Р Е Ш
Е Н И Е №
1845
гр. Бургас, 15.11.2017 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на осми ноември през
две хиляди и седемнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1734 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.150, вр. с чл.262, ал.1, т.1 и т.2, чл.264,
вр. с чл.262, ал.1, т.3 и чл.224 от КТ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от С.В.К., гражданин на Р П, против
“Сичес Полска Сп.з.о.о.“, гр.Б.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност “Монтьор, тръби за
про-дуктопроводи” – на територията на “Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с основно
месечно трудово възнаграждение и допълнителни такива – в размер на
1 540.66 евро, по срочен трудов договор от 29.08.2013г., прекратен на
31.10.2014г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок. Твърди, също
така, че работодателят не му е платил дължимите възнаграждения за извънреден
труд за целия период на трудовото правоотношение, както следва: общо
8 250.38 лв. – за 314.5 часа такъв, положен в ра-ботни дни; общо
9 104.06 лв. – за 311 часа в почивни, и общо 2 261.94 лв. – за 60.5
часа в празнични, както и 3 453.67 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от по 20 дни за 2013г. и 2014г.
Моли Съда да го осъди да стори това. Претендира обез-щетения за забавено
плащане върху тези суми, считано от 31.10.2014г. до 09.03.2017г., съответно: общо
4 932.78 лв. и 828.86 лв., законната лихва върху главниците считано от
10.03.2017г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че ищецът не е полагал
извън-реден труд, поради което не му се дължи възнаграждение за такъв, както и
че обезщете-нието по чл.224 от КТ му е било изплатено изцяло от работодателя. Иска
от Съда да от-хвърли претенциите. Евентуално, прави възражение за погасяване на
вземанията за пе-риода месец септември 2013г. – месец януари 2014г. по давност,
както и такова, за при-хващане, със сумата от общо 8 160.66 лв., в това
число: 3 914.36 лв. разходи за настаня-ване на служителя в хотел в
гр.Бургас и 4 246.30 лв. за предоставяната му там храна, на основание чл.59 от ЗЗД. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, както и доводите
на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните и от представените
по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при ответ-ника на
длъжност “Монтьор, тръби
за продуктопроводи” – по срочен трудов договор от 29.08.2013г.
Безспорно, също така, е и че то е било
прекратено на 31.10.2014г. – на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, поради
изтичане на уговорения срок.
При негова доказателствена тежест,
обаче, К. не е ангажирал
надлежни до-казателства, с които да установи полагането на твърдения в исковата
молба извънреден труд. Представената в табличен вид справка изхожда от него,
оспорена е от ответника и тъй като има характер на частен документ, не се
ползва с обвързваща Съда материална доказателствена сила. При това положение,
не може да бъде направен и обоснован из-вод, че “Сичес Полска Сп.з.о.о.“ му дължи претендираните по делото
възнаграждения.
От заключението на вещото лице по ССЕ,
уточнено и с изявлението му в съдебно-то заседание, пък, се установява, че
дължимото обезщетение за неизползван платен го-дишен отпуск за целия
период на трудовото правоотношение е платено изцяло на ище-ца.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира предявените ис-кове за главниците за неоснователни и като
такива ще ги отхвърли.
С оглед неоснователността на главните
искове, акцесорните – за обезщетенията за забавено плащане, също следва да се
отхвърлят.
Направените, при условията на
евентуалност, възражения за погасяване на част от вземанията по давност, както
и за прихващане, не следва да се разглеждат.
Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК – за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение /2 542.58
лв. + 508.52 лв. за ДДС – общо 3 051.10 лв./, с оглед цената на
първоначално предявените искове и размера на сумите, предмет на възражението за
прихващане /минималното такова по Наредба № 1 от 09.07.2004г. е 2 307
лв./, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, се явява неосно-вателно.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника горната сума, както и още 200 лв., платено възнаграждение за
вещото лице по ССЕ.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.К., гражданин
на Р Пол-ша, роден на ***г., постоянен адрес: Р П, с.Л, № 191, ПК 38-230, Яс-ленски окръг,
против “Сичес Полска Сп.з.о.о.“, Място на стопанска дейност България, БУЛСТАТ:
*********, седалище и адрес на управление: гр.Б, Индустриална зона, “Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, искове за заплащане на възнаграждения за извънреден труд,
положен за времето от 29.08.2013г. до 31.10.2014г., както следва: общо
8 250.38 лв. – за 314.5 часа в работни дни; общо 9 104.06 лв. – за
311 часа в почивни, и общо 2 261.94 лв. – за 60.5 часа в празнични, както
и на сумата от 3 453.67 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск през същия период; сумата от общо
4 932.78 лв. – обезщетения за забавено плащане на първите три суми, и
828.86 лв. на четвъртата, за периода от 31.10.2014г. до 09.03.2017г., и
законната лихва върху главниците, считано от 10.03.2017г. до окончателното им
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.В.К. да заплати на “Сичес Полска
Сп.з.о.о.“ сумата 3 251.10
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчва-нето му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно
с оригинала: З.М.