Р Е Ш
Е Н И Е
№87/5.5.2021г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 13 април две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 63 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.240, ал.1 от Закона за горите(ЗГ) във връзка с чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс(АПК). Делото е образувано жалба на
Н.К.Д. ***, чрез адв. Ж.Т.-А. ***, против
Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по горите, с която Н.К.Д. е отписан от публичния регистър на физически лица за
упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение
№1729-1/10.05.2012г., ведно с всички права, произтичащи от него. Заповедта се
счита за незаконосъобразна, неправилна, издадена в нарушение на материалния
закон и на целта на закона, като са допуснати и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Сочат се следните
конкретни съображения:
Съгласно
чл. 239, ал, 1, т. 9 от Закон за горите /ЗГ/ физическо лице, вписано в
регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва, когато с влязъл в
сила акт на компетентен орган е установено някое от следните нарушения на този
закон или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при
упражняване на дейността, за която е регистрирано. Самите нарушения са изброени
в т. 9 на посочената разпоредба от буква „а“ до буква „г“. Оспорената заповед е
мотивирана с това, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 257, ал. 1, т.
2 от ЗГ във вр. с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Административният
орган е направил и словесно описание на нарушението на чл. 257, ал. 1, т. 2 от
ЗГ във вр. с Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола
и опазването на горските територии, посочвайки, че като лице, вписано в
публичния регистър по чл. 235 от ЗГ е одобрил карнет - опис за отдел 83,
подотдел „в“ землището на с. , собственост на Община Тунджа, премаркирано със синя боя насаждение при положение, че по
одобрения през 2018г. карнет - опис за същото насаждение маркирането е
извършено също със синя боя, което е в нарушение на изискването при извършване
на ново цялостно маркиране - премаркиране на
насаждение подлежащите на отсичане дървета да се маркират с друг цвят боя,
различна от първоначалния. Посочено е, че нарушението е извършено на
20.08.2019г. в гр. Ямбол, пл. „***“ № 1, административната сграда на Община
Тунджа и е открито на 01.06.2020г. и за него е бил издаден АУАН сериен № 051608
от 18.06.2020г., впоследствие и Наказателно постановление /НП/ № ********** от
02.07.2020г., влязло в законна сила на 14.12.2020г.
Административният
орган счита, че съгласно посочената от него разпоредба на чл. 239, ал. 1, т. 9
от ЗГ визираното по - горе НП представлява влязъл в сила акт на компетентен
орган, с което е установил нарушението, визирано в чл. 239, ал. 1, т. 9, буква
„а“, а именно „изготвен е карнет-опис, без
насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч“. Така изложени мотивите на
административния орган не позволяват реално да се установи неговата воля за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 239, ал. 1, т. 9,
б. „а“ от ЗГ, изразяваща се в отписване на жалбоподателя от публичния регистър
на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и обявяването за
невалидно на издаденото му удостоверение. Това е така, тъй като от една страна
се твърди, че е извършено нарушение от жалбоподателя се състои в одобряване на
карнет - опис за отдел 83, подотдел „в“ - землището на с. ****, общ. Тунджа,
което е премаркирано, след като вече веднъж е било
маркирано със синя боя, като премаркирането е отново
със синя боя. До тези констатации за извършени две маркирания на насаждения, находящи се в процесния подотдел,
находящ се землището на с. *****, е достигнал и съдът
при оспорване на НП в мотивите на своя съдебен акт - Решение №
257/05.10.2020г., постановено по АНД № 847/2020г. на Районен съд - Ямбол.
Мотивите на ЯРС са възприети от касационната инстанция, като в своето Решение №
155/14.12.2020г., постановено по КАХД № 143/2020г. на Административен съд -
Ямбол, препраща към тях. От друга страна, спрямо жалбоподателя се налага ПАМ за
изготвен карнет-опис без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч.
Реално в оспорената заповед няма и дума за изготвен такъв опис-карнет, нито
посочена дата, на която да се твърди да е извършено нарушението по чл. 239, ал.
1, т. 9, б.“а‘ от ЗГ. При това положение не може да
се приеме, че посоченото в заповедта НП представлява по смисъла на чл. 239, ал.
1, т. 9 от ЗГ „влязъл в сила акт на компетентен орган, с който да е установено
нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено
при упражняване на дейността“.С посоченото НП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от
ЗГ във вр. с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Санкционната
разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ сама по себе си е обща, препращаща, бланкетна. В конкретния случай другата правна норма,
посочена във връзка с правната квалификация на деянието, е чл. 66, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии,
която въвежда задължение при извършване на ново цялостно маркиране - премаркиране на насаждение, подлежащите на отсичане дървета
се маркират с друг цвят боя, различен от първоначалния. Така ангажираната отговорност
на жалбоподателя с издаденото НП е в пълна колизия с възприетото от
административния орган нарушение по чл. 239, ал. 1, т. 9, б.“а” от ЗГ, а именно
- наличие на изготвен карнет-опис, без насаждението да е маркирано за
конкретния вид сеч. В последно посочената разпоредба законодателят въвежда
фактически състав на много по-тежко нарушение на ЗГ и на подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане, тъй като чрез неговото извършване
нарушителят съзнателно допуска изсичане на дървета, които не са били маркирани,
като към момента на издаване на карнет-описа не е изпълнено изискването на
закона да бъдат маркирани предварително насажденията. В заповедта
административният орган се позовава, че е налице влязъл в сила акт на
компетентен орган, с което е установено нарушението, а именно наказателно
постановление от 02.07.2020г. Видно от словесното описание на нарушението в НП,
е посочено, че жалбоподателят е одобрил карнет-опис за извършено премаркиране на насаждения, при положение, че през 2018г. е
одобрен от него карнет- опис за маркиране на насаждения, като административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършени с един и същи цвят боя 2 /две/ маркирания на
насаждения, находящи се в отдел 83, подотдел „в“ -
землището на с. ****, общ. Тунджа. При всяко едно от тези маркирания е
одобряван от него карнет - опис. След като в своята заповед административният
орган се позовава на така установеното нарушение, то е следвало не само да има
предвид дали същото представлява такова по чл. 239, ал. 1, т, 9, б. ,а” от ЗГ,
но и да обърне сериозно внимание, че в НП са посочени два различни карнет -
описи, одобрени от жалбоподателя. Не става ясно кой от двата карнет-описи се
има предвид в заповедта, когато се формира крайният извод, че с посоченото
нарушение е осъществен състава на чл. 239, ал. 1, т. 9, б.“а“ от ЗГ. В тази
връзка е важно да се отбележи, че в НП тези два карнет-описа не са
индивидуализирани в достатъчна степен, а общо чрез посочване на годините, в
които са били одобрени. НП е влязло в сила и няма как да бъде ревизирано
неговото съдържание производството по оспорване на заповедта, но
административният орган е следвало особено внимателно да подходи при
констатацията за извършеното нарушение, включително и чрез посочването на конкретен
карнет-опис, който счита, че е изготвен без насаждението да е маркирано за
конкретния вид сеч.
Иска
се съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед /ЗАП/- 73/29.01.2021г.
, издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ и
да присъди в полза на Н.К.Д. направените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание оспорващият Н.К.Д. се явява лично и с адв.
Ж.Т.-А..Жалбата се поддържа по изложените в нея съображения като се акцентира
на това, че съгласно чл. 87 от Правилника за прилагане на закона за горите,
дърветата за сеч се маркират, а след това, съгласно ал. 10 от същата
разпоредба, се изчислява обема и категорията на маркираната дървесина, като се
изготвя сортиментна ведомост и/или карнет-опис, т.е.
карнет-описът се изготвя непосредствено след маркирането. Фактът, послужил за
издаване на заповедта, а именно наказателното постановление, в същото е
констатирано одобряване на карнет-опис, а не изготвяне на такъв. Видно от
приложените писмени доказателства 2 броя карнет-опис, единият е издаден на
17.07.2017 г., а другият на 31.03.2019 г., които дати са отразени на всеки един
от тях на стр. 4, като и при изготвянето на двата документа е извършено маркиране.
Карнет-описът от 2017 г. е изготвен от лице, различно от жалбоподателя. Това
при издаването на заповедта не е съобразено от административния орган, който
навсякъде в мотивите на заповедта е използвал терминът „одобрил карнет-опис“,
но законодателят в цитираната за приложена разпоредба си служи с термина
„изготвен“.От свидетелските показания и от писмените доказателства се
установява, че видът на сечта, която е следвало да бъде реализирана в процесното землище, е гола сеч. При голата сеч не се
изисква да бъдат изсечени дървета, които са маркирани, по аргумент от чл. 92,
т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за горите и от чл. 47 от Наредба № 8
от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Именно тези
фактически положения административният орган при издаването на оспорената
заповед не е съобразил, което е довело до нейната незаконосъобразност, като
издадена в нарушение на материалния закон.
Ответната
страна Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, редовно
призован, не изпраща представител. След обявяване на делото за решаване е
депозирана писмена защита от юрисконсулт А.В. със становище за неоснователност
на жалбата, по съображения за доказаност на
нарушението по чл.239, ал.1, т.9, буква „а“ от ЗГ – изготвен е карнет-опис, без
насаждението да е маркирано за
конкретния вид сеч, като това се потвърждава от приложеното НП, в което
се съдържа детайлно описание на извършеното нарушение и доказателствата,
послужили като основание за издаване на заповедта.
Като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Жалбата
е редовна, спорът е родово и местно подсъден за разглеждане на Административен
съд Ямбол, съобразно препращащата норма на чл.240, ал.1 от ЗГ вр. с чл.133, ал.1 от АПК. Жалбата, депозирана до
Административен съд Ямбол с вх.№564/04.03.2021г. е допустима за разглеждане
като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната и в рамките на
14–дневния срок от връчването на заповедта на 22.02.2021г. с ИД на Н.К.Д..
По
същество съдът счита жабата за основателна.
Предмет
на съдебен контрол е Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите, с която Н.К.Д. е отписан от публичния регистър на
физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно
удостоверение №1729-1/10.05.2012г., ведно с всички права, произтичащи от него.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите и може да породи действие спрямо лице, вписано
в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ, каквото е Н.К.Д.. Заповедта е издадена на действащи
нормативни основания, но при непълнота на мотивите и при неправилно приложение
на закона.
Съгласно
чл. 239, ал, 1, т. 9, буква „а“ от Закона за горите /ЗГ/ физическо лице,
вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва, когато с
влязъл в сила акт на компетентен орган е установено нарушение на този закон или
на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на
дейността, за която е регистрирано - изготвен
е карнет-опис, без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч.
Оспорената заповед е мотивирана с това, че жалбоподателят е извършил нарушение
на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 66, ал. 3
от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии като
е одобрил карнет - опис за отдел 83, подотдел „в“ в
землището на с. ****, собственост на Община Тунджа, премаркирано
със синя боя насаждение при положение, че по одобрения през 2018г. карнет -
опис за същото насаждение маркирането е извършено също със синя боя, което е в
нарушение на изискването при извършване на ново цялостно маркиране - премаркиране на насаждение подлежащите на отсичане дървета
да се маркират с друг цвят боя, различна от първоначалния. Посочено е, че
нарушението е извършено на 20.08.2019г. в гр. Ямбол, пл. „****“ № 1,
административната сграда на Община Тунджа и е открито на 01.06.2020г. и за него
е бил издаден АУАН сериен № 051608 от 18.06.2020г., впоследствие и Наказателно
постановление /НП/ № ********** от 02.07.2020г. на директора на РД по горите
Сливен, влязло в законна сила на 14.12.2020г. след потвърждаването му по
съдебен ред.
По
делото не е спорно наличието на влязло в
сила НП№ ********** от 02.07.2020г. на директора на РД по горите Сливен, с
което Н.К.Д. е наказан с глоба в размер на 300лв. за това, че като лице, упражняващо лесовъдска практика е
одобрил карнет-опис за отдел 83, подотдел „в“ в
землището на с. *****, собственост на Община Тунджа, премаркирано
със синя боя насаждение при положение, че по одобрения през 2018г. карнет -
опис за същото насаждение маркирането е извършено също със синя боя, което е в
нарушение на изискването при извършване на ново цялостно маркиране - премаркиране на насаждение подлежащите на отсичане дървета
да се маркират с друг цвят боя, различна от първоначалния. Настоящият съдебен
състав счита, че това НП не може да послужи като основание за прилагане на материално-правната разпоредба на
чл. 239, ал, 1, т. 9, буква „а“ от
Закона за горите. В НП не се съдържа препращане към конкретен карнет-опис,
изготвен в нарушение на закона, за да е възможна проверката по същество дали е
налице сочената от административния орган хипотеза на нарушение на чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1
от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии – че е одобрен
документ в нарушение на правилото при
извършване на ново цялостно маркиране - премаркиране на
насаждение, подлежащите на отсичане дървета да
се маркират с друг цвят боя, различен от първоначалния.
Мотив или препращане в тази насока не се съдържа и в обжалваната заповед, което
е нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК – то препятства
правото на защита на адресата на заповедта, препятства и съдебния контрол за
законосъобразност.
На
второ място, следва да се споделят доводите на жалбоподателя, че дори
съдържащите се в преписката два карнет – описа одобрени от лесовъда на
16.07.18г. и от 20.08.19г. , с които участъкът в отдел 83, подотдел „в“ -
землището на с. ****, общ. Тунджа е одобрен за сеч да са част от преписката - от
значение е обстоятелството, че видът на сечта е 100% гола.В тази връзка
основателни са възраженията за липса на нарушение по аргумент от чл. 92, т. 6
от Правилника за прилагане на Закона за горите и от чл. 47 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите – на сеч подлежат
всички дървета върху площта на сечището без оглед на дървесния вид, качеството
на дървесината, теренните условия, без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч, а такива забранени за сеч дървета няма и цялата
площ(100%) от участъка без значение на предходна маркировка на дървесината
подлежи на сеч. По делото се ангажираха и свидетелски показания на Г.П.П., който през 2019 г. е участвал в маркирането на дървета
в землището на село Каравелово, участък в отдел 83, подотдел „в“. Свидетелят
дава показания за това, че са маркирали топола със синя боя, за гола сеч, като
маркирането е направено единствено с цел за установяване на кубатурата на
дървесината. Заявява, че всяко дърво било маркирано и е описана кубатурата. Предвид
това, не е налице нарушение на Закона за горите и на подзаконовите актове по
прилагането му при премаркиране на насажденията за
гола сеч в участъка. Обжалваната заповед следва да се отмени, като при този
изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски,
които е сторил за заплатена държавна
такса в размер на 10 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
700 лева( 500лв. внесени в брой по договор за правна защита и съдействие на
л.10 от настоящото дело и 200 лв. внесени в брой по договор за правна защита и
съдействие на л.35 от адм.д.№3748/2021г. на ВАС),
общо в размер на 710(седемстотин и десет) лева.
Водим
от горното и на осн. чл.240, ал.1 от Закона за горите
вр. с чл.172, ал.1 и 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по горите.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция по горите, гр.София, бул.“****“ №55, да заплати на Н.К.Д. ***,
разноски по делото общо в размер на 710(седемстотин и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/не
се чете