Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.01.2021 г. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
двадесети октомври
2020 година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик БОНЧЕВА
търговско
дело №353 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с
чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.02.2019г., около
11:30 часа, по АМ „Тракия“, на км.216+800, в землището на общ. Раднево, в
посока към гр. Бургас, в дясната активна пътна лента се движил л.а. „Опел
Корса“ с peг. № СН 8804 АМ, управляван от водача Т. Н. Т., с ЕГН **********.
Освен водача, в автомобила на предната дясна седалка пътувал и ищецът С.С.Т., а
на задната седалка пътували още двама души – Д. Н. К. и И.Г. Д.. На посочения
участък от пътя водачът изгубил контрол над автомобила, отклонил се надясно по
посоката си на движение и напуснал пътното платно, преминавайки последователно
през лентата за аварийно спиране и десния банкет. Л.а. „Опел“ се плъзнал по
затревения скат, ударил се в отводнителния канал, вследствие на което започнало
странично преобръщане през дясната страна на автомобила. В крайна сметка, л.а.
„Опел“ се установил отново на колелата си. Вследствие на инцидента ищецът сочи,
че е получил травматични увреждания.
Посочено е, че от съставения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на
Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС,
управлявано от виновния водач Т. Н. Т.,, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:
Ж. и З.“ АД по застрахователна полица №BG/30/118003479170, валидна от
23.12.2018г. до 22.12.2019г.
За станалото ПТП са образувани ДП
№1228-ЗМ-21/2019г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, пр.пр. №457/2019г. по
описа на РП - Раднево и НОХД №193/2019г. по описа на PC - Раднево. В о.с.з.,
проведено на 24.09.2019г., съдът е одобрил постигнатото между страните по
делото споразумение. По този начин PC - Раднево е признал подсъдимия Т. Н. Т., за
виновен в това, че на 13.02.2019 г. на Автомагистрала „Тракия“, на км. 216+800,
в землището на община Раднево при управляване на МПС - л.а. „Опел Корса“ с peг.
№ СН 8804 АМ, нарушил правилата за движение, посочени в ЗДвП, а именно: чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: т.1 с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, като е загубил контрол над автомобила, напуснал платното за
движение, преобърнал се в крайпътната канавка и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице: на И. Г. Д., с ЕГН: ********** -
средна телесна повреда - счупване на горната челюст в дясно с наличие на
хемосинус, представляващо счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето
и говоренето за срок, по-дълъг от 30 дни и на С.С.Т., с ЕГН ********** - средна
телесна повреда - счупване на костите на лявата предмишница в долната трета,
причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок,
по-дълъг от 30 дни, за което и на основание чл.343, ал.3, б. „а“, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.129, ал.2 от НК вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК подсъдимият е осъден на 8 месеца лишаване от свобода. На основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3
години, считано от влизане на споразумението в законна сила. На основание
чл.343г от НК, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Т. Н. Т., е лишен и от
правото да управлява МПС за срок от 1 година, считано от датата на влизане на
споразумението в сила.
Отбелязано е, че съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая - одобреното от съда
споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в
сила присъда) е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, следвало да се приеме
за установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента.
Посочено е, че след произшествието на мястото
на инцидента е пристигнал екип на ЦСМП и ищецът е транспортиран в УМБАЛ „Проф.
д- Стоян Киркович“ АД - Стара Загора.
От Епикриза към ИЗ №3739, издадена от УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, ставало ясно, че на 13.02.2019г.
ищецът е постъпил за оперативно лечение в Ортопедичен комплекс, Клиника по
ортопедия и травматология на болницата с болка, оток и ограничени движения в
областта на лявата предмишница след претърпяно ПТП около обяд. При извършен
преглед на пострадалия са установени болка, оток и ограничени движения в лявата
гривнена става. Направени са редица изследвания и консултации със специалисти.
Приложена е медикаментозна терапия и ищецът е подготвен за операция. Под
венозна анестезия е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, радиус и улна. Фрактурата е фиксирана с К-игли. Поставена е гипсова
имобилизация. На 18.02.2018г. ищецът С.Т. е изписан с подобрение, в
стабилизирано общо и локално състояние. Дадени са му препоръки да носи
имобилизацията за срок от 30 дни и да спазва указанията, дадени от лекуващия
лекар. Поставена е окончателна диагноза: Фрактура антебрахии синистра ин партис
дисталис.
От представеното Съдебномедицинско
удостоверение №42/2019г. от 25.02.2019г., издадено от д-р Теодор Стаматов -
съдебен лекар при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, ставало
ясно, че на 13.02.2019г., около 11:30 часа, на АМ „Тракия“ ищецът е претърпял
ПТП като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил, в резултат на което е
получил счупване на костите на лявата предмишница в долната трета. При
извършения преглед съдебният лекар е установил масивно кафеникаво с
жълто-зеленикав отенък кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната
мишница в средната и долната трета, с неправилна форма и размери 17/13 см. По
гърба на дясната длан и по вътрешната повърхност на дясната предмишница в
долната трета са установени множество охлузвания с неправилна форма, с напълно
опадали корички и подлежащо розово дъно, с размери 0.3/0.2 до 2/6 см. По
задно-външната повърхност на дясната гръдна половина е установено масивно
кафеникаво кръвонасядане с жълто-зеленикава периферия на площ с размери 20/14
см. По вътрешната повърхност на дясното бедро в средната и долната трета и по
предната и външната повърхност на лявата подбедрица в средната трета са
установени по едно, подобно на гореописаното, кръвонасядане, с размери,
съответно 14/10 см и 16/12 см, като сред кръвонасядането на подбедрицата е
установен леко изразен оток с диаметър 4 см. Установено е, че левият горен
крайник е с наложена гипсова имобилизация от основата на пръстите до малко
преди лакътната става. В заключение съдебният лекар посочвал, че ищецът С.Т. е
получил счупване на костите на лявата предмишница, множество кръвонасядания на
дясната мишница, дясното бедро, лявата подбедрица и дясната гръдна половина,
охлузвания на дясната ръка и дясната предмишница. Твърди се, че описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени от детайли в купето на лек автомобил при описаното ПТП. Според
експерта счупването на костите на лявата предмишница е причинило на пострадалия
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. Останалите травматични
увреждания са от характер да причинят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Сочи се, че от представените по делото 9бр.
амбулаторни листи: №721 от 28.03.2019г., издаден от д-р А. Х.; №165 от
30.04.2019г., издаден от д-р Е.С.; №3415 от 30.05.2019г., издаден от д-р Ю. С.;
№1077 от 03.06.2019г., издаден от д-р Н.Т.; №222 от 20.06.2019г., издаден от
д-р Е. С.; №1649 от 19.07.2019г., издаден от д-р А.К.; №4876 от 30.07.2019г.,
издаден от д-р Ю. С.; и №654 от 22.08.2019г., издаден от д-р С. Т., както и от
Резултат от проведена ъглометрия от 19.07.2019г. и от Етапна епикриза с изх.
№152 от 19.07.2019г., издадена от д-р А. Х. и №001309/06.11.2019г. изд. от Д-
р.А.Х., е видно, че при извършените на пострадалия прегледи са се установявали
оток, болка и ограничен обем на движения в лявата гривнена става. Установена е
силно ограничена проно-супинация в лявата лакътна става, както и непълен
юмручен захват. Видно е, че неколкократно са провеждани процедури по
рехабилитация. От последните два амбулаторни листи се установява, че вследствие
на счупването на лявата предмишница за ищеца е настъпило и усложнение в
здравословното му състояние - болка при движение и ограничени движения в лявата
раменна става, което усложнение е диагностицирано като Синдром на ротаторния
маншон на рамото.
От Медицинско направление с изх. №783 от
19.08.2019г., издадено от д-р С.П., се установявало, че на ищеца е направена и
втора операция на 25.03.2019г., при която са отстранени металните тела,
поставени за фиксацията на фрактурата на лявата предмишница.
От представеното по делото копие на Лична
амбулаторна карта №736 от 03.10.2016г. на пострадалия С.Т., както и от
гореописаните медицински документи се установява, че вследствие на получените
при процесното ПТП травматични увреждания ищецът е бил в болнични поради
временна нетрудоспособност за периода от 13.02.2019г. до 16.11.2019г.
Наведени са твърдения, че в посочения период
ищецът е изпитвал болки и страдания и е имал ограничени и затруднени движения в
областта на лявата гривнена става, а от месец юли 2019г. и на лявата раменна
става, които са водели до трудности при извършване на ежедневни дейности и
необходимост от чужда помощ. Твърди се, че към настоящия момент, пострадалият
все още не се е възстановил от получените телесни увреждания и продължава да
изпитва болки и ограничени движения в областта на лявата гривнена става и
лявата раменна става. Поради невъзможността да си служи пълноценно с лявата
ръка, ищецът С.Т. все още изпитвал и затруднения в обслужването си. Вследствие
на претърпяното ПТП, ищецът твърди, че е получил и психологическа травма. При
инцидента той е изпитал силен стрес и страх за своето здравословно състояние,
мислел е, че това е краят на живота му и няма да може да види повече
семейството си. В резултат на произшествието ищецът сочи, че е имал проблеми
със съня, станал е по-затворен и е ограничил социалните си контакти, изпитвал е
страх да пътува в автомобил, като все още изпитва негативни емоции при спомена
за случилото се. Силно се влошило качеството му на живот. Посочва, че от
представените медицински документи е видно, че лечението е продължително и
изгледи за възстановяване няма, въпреки, че ищецът спазвал лекарските
препоръки. Търсел помощ от различни лекари, но до момента болковият синдром не
е отшумял и ищецът не можел да използва горният крайник.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП,
настъпило на 13.02.2019г., ищецът е претърпял и имуществени вреди. Видно от
Фактура №********** от 18.02.2019г. и Фискален бон от същата дата, издадени от
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, ищецът е заплатил сумата от
29.00 лв. за потребителска такса за болничен престой. От Фактура №********** от
18.02.2019г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ АД - Стара Загора, е видно, че за придружител на пострадалия е
заплатена сумата от 52.00 лв. От Фактура №********** от 25.02.2019г. и Фискален
бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара
Загора, е видно, че ищецът е заплатил сумата от 40.00 лв. за консултативен
преглед от лекар с една специалност. От Фискален бон от 25.02.2019г., издаден
от МЦ „Проф. д-р Стоян Киркович“ ЕООД - Стара Загора, е видно, че ищецът е
заплатил сумата от 20.00 лв. за извършена рентгенография на лявата гривнена
става. От Фискален бон от 04.04.2019г., издаден от „ДКЦ 1 - СЛИВЕН“ ЕООД, е
видно, че пострадалият е заплатил сумата от 8.70 лв. за потребителска такса за
посещение на ЛКК. От Фискален бон от 07.05.2019г., издаден от ЕТ „Д-р Бойка
Колева АПМП“, е видно, че ищецът е заплатил сумата от 2.90 лв. за потребителска
такса за медицински преглед. От Фискален бон от 30.05.2019г., издаден от „МЦ -
ЛАИФ - СЛИВЕН“ ООД, е видно, че ищецът С.Т. е заплатил сумата от 2.90 лв. за
потребителска такса за медицински преглед. От Фискален бон от 31.05.2019г.,
издаден от „ПИНК-ХС“ ООД, е видно, че пострадалият е заплатил сумата от 1.75
лв. за медицински консумативи. От Фискален бон от 21.06.2019г., издаден от ,ДКЦ
1 - СЛИВЕН“ ЕООД, е видно, че ищецът е заплатил сумата от 8.70 лв. за потребителска
такса за посещение на ЛКК. Така, общият размер на претендираните от ищеца С.Т.
имуществени вреди възлиза на сумата от 165.95 лв.
Изложени са доводи, че съгласно изискванията
на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищецът е отправил до ответното дружество молба за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо,
изпратено на 01.08.2019г., получено на 06.08.2019г. (видно от Известие за
доставяне № ИД PS 6000 01E0WP N). По тази претенция е образувана Щета
№0801-002958/2019-01. Последвала е кореспонденция между ищеца С.Т., чрез
неговия пълномощник, и застрахователя, като на последния са изпращани
изискваните документи. В крайна сметка, с писмо с изх. №4051 от 25.10.2019г. „Д.Б.:
Ж. и З.“ АД е уведомило ищеца, че наличните документи по преписката били
недостатъчни и не били доказани по категоричен начин претърпените от
пострадалия неимуществени вреди, тяхната продължителност и причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, поради което ответното дружество е постановило отказ
да определи и изплати на ищеца застрахователно обезщетение.
Предвид получения изричен отказ от страна на
застрахователя да изплати на С.Т. обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди и предвид факта, че към датата на подаване на исковата молба в съда
пострадалият - ищец не е получавал каквото и да било обезщетение за понесените
от него неимуществени и имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на
13.02.2019г., за същия е налице правен интерес от завеждане на настоящите
искове за присъждане на справедливи обезщетения, с оглед на причинените му
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования.
Изложени са аргументи, че по силата на чл.45
от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени и неимуществени,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ищеца, от представените по
делото медицински документи се установяват безспорно получените от него
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на костите на лявата
предмишница, множество кръвонасядания на дясната мишница, дясното бедро, лявата
подбедрица и дясната гръдна половина, охлузвания на дясната ръка и дясната
предмишница. Описаната фрактура има характера на средна телесна повреда.
Продължилият повече от 9 месеца период, през който ищецът е изпитвал болки и
страдания и ограничени движения в областта на лявата гривнена става, които са
му пречили да се обслужва напълно самостоятелно силно са влошили качеството му
на живот. Установило се и наличие на настъпило вследствие на причинената при
процесното ПТП фрактура на лявата предмишница усложнение в здравословното състояние
на пострадалия — синдром на ротаторния маншон на рамото, което е довело до
болки и затруднени движения в областта на лявата раменна става от месец юли
2019г. насам. Сочи се, че преживените от ищеца душевни болки и страдания -
силен стрес, страх и негативни емоции вследствие на претърпяното на
13.02.2019г. ПТП не са отшумели напълно.
Ищецът счита, че справедливо обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди вследствие на претърпяното ПТП на
13.02.2019г. се явява сумата от 40000 лв.(четиридесет хиляди лева). Намира, че
претенцията е напълно основателна и доказана и така претендираният с настоящата
искова молба размер на обезщетението ще допринесе за репариране на реално
претърпените болки и страдания в резултат на процесното ПТП.
По отношение на претендираните имуществени
вреди, ищецът счита, че няма спор, че същите са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпения пътен инцидент и следва да му бъдат присъдени изцяло.
Намира, че не е налице съпричиняване от
негова страна. Посочва, че е пътувал в
л.а. „Опел“, като е бил с поставен обезопасителен колан и с поведението си по
никакъв начин не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Така, с
оглед липсата на принос от страна на ищеца за настъпване на неблагоприятните за
него последици от процесното произшествие, претендираните обезщетения следва да
му бъдат присъдени в пълен размер.
На основание чл.429, ал.3 от КЗ, моли, съдът
да му присъди и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
06.08.2019г., до окончателното изплащане на сумите.
Направено е искане съдът да постанови
решение, с което да осъди „З.а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. **, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“
№1, да заплати на С.С.Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., кв. ,Д.“,
бл. №., вх. *, ет.*, ап.* сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на
костите на лявата предмишница, множество кръвонасядания на дясната мишница,
дясното бедро, лявата подбедрица и дясната гръдна половина, охлузвания на
дясната ръка и дясната предмишница, настъпило усложнение в здравословното
състояние на пострадалия - синдром на ротаторния маншон на рамото, както и
преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 13.02.2019г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 06.08.2019г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата.
Моли да се осъди „З.а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД да
заплати на С.С.Т. сумата от 165.95 лв. (сто шестдесет и пет лева и деветдесет и
пет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направените от ищеца разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена
връзка с получените от него травматични увреждания в резултат на претърпяното
ПТП на 13.02.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
06.08.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за направените по делото разноски,
както и възнаграждение за един адвокат.
Посочена е банкова сметка ***.
В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове с правно основание, чл. 432 ал.1 от КЗ
(нов) като неоснователни и недоказани и моли да се постанови решение, с което
да се отхвърлят изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят
разноските в настоящото производство, в това число и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение.
Моли също да се отхвърли и акцесорния иск по
чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.
В случай, че съдът намери исковете за
основателни, моли да се намали размера на обезщетенията, тъй като счита, че
претендираните с исковата молба са прекомерно завишени и не съответстват, от
една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца.
Моли да се намали размера на претендираното
обезщетение и по съображения за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП
от страна на пострадалия ищец, който с поведението си също е станал причина за
настъпване на вредоносните последици от произшествието.
Твърди, че за да възникне отговорността на „З.а.
д. Д.Б.: Ж. и З.“ АДза заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от
фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2)
застрахователно събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна
връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина. В конкретния
случай, счита, че водачът Тома Николаев Торозов не е нарушил императивните
разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото
прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в
подадена искова молба. Въз основа на това, сочи, че липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. Оттук, според
ответника, не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността
на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на
същият за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца и
предявените срещу ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Твърди, че претендираният от ищеца размер на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди е необосновано
прекомерно завишен. Изложено е, че съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и то не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото
лице.
Оспорва твърдените телесни наранявания, както
и причинно- следствената им връзка с процесното ПТП. Заявява, че представените
с исковата молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях -
липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното
състояние на пострадалия, липсват медицински документи относно
възстановителните процеси, липсват контролни прегледи, амбулаторни листи от
консултации с ортопед-травматолог и др., които са необходими при твърдените
увреждания на ищеца. Твърди на отделно основание наличието на съпричиняване от
страна ищеца, изразяващо се в допринасянето му за настъпилите усложнения по
отношение на получените травми. Посочва, че няма медицинска документация
показваща, че Т. е провеждал физиолечение и рехабилитация за раздвижване на
гривнената става. В приложената Етапна епикриза от лекуващия лекар-травматолог
-от 19.07.2019г. е посочено, че „Лява гривнена става- нерехабилитирана, силно
ограничен обем на активни движения, оток. Непълен юмручен захват. Силно
ограничени проно-супинационни движения в лява лакътна става. Болезнени и
ограничени движения в лява гривнена става: S-30—0-50 градуса,
F-10-0-10-градуса. От така описаните обстоятелства, сочещи за непълното
възстановяване на травмите на ищеца Т., несъмнено следвал изводът, че
последният не е провеждал активна рехабилитация веднага след сваляне на
имобилизацията и изваждане на Киршнеровите игли. Твърди, че при навременно
раздвижване на ръката и достатъчно проведени курсове на рехабилитация -
контрактурата в лява гривнена става щяла да бъде в малък обем или с напълно
възстановен обем на движения. Твърди се, че ищецът е допринесъл за получените
усложнения на травмите си, защото не е започната веднага рехабилитация за
възстановяване на движенията в лявата гривнена става.
Цитираната диагноза няколко пъти в исковата молба
-„Синдром на ротаторния маншон на рамото” е посочена за пръв и единствен път в
Амбулаторен лист № 000654 от 22.08.2019 г. от преглед при д-р С.Т., който е
вписал диагнозата в листа като Придружаващо заболяване. От така представения
амбулаторен лист ставало ясно, че ищецът се е явил на преглед с оплаквания от
болка в лява гривнена и лява раменна стави. Лекарят е описал от обективния
преглед - само палпаторна болка /болка при опипване на рамото/, без да е
установил обективно каквито и да било отклонения в движенията в раменната става
- отклонения от нормалното състояние на мускулатурата на левия горен крайник.
Тъй като в листа нямало описани резултати от рентгенова снимка на ляво рамо или
друга патология подкрепяща поставената диагноза, ответникът счита, че същата не
е вярна и твърдените в исковата молба увреждания или не са настъпили, или не са
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Сочи, че по делото липсват данни да е
извършен контролен преглед на С.Т. при д-р Т., след проведено лечение за
твърдяното заболяване „Синдром на ротаторния маншон на рамото”, което да е
подкрепено с обективни отклонения от нормалния статус.
Също така, според ответника, по делото не е
представена медицинска документация, от която да се установява, че ищецът е
имал оплаквания и съответно е провеждал контролни прегледи при
психиатър/психолог и проведено лечение за психически отклонения във връзка с
твърдяното в исковата молба - „Посттравматично стресово разстройство или друг
вид стрес у ищеца след инцидента” - не ставало ясно дали ищецът е търсил
медицинска помощ, лекуван ли е с медикаменти и какво лечение е провел.
Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилите имуществени и неимуществени вреди на пострадалия е и неговото
пътно поведение. Твърди, че по време на ПТП С.Т. е пътувал без поставен
предпазен колан. Неизползването на предпазен колан е вид и форма на
съпричиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
разпределяне на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Възразява срещу размера на ищцовата претенция
за неимуществени вреди, като счита, че същите се явяват неоправдано завишени и
дори прекомерни.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за
лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който
същите се претендират по аргумент за неоснователност на главния иск.
