидения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК.
Наред с това в договора за кредит е предвидена фиксиран размер на договорната
възнаградителна лихва за целия период на договора в размер на 636.80 лева. Периодът на
договора е от усвояване на кредита 21.02.2019 г. до крайния падеж 16.05.2020 г. за този
период, ако приложим практиката на ВКС, законната лихва върху главница от 2200 лева е в
размер на 275.61 лева /изчислена служебно от съда с помощта на онлайн калкулатор на
НАП/. Трикратният размер на законната лихва за този период при необезпечен кредит,
какъвто е процесния е 826.83 лева. Тоест договорната лихва, предвидена в договора не
надхвърля, а напротив е в размер по-малък от трикратния размер на законната лихва за
срока на договора.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната
лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на
добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по
производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната
лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и
автономията на волята. Няма нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е
включена възнаградителната лихва/ е в размер на допустимия от закона.
Поради което и платената по договора възнаградителна лихва в размер на 577.27 лева
не е недължимо платена.
Наред с това, макар съдът да прие, че договорът за кредит не е недействителен на
сочените от ищеца основания за това, то по иска по чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо
платени суми, за разлика от иск за нищожност, съдът може служебно да прави проверка за
валидността на правоотношението или клаузите от договора, на които ответникът основава
вземанията си, като предела на служебната проверка е дали договорът или клауза от него не
8
противоречи на императивна правна норма, на добрите нрави или клаузи от договора са
неравноправни.
При служебна проверка съдът не констатира нарушения на импертативни правила при
сключване на договора, незаявени от ищца, като процесният договор за заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита /чл.5, т..3 от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.5, ал.5/, право да се откаже от
договора /чл.5, т.2/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на
подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия не съществуват като самостоятелен документ, а са
инкорпорирани в договора, който е подписан на всяка страница от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно заемно
правоотношение и по посочените съображения възнаградителната лихва не е платена бъз
основание.
С оглед изложеното съдът намира, че искът по чл.55, ал.1 ЗЗД ще се уважи за сумата в
размер на 1330.85 лева – недължимо платени суми по договора за кредит за неустойка и
такса за експресно разглеждане, след погасяване на чистата стойност на кредита, като за
разликата до пълния предявен размер от 1908.12 лева, а именно за платената
възнаградителна лихва в размер на 577.27 лева, искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива в размер на 271.21 лева – платена държавна такса, с оглед уважената част от
претенцията на ищцата ще се присъдят разноски в размер на 142.61 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Следва да се посочи, че при предявени искове в условията на евентуалност при
отхвърляне на главния иск, отговорността за разноските се определя в зависимост от изхода
по евентуалните искове. При така съединени искове се дължи една държавна такса /на база
9
по-високия интерес/ и едно адвокатско възнаграждение. В този изричен смисъл са
Определение №284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№238/2012 г., IV г. о., Определение
№70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч.т.д.№257/2018 г., I т.о., Определение № 477 от 4.11.2016 г.
на ВКС по ч.т.д. №1218/2016 г., I т. о.
С оглед изложеното и предвид уважаване на евентуално предявените искове на
ответникът не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по отхвърления главен иск.
По отношение на отхвърлената част от осъдителната претенция на ответника се
дължат разноски. Ответникът доказа разноски в размер на 300 лева, платено адвокатско
възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие /л.31/. Като съдът приема,
доколкото в договора за правна защита и съдействие не е предвидено как е разпределено
адвокатското възнаграждение по отношение на различните претенциите, че то е уговорено
по равно по 150 лева за защита по главния и евентуалния иск и 150 лева – защита по
осъдителния иск.
Ищцата е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е
определено в размер на минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
От така платеното от ответника възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се
присъди сума в размер на 45.38 лева, съразмерно с отхвърлената част от осъдителната
претенция.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по осъдителна претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД
за горницата над 1908.12 лева до пълния увеличен размер от 2552.43 лева, доколкото съдът
се е произнесъл свръх искането на ищеца, което е недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин-
7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д.-
у., иск за прогласяване за недействителност на договор за кредит №***, поради
противоречие със закона - чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11, т.12
ЗПК.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, обективирана в чл.1, ал.3 в договор за кредит № ***, сключен между Р. Б. П.,
ЕГН ********** и Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите
нрави и заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.4, ал.2 в договор за
кредит № ***, сключен между Р. Б. П., ЕГН ********** и Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, като противоречаща на добрите нрави, като неравноправна и заобикаляща чл.19,
ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2,
10
офис 73Г, представлявано от Д.С.Д. – у. ДА ЗАПЛАТИ НА Р. Б. П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 1330.85 лева, платена без основание сума за неустойка и такса
експресно разглеждане по договор за кредит № ***, сключен между Р. Б. П., ЕГН
********** и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, след приспадане на чистата стойност на
кредита, както и сумата в размер на 142.61 лева – разноски в производството, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1908.12
лева, а именно за връщане на недължимо платена възнаградителна лихва по договора за
кредит от 21.02.2019 г. в размер на 577.27 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Вива Кредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин-7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. –
у. сумата в размер на 45.38 лева – разноски в производството, съразмерно с отхвърлената
част от осъдителната претенция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11