МОТИВИ по НОХД № 30 369/10 г. по описа на
РС – МОНТАНА
Подсъдимият Д.М.Ц. е обвинен в това, че в края на месец май 2010 г. в гр. Монтана при условията на опасен
рецидив отнел чужда движима вещ - велосипед марка „Крос" модел
„Фаворит" на стойност 90 лeва от владението на И.П.П. - Т., без съгласието
на собственичката с намерение противозаконно да я присвои - престьпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, пледирайки
конкретно по вид и размер наказание. Излагат се доводи и за приложение на чл. 25 НК, съответно чл. 24 НК.
Подсъдимият Д.М.Ц. се признава за
виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се
разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подс. Ц.
призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Подс. Ц. направи
искане за извършване на групиране на всички постановени до настоящия момент
присъди.
Защитника на подс. Ц., назначен
при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложение на чл. 55 НК при определяне на наказанието при
предвидения минимум.
Производството се разви при
условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по – точно съгласно
чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете
и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. Ц. е
осъждан както следва:
1.По
НОХД № 477/04 г. на МРС е осъден за деяние по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63 НК на
обществено порицание извършено на 27.08.2004
г., а присъдата е влязла в сила на 01.03.2005
г. ;
2.По НОХД №296/06 г. на
МРС е осъден за деяние по чл. 195, ал. 1 вр. с чл. 63 НК на пробация чрез
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК за срок от 2 години, като
деянието е извършено на 02/03.04.2006 г.,
а присъдата е влязла в сила на 12.12.2006
г. / тази присъда е изтърпяна на 13.08.2007 г. видно от писмо на РП Монтана/.
3.По НОХД № 464/08 г.
на МРС е осъден за деяние по чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1 НК на пробация
чрез пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 за срок от 8
месеца, деянието е извършено за времето от 22.07
– 30.07.2006 г., а присъдата е влязла в сила на 06.01.2009 г..
4.По НОХД №484/08 г. на
МРС е осъден на пробация чрез пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2
и т. 4 НК за срок от 8 месеца за деяние по чл. 194, ал. 3 НК, извършено на 24.08.2008 г., а присъдата е влязла в
сила на 11.02.2009 г..
5.По НОХД №461/2008 г.
на Районен съд -Монтана за престъпление по чл. 195 НК е осъден на три месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1
от НК – деянието е извършено на 09/10.07.2008
г., а присъдата е влязла в сила на 24.02.2009
г..
6.По НОХД №30 112/2009
г. по описа на Районен съд - Монтана за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК – деянието е извършено на 18.09.2008 г., а присъдата е влязла в
сила на 04.04.2009 г..
7.По НОХД № 30 129/2009
г. по описа на Районен съд гр. Монтана за престъпления по чл. 346, ал. 2, т. 1 НК и по чл. 343б, ал. 1 от НК е осъден при условията на чл. 23, ал. 1 от НК на
осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 от НК – деянията са извършени на 23.11.2008
г., а присъдата е влязла в сила на 05.06.2009
г..
8.По НОХД №30 193/2009
г. по описа на Районен съд - Монтана за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК – деянието е извършено на 07.10.2008 г., а присъдата е влязла в сила на 17.06.2009 г..
9.По НОХД
№30 247/09 г. на МРС за престъпление по чл. 195 НК извършено на 20/21.03.2009 г., присъдата е влязла в
сила на 18.07.2009 год. подс. Ц. е
осъден на осем месеца лишаване от свобода – ефективно при първоначален общ
режим. С тази присъда при условията на чл. 68, ал. 1 НК е била приведена в
изпълнение присъдата по НОХД №461/08 г. на МРС, а видно от писмо на Затвора
Враца от 26.01.2010 г. присъдата е изтърпяна на 22.01.2010 г..
10.По НОХД
№30 277/09 г. на МРС е осъден за престъпление по чл. 195 НК на осем месеца
лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок – деянието е
извършено на 03.01.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 02.10.2009
г..
11.По НОХД
№30 279/09 г. на МРС за престъпление по чл. 194, ал. 3 НК е осъден на
глоба в размер на 300 лева – деянието е извършено на 26.06.2008 г., а присъдата е влязла в сила на 09.10.2009 г..
12.По НОХД
№30 268/09 г. на МРС за престъпление по чл. 195 НК е осъден на шест месеца
лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок – деянието е
извършено на 22.02.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 14.10.2009
г..
13/14. Ц. е осъждан и
по НОХД №№ 30 391/09 г. и 30 018/10 г. и двете на МРС, постановяващи
наказания глоби – по първата 200 лева, а по втората 100 лева, деянието по
първата е извършено на 11.03.2009 г., а
присъдата е влязла в сила на 11.11.2009
г., деянието по втората е извършено
на 13 – 15.02.2009 г., а присъдата е
влязла в сила на 31.05.2010 г..
15.По НОХД
№30 219/10 г. на МРС Ц. е осъден на една година лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, деянието
по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК е извършено за времето от 26.03. – 06.04.2010 г., а присъдата е влязла в сила на 30.09.2010 г..
16.По НОХД
№30 256/10 г. на МРС Ц. е осъден на три месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, деянието
по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК е извършено в края на м. 03.2010 г., а присъдата е
влязла в сила на 07.10.2010 г..
17.По НОХД
№30 235/10 г. на МРС Ц. е осъден на една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК е извършено на 13.03.2010 г., а присъдата е влязла в
сила на 20.10.2010 г..
18.По НОХД
№30 241/10 г. на МРС Ц. е осъден на една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК е извършено началото на м. 04. до 05.04.2010 г., а
присъдата е влязла в сила на 21.10.2010
г..
19.По НОХД
№30 353/10 г. на МРС Ц. е осъден на една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК е извършено
за времето от 01.04 – 27.06.2010 г., а
присъдата е влязла в сила на 29.11.2010
г..По това дело е било налице задържане което съгласно чл. 59 НК е
приспаднато.
Осъждания на подс. Ц. визирани по
горе квалифицират процесното деяние извършено при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК, без срока по чл. 30, ал. 1 от НК да
е изтекъл.
Свидетелката И.П.П. xxx. През
2007 г. тя закупила от магазин на фирма “Крос” в гр. Монтана велосипед марка “Крос”,
модел „Фаворит” за сумата от 180 лева и го предоставила на своята малолетна
дъщеря да го ползва. През деня собствениците оставяли велосипеда пред вратата
за общото мазе, а вечер го прибирали вътре. Имало и механизъм за заключване на
превозното средство, който ползвали. Велосипедът бил черен на цвят, върху
скоростите имало разлята бяла боя и с нея били отбелязани скоростите. Седалката
е кожена, черна цвят. Същата била скъсана от дясната страна, а по кормилото
имало ръжда. Един ден в края на месец май 2010 г. св. Т. оставила велосипеда
във входа на блока, като не го заключила, тъй като механизмът за заключване бил
повреден. Същият ден подс. Ц. минал покрай входа, видял велосипеда и го взел. Няколко
дни след това св. А. В. В. срещнал подс. Д.Ц., който се возел с отнетия
велосипед. Двамата се познавали от няколко години. Подс. Ц. спрял и предложил
на св. В. да му продаде велосипеда, тъй като спешно му трябвали пари. Св. В. се
съгласил да го закупи за сумата от 20 лева. Дал парите на Ц. и взел велосипеда.
Около два месеца св. В. държал велосипеда в гараж и не го ползвал. Един ден в
началото на месец август 2010 г. св. А. В. научил, че неговият колега св. В. П.
К. търси да закупи за себе си велосипед. Тогава той му предложил да види
закупения от подс. Ц. и ако го хареса, да се договорят за цената. Двамата
свидетели отишли до гаража на св. В., св. К. видял велосипеда и решил да го
закупи за сумата от 60 лева. Три дни по-късно св. К. оставил колелото пред
входа, в който живее и се прибрал у дома си. Тогава дъщерята на св. Т. го
видяла, казала на майка си, която се обадила в Районното управление "Полиция"
- Монтана и съобщила, че откраднато им преди месеци колело се намира пред
съседния блок. Пристигналите на място служители на МВР установили, че същото се
намира във владение на св. В. К.. Срещнали се с него и му обяснили, че вещта е
обект на кражба. С протокол от 08.08.2010 г. св. К. предал велосипеда марка
„Крос” модел „Фаворит” на служител на РУ „Полиция" - Монтана, а с разписка
от 12.08.2010 г. вещта била върната на собственика - св. И.П.П. - Т..
От заключението по назначената
съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетата движима вещ, собственост
на св. Т., възлиза на 90 лева. До приключване на досъдебното производство
отнетата движима вещ е върната на пострадалата от органите на МВР-Монтана.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
се позовава на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал.
2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Подс. Ц. е
извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 196, ал. 1,
т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б”от НК.
Имайки предвид гореизложената
фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът намери, че:
Подс. Д.М.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б”
от НК:
- в края на месец май 2010 г. в
гр. Монтана при условията на опасен рецидив отнел от владението на И.П.П. xxx чужда
движима вещ - велосипед марка „Крос" модел „Фаворит" на стойност 90
лева, без съгласието на собственичката с намерение противозаконно да го присвои.
От субективна страна е налице
пряк умисъл – подс. Ц. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на
деянието са неправилното отношение към чуждата собственост и желание да
престъпно облагодетелстване от страна на подсъдимия.
За
извършеното от подс. Ц. престъпление визирано по - горе съдът го призна за
ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВЕ ГОДИНИ – редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК до ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/ шестнадесет месеца/, което наказание следва да
се изтърпи ефективно при първоначален
строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т.
2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК
/в редакция след изменението с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / съдът
намалява наложеното наказание от две години лишаване от свобода с една трета в
размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като подсъдимия следва да изтърпи намаленото като
размер наказание на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС при
първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
При определяне видът и размерът
на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно
значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 54,
ал. 1 и ал. 2 от НК, намалявайки го с една трета съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК.
Наказанието бе определено при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК – при
следните смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на вината, липсата
на настъпили вреди тъй като велосипеда е върнат, ниската стойност на отнетата
вещ, и при отегчаващите такива – висока степен на обществена опасност на
подсъдимия и деянието му. Съдът намери, че не са налице условията на чл. 55 НК,
респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не извършвайки и
сравнението, което налага тази разпоредба. Изложените доводи от защитата бяха
съобразени от съда определяйки наказанието при условията на чл. 54 НК. Съдът не
бе длъжен при условията на чл. 2, ал. 2 от НК да прилага разпоредбата на чл. 58а НК / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, респ. да налага
наказанието задължително при условията на чл. 55 НК и без да са налице условия
за това, защото деянието е извършено след влизане в сила на изменението – в
края на м. 05.2010 г., т. е. след 10.04.2010 г..При определяне вида и размерът
на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК, и
е съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът извърши групиране при
условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК имайки предвид всички осъждания с
влезли в сила присъди на Ц. до настоящия момент.
За да извърши групиране, съдът
преценява цялата съдимост на Ц. до настоящия момент.
Първият вариант на групиране е
следния: могат да се групират присъди по
НОХД № № 461/08 г., 30 112/09 г., 30 129/09
г., 30 193/09 г., 30 277/09 г. и 30 268/09 г. всички на РС
Монтана с най – тежко условно наказание
– девет месеца лишаване от свобода. Така
определено на основание чл. 68, ал. 1
от НК съдът следва да се приведе в
изпълнение общото най – тежко условно наказание по посочените по горе условни
присъди в размер на девет месеца
лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно от подсъдимия на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т.
2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип / процесното деяние е
извършено в изпитателния срок по всичките посочени условни присъди/. Преди да
се приложи чл. 68, ал. 1 от НК спрямо визираните условни присъди са налице
условията на чл. 25 НК имайки предвид това, че деянията по всичките са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При това групиране присъдата по НОХД №
30 247/09 г. на МРС следва да се изтърпява отделно / тя е изтърпяна вече
на 22.01.2010 г. / защото е в рецидив спрямо присъдата по НОХД №461/08 г. на
МРС, макар и да може да се групира с всички останали условни присъди
посочени по – горе. При това групиране подсъдимия следва да търпи общо
наказание пробация по НОХД №№ 464/08 г. и 484/08 г. чрез пробационните мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от НК за срок от 8 месеца, отделно при
условията на чл. 68 НК да търпи общо най – тежко наказание от 9 месеца по
присъди по НОХД № № 461/08 г., 30 112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09
г., 30 277/09 г. и 30 268/09 г., отделно да изтърпи наказанието от 9
месеца по НОХД № 30 247/09 г. на МРС и отделно да търпи общо най – тежко
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода по присъди
по НОХД №№ 30219/10 г., 30256/10 г., 30235/10 г., 30 241/10 г., 30 353/10
г. и настоящата присъда по НОХД №30 369/10 г. всички на МРС. При този
вариант на групиране може да се приспадне изтърпяното наказание от 3 месеца по
НОХД №461/08 г. на МРС от общото наказание 9 месеца. Последните шест присъди
могат да се групират защото деянията по тях са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда и по шестте дела и след влизане в сила на всички посочени
по – горе, респ. намират се в рецидив спрямо тях.
Вторият вариант на групиране е
следният: На основание чл. 25, ал. 4 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК могат да се
групират присъди по НОХД № № 464/08 г., 484/08 г. и 461/08 г. и
трите по описа на РС Монтана с общо най – тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, което видно от писмо на Затвора
Враца от 26.01.2010 г. е изтърпяно
от подсъдимия на 22.01.2010 г..Спрямо присъдата по НОХД № 461/08 г. са налице
условията на чл. 68, ал. 1 НК и затова съдът при условията на чл. 25, ал. 4 НК
постановява ефективно изтърпяване на това общо наказание без да отлага
изпълнението му при условията на чл. 66 НК. Така групирани присъдите по НОХД №№464/08
г. и 484/08 г. постановяващи наказание пробация не следва да се изтърпяват
отделно от подсъдимия защото са групирани с присъдата по НОХД №461/08 г. на МРС
постановяваща 3 месеца лишаване от свобода, а при условията на чл. 25, ал. 3 от НК следва да се приспадне и изтърпяната част от наказанието пробация по присъди
по НОХД №№ 464/08 г. и 484/08 г. и двете на МРС – групирани с присъдата по НОХД
№484/08 г. на МРС / съдът не уточнява изтърпяната част защото липсват данни за
това от ОС “ИН” Монтана/. При този вариант следващото възможно групиране
съгласно чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е по присъди по НОХД № № 30
112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09 г., 30 247/09 г., 30 277/09
г., 30 279/09 г., 30 268/09 г., 30 391/09 г. и 30 018/10 г.
всички на РС Монтана с общо най – тежко наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип,
като видно от писмо на Затвора Враца от 26.01.2010 г. наказанието от 8 месеца по НОХД №30 247/09 г. е изтърпяно
от подсъдимия на 22.01.2010 г.. Спрямо присъди по НОХД № № 30 112/09 г., 30 129/09
г., 30 193/09 г., 30 277/09 г. и 30 268/09 г. всички на РС
Монтана в размер на девет месеца
лишаване от свобода са налице условията на чл. 68, ал. 1 НК и затова съдът
при условията на чл. 25, ал. 4 НК постановява общото наказание от девет месеца
да се изтърпи ефективно от
подсъдимия на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС при
първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, без да прилага чл. 66 НК. На
основание чл. 23, ал. 3 от НК при този вариант на групиране може да се присъедини наказанието глоба от 300 /
триста / лева, представляваща размера на най – тежкото наказание глоба наложено
с присъда по НОХД №30 279/09 г. на МРС. При този вариант на групиране
подсъдимия следва да търпи общо наказание от 3 месеца по присъди по НОХД №№
464/08 г., 484/08 г. и 461/08 г. – това
наказание вече е изтърпяно на 22.01.2010 г. видно от писмо на Затвора Враца от
26.01.2010 г. и се приспада при условията на чл. 25, ал. 2 НК, респ. следва да
се приспадне съгласно чл. 25, ал. 3 НК и изтърпяната част от наказанието
пробация по присъди по НОХД №№464/08 г. и 484/08 г. и двете на МРС / съдът има
данни само за началото на изпълнение на общото наказание пробация по тези две
присъди – 28.01.2009 г. /, отделно да търпи общо наказание в размер на 9
месеца по присъди по НОХД №№ 30 112/09 г., 30 129/09 г., 30 193/09 г.,
30 247/09 г., 30 277/09 г., 30 279/09 г., 30 268/09 г., 30 391/09
г. и 30 018/10 г. всички на РС Монтана – от това наказание са изтърпени 8 месеца и общо най – тежко наказание
от 1 година и 6 месеца образувано при групиране на присъдите по НОХД №№ 30 219/10
г., 30 256/10 г., 30 235/10 г., 30 241/10 г., 30 353/10 г. и
настоящата по НОХД №30 369/10 г. всички на МРС. И при този вариант на групиране
посочените последно шест присъди при условията на чл. 25 НК могат да се
групират като общото наказание е една година и шест месеца лишаване от свобода,
което следва да се изтърпи отделно при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Присъдата по НОХД №30 018/10
г. може да се групира и с присъдите по НОХД №№ 30 219/10 г., 30 256/10 г., 30 235/10
г., 30 241/10 г. всички на МРС, но така не може да се групира с присъдите
по НОХД №№ 30 391/09 г. и 30 268/09 г. и двете на МРС в т. ч. с
останалите от тази група визирана по горе, което не е благоприятно в сравнение
с изложения втори вариант на групиране.
Имайки предвид двата варианта и
най – вече принципа за най – блогоприятното съчетание при групиране, очевидно е,
че по – благоприятния вариант за подсъдимия е втория и затова съдът извърши групирането в тази насока
съобразявайки всички осъждания до настоящия момент. Съдът подробно мотивира
нуждата от приложение на чл. 68 НК в случая спрямо конкретно визирани присъди, без
обаче да го посочва с изричен диспозитив в присъдата защото едновременно с това
спрямо условните присъди за които е налице хипотезата на чл. 68 НК е приложим и
чл. 25, ал. 4 НК, а освен това ще се получи и дублиране на размера общи
наказания, което следва да изтърпява подсъдимия.
По отношение на първата и втората
група присъди не може да се приложи чл. 24 от НК, съответно да се увеличава
общото най – тежко наказание защото групираните наказания не са от един и същ
вид. Настоящия съд намира, че са налице условия за приложение на чл. 24 от НК
спрямо третата група групирани присъди по НОХД №№ 30 219/10 г., 30 256/10 г., 30
235/10 г., 30 241/10 г., 30 353/10 г. и 30 369/10 г. всички на
МРС, като общото най – тежко наказание се увеличи с една втора, а именно с 9 /
девет / месеца, така че общото най – тежко и увеличено наказание да е в размер
на 2 / две / години и 3 / три / месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приложи
чл. 24 НК имайки предвид нарасналата във времето степен обществена опасност на Ц.,
тази на извършените от него многобройни деяния, последиците от същите и най –
вече считайки, че така увеличено е съобразено изискванията на чл. 36 НК.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК
съдът приспада изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по групираните по горе присъди и дела. Присъдите
по НОХД № 477/04 г. и 296/06 г. на МРС не могат да се групират помежду си
защото не са налице условията на чл. 25 НК, не могат да се групират на същото
основание и с останалите такива, респ. същите подлежат на отделно изтърпяване, а
видно от данните по справката за съдимост на Ц. това вече е станало – тези две присъди
са изтърпени понастоящем. Поради изложеното и изтърпяното наказание от 6 месеца
пробация по присъда по НОХД №296/06 г. на МРС не може да се приспадне съгласно
чл. 25, ал. 3 НК в какъвто аспект е искането на Ц.. Частично основателно е
искането на Ц. са се приспадне изтърпяната част от наказанието пробация по
присъди по НОХД №№ 464/08 г. и 484/08 г. и двете на МРС съгласно чл. 25, ал. 3
от НК като два дни пробация да се зачитат за един ден лишаване от свобода. Поради
липсата на справка от ОС “ИН” Монтана съдът не може да уточни каква част следва
да се приспадне съгласно чл. 25, ал. 3 НПК, но това не е пречка при изпълнение
на настоящата присъда след влизането й в сила, РП Монтана да изиска справка от
ОС”ИН” Монтана и да извърши приспадането по чл. 25, ал. 3 НК. Съдът има данни, че
по НОХД №30 353/10 г. на МРС подс. Ц. е бил с мярка за неотклонение
“задържане под стража”, поради и което при условията на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК се приспада времето през което е бил предварително задържан – съдът няма
точни данни за момента от който подс. Ц. е задържан в т. ч. по ЗМВР и за 72
часа по чл. 64, ал. 2 НПК, нито за момента от който е престанало да действа
предварителното задържане, поради и което не уточни началото и края на
предварителното задържане съгласно чл. 59 НК. Няма пречка при изпълнение на
настоящата присъда, РП Монтана имайки данни за началния и крайния момент на
задържането под стража по НОХД №30 353/10 г. на МРС, да извърши фактически
постановеното от съда приспадане по чл. 59 НК имайки предвид разпоредбата и на
чл. 59, ал. 2 от НК.
Извършеното по горе групиране на
практика напълно съвпада с това, което е определено с влязло в сила на 27.11.2010 г. определение от 11.11.2010 г. по ЧНД №50 328/10 г.
на МРС, включвайки в третата група групирани присъди, настоящата по НОХД
№30 369/10 г. и влязлата в сила присъда на 29.11.2010 г. по НОХД №30 353/10 г. на МРС, която към момента
на постановяване на определението по ЧНД №50 328/10 г. на МРС очевидно не
е била влязла в сила. Извършвайки отново цялостно групиране с настоящата
присъда, съдът приложи и чл. 24 НК в размер на една втора от общото най – тежко
наказание по третата група присъди, в сравнение с приложеното на чл. 24 НК по
ЧНД №50 328/10 г. на МРС, където приложението на чл. 24 НК бе като размер
в по- малко от една втора. Приложението на чл. 24 НК и то с една втора бе
наложено от новите обстоятелства, а именно влязлата в сила присъда по НОХД
№30 353/10 г. и съобразяване при групирането, в т. ч. и при приложението
на чл. 24 НК и на настоящата присъда по НОХД №30 369/10 г..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
съдът:
ОСЪЖДА
подсъдимия Д.М.Ц. да заплати по
сметка на ВСС сумите - 45 / четиридесет и пет/ лева деловодни разноски –
изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът не присъди разноски в
тежест на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на служебно назначения
защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София за размера на
изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът ще се
произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: