Р Е Ш Е
Н И Е № 45
гр.Сливен, 06.03.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март, през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретаря Радост Гърдева,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 56 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от гл.юриск. Б. процесуален представител на ОД на МВР
– Сливен, гр. С., бул. „ Г.С.“, № * против решение № 1458/13.12.2019 г. по гр.д. № 2464/2019г. на
Сливенския районен съд, в частта, с която съдът осъдил въззивника да заплати на
С.Д.Й., ЕГН **********,*** брутно неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. ведно със законната
лихва върху нея, считано от 14.05.2019 г. Решението е обжалвано за присъдената
над 175.45 лв. сума до 384.36 лв. Посочва се, че неправилно съдът е присъдил
дължимото възнаграждение, като положения нощен труд е бил преизчислен с коефициент
1,143. Страната счита, че в обжалваната част решението е неправилно поради
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, а също така счита, че и
е необосновано. Посочва се, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ и в частност разпоредбата на чл. 9 от същата е
неприложима спрямо държавните служители в МВР. Държавните служители в МВР са с
уреден статут в специален закон, като въз основа на него са издадени редица
наредби, които са за организацията и разпределянето на работното време,
отчитането, компенсирането на работата извън работно време и така нататък. Във
връзка с тези въпроси са били издадени Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. За процесния
период в специалната нормативна уредба касаеща държавните служители в МВР не е
съществувало разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ.
Страната счита, че не е налице празнота в правото, а начин на законово
разрешаване на въпросите с труда полаган от държавните служители в ОД МВР.
Посочва се, че съотношението за държавните служители в системата на МВР между
дневен и нощен труд е 1към 1, а не както
е по КТ 8 към 7 часа дневни към нощен труд. На следващо място се посочва, че
превръщането на положен нощен труд в дневен с коефициента по чл. 9 ал.2 от
НСОРЗ е разликата, която се получава неправилно се възприема за положен
извънреден труд. За да бъде извънреден трудът трябва да е положен извън
установеното за него работно време. Посоченото преизчисляване имало отношение
към заплащането /увеличаването на нощния труд/, но не и към натрупването на
часове, чието надвишение да кумулира извънреден труд. Освен това, разпоредбата
на чл. 9 от НСОРЗ била непригодна за прилагането й към държавните служители в
МВР, тъй като не са били налице нейните предпоставки. Първо по дневно отчитане
на работното време, второ работа на смени, трето продължителност на нощно
работно време, по-малка от продължителността на дневното и четвърто трудово
възнаграждение изработено по трудови норми. Жалбоподателят счита, че само при
наличието на посочените по-горе четири предпоставки може да се въведе
увеличение с коефициент, а в случая това е неприложимо. Моли се в обжалваната
част решението да бъде отменено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв. П., пълномощник на С.Д.Й., ЕГН ********** ***, с който
жалбата е оспорена, като неоснователна. Посочено е, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Страната намира, че
разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ е приложима за нуждите и за целите на
изчисляване на работното време на работещите на смени, при сумиране изчисляване
на работното време, държавни служители в МВР. Счита, че тази норма е една от
мерките, които законодателят е въвел за ограничаване на вредните последици от
полагането на нощен труд и че това е форма на специална закрила на полагащите
нощен труд. Посочва, че чл.188 ал.2 от ЗМВР директно препраща към специалната
закрила на КТ за полагащите труд през нощта държавни служители на МВР. Посочва
се, че в разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ са разгледани три хипотези, които се
прилагат самостоятелно. В случая следвало да се приложи разпоредбата на чл.9
ал.2 от НСОЗР, която предвижда допълнително възнаграждение за работодателите на
работещите на смени да преобразуват нощните часове с коефициент, изразяващ
съотношението между нормалната продължителност на дневното към нощното работно
време. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ била форма на специална законодателна
закрила на полагащите нощен труд. Страната намира, че разпоредбата на чл. 187
ал.1 от ЗМВР е специално правна норма, която предвижда каква е нормалната
продължителност, но само на дневното работно време и работна седмица.
Регламентацията на нормалната продължителност на нощния труд до 7 часа
денонощие и при 36 седмично при петдневна седмица е дадена в разпоредбата на чл. 140 от КТ, същата е с императивен
характер и по съществото се съдържа забрана да се превишава предвидената норма
поради специалната закрила на работещите през нощта. Страната цитира множество
решения на съдилища в Република България, които са в смисъл на изложеното от
него твърдение. Въззивникът е посочил, че с решение от 10.12.2019 г. по адм. дело
№ 8601/2019 г. на ВАС е отменена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на МВР,
което означавало, че се възстановява предходната регламентация а това е според
страната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на МВР за реда, организацията и
разпределението на работното време, а тази Наредба съдържала специално правна
норма в лицето на чл. 31, предвиждаща преобразуване на нощните часове в дневни
с коефициент 0,143 и добавянето им към общия брой работни часове за отчетения
период. Моли се обжалваното решение да се потвърди. Претендират се деловодни
разноски.
В
с.з. въззивната страна редовно призована се представлява от гл.юрисконсулт Б.,
която поддържа въззивната жалба и моли да се уважи. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна
редовно призована се представлява от адв.П.,
който заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното
решение . Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 20.12.2019г. и в рамките на
законоустановения срок – на 02.01.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е бил
предявен главен иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 187,
ал. 5 т. 2 във вр. с ал. 6 от ЗМВР за заплащане на сумата от 384.36 лв.
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд 52.58
часа за периода 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.
От съда е било искано да се
присъди обезщетение за положен извънреден труд в определено тримесечие като
преди това, съдът приложи коефицент 1,143 при приравняването на часовете
положен нощен труд към дневен.
Принципно в разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е посочено, че държавните служители ( какъвто без съмнение е ищецът), които полагат труд за времето между 22.00
и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Според мнозинството на настоящия
съдебен състав освен общата нормативна уредба уреждаща трудовите правоотношения
и полагането на нощен труд в диапазона от 22.00 ч. до 6.00 ч. уредена в КТ
приложение следва да намери и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, където в чл. 9 ал. 3 е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време трудовото възнаграждение заработено по трудови
норми се увеличава с коефицент, равен на отношението между часовете получени
след превръщането на нощните часове в дневни и действително отработените часове
през месеца или установения друг период. По този начин и предвид приетото
заключение по изготвената съдебно – икономическа експертиза положените 24 часа
извънреден труд следва да се преизчислят с коефицент 1.143 при което се
получава, че положения извънреден труд за тримесечието е бил 52.58 часа.
Тъй като правните изводи на
настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното
решение следва да се потвърди.
По
отношение на разноските, с оглед изхода на делото следва да се присъдят на
въззиваемата страна. За настоящата инстанция страната претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение не следва да се уважи , тъй като заплатеното възнаграждение е в
минимален размер.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1458/13.12.2019 г. по гр.д. № 2464/2019г.
на Сливенския районен съд , като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Областна
Дирекция на МВР – С., гр. С. , бул.„Г.С.“, № * да заплати на С.Д.Й.,
ЕГН **********,*** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 (триста)лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.