Възразява срещу предявения размер на ищцовата
претенция, който се явява прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца - приносът на пострадалия е основание
за намаляване размера на застрахователните обезщетения на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Счита, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като е пътувал без поставен предпазен колан. Неизползването на предпазен колан
е вид и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което се свързва и с последиците, предвидени в
чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на дължимото
обезщетение. Твърди и наличие на съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо
се в непровеждане на рехабилитация, необходима за пълното възстановяване от
получените травми.
Възразява срещу претендираните имуществени
вреди, като счита, че няма приложена медицинска документация - амбулаторни
листа от прегледи при ортопед-травматолог, за да се види как е протичал
оздравителния процес.
Оспорва представените с исковата молба
медицински документи, които, според ответника, са недостатъчни и не обосновават
нито твърдените неимуществени вреди по вид и степен, нито искания размер на
обезщетение за тях.
Оспорва твърдението на ищеца, че описаните
увреждания, за които се претендира обезщетение се намират в причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП.
Намира, че за сформиране на дефинитивно
заключение досежно съразмерно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди
са необходими доказателства за твърдените от ищеца травми - такива медицински
документи, които отразяват именно твърдяната тежест на уврежданията и
твърдяното продължително посттравматично възстановяване на същите.
Оспорва, че ПТП е въздействало върху
психичното състояние на С.Т. и че същият е изпитал основателен страх за живота
си, както и че от ужаса, който е изпитал не се е отърсил и до днес. Счита, че
не се сочат медицински документи, удостоверяващи подобно увреждане на психиката
на ищеца. Нямало данни да са му били изписвани или да е приемал каквито и да е
медикаменти за предизвиканите „душевни болки и страдания”.
Оспорва твърдените болки и страдания, които
да подлежат на компенсиране.
Оспорва твърдените последици от инцидента,
както и тяхната продължителност.
Оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди, като посочва, че обемът на преживените болки и страдания
предстои да бъде доказан в хода на процеса, като претенцията от 40 000 лв. за получените травми се явявала прекомерна.
Оспорва претендираните имуществени вреди.
В допълнителната искова молба ищецът посочва, че възраженията на
ответника са напълно необосновани и
неоснователни. Отбелязва, че от представения по делото заверен препис от
Протокол от о.с.з., проведено на 24.09.2019г., по НОХД №193/2019г. по описа на
PC - Раднево, в което с Определение е одобрено постигнатото между страните
споразумение, е видно, че съдът е признал подсъдимия Тома Николаев Торозов за
виновен в това, че на 13.02.2019 г. на Автомагистрала „Тракия“, на км. 216+800,
в землището на община Раднево при управляване на МПС - л.а. „Опел Корса“ с peг.
№ СН 8804 АМ, нарушил правилата за движение, посочени в ЗДвП, като е загубил
контрол над автомобила, напуснал платното за движение, преобърнал се в
крайпътната канавка и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
повече от едно лице: на И. Г. Д., - средна телесна повреда - счупване на горната челюст
в дясно с наличие на хемосинус, представляващо счупване на челюст, при което се
затруднява дъвченето и говоренето за срок, по-дълъг от 30 дни, и на С.С.Т., с
ЕГН: ********** - средна телесна повреда - счупване на костите на лявата
предмишница в долната трета, причинило трайно затрудняване на движението на
левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, за което и на основание
чл.343, ал.З, б. „а“, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.129,
ал.2 от НК вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК подсъдимият е осъден на 8 месеца
Лишаване от свобода.
Изложено е, че
съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая -
одобреното от съда споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 от НПК има
последиците на влязла в сила присъда) е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Намира, че по
категоричен и безспорен начин се установява, че процесното ПТП е причинено
виновно от водача на застрахования в „З.а.
д. Д.Б.: Ж. и З.“ АДл.а. „Опел Корса“ с
peг. № СН 8804 АМ.
По отношение на
оспорването на получените от ищеца травматични увреждания вследствие на
процесното ПТП е заявено, че от представените по делото медицински документи,
по несъмнен начин се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е
получил счупване на костите на лявата предмишница, множество кръвонасядания на
дясната мишница, дясното бедро, лявата подбедрица и дясната гръдна половина,
охлузвания на дясната ръка и дясната предмишница. Твърди се, че е установено и
наличието на настъпило вследствие на причинената при процесното ПТП фрактура на
лявата предмишница усложнение в здравословното състояние на пострадалия -
синдром на ротаторния маншон на рамото, което е довело до болки и затруднени
движения в областта на лявата раменна става от месец юли 2019г. насам.
Установили се и преживените от ищеца душевни болки и страдания - силен стрес,
страх и негативни емоции вследствие на претърпяното на 13.02.2019г. ПТП. Сочи
се, че от медицинските документи е видно и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между процесния инцидент и получените от ищеца
травматични увреждания. Посочено е, че от представените от ищеца медицински
документи напълно ясно и подробно може да се проследи възстановителният му
процес, като ищецът е провеждал консултации както със специалисти
ортопед-травматолози (д-р А. Х, д-р Н.Т., д-р С. Т.), така и със специалист по
физикална и рехабилитационна медицина (д-р Ю. С.). Отбелязването в
представената по делото Етапна епикриза с изх. №152 от 19.07.2019г., издадена
от д-р А.Х., че лявата гривнена става на ищеца е нерехабилитирана всъщност не
означавало, както твърди ответникът, че ищецът не е провеждал рехабилитация, а
че проведената такава не е била успешна, тъй като от Амбулаторен лист №3415 от
30.05.2019г., издаден от д-р Ю.С., било видно, че пострадалият е провел
следните процедури по физикална и рехабилитационна медицина: Лечение със СЧТ -
7 бр.; Лечение с нискочестотно магнитно поле - 7 бр.; Аналитична ЛФК - 6 бр.;
извършени са също измерване на тяло, както и антропометрия (сантиметрия,
ъглометрия, плантография, определяне на телесната маса). Противно на
твърденията на ответното дружество, че ищецът С.Т. не бил провеждал
рехабилитация, е и доказателството за проведен от пострадалия втори курс по
рехабилитация, видно от Амбулаторен лист №4876 от 30.07.2019г., издаден от д-р
Ю. С., като отново са извършени редица процедури, от които, обаче, не е имало
ефект.
За неоснователни
намира твърденията на застрахователя, че възникналото при ищеца усложнение в
областта на лявото рамо било посочено за пръв и единствен път в Амбулаторен
лист №654 от 22.08.2019г., издаден от д-р С. Т.. Действително, според ищеца, в
този амбулаторен лист лекарят е диагностицирал това оплакване като „синдром на
ротаторния маншон на рамото“. Всъщност обаче, още в предходния представен
Амбулаторен лист №4876 от 30.07.2019г., издаден от д-р Ю. С., е установена
болка при движение в лявата раменна става при ищеца. Фактът, че описаното
усложнение е установено от двама различни лекари можело единствено да подкрепи
изложените в исковата молба твърдения за действителното наличие на такова
усложнение при пострадалия.
Ищецът твърди, че към
настоящия момент все още не се е възстановил напълно от получените травматични
увреждания при претърпяното от него ПТП. Същият продължавал да страда от болка,
оток и силно ограничени движения в китката на лявата ръка, непълен юмручен
захват, както и силно ограничена проно-супинация в лявата лакътна става.
Заявява, че в подкрепа на горното твърдение са и представените с допълнителната
искова молба медицински документи, издадени на ищеца след подаването на
исковата молба в съда, а именно Амбулаторни листове №407 от 21.11.2019г., №424
от 28.11.2019г. и №450 от 13.12.2019г., всички издадени от д-р Е. С.. Във
връзка с продължаващите болки и страдания, на ищеца са издадени и 3 нови
болнични листи: №Е20183387432 за периода от 17.11.2019г. до 26.11.2019г.,
№Е20183387475 за периода от 27.11.2019г. до 06.12.2019г. и №Е20183387562 за
периода от 07.12.2019г. до 21.12.2019г., всички издадени от „ДКЦ I СЛИВЕН“
ЕООД. Тъй като лечението на ищеца продължавало и към настоящия момент, същият е
направил и нови разходи в тази връзка, което било видно от представения
Фискален бон от 20.12.2019г., издаден от „ДКЦ I СЛИВЕН“ ЕООД, за заплатена
потребителска такса за преглед от ЛКК в размер на 8.70 лв.
Твърди, че все още не
са отшумели и негативните последици, които произшествието е оказало върху
психиката му. Ищецът С.Т. продължавал да изпитва страх при пътуване в лек
автомобил, както и негативни емоции при спомена за случилото се. Посочва, че
действително не е провеждал досега консултации с психолог по повод причинения
му вследствие на процесното ПТП стрес, но причина за това било фокусирането му
върху преодоляване на физическите увреждания, като счита, че след като се
справи с тях, ще отшуми и негативното им отражение върху психиката му. Фактът,
че в продължение на близо 1 година ищецът изпитвал затруднения да се обслужва
напълно самостоятелно и страда от влошено качество на живот, както и често
изпитваните негативни емоции от спомена за случилото се, са го накарали да се
чувства непълноценен човек. Така, счита, че претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди отговаря изцяло на принципа за
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД.
Счита за напълно
неоснователни и направените от ответника възражения за прекомерност на размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, за липсата на връзка
между получените от ищеца увреждания и процесното ПТП, както и възраженията на
застрахователя относно претендираните от ищеца имуществени вреди, като твърди,
че същите несъмнено са в пряка причинно-следствена връзка с претърпения пътен
инцидент и следва да му бъдат присъдени изцяло.
Намира за
неоснователни и възраженията на застрахователното дружество за наличие на
съпричиняване от негова страна.
Счита, че безспорно се
установява, че е провел дори на два пъти курсове по рехабилитация, включващи
различни процедури, но от същите не е постигнат нужният резултат. Сочи, че
имайки предвид механизма на процесното ПТП, при което лекият автомобил, в който
е пътувал се е ударил в отводнителния канал вдясно от пътното платно,
вследствие на което е започнало и странично преобръщане през дясната страна на
автомобила, ако действително е пътувал без поставен предпазен колан, то би
получил значително по-сериозни телесни увреждания. Именно поради причината, че
ищецът е бил с поставен обезопасителен колан при инцидента от 13.02.2019г.,
тялото му е останало фиксирано за седалката, на която е пътувал, което пък е
предотвратило настъпването на по-големи телесни увреждания от получените.
Намира възраженията
за мораторна лихва на застрахователното
дружество за неоснователни. Счита, че в конкретния случай лихвата за забава
следва да се дължи с оглед разпоредбите на чл.429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 от КЗ.
Излага аргументи, съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ.
Заявява, че от
представените по делото доказателства е видно, че пред застрахователя е
предявена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, по която е образувана Щета №0801-002958/2019-01 от 06.08.2019г.
Следователно, именно тази дата следва да се приеме за релевантна по отношение
на това от кога се дължи лихва - от 06.08.2019г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице.
Поддържа исковата
молба така, както е предявена, както и направените с нея доказателствени
искания, като се имат предвид направените с допълнителната искова молба
допълнения и пояснения.
По делото е постъпил допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, в който ответникът заявява, че поддържа всички
твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени с
първоначалния отговор на исковата молба.
Моли да се отхвърли
изцяло ищцовата претенция, както по основание, така и по размер, както и
изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Претендира за
разноските в настоящото производство, в това число за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че исковете се намерят
за основателни, то моли да се намали размерът на евентуално присъденото
обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Страните не оспорват
обстоятелството, че
на 13.02.2019г., около 11:30 часа, по АМ
„Тракия“, на км.216+800, в землището на общ. Раднево, в посока към гр. Бургас,
в дясната активна пътна лента се движил л.а. „Опел Корса“ с peг. № СН 8804 АМ,
управляван от водача Т. Н. Т.,, с ЕГН: **********, като е възникнало ПТП, при което на ищеца са причинени неимуществени
вреди.
Безспорно
установени по делото са обстоятелствата, че за станалото ПТП са образувани ДП
№1228-ЗМ-21/2019г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, пр.пр. №457/2019г. по
описа на РП - Раднево и НОХД №193/2019г. по описа на PC – Раднево. По посоченото
НОХД в о.с.з., проведено на 24.09.2019г., съдът е одобрил постигнатото между
страните по делото споразумение, като по този начин PC - Раднево признал
подсъдимия Т. Н. Т., за виновен в това, че на 13.02.2019 г. на Автомагистрала
„Тракия“, на км. 216+800, в землището на община Раднево при управляване на МПС
- л.а. „Опел Корса“ с peг. № СН 8804 АМ, нарушил правилата за движение,
посочени в ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата: т.1 с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, като е загубил контрол над
автомобила, напуснал платното за движение, преобърнал се в крайпътната канавка
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: на
И. Г. Д.,, с ЕГН: ********** - средна телесна повреда - счупване
на горната челюст в дясно с наличие на хемосинус, представляващо счупване на
челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок, по-дълъг от 30
дни, и на С.С.Т., с ЕГН: ********** - средна телесна повреда - счупване на
костите на лявата предмишница в долната трета, причинило трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, за което и на
основание чл.343, ал.3, б. „а“, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр.
с чл.129, ал.2 от НК вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК подсъдимият е осъден на 8
месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на
споразумението в законна сила. На основание чл.343г от НК, вр. с чл.37, ал.1,
т.7 от НК подсъдимият Т. Н. Т., е лишен и от правото да управлява
МПС за срок от 1 година, считано от датата на влизане на споразумението в сила.
Безспорно установено по делото е, че към датата на ПТП за процесното МПС,
управлявано от виновния водач Т. Н. Т.,, имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „З.а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АДпо застрахователна
полица №BG/30/118003479170, валидна от 23.12.2018г. до 22.12.2019г.
Тези обстоятелства съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в доклада си по чл.146 ГПК.
Не се спори също така, че ищецът е отправил
до ответното дружество молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди с писмо, изпратено на 01.08.2019г., получено на 06.08.2019г..
С писмо изх. №4051 от 25.10.2019г. „З.а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АДе постановило
отказ да определи и изплати на ищеца застрахователно обезщетение.
С оглед
установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с механизма на
процесното ПТП, от което ищецът е пострадал, е назначена и приета съдебно-
автотехническа експертиза. От заключението й се установява, че механизмът на
възникналото ПТП е следният: На 13.12.2019 г. в
светлата част на денонощието, около 11:30 часа, л.а. „Опел Корса“, с per. № СН
8804 АМ, управляван от Т. Н. Т.,, се движил по АМ „Тракия“ със скорост около 90
км/ч в посока на изток - към гр. Бургас. На км.216+800 автомобилът
напуснал платното за движение надясно по посока на движението си, преминал в
лентата за принудително спиране и се плъзнал по затревения скат. Вследствие на
действията на водача, който се опитал да възстанови разположението на МПС върху
платното за движение, въртейки волана наляво, започнало въртене около
вертикалната ос на автомобила, обратно на часовниковата стрелка, гледано от
горе. Въртейки се, автомобилът продължил движението си напред и надясно и се
ударил със задната си лява част в отводнителния канал. Вследствие на това
автомобилът се завъртял и около хоризонталната си ос, преобърнал се и се ударил
със страничната лява част на купето в тревната площ. Л.а. „Опел“ продължил
въртенето си, извършвайки сложни движения около вертикалната и хоризонталната
си ос, оставил следи от задиране в отводнителния канал и се установил в него,
насочен с предната си част на северозапад, позициониран върху колелата си.
Вследствие на ПТП, пътникът на предната дясна седалка С.С.Т. получил счупване
на костите на лявата предмишница. Видно от експертизата, хоризонталната
маркировка между двете пътни ленти е M3 „Единична прекъсната линия“, а дясната
пътна лента по посока на движението е разделена от лентата за принудително
спиране с пътна маркировка M1 „Единична
непрекъсната линия“. Пътното платно в района на ПТП е с две пътни ленти за
движение в едната посока. Непосредствено преди ПТП л.а. „Опел Корса“ се е движил
по платното за движение на АМ „Тракия“ в посока към гр. Бургас и след пътния
възел за гр. Стара Загора със скорост около 90 км/ч е напуснал пътното платно
вдясно по посоката си на движение и се е преобърнал. ПТП е възникнало в
светлата част на денонощието, в условия на неограничена видимост, на прав,
равен участък от пътя. Пътната настилка е била суха. Няма данни за внезапно
възникване на препятствие или друга причина, поради които да е възникнала
необходимост водачът да отклони МПС от първоначалното му разположение. Видно от
експертизата, техническите причини за възникване на ПТП са субективните
действия на водача, който е изгубил контрол над управлявания от него автомобил
и е напуснал платното за движение. Водачът на л.а. „Опел Корса“ е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като непрекъснато
следи пътната обстановка пред автомобила и контролира непрекъснато МПС така, че
да запази разположението му в заеманата от него пътна лента. Видно от
експертизата, л.а. „Опел Корса“ е бил фабрично оборудван с триточкови
инерционни предпазни колани за всички места на пътниците и на водача. В съдебно
заседание вещото лице заяви, че тъй като автомобилът е извършвал сложни
въртеливи движения около вертикална и хоризонтална ос, ако ищецът е бил без
поставен предпазен колан, травмите биха били по-големи, тъй като тялото би се движило свободно в купето на автомобила
и биха настъпили по- сериозни травматични увреждания. Налице са счупени стъкла
от лявата част на автомобила, тъй като при обръщането автомобилът имал удар в
лявата част, като при това положение, ако пострадалият е бил без поставен
предпазен колан, е щял да изпадне от
купето на автомобила, а също така в този случай би получил и травми в областта
на главата, на гръдния кош при свободното движение на тялото.
Експертизата
не е оспорена от страните по делото, изготвена е мотивирано и задълбочено и
съдът я възприема.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при ПТП от 13.02.2019г. ищецът С.С.Т. е получил
счупване на костите на лявата предмишница в долната й трета. Механизмът на
получените увреждания е от действието на твърди, тъпи предмети и отговаря да е
от детайли в купето на лек автомобил при описаното ПТП. Медико-биологичният
квалифициращ признак на телесната повреда е трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник. Получените травматични увреждания от ищеца са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. При правилно проведено лечение
оздравителният процес на този вид фрактури, лекувани с открита репозиция и
фиксация с Киршнерови игли, е обикновено 5-6 месеца. В конкретния случай отокът
на лявата гривнена и дланна област е продължил много дълго, което е забавило
напредването на рехабилитационния ход. Ищецът е ползвал болнични за период от 6
месеца, а през месец ноември 2019г. отново е ползвал болнични за 10 дни. Възстановителният
период от фрактурата на лявата предмишница е достигнал 9 месеца. Според експертизата,
с оглед механизма на процесното ПТП, тялото на ищеца С.Т. е било изложено на
странични удари в купето на автомобила. Най-вероятно ударът, който е получила
лявата му китка е бил в арматурното табло или в дясната врата. Триточковите
обезопасителни колани не предпазват при страничен удар, какъвто е бил налице в
случая. Според експертизата, при
условията на усукване на тялото при промяната на енергийната травмираща посока
е твърде вероятно раменната област и става на ищеца също да са получили
директен удар, съчетан с усукване. Следоперативното лечение на фрактурата на
дисталната предмишница основният болков синдром е бил с изява точно в тази
област. Ръката е била с гипсова лонгета, тежаща повече, закачена на шията на
елевираща митела. През този период от 2 месеца раменната става е движена много
малко, раменната мускулатура не е била използвана с нормалната й функционална
активност. Това, според
експерта, обяснява защо патологичната симптоматика относно лявото рамо се
документира в медицинските листа през месец юли 2019г. През месеците май, юни и
юли основното внимание на ищеца е било приковано върху проблема на лявата
китка, като пострадалият се е стремил да раздвижва същата дори в домашни
условия, индивидуално. Това е било съпроводено с болка, която е превалирала и е
потискала другите болки. При осъществен личен клиничен преглед на ищеца се
установило, че лявата гривнена става е с ограничена подвижност. Движенията в
лявата лакътна става също са ограничени по отношение на външната и вътрешната
ротация. Раменната става също е с ограничени движения, болезнена по предното и
задното й лице. Като усложнение на счупването на дисталната част на дясната
предмишница може да се счита протрахирания период на оточност на областта. Това
е наложило временно забавяне на физиотерапевтичните процедури и рехабилитацията
на китката. От там следва и непостигнатия пълен обем на движение в китката и в
лакътната става. Според
експертизата, основна характеристика на локалния статус,
отразен в амбулаторните листове, е бил големият оток, силната болка при активни
и пасивни движения. Експертизата е установила от данните по делото /представената
медицинска документация/, че рехабилитация е проведена,
но ефектът от нея е бил нищожен. На 20.06.2019г. е констатирано, че
китката не е рехабилитирана, т.е., не е раздвижена, със силно ограничен обем
движения и оток. Налице е непълен юмручен захват, силно ограничена
проносупинация в лява лакътна става, болезнени и ограничени движения. По-продължителният
оздравителен период е резултат от дълготрайната оточност на травмираните китка
и длан. Рехабилитационните мероприятия са провеждани навреме, но с по-слаба
ефективност. От осъществения личен клиничен преглед на ищеца, експертът е направил заключение, че левият горен крайник
на пострадалия е със сериозни дефицити в амплитудата на движения в китковата,
лакътната и раменната стави. Мощността на тази ръка е отслабена, като ищецът
може да си служи с нея, но използването й не може да бъде в максимален обем.
Съдът
възприема заключението на експертизата, същата не е оспорена от страните по
делото, изготвена е мотивирано и задълбочено въз основа на представената
медицинска документация, както и извършен личен преглед на ищеца от страна на
експерта- травматолог.
От изготвената по делото съдебно-психологична експертиза се
установява, че инцидентът, свързан с ПТП на 13.02.2019г., се е отразил
негативно върху психическото състояние на С.С.Т., като е довел до негативни
емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията, изразяващо
се в напрежение, безпокойство, повишена тревожност и липса на предишната
увереност в себе си. Според
експертизата, в конкретния случай продължителното натрупване
на кумулативен стрес след ПТП и травмиращият лечебен процес в продължение на
година са засегнали целостта на социалното обкръжение на индивида. Всичко това
играе важна роля като рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на
разстройството в адаптацията: напрежение, тревожност, потиснато настроение,
разсеяност, затвореност, самоизолация, проблеми със съня, отчаяние, песимизъм. Повишената
тревожност, чувството за безпокойство и напрежение и продължителният лечебен
процес правят ищеца често напрегнат и объркан при изпълнение на ежедневните си
задачи. Това поражда у него чувство за невъзможност за справяне в ситуацията за
изпълнение както на рутинни дейности, така и за планиране на бъдещето или за
продължаване на съществуването, а в настоящата ситуация в известна степен
нарушава и извършването на ежедневни битови дейности, вързани с обгрижване не
само на себе си, но и на децата. Всичко това, съчетано с трудността да се
справи с професионалните си задължения, карат ищеца да се чувства безпомощен и
непълноценен като баща, съпруг и син. Според експертизата, при пострадалия се
наблюдават ясно изразени повишени нива на интензивен и непреработен стрес и
елементи на посттравматично стресово разстройство. Негативните изживявания и
стрес не са отшумели, поради което е наложителна своевременна психологическа и
психотерапевтична работа за преработване на травмата и подпомагане на личността
за стабилизиране на психичната структура и укрепване на „Аз-а“ с цел предотвратяване
тяхното хронифициране.
Съдът
възприема заключението на експертизата, същата е изготвена мотивирано и
задълбочено.
За изясняване на обстоятелства по делото, свързани с претърпените
от ищеца болки и страдания, породени от получените вследствие на процесното ПТП
травми, бяха разпитани и двама
свидетели.
От показанията на свидетелката Я.И.М., живееща на семейни начала с
ищеца се установи, че на 13.02.2019г. получила обаждане от ищеца, който я
уведомил, че претърпял ПТП. Видяла ищеца в Спешното отделение, в инвалидна
количка. Ръката му била сгъната към гърдите,
имал бинт. Имал оток зад ребрата, на дясното бедро и на левия крак около
коляното. Лявата ръка на ищеца била със счупена кост. Последвала операция два
дни след настаняването, на която били поставени шини на ръката. Престояли в
болницата около 5 дни, след което се прибрали в гр. Сливен. Болели го ръката и
главата, изписвали му обезболяващи. Свидетелката била в отпуск, за да може да
помага на ищеца с баня, тоалет, шофиране и дълго време след това, тъй като не
можел да си мърда добре лявата ръка. Започнали да ходят по лекари, правили
рехабилитации, но възстановяването било дълго и бавно, като към настоящия
момент още не било завършено. Било назначено лечение в санаториум, но поради пандемията
с Корона вирус пострадалият не можал да отиде. Предстояло му тепърва да отиде.
Взимал „Лидол“, за да може да спи и силни обезболяващи по време на лечението.
3-4 месеца след операцията ищецът започнал сам да се къпе. Според свидетелката,
след рехабилитацията все още не можел да се справя сам. Преди ПТП ищецът работел
и всичко правел сам. След ПТП вече не можел да върши тази работа. 3-4 месеца
след операцията пострадалият започнал да шофира, но не искал да се вози сам. Твърди,
че ищецът все още има нарушения в съня, имал болки на психична основа. Ползвал
болнични около 6 месеца. Ходел на лекар всеки месец - на ортопед и на
рехабилитации. Сочи, че пострадалият движи едната си ръка нормално, а с другата
извършва половин движение.
От показанията на свидетеля Р. В. В. се установява, знае за
процесното ПТП. Седмица след като изписали ищеца свидетелят го видял в дома му.
Сочи, че психически бил зле, притеснявал се дали ще се оправи. Имал счупена
кост на ръката и гипс, били сложени
пирони. Имал натъртвания, болки в ръката, които продължавали и досега. Ръката
на ищеца изтръпвала и се подувала. Имал увреждания в ръката, отзад вдясно на
гърба, на крака от ляво и по главата. Бил на болкоуспокояващи през деня, а
вечер бил на по-силни, за да може да спи. Твърди, че ищецът ходил на лекар и на
рехабилитации. Започнал бавно да се възстановява, но се чувствал непълноценен,
защото не можел да си ползва ръката и това много го потискало. Установява, че
ищецът се занимавал със земеделие - обработвал земи с праскови и череши. Сочи,
че ищецът все още не е напълно възстановен, не можел да работи, шофирал но не
искал да бъде сам, изморявал се, на дълъг път ръката започвала да го боли. Психически
не бил възстановен.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като са
непротиворечиви досежно сочените обстоятелства, свидетелите са очевидци на обстоятелствата, за
които свидетелстват, а и показанията им се подкрепят от останалите писмени
доказателства и заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психологичната експертизи.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.300 от ГПК, /в случая одобреното от съда споразумение,
което съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда/ влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
същото, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид горното, по
категоричен и безспорен начин се установи, че процесното ПТП е причинено
виновно от водача на застрахования при ответника лек автомобил.
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 13.02.2019 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените
срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му
се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, което е получено от ответника, като същият е отказал да
заплати обезщетение.
От назначената по делото
съдебно- автотехническа експертиза се установи по безспорен начин механизмът на
процесното ПТП, описан подробно по-горе в изложението. Вследствие на това ПТП,
пътникът на предната дясна седалка С.С.Т. получил счупване на костите на лявата
предмишница.
Безспорно в случая е налице и последният
признак за уважаване на предявените искове– причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и получените от ищеца вреди. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, механизмът на получените увреждания е от действието на твърди, тъпи
предмети и отговаря да е от детайли в купето на лек автомобил при описаното
ПТП. Получените травматични увреждания от ищеца са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне
размера на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени вреди,
съдът взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: счупване
на костите на лявата предмишница в долната й трета. Възстановителният процес е
достигнал 9 месеца.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция,
която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. Съдебно-психологичната
експертиза заключава, че ПТП на 13.02.2019г. е довело до негативни емоционални
преживявания в рамките на разстройство на адаптацията, изразяващо се в
напрежение, безпокойство, повишена тревожност и липса на предишната увереност в
себе си. Негативните изживявания и стрес, според експертизата, не са отшумели,
поради което е наложителна своевременна психологическа и психотерапевтична
работа за преработване на травмата и подпомагане на личността за стабилизиране
на психичната структура и укрепване на „Аз-а“ с цел предотвратяване тяхното
хронифициране.
Тези обстоятелства,
свързани с преживения стрес, психическа несигурност, както и с преживените
физически и психически страдания се
потвърждават от разпитаните по делото свидетели. Последните безспорно
установяват, че процесното ПТП се е
отразило негативно върху психичното състояние на ищеца – станал е затворен,
неконтактен, непрекъснато съпреживява изживените негативни емоции, свързани с
процесното ПТП.
Съдът взема предвид освен интензитета
на преживените болки и страдания, също и тежестта на причинените увреждания,
продължителността на търпените болки и страдания и продължителността на
възстановителния процес.
Счупването е наложило хирургични
интервенции и рехабилитационни процедури. Към настоящия
момент мощността на пострадалата ръка е отслабена. Претърпяно ПТП, както и
уврежданията, които е получил, са променили в негативна насока живота на ищеца.
По направеното възражение на ответника, че
ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен
колан, съдът намира същото за недоказано. За да бъде намалено обезщетението за
вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението
си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В
конкретния случай ответникът не доказа такъв принос в хода на производството.
Вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза заключава, че тъй
като автомобилът е извършвал сложни въртеливи движения около вертикална и
хоризонтална ос, ако ищецът е бил без поставен предпазен колан, травмите биха
били по-големи, тъй като тялото би се движило свободно в купето на автомобила и
биха настъпили по- сериозни травматични увреждания. Налице са счупени стъкла от
лявата част на автомобила, тъй като при обръщането автомобилът имал удар в
лявата част, като при това положение, ако пострадалият е бил без поставен
предпазен колан, е щял да изпадне от купето на автомобила и би получил и травми
в областта на главата, на гръдния кош при свободното движение на тялото. С
оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради непоставен
обезопасителен колан.
Другото
възражение на ответника за принос на ищеца поради непровеждане на
рехабилитация, необходима за пълното възстановяване от получените травми, съдът
също намира за неоснователно и недоказано. От съдебно-медицинската експертиза се установи, че ищецът е провел
няколко курса на рехабилитация, но ефектът от нея е бил незадоволителен, тъй
като при ищеца е било налично усложнение във връзка с продължилия дълго време
оток в травмираната област на лявата му ръка.
Следователно, съдът приема, че ищецът по
никакъв начин не е допринесъл за увреждането, поради което и не е налице
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е
основателен и доказан за сумата от 25 000 лв., като в останалия претендиран
размер до 30000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска за имуществени вреди, съдът намира
следното: Видно от Фактура №********** от 18.02.2019г. и Фискален бон от същата
дата, издадени от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, ищецът е
заплатил сумата от 29.00 лв. за потребителска такса за болничен престой. От
Фактура №********** от 18.02.2019г. и Фискален бон от същата дата, издадени от
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, е видно, че за придружител
на пострадалия е заплатена сумата от 52.00 лв. От Фактура №********** от
25.02.2019г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ АД - Стара Загора, е видно, че ищецът е заплатил сумата от 40.00 лв.
за консултативен преглед от лекар с една специалност. От Фискален бон от
25.02.2019г., издаден от МЦ „Проф. д-р Стоян Киркович“ ЕООД - Стара Загора, е
видно, че ищецът е заплатил сумата от 20.00 лв. за извършена рентгенография на
лявата гривнена става. От Фискален бон от 04.04.2019г., издаден от „ДКЦ 1 -
СЛИВЕН“ ЕООД, е видно, че пострадалият е заплатил сумата от 8.70 лв. за
потребителска такса за посещение на ЛКК. От Фискален бон от 07.05.2019г.,
издаден от ЕТ „Д-р Бойка Колева АПМП“, е видно, че ищецът е заплатил сумата от
2.90 лв. за потребителска такса за медицински преглед. От Фискален бон от
30.05.2019г., издаден от „МЦ - ЛАИФ - СЛИВЕН“ ООД, е видно, че ищецът С.Т. е
заплатил сумата от 2.90 лв. за потребителска такса за медицински преглед. От
Фискален бон от 31.05.2019г., издаден от „ПИНК-ХС“ ООД, е видно, че
пострадалият е заплатил сумата от 1.75 лв. за медицински консумативи. От
Фискален бон от 21.06.2019г., издаден от ,ДКЦ 1 - СЛИВЕН“ ЕООД, е видно, че
ищецът е заплатил сумата от 8.70 лв. за потребителска такса за посещение на
ЛКК. Така, общият размер на претендираните от ищеца С.Т. имуществени вреди
възлиза на сумата от 165.95 лв.
От
представените по делото документи – фактури и фискални бонове съдът счита, че се
доказа по категоричен начин, че направените от ищеца разходи са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като претендираните имуществени
вреди са били необходим и основателен разход във връзка с лечението на ищеца. Поради това искът за имуществени вреди се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 165,95 лв., представляваща обезщетение на
имуществени вреди.
Съгласно
чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В случая, застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 06.08.2019 г. с предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, поради което дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от тази дата.
По разноските: ищецът е освободен от заплащане
на държавни такси и разноски, като с исковата молба е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на
предявените искове на ищеца се дължи сумата 1128 лв. Направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е
неоснователно, тъй като размерът му е съобразен
с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да
се осъди ответникът да заплати в полза на държавата, чрез ОС Стара Загора
държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1006.64 лв. и
сумата 284 лв., възнаграждение за вещи лица.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА: „З.а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **, район „И.“, ж.к. „Д.“,
бул. „Г. М. Д.“ №1, да заплати на С.С.Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. С., кв. ,Д.“, бл. №., вх. *, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ж.З.,
сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, преживени болки и страдания, в резултат на претърпяното
от ищеца ПТП на 13.02.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 06.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 25 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„З.а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул.
„Г. М. Д.“ №1, да заплати на С.С.Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
С., кв. ,Д.“, бл. №., вх. *, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:***,
тел. 042/620062 - чрез адв. Ж.З., сумата от 165,95
лв. (сто шестдесет и пет лева и 95 стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи
за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от него
травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 13.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 06.08.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З.а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. **, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“
№1, да заплати на С.С.Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., кв.
,Д.“, бл. №., вх. *, ет.*, ап.*,
със съдебен адрес:***, чрез адв. Ж.З., сумата 1128 лв. адвокатско
възнаграждение.
Сумите следва да се заплатят на служебна банкова
сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ЕАД, с IBAN:*** Ж.С.З..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „З.а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. **, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“
№1, да заплати сумата от 1006.64 лв. представляваща държавна такса и сумата 284 лв., възнаграждение за вещи лица, по
сметка на Окръжен съд - Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС Стара Загора пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: