Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 66/28.02.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Огнян Е.
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Камелия Цветкова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 48 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в /към ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №149 от 29.12.2021 г. постановено по АНД № 20211630200767
по описа за 2021г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно
постановление № 26-0000416/18.06.2021г.
на Директор
на РД „Автомобилна администрация“ Враца длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2
от ЗАвтП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН. С наказателното
постановление на В.Е.В. *** е наложено административно наказание – глоба в
размер на 2000.00лв. /две хиляди/ на основание чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвтП за
извършено административно нарушение по чл. 31, ал.1, изр.първо, предл. първо от Наредба № 34
от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници издадена
от министъра на
транспорта /Наредбата/.
Касационният жалбоподател В.Е.В. *** и надлежно
упълномощения адвокат З.М. *** не се явяват. В жалбата излагат доводи за
неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на
процесуалните правила, противоречие с материалния закон и целта му. Твърди, че административно
наказаното лице се намира в невъзможност да разбере административното си
обвинение, поради което е нарушено правото му на защита, тъй като АУАН и НП не
притежават необходимото съдържание установено в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,т.5 и
т.6 от ЗАНН, тъй като и в двата акта липсва описание на нарушението със
сътавомерните му признаци. Излага подробни аргументи относно вписаната в АУАН
правна квалификация на извършеното нарушение по чл.31,ал.1,т.5 от Наредба № 34
от 06.12.1999г., каквато разпоредба към момента на извършване на деянието
липсва, поради което е налице несъответствие между фактическата обстановка и
правната квалификация на деянието. Сочи, че нарушението е установено от
органите на МВР, които не са компетентни по ЗАвтП. Твърди, че събраните гласни
доказателства се опровергават от показанията на доведената и разпита св.Ванеса
Пламенова досежно факта, че в автомобила не е имало пътник и същият не е
извършвал превоз срещу заплащане по заявен от пътник маршрут. Сочи, че
неправилно е определен размера на наложеното наказание, като твърди неговата
маловажност в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на въззивното решение
и на издаденото НП, като претендира сторените разноски по делото.
Ответника по касационната жалба Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" РД „Автомобилна администрация“ Враца, не
изразява становище по касационната жалба, редовно призован за о.с.з., не се
явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното
деяние е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното
решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от
страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е
неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани
относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН жалбата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана
по същество е неоснователна.
Касационния жалбоподател В.Е.В. ***
е наказан за това, че на 27.05.2021г. около 21,50часа в гр.Монтана на ул.“Иван
Давитков“, управлявал лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Колос“ с рег. № М
5520ВК оборудван като лек таксиметров автомобил, съгласно изискванията на Наредба № 34 от 06.12.1999г на МТ,
като при извършена проверка от служители на Пътна полиция е установено, че
водачът е без удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, като е
изготвена докладна записка и е вписано нарушение на разпоредбата на чл.31,
ал.1,т.2 от Наредбата, като видно от АУАН №282088/11.06.2021г. описаната т.2 е
поправена от т.8 от Наредбата, без това да е удостоверено с подписа на лицето
извършило поправката.
Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо акта
словесно описание на нарушението е посочено е, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН,
и на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН е изменена квалификацията на нарушението от
чл.31, ал.1,т.8 от Наредбата на чл. 31, ал.1, изр.първо, предл. първо от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, като на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАПр. на
жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000.00 лева. От приложената справка-извлечение от
информационната система на ИА”АА”, касатора е имал наложени и други
административни наказания за които са издадени НП, отменени след съдебен
контрол, касаещи същата дата на която е установено настоящето административно
нарушение.
Районният съд е приел, че при съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е
доказано по несъмнен начин.
От събраните пред районния съд
доказателства се установява еднозначно, че нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на В.Е.В. *** е доказано, като
в посочения ден и час, на описаното в наказателното постановление място е
управлявал
лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Колос“ с рег. № М 5520ВК оборудван като
лек таксиметров автомобил, съгласно изискванията на Наредба № 34 от 06.12.1999г на МТ,
като при извършена проверка и изготвена докладна записка приложено по делото от
служители на Пътна полиция е установено, че водачът е без удостоверение „Водач
на лек таксиметров автомобил“. Фактите, очертаващи
обективните предели на състава на нарушението, се оспорват от наказаното лице, но
същите се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства, а именно безспорно е установено, че В. е управлявал процесния лек таксиметров
автомобил, като при проверката същият е бил със светната зелена лампичка за
включена апаратура, без поставена табела, че не работи и включен касов апарат,
видно от показанията на св.Цветомир Иванов, кореспондиращи с отразеното в
докладната записка от служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Монтана.
Неснователно е възражението на касатора за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
НП, тъй като в тях конкретно е описано мястото, времето на извършване на
нарушението, доказателствата които го подкрепят /изготвената докладна записка/,
както и описания на обективната страна на извършеното административно
нарушение. АУАН е съставен в сроковете визирани в чл. 34 от ЗАНН
и е връчен надлежно на нарушител. Както АУАН, така и наказателното
постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Както правилно е
приел и районният съд, в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати процесуални нарушения.
Неснователно се явява възражението на
касатора което е направил и пред въззивния съд, които го е обсъдил и е стигнал
до изводи, които се споделят от настоящия касационен състав, а именно, че
съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал.1, изр.първо, предл. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ„… водачът при управление на таксиметров автомобил е длъжен
да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“,
залегнало и като изискване в разпоредбата на чл.18, т.5 от Наредбата по реда
разписан в чл.19 от същата Наредба.
Правилно административно наказващия орган се е
възползвал от дадената му процесуална възможност по чл. 53, ал.2
от ЗАНН, като е посочил вярната квалификация при издаване на НП,
съответстваща на фактическото описание в АУАН, тъй като пороците на акта не са
пречка за издаване на наказателно постановление, ако е установено по безспорен
начин извършването на деянието, кой е авторът, т.е. самоличността на нарушителя
и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да
се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен,
поради което и твърденията на касатора за допуснато съществено нарушение на
материалния закон са неоснователни.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от
ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за
извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон.
Съгласно легалната дефиниция на понятието
"превоз на пътници", посочена в § 1, т. 3 ДР на
ЗАвтП, представлява дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. Съгласно легалната дефиниция
"таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем
места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел - § 1, т. 26 от ДР
на ЗАвПр. В този смисъл законодателят е приравнил на таксиметрова
дейност управлението и държането на обозначен, маркиран, оборудван като
работещо такси и автомобил, в който няма качени пътници. Следователно, за да
бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на таксиметров
превоз на пътници е необходимо условие за доказване, че е извършено
плащане/даване на икономическа облага или има уговорка за извършване на
плащане/даване на икономическа облага за превозната услуга, като е достатъчно и
държането в готовност на обозначен, маркиран, оборудван като работещо такси
автомобил, в който няма качени пътници, както и че таксиметровия превоз е
извършен от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, за да бъде
ангажирана отговорността на водача.
В тази връзка е неоснователно възражението
на касационниа жалбоподател, че не е доказано извършването на таксиметров
превоз на пътници, след като е надлежно установено държането в готовност на
обозначен като работещо такси лек автомобил.
Противно на твърдението в жалбата, видно от
АУАН същият е съставен от инспектор отдел Контрол при РДРА Враца, а НП е
издадено Директор на
РД „Автомобилна администрация“ Враца длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от
ЗАвтП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, явяващи се компетентни органи, въз
основа на докладна записка от служител ПП при ОД на МВР, явяващ се и контролен
орган по см. на чл.30 от ЗМВР
В случая правилно е приложена санкционната
разпоредба по чл.93,
ал.1, т.1 ЗАПр., като на жалбоподателя е наложено и предвиденото в нея
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева. В случая не е неприложима нормата на чл. 28 ЗАНН,
предвид обществената опасност на деянието.
Посочените в жалбата касационни основания
не се потвърждават. Установено е по категоричен и безспорен начин извършеното
деяние, неговия автор и наличието на вина. В хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е накърнено правото
на защита на нарушителя, да разбере в осъществяването на кое конкретно деяние е
обвинен и въз основа на какви доказателства.
Поради изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното
решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при
служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението
следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №149 от
29.12.2021 г. постановено по АНД № 20211630200767 по описа за 2021г. на Районен
съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 26-0000416/18.06.2021г.
на Директор
на РД „Автомобилна администрация“ Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: