Решение по дело №3020/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1456
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100503020
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 145618.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503020 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, вр. Чл.17 от Закона за защита срещу
домашното насилие.
Образувано по въззивна жалба на В. И. С. срещу решение № 2767/02.07.2020г. по г.д.
№4514/2020г. на ВРС, 24 състав, с въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо С. И. на осн. Чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, забранено му е да приближава
на по-малко от 50 метра, за срок от 18 месеца С. И., жилището й и местата за социални
контакти, на основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН и е осъден да заплати глоба размер на 1000 лв.
на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради
неправилна преценка на доказателства и неизясняване на фактическата обстановка по
делото. Излага, че наложената глоба в размер на 1000лв. е непосилна и не е съобразена с
неговото физическо, здравословно и социално положение. Навеждат се твърдения, че
въззивникът също е бил подложен на насилие от страна на молителката. Иска се от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови
друго, с което молбата за защита срещу домашно насилие да бъде отхвърлена като
неоснователна и да бъдат отменени наложените мерки. Въззиваемата С. В. И. не е изразила
становище по жалбата.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното: На 14.05.2020г. С. В. И. е депозирала
молба пред ВРС, в която излага, че ответникът по молбата В. И. С. е нейн бивш съпруг и на
25.04.2020г. осъществил спрямо нея актове на физическо и психическо насилие, удряйки я с
цепеница в областта на китката на дясната ръка. Това поведение било последвано от
вербална агресия и удари по лакътя и китката, които причинили счупване на лакетната кост.
1
Посочва, че ответникът бил провокиран от обстоятелството, че молителката било
придружена до дома на съсед, за който тя се грижи от внучката си Стелиана И.. Това, не се
харесало на ответника, който я упрекнал, че води детето при него и отправил обидни думи
по отношение на съседа. Молителката счита, че на посочените дати ответникът е
осъществил домашно насилие, спрямо нея, предвид което моли да се вземат мерки по чл.5
ЗЗДН.
Ответникът не е изразил становище по молбата и не се е явил в съдебно заседание.
Сдебният състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Молбата, инициирала производството пред ВРС е подадена от лице, което твърди, че
е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезите на чл.3, т.1 ЗЗДН и в
рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Представена е
изискуемата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Представено е медицинско удостоверение от 25.04.2020г., в което е посочено, че при
извършен преглед на С. В. И. е установено счупване на дясна лакътна кост в долна трета с,
обусловило трайно затруднение на десен горен крайник за период от около3 месеца, което
може да бъде получено в резултат на удар с или върху твърд предмет.
Не се спори по делото, а и от представеното решение, постановено по гр.д. № 7296/2020г. се
установява, че страните по делото са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод, на
основание чл.49, ал.1 СК, по вина на съпруга.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване на изложеното в
молбата и декларацията по чл.9 ЗЗДН.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства съдът намира за доказано, че
на 25.04.2020г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо бившата си
съпруга С. И..
Съдът приема за установени твърденията на молителката за осъществено спрямо нея
физическо и психическо насилие от въззивника по смисъла на чл.2 от ЗЗДН на посочената
дата, изразяващо се в оправяне на обиди и удари, в резултат на които е причинено счупване
на лакътна кост. Посоченото в представената по делото декларация по чл.9 ЗЗДН се
потвърждава от представените по делото медицински документи. Същата, съгласно
разпоредбата на чл.13 ЗЗД е доказателство за изложените в нея обстоятелства и само въз
основа на нея, съдът може да издаде заповед за защита. В случая ответникът по молбата не е
оспорил и не е ангажирал доказателства за изложените в нея и декларацията по чл.9 ЗЗДН
2
твърдения.
Въззивният съд счита, че ВРС правилно е приел молбата на С. И. за налагане на
мерки по ЗЗДН за основателна.
С оглед установената форма на домашно насилие, районния съд правилно е наложил
мерките предвидена в чл.5, ал.1, т.1, т.2 от ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо С. И. и да му се забрани да приближава
молителката, жилището й и местата за социални контакти за срок от 18 месеца, като му е
наложена и глоба в размер на 1000 лв., на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН
Съдът намира, че така определените мерки в достатъчна степен ще прояви своето
предупредително и възпиращо действие, с цел избягване на по-нататъшни конфликти.
Срокът от 18 месеца е подходящ, предвид данните по делото, че ответникът е осъществявал
и други актове на домашно насилие, назад във времето, през 2006г. и 2018г. и с оглед
предоставяне на спокойствие и възможност ответникът да обмисли поведението си и
промени отношението си спрямо молителката.
Правилно, предвид тежестта на установения акт на домашно насилие, както и, че същият не
е единичен случай, е определен и размера на глобата по чл.5, ал.4 ЗЗДН.
Предвид изложеното, решението на ВРС, следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
От въззиваемата страна не се претендира присъждане на разноски за въззивното
производство, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2767/02.07.2020г. постановено по г.д.№4514/2020г., по
описа на ВРС, 24 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3