О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…...12.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №1860 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Предмет на разглеждане е частна
жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София срещу разпореждане от 02.08.2019г., постановено
по ч.гр.дело №1152/2019г. на РС –
Девня, с което съдът е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София срещу С.В.С., ЕГН **********,
за сумата 20060.78 лв (двадесет хиляди и шестдесет лева, 78 ст.), от която:
18910.25 лв – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2016
г.; 914.10 лв – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.11.2018 г.
до 14.07.2019 г.; 37.64 лв – лихвена надбавка за забава за периода от
26.10.2018 г. до 14.07.2019 г.; 78.79 лв – законна лихва за периода от
15.07.2019 г. до 30.07.2019 г.; 120.00 лв – разходи при изискуем кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.08.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 451.22 лв
(четиристотин петдесет и един лева, 22 ст.), представляваща съдебно-деловодни
разноски, от които 401.22 лв внесена д. т., и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и чл.26 НЗПП, за защита по заповедно
производство.
Твърди
се в жалбата незаконосъобразност на разпореждането на съда, с
което е приел, че не е редовно връчено уведомлението за предсрочна изискуемост
и поради това не е настъпила изискуемост на вземането. Претендира се отмяна на
обжалваното разпореждане и вместо това постановяване да
бъде издадена заповед за изпълнение и за тази сума.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима. Препис от
жалбата срещу отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК не подлежи на връчване на
насрещната страна съгласно чл.413, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №1152/2019г. на Районен съд - Девня,
е образувано по заявление на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С.В.С., ЕГН ********** за сумата 20060.78 лв. (двадесет хиляди и шестдесет лева и 78 ст.), от
която: 18910.25 лв. – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 24.10.2016г.; 914.10 лв. – договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 25.11.2018г. до 14.07.2019г.; 37.64 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от
26.10.2018г. до 14.07.2019г.; 78.79 лв. –
законна лихва за периода от 15.07.2019г. до 30.07.2019г.; 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.08.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 451.22 лв. (четиристотин петдесет и един лева, 22 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 401.22 лв. внесена д.т., и 50.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и
чл.26 НЗПП, за защита по заповедно производство.
Районният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че не е завършен
фактическия състав на връчване на уведомлението по реда на чл.47 от ГПК.
Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК - да съдържа пълна и ясна индивидуализация
на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от които то се
извежда, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта или не /в този смисъл е и т.2б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./. Съобразно задължителната практика на ВКС извлечението от счетоводните книги следва
да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника
и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на
разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер
на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора
за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на
непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са
погасени. /Определение № 130 от 24.02.2012 г. на ВКС
по ч. т. д. № 11/2012 г., II т. о., ТК/
При преценка на представеното
към процесното заявление извлечение от счетоводни книги се установява, че
съдържа всички идентифицирани от съдебната практика като задължителни реквизити
и съответства на разпоредбата на чл.60,
ал.2 от ЗКИ, поради което съдът приема, че всички заявени с него претенции са
индивидуализирани в достатъчна степен.
По отношение изискуемостта на цялото вземане, чийто краен
срок на издължаване е 24.10.2026г., заявителят се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост. Съобразно константната съдебна
практика на ВКС правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита. С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. В случая наличието на
непогасени вноски се установява от представеното към заявлението извлечение от
счетоводни книги. При
извършваната в заповедното производство формална проверка за редовност от
външна страна, се установява осъществена процедура по чл.47 от ГПК.
Видно от приложените към заявлението констативни
протоколи и уведомления връчването на нотариалните покани е извършено от
помощник при ЧСИ Людмил Станев, район на ВОС. В протоколите и придружителните
писма е отразено извършването на три посещения на постоянния и настоящ адрес на
лицето, при които от живущите на адресите са получени сведения, че в момента е
извън страната. Залепени са уведомления на входната врата и са поставени в
пощенската кутия, като от протокола се установява изтичането на предвидения в
закона двуседмичен срок.
Осъществена е и проверка за месторабота на
ответника, предвидена съобразно действащата редакция на разпоредбата на чл.47,
ал.3, изр.посл. от ГПК. Фактът, че не е било възможно уведомлението да се връчи
лично на адресата поради продължителното му отсъствие от работа, не влияе върху
законосъобразността на извършените действия и съответно върху редовността на
процедурата по чл.47 от ГПК, както в случая на липса на действащ трудов
договор.
Въз основа на изложеното се налага извода, че е налице надлежно удостоверяване на настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението по представения договор за потребителски
кредит спрямо длъжника С.В.С., поради което и представеният
документ съставлява основание да се иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение /в този смисъл са разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./.
Поради
несъвпадане крайните изводи на двете инстанции, разпореждането на ВРС следва да
бъде отменено, а искането за издаване на заповед за изпълнение уважено.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.08.2019г. по ч.г.д.№1152/2019г. на ВРС в частта,
с която е отхвърлено искането за издаване за заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София срещу длъжника С.В.С., ЕГН **********, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София срещу С.В.С., ЕГН **********, за сумата 20060.78 лв. (двадесет хиляди и
шестдесет лева и 78 ст.), от която: 18910.25 лв. – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 24.10.2016г.; 914.10 лв. – договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 25.11.2018г. до 14.07.2019г.; 37.64 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от
26.10.2018г. до 14.07.2019г.; 78.79 лв. –
законна лихва за периода от 15.07.2019г. до 30.07.2019г.; 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.08.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 451.22 лв. (четиристотин петдесет и един лева, 22 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 401.22 лв. внесена д.т., и 50.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и
чл.26 НЗПП, за защита по заповедно производство.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на
заповед за незабавно изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: