Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 128 04.10.2021 год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов касационно АНД № 121 по описа за 2021 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
жалба на Д. Д. К. от гр. Л., чрез адв. М.
М. от АК – Разград, срещу Решение № 133 от 27.05.2021
год., постановено по АНД № 130/2021 год. по описа на Районен съд Разград. С
него е потвърдено НП № 21-0296-000013 от 16.02.2021 год. на
Началника на РУ Лозница към ОДМВР – Разград, с което на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба от 200 лв. и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от същия закон. В
жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи,
че административнонаказателното производство е образувано при допуснато
нарушение на чл. 40, , ал. 1 от ЗАНН -
АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, което не е съобразено от
районния съд. На следващо място се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.
40, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като е налице неточно описание на
мястото на извършване на нарушението. Излагат се също доводи, че нарушението не
е доказано по безспорен начин. Оспорва се компетентността на наказващия орган. Жалбоподателят иска съдът
да отмени решението на районния съд и да
реши спора по същество или да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на районния съд. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР - Разград, не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима. Следва да се отбележи, че
позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 209, т. 3 от. АПК е
неправилно. Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН въззивните решения на районния съд подлежат на касационно обжалване само
на основанията, посочени в НПК.
За да постанови
решението си, Разградският районен съд е приел от фактическа страна, че на
03.01.2021г. полицейски служители в ОДМВР – Разград – РУ –Лозница били назначени в наряд. Около 04:20 ч. те се
намирали на ул. „Йордан Йовков” в гр.
Лозница, в близост до стената на яз. „ Лозница”. Забелязали, че към тях се
приближава автомобил, който се движел по стената на язовира и решили да го
спрат за проверка. При приближаването на автомобила, единият от полицейските
служители пуснал светлинния сигнал на служебния автомобил, а вторият подал ясен сигнал със стоп палка, като и
двамата служители били със светлоотразителни жилетки. Преминавайки покрай тях
автомобилът не спрял, а след като ги отминал увеличил скоростта си и продължил
по посока на гр. Лозница. Полицейските служители го последвали със служебния
автомобил, но тъй като пътят бил разбит изостанали в преследването, но успели
да видят, че автомобила е високопроходим, марка „Нисан Терано”, син металик.
След обход в района те не успели да
открият и идентифицират автомобила и водача, поради което изготвили Докладна
записка до Началник РУМВР – Лозница. Била разпоредена проверка, извършена от
служител в РУМВР – Лозница, който установил самоличността на водача на
процесния автомобил – касационният жалбоподател Д.
К., като при проведения с него разговор, последният не
отрекъл, че на посочените дата ,време и място, действително е управлявал
процесния автомобил. По неговите обяснения преди това е бил на стената на яз.
„Лозница”, за да наблюдава прелета на птици, тъй като имал намерение да ловува
и придвижвайки се към гр. Лозница, забелязал полицейските служители, но ги
помислил за фалшиви и затова не спрял, при направения от тях опит да го
проверят. Извършилият проверката служител изготвил Докладна записка до Началник
РУМВР – Лозница за установените от него факти. Въз основа на констатираното в присъствие на жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 780467/20.01.2021г., в
който извършеното от К. деяние било квалифицирано
като нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Копие от акта бил връчен на жалбоподателя,
който отказал да го подпише като нарушител. В АУАН като свидетели били вписани двама
полицейски служители – единият като свидетел на съставяне на акта, а вторият –
служителят, който на 03.01.2021 год. е бил очевидец на деянието. Въз основа на
този акт било издадено обжалваното НП.
При тази фактическа обстановка районният съд приел от
правна страна, че НП и АУАН са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен
орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е
конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз
основа на която следва да се ангажира административно наказателната отговорност
на нарушителя. Районният съд счел, че НП отговаря на изискванията на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че при съставяне на
АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като се е позовал на
събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Районният съд е приел за безспорно доказано, че на
инкриминираната дата, място е време касационният жалбоподател е осъществил от
обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение, а
наложените наказания са в границите, предвидени от закона и съответства не
тежестта на нарушението.
Разградският административен съд намира решението на
районния съд за правилно.
Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и
правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е
обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при
формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика,
опитните правила и научното знание.
При постановяване на решението си районният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а и касационният жалбоподател
не сочи конкретни такива нарушения. Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК е
посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено. В случая не е налице нито една от посочените в тази разпоредба
хипотези.
Решението съответства н материалния закон.
Нарушението, неговият автор и вината му са установени по несъмнен и безспорен
начин. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В
случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата, час и място К. не е изпълнил вмененото му с тази
разпоредба задължение, като не е спрял на ясно подадения му от контролните
органи сигнал за спиране, а е продължил движението си. По такъв начин от обективна
и субективна страна е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение.
Твърдението в касационната жалба, че сигналът не бил достатъчно ясен е резултат
на защитната линия на поведение на нарушителя. Този извод на съда се подкрепя
от показанията на свидетеля Б. И. – инспектор „Криминална полиция” при РУ Лозница, пред когото К. заявил, че се бил изплашил, тъй като подалите сигнала би могло да бъдат мними
полицаи.
Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на АУАН. От показанията на св.
И. Ч., който е
съставил АУАН е видно, че актът е съставен в присъствието на нарушителя и на
служителя от РУ Лозница Л. Н. – вписан в
АУАН като свидетел на съставянето му и
като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. В случая актът е предявен на нарушителя, той
се е запознал с него, разбрал е в какво е обвинен, вписал е че има възражения,
които ще представи в тридневен срок, отказал е да подпише акта като нарушител, което е установено с
подпис на един свидетел, но е получил
препис от акта, за което се е подписал.
Неоснователно е и твърдението, че мястото на
нарушението не е установено. В АУАН като място на нарушението е посочена ул. „Йордан Йовков”, а посоката на движение
на нарушителя - към ул. „Яне Сандански”.
АНО се е съобразил с формалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН по отношение на посочените в него
фактически обстоятелства, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, които не са оборени
от нарушителя нито до издаване на НП,
нито в хода на съдебното производство. Посоченото
в АУАН място на нарушението се потвърждава от докладната записка във връзка с нарушението,
изготвена от св. Д. Т. на 03.01.2021 год., очевидно непосредствено след
края на наряда и от показанията му пред съда.
Възражението на касатора, че НП е издадено от некомпетентно
лице е също неоснователно с оглед представената
пред касационната инстанция заповед № 8121-515 от 14.05.2018 год. на
Министъра на вътрешните работи, с т. 2.8 от която началниците на РУ към ОДМВР
са оправомощени да издават НП по ЗДвП на
обслужваната територия.
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 133 от 27.05.2021 год., постановено по АНД № 130/2021 год. по описа на
Районен съд Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/