Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 15.07.2019                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На девети юли                                                                Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                    Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1757 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.

            Ищецът Г.П.Б. твърди в исковата си молба, че на 21.04.2018 г. около 21.15 часа при управление на лек автомобил марка „Сузуки", модел „Гранд Витара" с peг. № СТ 3680 АМ, негова собственост и управлявано от него по АМ „Тракия", от гр. Стара Загора в посока гр. Пловдив, на км. 71 + 800, бил застигнат и блъснат отзад от моторно превозно средство марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № К 0722 АМ, управлявано от лицето Н. А.Ч.. От претърпяното пътно-транспортно произшествие на лек автомобил марка „Сузуки", модел „Гранд Витара" с per. № СТ 3680 АМ, негова собственост, били нанесени материални щети, водещи до неговата негодност - т.н. тотална щета. От компетентните служби било установено, че моторното превозно средство марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № К 0722 АМ, управлявано от Н. А.Ч., имало валидна сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с ЗД „Бул инс" - полица № BG 02/1/**********, валидна до 25.12.2018 г. Издаден му бил и протокол за ПТП, като на виновния водач бил съставен АУАН. На следващия ден - 22.04.2018 г., в гр. Стара Загора, понеже вследствие на претърпяното ПГП, чувствал силни болки в областта на врата и дясната гръдна половина, посетил личния си лекар, за което му бил издаден лист за преглед на пациент. При прегледа се констатирало травмиране на шийните прешлени и дясната гръдна половина, ограничени движения в областта на шията, палпаторна болка в областта на дясната половина 9, 10 11 ребро и затруднено дишане. На 27.04.2018 г. посетил съдебен лекар, като болките, които изпитвал, продължавали. Било му издадено съдебномедицинско удостоверение № 110/2018 год. със заключение, че от претърпяното ПТП получил следните травматични уврежания:  "дисторзио/преразтягане на шийната мускулатура/ на шията и контузия на дясната гръдна половина”. Тези увреждания причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Един продължителен период от време изпитвал болки в областта на врата и гръдния кош, затруднение при движението на врата и дишането. Това, от своя страна, довело до необходимостта да ползва отпуск, поради временна нетрудоспособност от 14 календарни дни, като се върнал на работа въпреки продължаващите болки и затруднения. На 23.04.2018 год. депозирал в ЗД „Бул инс" АД - офис Стара Загора заявление за завеждане на щета за имуществени вреди, с което предоставил уведомлението, протокол за ПТП, peг. талон част 2 за МПС и свидетелство за управление. С писмо изх. № ОК-339634 от 29.05.2018 г. във връзка със заведена щета с № BG/02/********** по описа на ЗД „Бул инс" АД бил уведомен, че щетата е призната за тотална, но не било възможно да се премине към обезщетяване поради непредставянето от негова страна на удостоверение от КАТ и свидетелство за регистрация част първа и втора /чл. 390 от КЗ/. На 03.06.2018 г. с допълнително заявление по щета № BG/02/**********, предоставил удостоверение за прекратяване на регистрация и регистрационни талони - перфорирани. Определеното му обезщетение за имуществените вреди му било изплатено на 29.01.2019 г. Депозирал до застрахователя и заявление за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от нанесените му телесни увреждания вследствие на ПТП, по което била заведена щета с № **********. С писмо с № 4384/28.06.2018 год. му било отказано изплащането на такова поради  несъставянето на протокол за ПТП с пострадали лица съгласно чл. 3 от Наредба № 1з - 41 от 12. януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и гаранционния фонд. Твърди, че не попадало в неговите задължения да проверява какви документи изготвят компетентните органи и при необходимостта от издаването и предоставянето на допълнителен документ, а именно протокол за ПТП с пострадало лице, е следвало своевременно да бъде уведомен. Счита, че съставеният и предоставен протокол за ПТП, както и медицинската документация от извършените му прегледи, съдържали достатъчни по обем доказателства, от които да се направи констатацията за причинно-следствената връзка за нанесените му телесни увреди в следствие на настъпилото застрахователно събитие /ПТП/. Предвид това че нанесените му неимуществени вреди били вследствие на противоправното поведение на Н. А.Ч., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № К 0722 АМ, както и факта, че процесното МПС имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със ЗД „Бул инс" - полица № BG 02/1/**********, както обстоятелството, че предявил своята претенция пред ЗК „БУЛ ИНС" АД, като предоставил всички документи, насочвал на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховане исковата си молба директно срещу застрахователното дружество. Следвало да се отбележи, че от страна на застрахователя било признато виновното поведение на другия водач и му била определена и изплатена сумата за репариране на причинените му имуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „БУЛ ИНС" АД, гр. София да му заплати обезщетение в размер на 5000 лева, за претърпените неимуществени вреди, а именно: силни болки в областта на врата и гръдния кош, чувство за безпомощност, страх от пътуване в МПС, и редица други негативни емоционални преживявания, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г. /датата на постановяване на отказ/ до окончателното изплащане, от претърпяно ПТП на 21.04.2018 г. в гр. Стара Загора, около 18.50 часа на АМ „Тракия", от гр. Стара Загора в посока гр. Пловдив, на км. 71 + 800. Моли да му бъдат присъдени разноските за настоящото производство.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че отговорността на ЗД „Бул Инс" АД, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", е функционално обусловена от отговорността на водача, чийто риск носи. В процесния случай нямало данни водачът на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № К 0722 АМ - Н. А.Ч. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищеца. В тази връзка оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с per. № К 0722 АМ - Н. А.Ч.. С исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, не били представени доказателства, установяващи виновността на някой от водачите на участващите в ПТП от 21.04.2018 г. автомобили, още повече на водач на МПС, застраховано в ЗД „Бул Инс" АД. С исковата молба бил представен единствено препис от протокол от ПТП № 1585767 от 21.04.2018 год., в който било посочено, че „участник 1" - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № К 0722 АМ, управляван от Н. А.Ч., се движил с несъобразена скорост и не се е съобразил с конкретните условия на видимост (тъмна част на денонощието и интензивност на движението). Същият настигнал „Участник 2" - лек автомобил марка „Сузуки", модел „Гранд Витара" с peг. № СТ 3680 АМ, управляван от ищеца Г.П.Б., блъснал го отзад и причинил ПТП с имуществени вреди. В същият протокол за ПТП било посочено, че срещу „Участник 1" е съставен АУАН за нарушение по чл. 20, ал. 2 без да се посочва от кой нормативен акт. Оспорва твърдението в исковата молба, че от страна на застрахователя е признато виновното поведение на другия водач. Обстоятелството, че ответникът е определил и изплатил сума за репариране на причинените на ищеца имуществени вреди по щета с № **********, не водело до извода, че застрахователят е признал виновното поведение на водача Н. А.Ч.. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие от 21.04.2018 г., като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № К 0722 АМ - Н. А.Ч.. Оспорва твърденията в исковата молба за осъществен от Н. А.Ч., като водач на лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф" с per. № к 0722 АМ, граждански деликт спрямо ищеца. Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортното произшествие от 21.04.2018 г. на ищеца са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от него неимуществени вреди. Видно от съставения и представен по делото като писмено доказателство протокол от ПТП № 1585767 от 21.04.2018 год., при процесното ПТП били настъпили единствено имуществени вреди. В случай, че вследствие на ПТП са били причинени телесни увреждания на някои от участниците в произшествието, е следвало съгласно чл. 3 от Наредба № 1з - 41 от 12 януари 2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, да бъде съставен протокол за ПТП с пострадали лица. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на ищеца относно настъпване на травми при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № К 0722 АМ. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Г.П.Б. като поддържа, че причина за настъпване на претендираните телесни увреждания е и извършено от Б. нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизползване на предпазен обезопасителен колан. С това си поведение, поради липсата на обезопасяване, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, ищецът бил създал предпоставките за настъпването на претендираните травми при осъществяване механизма на произшествието. Поддържа, че травмите на ищеца са настъпили като резултат от неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на императивна правна норма - чл. 137а ЗДвП, като били получени по причина от липсата на обезопасяване по време на превоз посредством поставяне на предпазен колан и представлявали самоувреждане. Съпричиняването от страна на ищеца било в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от него увреждания. Счита, че поставянето на предпазен колан би осуетило изцяло или поне значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищеца претърпени телесни увреждания. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от ищеца парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото било изискването на закона. Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Не били налице медицински документи, обвързани с проследяване на здравословното състояние на пострадалия, както и документи относно възстановителните процеси. Оспорва твърдението, че ищецът изпитал „редица други негативни емоционални изживявания", страх от пътуване с МПС и чувство на безпомощност. По делото нямало каквито и да е било обективни данни ищецът да е получил каквито и да било душевни болки и страдания, които да се намират в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП от 21.04.2018г. - да е посещавал специалист за психическата си травма, както и да са му предписвани и да е приемал лекарства. На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на ищеца, по изложените вече съображения, респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди било несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания. При евентуална доказаност на исковата претенция за неимуществени вреди, счита че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева не отговаряло на действително и реално претърпените от ищеца болки и страдания от причинените му вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и не било съобразено, както със съдебната практика по сходни казуси, така и с наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Моли съда да отхвърли предявените от Г.П.Б. искове, като неоснователни и недоказани. Претендира за направените разноски.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди  доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представения  по делото протокол за ПТП № 1585767/21.04.2018 г.  на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, на 21.04.2018 г. в 21,15 ч. на АМ „Тракия“, км 71+800 е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Голф" с peг. № К 0722 АМ, управляван от Н. А.Ч.,  и  л.а„Сузуки Гранд Витара" с peг. № СТ 3680 АМ, управляван от ищеца. В протокола е отразено, че водачът Читев се е движил с несъобразена скорост, не се е съобразил с конкретните условия на видимост /тъмна част на денонощието и интензивност на движението/, настигнал е управлявания от ищеца автомобили го е блъснал отзад. В протокола за ПТП е отразено, че за управлявания от Шишков автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „Бул Инс" с посочен номер на застрахователната полица.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на нормата чл.432 КЗ, уреждаща т. нар. пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно посочената разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. По делото не е спорно, че към датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и собственика на управлявания от   Н. А.Ч. автомобил е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № К 0722 АМ. Представено е заявление от ищеца до ответника съобразно изискванията на чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”. Налице са и доказателства за извършено от застрахователя плащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от ПТП размер на 1861,16 лв.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на всички елементи на непозволеното увреждане: противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Водачът  Н. А.Ч. е действал противоправно, тъй като при управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № К 0722 АМ е нарушил правилото на чл. 20, ал.1 ЗДвП, като при избиране скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия и с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Противоправното поведение на водача Шишков при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с ПТП, тъй като ако водачът не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи вината, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно. От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на Читев следва изводът, че при извършване на деянието той е действал при условията на непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на резултата /причиняване на ПТП и вреди за ищцата/, но е бил длъжен /задължение, произтичащо от посочената по-горе разпоредба на ЗДвП/ и е могъл да го предвиди и предотврати.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 110/2018 г. от 27.04.2018 г. на „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД – Стара Загора от което е видно, че ищецът е получил „дисторзио /преразтягане на шийната мускулатура/ на шията; контузия на дясната гръдна половина“. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли на купето на лек автомобил при ПТП. Тези травматични увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. 

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертизата се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: дисторзио /преразтягане на шийната мускулатура/ на шията; контузия на дясната гръдна половина. Посочените травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил при т.нар.“камшичен удар“ при описаното в материалите по делото ПТП. Тези увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът за възстановяване от травматичните увреждания е бил в рамките на около две-три седмици, като по време на възстановителния период пострадалият е търпял умерени по интензитет болки.

Свидетелят  Р.Г.Г.сочи, че ищецът му се обадил по телефона на 22.04.2018г. и му казал, че е претърпял катастрофа. Свидетелят го придружил до Бърза помощ, като видял, че ищецът имал болки във врата и вдясно по ребрата. Ищецът отсъствал от работа доста време. След около 10 дни ищецът казал на свидетеля, че вратът продължавал да го боли и периодично получавал силно главоболие. Според свидетеля поведението на ищеца след инцидента се променило,  десет дни не бил на работа, и поне още седмица не бил в състояние да работи. Свидетелката Т.И.В. сочи, че след инцидента ищецът се оплаквал от болки във врата, в дясната страна на гърба, дишал трудно. След около две седмици ищецът се върнал на работа.

При определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства: начин, по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените телесни увреждания – леки телесни увреждания, посочени по-горе; формата на вина – непредпазливост; периодът на възстановяване – сравнително кратък, причинения емоционален дискомфорт от травмата, социално-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 3000 лв.

Ответникът е навел доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца предвид непоставянето на обезопасителен колан.  Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От заключението на съдебномедицинската  е видно, че при поставен от ищеца обезопасителен колан, който препятства придвижването на тялото напред, не би следвало да се получат описаните травматични увреждания или поне не в такава степен, в каквато са установени при извършените клинични прегледи на ищеца. Вещото лице по автотехническата експертиза също е направило извод, че ищецът технически правдоподобно е бил без поставен предпазен колан, както и че при настъпилия удар, с идентичност на всички възможни параметри, но с поставен обезопасителен колан, описаните в исковата молба телесни увреждания или не биха се получили, или биха били различни, но задължително в по-малък обем. С оглед на това съдът намира, че поведението на ищеца, което е в нарушение на задължението му по  чл.137аЗДвП, стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Отчитайки приноса на ищеца за настъпването му спрямо прекия причинител на ПТП, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 1/3.

Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до размера на 2000 лева, а в останалата част до претендирания размер 5000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл.409 КЗ застрахователят изпада в забава след изтичане на срока по чл.405 КЗ, която разпоредба препраща към чл.108 КЗ. Срокът е тримесечен и тече от заявлението по чл.380 КЗ, което обаче не е представено по делото. Представен е обаче изричен отказ на застрахователя да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 28.06.2018 г., поради което следва да се приеме, че ответникът е в забава от този момент. Следователно  законната лихва върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 277,20 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 693 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица.

            Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучър” 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на Г.П.Б. *** сумата 2000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 21.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 277,20 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Б. *** против ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучър” 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, иск за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 21.04.2018 г. в останалата част до претендирания размер 5000 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.П.Б. ***  да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучър” 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, сумата 693 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :