Решение по дело №189/2019 на Административен съд - Сливен

                                        Р Е Ш Е Н И Е   № 202

 

                                       25.10.2019 г., гр. Сливен

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

 

с участието на секретаря Николинка Йорданова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 189/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Община Твърдица, пр. от к., срещу Решение № BG-05М9ОР001-4.001-0080/10 от 22.03.2019 г., издадено на основание чл.62 ал.3 от ЗУСЕСИФ от Заместник  -Министъра на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., с което по т.1 на основание чл. 99  т.2 от АПК е изменено решение за верификация за постъпило искане за плащане, по т.1.1 е определен нов общ размер на верифицираните  средства по постъпило искане за плащане с изх.№ BG05М9ОР001-4.001-0080-8/26.09.2018 г., както следва: определил е нов общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане №2//12.09.2018 г. от ИСУН в размер на 79 035 лева; по т.1.2 е определен нов общ размер на неверифицираните средства от 2 200 лева; по т.1.3 е определена финансова корекция към искането за плащане в размер на 22 000 лева; по т.2 определен е общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане в размер на 68 197,34 лева; по т.3 определен е общ размер на неверифицираните средства по постъпилото искане за плащане в размер на 2 300,00 лева; по т.4 е установено извършване на нарушение по смисъла на чл.70 ал.1 т .7 от ЗУСЕСИФ и е наложена финансова корекция в общ размер на 23 000 лева и по т.5 е определен окончателен общ размер на сумата за плащане от 4 619, 34 лева.

 Жалбоподателят оспорва решението, като твърди, че същото е издадено в нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Оспорващият счита, че по същество органът  се е произнесъл с оспорения акт в рамките на три различни производства – по чл.60 от ЗУСЕСИФ – за верифициране на извършени разходи по подадено от бенефициента искане за плащане; по чл.69 от ЗУСЕСИФ – за определяне не финаносва корекция за допуснати нередности и по чл.99 от АПК – за възобновяване на производство по издаване на влязъл в сила административен акт, без  да е изложил мотиви за възобновяването и за наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Оспорва констатациите на органа за извършавне на нарушение по смисъла на чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ и по смисъла на чл.21 ал.15 от ЗОП. На изложените основания моли за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание не изпраща представител. В писмено становище от процесуален представител – адв. В. П. – САК поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатски хонорар. Представя писмени бележки.

Ответникът по оспорването – Министъра на труда и социалната политика в качеството на Ръководител на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, се представлява от г. е. А. Т., който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма и при спазване на процесуалните и материалноправните норми. В случай, че актът бъде отменен прави искане за връщане на преписката с даване на указания по тълкуване и прилагане на закона. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимата нормативна уредба, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 20.09.2017 г. е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05М9ОР001-4.001 -0080-С01 /л.264/ по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 за изпълнението на проект „Изграждане на административен капацитет в сферата на социалното включване чрез транснационално сътрудничество и трансфер на добри практики и иновативни решения“, процедура чрез подбор на проекти BG05М9ОР001-4.001 "Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж", със страни: Министерство на труда и социалната политика", като Управляващ орган и Община Твърдица, като бенефициент.

Въз основа на така сключения договор, управляващият орган се задължава да  предостави на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 196 890 лева за изпълнение на проект „Изграждане на административен  капацитет в сферата на социалното включване чрез транснационално сътрудничество и трансфер на добри практики и иновативни решения, а бенефициента- Община Твърдица се е задължил да изпълни проекта.

Изпълнението на проекта стартира на 15.11.2017 г. и приключва на 31.12.2018 г.

Община  Твръдица е представила пред УО график с рег. № BG05М9ОР001-4.001-0080-С01–М007/13.03.2018 г. в който посочва, че дейностите, предвидени за изпълнение по проекта – „Изготвяне на специфичен анализ на опита на  3 държави“ с прогнозна стойност 22 000 лева, „Изготвяне на Наръчник във връзка с адаптиране/валидиране на иновативната практика по проекта“ с прогнозна стойност 20 000лева и „Изготване на оценка за постигнатите резултати и ефективността от пилотното въвеждане на иновативана практика“ с прогнозна стойност 3 000 лева ще бъдат възлагани по реда на чл.20 ал.4 т.3 от ЗОП – чрез директно възлагане.  Извършено е авансово плащане по проекта в размер на  39 370 лева. На 22.12.2017 г. между Община Твърдица и „Халекс 2009“ ЕООД е сключен договор за услуга с предмет „Изготвяне на специфичен анализ на опита на  3 държави –членки на ЕС в сектор планиране, взаимодействия и координиране на политики и услуги в сферата на  социалното включване. На 15.02.2018 г. между Община Твърдица и „Халекс 2009“ ЕООД е подписан приемо-предавателен протокол за приемане на изпълнението. На 10.08.2018 г. от бенефициента е заявено искане за междинно плащане по проекта, в което е отчетено и изпълнението на договора с „Халекс 2009“ ЕООД. От УО е издадено решение за верификация № с BG05М9ОР001-4.001-0800/8 от 26.09.2018 г./л.200/, като на същата датата е направено второ плащане в полза на Община Твърдица в размер на 103 235 лева. На 06.11.2018 г.  между Община Твърдица и „Стил и визия 2016“ ЕООД е подписан приемо-предавателен протокол за предаване на наръчник във връзка с адаптиране/валидиране на иновативната практика, като е издадена и платена фактура на стойност 20 000 лева. На 05.12.2018 г. между Община Твърдица и „Ай енд Ай консулт“ ЕООД е подписан приемо-предавателен протокол за предаване на Доклад за оценка на постигнатите резултати от системата от уъркшопи, като е издадена и платена фактура на стойност 3 000 лева.

На 24.01.2019 г. от бенефициента Община Твърдица е направено искане до УО за окончателно плащане по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № 3 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.08.2018 г. – 31.12.2018 г.                  

Видно от приложената разпечатка от ИСУН 2020 по партидата на бенефициентът – жалбоподател са преведени следните суми: Авансово плащане в размер на 39 370 лева и междинно плащане в размер на  103 235 лева или общи са преведени 142 613 лева.

Във връзка с искането на Община Твърдица за окончателно плащане е извършена проверка и с писмо  с изх. № BG05М9ОР001-4.001-0080/9/18.02.2019 г. /л.173/ УО установява нарушение на чл.21 ал.15 от ЗОП и предлага  извършване на 100% финансова корекция върху стойността на разходите по договор № 86/22.12.2017 г. с „Халекс 2009“ ЕООД на стойност 22 000 лева, по фактура № 627/30.11.2018 г. от „Стил и визия 2016“ ЕООД на стойност 20 000 лева и по фактура № 69/07.12.2018 г., издадена от „Ай енд Ай консулт“ ЕООД на стойност 3 000 лева. Мотивите на УО се свеждат до следното: Изготвянето на трите продукта – анализ, наръчник и доклад са тематично свързани в процеса на проучване, анализ, идентифициране, прилагане и оценка на приложението, изискват експертни услуги от сходен характер и като такива е следвало да се обединят в една процедура, било като отделни обособени позиции или да се възложат поотделно, но по реда, предвиден за обща стойност от 45 000 лева. Според УО трите продукта фактически са фокусирани върху различни етапи от един процес и по този начин възложителаят е допуснал нарушение на чл.21 ал.15 от ЗОП, като е разделил обществената поръчка на части и е приложил ред за възлагане за по-ниски стойности, като не е осигурил публичност и прозрачност при възлагането на тези разходи.

Срещу това решение е подадено възражение /л.11/ по чл.73 ал.2 от ЗУСЕСИФ от Община Твърдица, в което се сочи, че в случая се касае за възлагане на различен тип услуги по проекта и предмета на възлагане не разкрива пълна идентичност и сходство, което било видно от техническите спецификации за извършване на дейностите/услугите.

Въз основа на приложените документи и като не приел доводите в депозираното от Община Твърдица възражение Заместник- Министърът на труда и социлната политика, в качеството на управляващ орган издал  оспореното Решение № BG05М9ОР001-4.001-0080/10 от 22.03.2019 г. /л.8/ за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, за определяне на финансова корекция и за изменение на решение за верификация № BG05М9ОР001-4.001-0080/8 от 26.09.2019 г., с което по т.1 на основание чл. 99  т.2 от АПК е изменил решение за верификация за постъпило искане за плащане, по т.1.1 е определен нов общ размер на верифицираните  средства по постъпило искане за плащане с изх. № BG05М9ОР001-4.001-0080-8/26.09.2018 г., определил е нов общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане №2//12.09.2018 г. от ИСУН в размер на 79 035 лева; по т.1.2 е определен нов общ размер на неверифицираните средства от 2 200 лева; по т.1.3 определена е финансова корекция към искането за плащане в размер на 22 000 лева; по т.2 е определен общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане в размер на 68 197,34 лева; по т.3 определен е общ размер на неверифицираните средства по постъпилото искане за плащане в размер на 2 300,00 лева; по т.4 е установено извършване на нарушение по смисъла на чл.70 ал.1 т .7 от ЗУСЕСИФ и е наложена финансова корекция в общ размер на 23 000 лева и по т.5 е определен окончателен общ размер на сумата за плащане от 4 619, 34 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените от страните и приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение. Същата по същество не се оспорва от жалбоподателя. При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, предвид нормата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, който препраща към АПК. Процесното решение е получено от жалбоподателя на  23.03.2019 г./л.186 и сл./, като жалбата е депозирана чрез органа до съда на 05.04.2019 г. т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес. Предвид горното съдът приема, че жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на оспорване е Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05М9ОР001-4.001-0080/10 от 22.03.2019 г., издадено от заместник-министъра на труда и социалната политика в качеството на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР). С оглед разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ се признават за административни актове, като решенията във връзка с верифициране на разходите при междинните и окончателните плащания подлежат на оспорване по реда на АПК, по аргумент от чл. 62, ал. 1, във връзка с ал. 3

, вр. чл. 27 от ЗУСЕСИФ.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК

 съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

При извършения контрол за валидност на оспореното решение съдът констатира, че същото е издадено от З. Р. - зам. м., р. на УО на ОПРЧР. Според разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСИСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. С Решение № 823 от 21.10.2015 г. на Министерския съвет е прието, че УО по ОПРЧР е ГД "ЕФМПП" на МТСП. Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266/2009 г., министърът на труда и социалната политика управлява програми и проекти в рамките на своята компетентност, финансирани от структурните фондове на ЕС и други международни финансови институции. В рамките на своята компетентност със Заповед № РД 01-268 от 04.04.2018 г. министърът на труда и социалната политика е възложил на З. Р., подписала оспореното решение, да и. ф. на р. на УО и договарящ орган (ДО) по ОПРЧР. Предвид посоченото, оспореното в настоящето производство решение се явява издадено от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

Решението е издадено в законоустановената писмена форма и от компетентен орган, което го прави валиден акт. 

При извършената преценка за съответствие на решението в оспорената му част с процесуалния и материалния закон съдът приема следното:

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 – 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране, с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, като управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо (чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ), като се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от УО. Съгласно член 65, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета допустимостта на разходите се определя въз основа на национални правила, освен когато са определени специални правила въз основа на регламента.

Съгласно чл.70 ал.1 т .7 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори.

В процесния случай оспореният акт е в пет основни точки, като по т. 1 органът е провел производство по възобновяване с посочено правно основание чл. 99 т. 2 от АПК, с което е изменил по същество Решение за верификация на постъпило искане за плащане с изх. № BG05М9ОР001-4. 001-0080-8 от 26.09.2018 г., като е определил нов общ размер на верифицираните средства по постъпилото искане за плащане № 2/12.09.2018 г. от ИСУН от 103 235,00 лв. на 79 035,00 лева. Настоящата съдебна инстанция намира, че при постановяване на това си решение административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в която насока изложените в жалбата доводи се споделят напълно. Специалният ред за възобновяване на производства по издаване на административен акт е уреден в глава седма на АПК, като в случая органът се е позовал на чл. 99 т. 2 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В  обстоятелствената част на процесния акт въобще липсват каквито и да било мотиви относно такива нови обстоятелства или нови писмени доказателства, кога са открити и в каква степен са повлияли върху административното правоотношение, възникнало между страните по силата на сключения административен договор. Липсата на мотиви в тази насока препятства изцяло извършването на преценка от страна на съда относно материалната законосъобразност на цитираната т. 1 от оспореното решение. Освен това, при постановяване на това решение органът е допуснал и нарушение на административнопроизводствените правила, като е игнорирал процесуалното си задължение по чл. 103 ал. 4 от АПК за проведе административно производство по реда на глава пета с уведомяване на заинтересованите страни и осигуряване на възможност същите да участват пълноценно в това производство. В случая възобновяването по чл. 99 т. 2 от АПК органът е извършил, без да уведоми по какъвто и да било начин адресата на акта и настоящ оспорващ Община Твърдица, като го е лишил от възможност да реализира право си на защита (чрез подаване на възражения, становища, ангажиране на доказателства и пр.). По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че т. 1 от оспореното решение, като постановена при липса на мотиви и в нарушение на съществените административнопроизводствени правила, е незаконосъобразна.

На следващо място, съобразно съдржанието на процесното решение, т. 2, 3, 4 и 5 от същото са обусловени от приетото от органа решение по т. 1, което, както се отбеляза по – горе е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В цитираните точки от акта въз основа на верифицираният по т. 1 нов размер на средствата е определен и съответен нов размер на окончателното плащане, както и е приложена финансова корекция (също предпоставена от възприетото, но неописано от органа ново обстоятелство или ново доказателство по см. на чл. 99 т. 2 от АПК). От обстоятелствената част на административния акт може да се изведе като воля на органа корекция на верифицираната окончателна сума поради възприето разделяне на обществена поръчка на части, възприета като нарушение на чл. 21 ал. 15 от ЗОП. Съгласно цитираната норма не се допуска разделяне на обществена поръчка на части, с което се прилага ред за възлагане за по-ниски стойности, освен в случаите по ал. 6. В случая управляващият орган е счел, че трите продукта, предмет на процесния проект и съответно – на Административен договор № BG05М9ОР001-4.001-0080-С01 са тематично и логически свързани, което налагало тяхното изготвяне да се възложи чрез една обществена поръчка, тъй като представляват етапи от единен процес по внедряване на социална иновация. Видно от административната преписка, дейностите, предвидени за изпълнение по проекта са: „Изготвяне на специфичен анализ на опита на 3 държави“, „Изготвяне на Наръчник във връзка с адаптиране/валидиране на иновативната практика по проекта“ и „Изготване на оценка за постигнатите резултати и ефективността от пилотното въвеждане на иновативана практика“. Изводът на административния орган, че трите продукта е следвало да се обединят в една процедура не намират опора в доказателствата по делото и не се споделя от съда. Съобразно одобрения за финансиране проект, първият продукт, наименуван „Изготвяне на специфичен анализ на опита на 3 държави“ включва по същество специфичен анализ на опита на Испания, Белгия и Ирландия в сектор планиране, взаимодействия и координиране на политики и услуги в сферата на социалното включване. Вторият етап е изготвяне на Наръчник за иновативните практики на трите държави, а третият – извършване на анализ за резултатите от пилотно въведените иновативни практики по втория етап.  Действително, трите продукта са тематично и логически свързани, но не са идентични, за да се предполага и идентичност на изпълнителя. Всеки един от трите продукта сам по себе си има различна форма, съдържание и предметен обхват, което не може да обуслови задължителното им извършване от един и същ изпълнител, в каквато насока са изводите на административния орган. На първо място по преписката и конкретно в сключения между страните административен договор липсва каквато и да било индиция относно императивно възложен ангажимент за бенефициента да възложи трите продукта в една обществена поръчка. И второ, съобразно спецификата на дейностите и целения с тях резултат, тяхното извършване очевидно изисква различна компетентност от страна на самите изпълнители. В този смисъл изводът на органа в горната насока се явява необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото, както и не намира опора в относимата материалноправна регламентация.

При горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че неправилно административният орган е възприел наличие на допуснати от страна на Община Твърдица нарушения и незаконосъобразно е определил нов общ размер на верифицираните средства и общ размер на сумата за плащане, както и неправилно е наложил финансови корекции. Оспореният административен акт като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относими материалноправни разпоредби се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по постъпилото от Община Твърдица искане за плащане. Няма срок за извършване на верификацията, но тя приключва в рамките на срока за извършване на съответното плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, срокът, в който поисканото междинно или окончателно плащане следва да бъде направено е 90 дни, като този максимален срок е установен от закона в съответствие с чл. 132, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1303/2013 г. В рамките на този срок УО следва да се произнесе при връщането на преписката.

Разноски се претендират от Община Твърдица в размер на 1 900,00 лева за заплатен адвокатски хонорар. По делото от административния орган е направеното възражение за прекомерност на същия. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съобразявайки разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се налага извод, че минималното възнаграждение за оказаната на оспорващия адвокатска защита следва да бъде в размер на 2160 лева. При тези обстоятелства се налага извод, че договореното и платено възнаграждение в размер на 1 900 лева не е прекомерно, а е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения на оспорващия Община Твърдица следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 900 лева, които следва да се възложат в тежест на административния орган.

 

 Водим от горното административен съд Сливен на основание чл.172 ал.2 от АПК

 

 

                                                      Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № BG-05М9ОР001-4.001-0080/10 от 22.03.2019 г., издадено на основание чл.62 ал.3 от ЗУСЕСИФ от Заместник  -Министъра на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г, като незаконосъобразно.

 

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за произнасяне по постъпилото от Община Твърдица искане за окончателно плащане, като определя срок за произнасяне 90 дни, считано от датата на постъпване на преписката при органа.

 

ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да заплати на Община Твърдица съдебни разноски за адвокатски хонорар в размер на 1900 / хиляда и деветстотин / лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 138 от АПК.

                                      

 

                       

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: