№ 323
гр. Враца, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Асен Венелинов Пашански (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20211400200653 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. П. Г. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО,
поддържа добро поведение, полага труд, участва в корекционни и
професионални програми, няма наказания, с което е дал доказателства за
своето поправяне, поради което прави искане молбата му да бъде уважена.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, становище за УПО от ИСДВР, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на л.св. П.М..
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Затвора гр. Враца се представлява от Инспектор РД С. М. който
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че макар
и осъдения да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание, същият с поведението си не е дал достатъчно доказателства за
1
своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а НПК. Представя
актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода
и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Л.св. П. Г. М. е осъден с присъда № 45/24.10.2017год. на РС-Враца,
постановена по НОХД № 1179/2016год., изменена с решение на ВрОС от
23.04.2018год., на ОС-Враца, постановено по ВНОХД №5/2018год. на общо
наказание от 7 години лишаване от свобода за престъпления по чл. 149, ал.1
НК, по чл. 150, ал.1 НК и по чл. 142, ал.3, вр. ал.1 НК и с одобрено
споразумение от 04.04.2018год. по НОХД № 900/2018год. на СНС, за
престъпление по чл. 321, ал.3 НК, на наказание от три години лишаване от
свобода. С определение на ВрРС от 23.05.2018год., постановено по ЧНД №
420/2018год., изменено с решение на ВрОС от 19.07.2018год. по ВНЧД №
309/2018год., на осъдения М. е определено една общо наказание по двете дела
от 7 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличено с
две години общо на девет години лишаване от свобода при първоначален
режим "Строг". Преди това л.св. М. е осъждан, включително с ефективно
наказание лишаване от свобода, които е изтърпял. Освобождаван е условно
предсрочно през 1992год.
Л.св. М. е започнал да търпи определеното му наказание от 9 години
лишаване от свобода на 24.02.2016год., като до момента е изтърпял
фактически 5 години, 9 месеца и 27 дни, от работа 1 година, 2 месеца и 23
дни, или общо е изтърпял 7 години и 20. дни. Неизтърпяната част от
наказанието е в размер на 1 година, 11 месеца и 10 дни.
При това положение, осъденият М. към момента е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на
2
риска от рецидив го определя като висок със 100 точки. Рискът от вреди за
служителите и останалите лишени от свобода е със средни стойности, с оглед
агресивния модел на поведение и натрупаните негативни емоции от
получената присъда, от която е недоволен, съществува вероятност от
раздразнителност и рисково поведение към служителите и останалите лишени
от свобода. Рискът от вреди за обществото е с високи стойности и се обуславя
от характера настоящето правонарушение за сексуално насилие, както и
трайно формирания агресивен модел на предишни престъпления. В
първоначално изготвения план на присъдата, са заложени следните цели:
трудова заетост – спазване на трудовата дисциплина, съвестно изпълнение на
поставените задачи; пълноценно оползотворяване на престоя в затвора –
участие в планираните вътрешногрупови мероприятия, изпълнение на
поставените задачи като отговорник на секция "Вътрешен ред"; съхраняване
на социалните контакти – поддържане на връзка с близките си и с лица,
влияещи положително върху л.св. М.; нагласи – доразвиване на процеса
самокритичност, формиране на нагласи за спазване на установените норми,
участие в корекционна програма; правен статус – прилагане на прогресивната
система.
Изготвяните ревизии на оценката от рецидив през годините отчитат
поетапно намаляване числената стойност на риска от 100 на 91, на 88 до 78
точки и понижаването му от висок на среден. Дефицитни зони остават
"настоящо правонарушение", "криминално минало", "нагласи"",
"взаимоотношения", "начин на живот и обкръжение", "умение за мислене".
Първоначално определения среден риск от вреди за служителите се понижава
до нисък – спазва добрия тон в общуването със служителите и няма прояви на
вербална или физическа агресия към тях. Рискът от вреди за останалите
лишени от свобода остава среден, рискът от вреди за обществото – също.
Провежданата с л.св. М. индивидуална работа и успешно завършената
корекционна програма са причина за понижението на стойностите на риска от
вреди.
До момента от изтърпяване на присъдата се проследява както
цялостното поведение на л.св. М., така и желанието му за преосмисляне и
промяна на досегашния начин на живот и ангажирането му с мероприятия за
осмисляне на свободното време.
3
В резултат на проведената индивидуално-корекционна работа с л.св.
настъпват следните положителни промени:
-трудова заетост – от 21.01.2019год. до 30.05.2019год. е ангажиран с
работа на основание чл. 80 от ЗИНЗС като общ работник в мебелен цех, а от
01.07.2019год. до 16.09.2020год. – като строител. От 16.09.2020год., въз
основа на подадена молба е назначен на ½ щат + 4 часа дневно по чл. 80 от
ЗИНЗС. По информация на служителя, отговарящ за работната група се
справя добре с изпълнението на възложените задачи;
- управление на доходите – получава финансова подкрепа от близките
си, като опитва да управлява разумно средствата, с които разполага;
- начин на живот и обкръжение – избягва конфликтни ситуации в
групата, до този момент не е употребявал сила при разрешаване на
проблемите си;
- умение за мислене – има известен напредък в тази зона – дефинира
част от проблемите си, като опитва да реагира адекватно на разрешаването
им;
- пълноценно оползотворяване на свободното време – до този момент
от престоя си в затвора е преминал през корекционна програма "Справяне с
житейски проблеми чрез промяна в мисленето", завършил е курс на обучение
"Професионално обучение "Помощник в строителството", специалност
"Основни и довършителни работи". През м. август 2021год. л.св. М. е взел
участие в проведения спортен турнир по волейбол като съдия. Включен е в
религиозен курс "Християнски ценности" който посещава рядко поради
трудовата му ангажираност.
За периода си на престой л.св. М. е наказван два пъти – през 2016год. и
през 2020год., като на основание чл. 107, ал.2 дисциплинарното наказание е
отложено условно. През изпитателния срок не е допуснал ново нарушение,
поради което се води ненаказван. Награждаван е многократно през годините
последно през 2021год. два пъти с писмена похвала и удължено свиждане за
срок от два часа.
Предвид положителните прояви и проявено постоянство в трудовата
дисциплина, режимът на л.св. М. е сменен от "Строг" на "Общ", считано от
11.11.2021год.
4
Като ресурси, които могат да се използват при работата с л.св. М. за
реализиране на позитивна промяна може да се посочат: мотивацията за
оползотворяване смислено на престоя в затвора с трудова дейност, липсата на
зависимости и съхранението на социалните контакти.
Налице са стъпки към поправяне и известно положително развитие
резултат от целите на наказанието и плана на присъдата. В МЛС осъдения
демонстрира добро поведение, но в неконтролирана среда и условията на
свобода има деструктивни прояви, което се дължи на дефицитите в зоната
"Умение за мислене".
До момента от изтърпяване на присъдата л.св. М. се проследява, както
цялостното му поведение, така и желанието му за промяна. Спазва реда и
дисциплината Не е наказван и не е награждаван, поради липса на категорични
поводи за това. Не създава проблеми на НОС и администрацията на затвора.
Договорените дейности в плана на присъдата се изпълняват, но е
необходимо работата с л.св. в затвора да продължи в посока оказване на
положително въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с
правилата и ограниченията в затвора, а и до изграждане на умения за
правилно формулиране на проблемите и набелязване на стъпки за тяхното
решаване.
Л.св. М. не е изпълнил в пълен обем стъпките от прогресивната
система за третиране на лишените от свобода в условията на изолация.
Режимът на изтърпяване е сменен от строг на общ, но е препоръчително
впоследствие да бъде прекатегоризиран в ЗО от открит тип, с цел следване на
етапите за цялостно изпълнение на прогресивната система за изтърпяване на
наказанието.
Следва да се работи и за утвърждаване на нагласите за
законосъобразен начин на живот, с което може да се отбележи, че целите на
наказанието не са изпълнени в пълен обем.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент
по отношение на л.св. П.М. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал
5
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Примерното поведение в контролирана среда и участието
му в корекционни и образователни програми не са достатъчни доказателства
за трайни положителни промени в нагласите му за водене на законосъобразен
начин на живот. Всичко това, в съчетание с дългия остатък от присъдата, дава
основание на съда да приеме, че следва да бъде постановен отказ на молбата
на л.св. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание, в размер на 1 година, 11 месеца и 10 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 441 НПК, нова молба за УПО от л.св. М. е
допустима след изтичане на 6 месечен срок.
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК и чл. 441
НПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. П. Г. М., роден на *** в гр.
Враца, с постоянен адрес гр. ***, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното
му по ЧНД №420/2018год. на РС-Враца общо наказание лишаване от свобода
за срок от 9 години, с остатък 1 година, 11 месеца и 10 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6