РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. П., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230100263 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Образувано е по молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район
„Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юриск. Н. Г. П. А., срещу В. А. В.,
ЕГН: ********** от с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 53.
Ищецът твърди, че на 11.07.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията произтичащи от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
15747803 от 16.02.2018 г. и Приложение № CARD-15966855 е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Посочва се, че длъжникът е уведомен по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-
БНП/CARD-15966855 от 15.07.2022 г., изпратено с известие за доставяне от страна на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента.
Изложено е, че съгласно сключения договор на кредитополучателя е предоставен
револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер на 1 000 лева, за усвояването на
който кредиторът е издал на името на кредитополучателя международна кредитна карта
„Mastercard“ с персонален идентификационен номер. Съгласно т. 14 от Приложението за
ползване на револвиращия кредит върху усвоения размер на кредитен лимит се дължи
годишен лихвен процент в размер на 35,00 %, като договореният лихвен процент се
изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. За
ползването на картата картодържателят заплаща и такси съгласно Тарифата посочена в
Приложението.
Посочва се, че възползвайки се от предоставения му кредитен лимит,
кредитополучателят е извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез
1
терминални устройства, POS и тегления в брой от банкомат АТМ.
Твърди се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените транзакции до
15-то число на месеца и го изпраща на електронната поща на кредитополучателя, като
месечните погасителни вноски се извършват до 1-во число на месеца, следващ месеца на
издаване на извлечението, като кредитополучателят е длъжен за заплати поне минималния
размер на вноската съгласно Тарифата поместена в Приложението. Месечната погасителна
вноска покрива задължението в последователност: разноски, лихва и главница.
Навежда се, че към датата на подаване на заявлението, длъжникът не е заплатил
изцяло усвоените суми, като се дължи главница в размер на 3 263,68 лева, лихва в размер на
91,20 лева за периода от 16.02.2018 г. до 10.07.2022 г., както и обезщетение за забава в
размер на 506,05 лева, дължимо за периода 11.07.2022 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че длъжникът В. А. В., в качеството му на Кредитополучател по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
15747803 от дата 16.02.2018 г. и Приложение № CARD-15966855, дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, следните суми, присъдени в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1596/2023 г. по описа
на Районен съд - П., а именно: 3 263,68 лв. (три хиляди двеста шестдесет и три лева и
шестдесет и осем стотинки) – представляваща главница за периода от 16.02.2018 г. до
10.07.2022 г.; 91,20 лв. (деветдесет и един лева и двадесет стотинки) – договорна лихва за
периода от 16.02.2018 г. до 10.07.2022 г.; 506,05 лв. (петстотин и шест лева и пет стотинки) –
обезщетение за забава, считано от 11.07.2022 г., до датата на подаване на заявлението в съда,
за периода 13.03.2020 г. – 11.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, законната лихва от подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се сторените както по заповедното, така и по исковото производство
разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от процесуалния
представител на ответната страна, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответната страна посочва, че
сключеният между страните Договор от 16.02.2018 г. е недействителен на специалните
основания на чл. 22 от ЗПК. Твърди, че процесният договор е нищожен на основание
конкретно посочени правни разпоредби – чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, ако в него не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В Договорът бил посочен
лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му, липсвало
изрично посочване дали същият е фиксиран за целия период на кредита или е променлив.
Сочи, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общия размер
на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата
по кредита, за да може да се направи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на
действително прилагания от заемодателя. Излага твърдения, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в
същия не е посочен годишният лихвен процент на разходите и общата сума дължима от
потребителя. На следващо място твърди, че договорът не отговаря на част от изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Сочи, че е налице заобикаляне на императивната норма на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Моли за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и
недоказани. Претендира присъждане на разноски, както в заповедното, така и в настоящото
исково производство.
В проведените по делото съдебни заседания страните, не се явяват и представляват.
От процесуалния представител на ищеца са депозирани молби, с които поддържат
предявените искове.
В хода на производството по делото са ангажирани писмени доказателства,
прието е заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства , приема за
установено следното от фактическа страна:
2
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч. гр. д. № 1596/2023 г. по
описа на РС гр. П., че със заявление, депозирано на 27.11.2023 г. ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. Издадена е Заповед № 938/27.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът В. В. /ответник по делото/ да заплати на
заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /ищец по делото/ претендираните в
заявлението суми произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта сключен на
16.02.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и В. В., вземанията
по който са прехвърлени на ищеца съгласно Приложени № 1 от 11.07.2022 г. към Рамков
Договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 04.01.2024 г. и на 11.01.2024 г.
длъжникът чрез процесуален представител е подал възражение срещу заповедта. С
разпореждане от 12.01.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 22.01.2024 г. и в
едномесечния преклузивен срок, а именно на 20.02.2024 г. заявителят е предявил настоящия
иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е процесуално
допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след
подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Налице е развило се
заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
По същество съдът намира следното:
Ищцовото дружество "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е предявило срещу В.
А. В., ЕГН: ********** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по:
1/ чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 9 и сл. ЗПК за сумата от 3 263,68 лева главница, 2/ чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. ЗПК за сумата от 91,20
лева договорна лихва за периода от 16.02.2018 г. до 10.07.2022 г.; 3/ по чл. 422, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 506,05 лева, обезщетение за забава за периода
от 11.07.2022 г. до 27.11.2023 г. /датата на подаване на заявлението в съда/.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на
16.02.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А., клон България в качеството на
кредитор и В. А. В., ЕГН: ********** в качеството на кредитополучател е сключен от
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15747803 със следните параметри/размер на
кредита за потребителски цели – 4 500 лв., застрахователна премия по застраховка "защита
на плащанията" – 1 209,60 лв., която застрахователна премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "брой погасителни вноски" и е част
от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят се е съгласил да заплати на
кредитора еднократно такса ангажимент в размер на 157,50 лв. срещу която кредиторът
фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата се заплаща от кредитополучателят
при усвояване на кредита, като кредиторът удържа с тази сума от общия размер на кредита.
Страните са уговорили лихвен процент – 26,72 % и годишен процент на разходите 33,02 %.
Кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора общо сумата от 8 602,08 лв. на 48
броя погасителни вноски всяка от вноските в размер на 179,21 лв., платима на 20-то число
на съответния месец като първата погасителна вноска е с падеж 20.03.2018 г., а последната е
с падеж 120.02.2022 г. съгласно погасителен план, съдържащ се в текста на договора като в
погасителния план е посочено падежната дата на всяка вноска и размер на вноската /а
именно 179,21 лв./ както и оставащата главница. В чл. 3 от договора е уговорено, че
погасителните вноски съставляват главница по кредита, ведно с надбавка, представляваща
печалба на кредитора. Съгласно чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включващо всички определени в договора надбавки, ведно с обезщетението за забава. В чл.
27 от договора е уговорено, че кредиторът може да прехвърли правата си по този договор на
3
избрано от него трето лице без да е нужно предварително съгласие на кредитополучателя.
Изрично е уредено между страните, че с полагане на подписа си върху
процесния договор кредитополучателят удостоверява, че е получило сумата по кредита по
посочената в чл. 1 от договора банкова сметка. В чл. 1 от договора е посочена банкова
сметка и изрично деклариране от страна на кредитополучателя, че тази банкова сметка е
лично негова.
Пак от приложените към исковата молба доказателства се установява, че на същата
дата /16.02.2018 г./ между БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А, клон България и В. А. В. е
сключено Приложение CARD-15966855 към Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-15747803, съгласно т. 1 на което Кредиторът отпуска на Кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1 000 лева, при годишна лихва и такси за ползването
посочени в документа. Съгласно т. 13 от Приложението, месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в
минимален размер съгласно описана тарифа в самото приложение. В т. 14 от същото
страните са се съгласили, че за ползване на револвиращия кредит Кредитополучателят
дължи годишна лихва в размер на 35 % и ГПР в размер на 44,90 %, като лихвата се
начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.
Посочено е още, че за използване на картата кредитополучателят заплаща таксите
предвидени в тарифата.
Установява се, че на 15.02.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България" КТЧ, ЕИК: ********* в качеството на цедент и "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания с предмет на цесията всички вземания на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България" КТЧ, ЕИК: *********, произтичащи от договори за кредит,
сключени с физически лица, ведно с обезпеченията, привилегиите и другите им
принадлежности. Тези вземания са определени в Приложение № 1, което от датата на
подписване става неразделна част настоящия договор. Видно от съдържащото се на лист 35-
37 от делото Приложение № 1 от 11.07.2022 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. под № 258 е прехвърлено вземането по договор за
кредит CARD-15966855 от 16.02.2018 г., обсъден по-горе за следните суми: остатък от
главница в размер на 3 263,68 лв. и остатък от договорна лихва в размер на 541,20 лв.,
остатък от лихва за просрочие в размер на 0,91 лв. или общо за сумата от 3 805,79 лв.
Видно от данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за прехвърляне на вземанията на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Цесионерът е
изготвил уведомително писмо № УПЦ-П-БНП/CARD-15966855 до длъжника В. А. В. за
извършената цесия като е посочено, че към датата 11.07.2022 г. задължението възлиза на
сумата от 3 805,79 лв.. Това уведомително писмо е връчено на длъжника на 19.07.2022 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено. Вещото лице е установило, че използваната сума по револвиращата сметка през
периода на ползване от активирането на кредитна карта CARD-15966855 към Договор за
револвиращ кредит PLUS-15747803 в размер на 9 368,56 лева е усвоена с различни суми
през периода от датата на първата транзакция 22.06.2018 г. до датата на последната
транзакция 30.12.2022 г. В табличен вид вещото лице е онагледило извършените от
ответника усвоявания и плащания по процесния договор за потребителски кредит като
видно от таблицата ответникът е усвоил сума в размер на 9 368,56 лева, а платените суми са
в размер на 9 690 лева. Вещото лице заключава, че размерът на неплатената главница по
вземането е в размер на 3 263,68 лева, неплатената възнаградителна лихва по вземането в
размер на 91,20 лева, а обезщетението за забава, начислено върху главницата за периода от
11.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 549,97 лева.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК за
съществуване на вземането, предмет на ч. гр. д. № 1596/2023 г. по описа на РС-П., за което е
издадена заповед № 938 от 27.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си, е Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 15.02.2022 г. между него в качеството му
на цесионер и "БНП Париба Пърсънъл Файненс, С.А, клон България“, в качеството му на
цедент. Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените материали, че
такъв договор е сключен. По своята правна природа цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който
го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В тази връзка
безспорно се установи, наличие договорно отношение между "БНП Париба Пъсрънъл
Файненс, С.А, клон България“ в качеството на кредитор и ответника по делото в качеството
на кредитополучател /потребител/ по Договор за издаване на кредитна карта CARD-
15966855, неразделна част от Договор за потребителски кредит PLUS-15747803 сключен на
16.02.2018 г. Безспорно се установи от съвкупния анализ на писмените доказателствени
средства, ангажирани от ищеца, че в предметния обхват на цедираните вземания попада и
вземането на цедента към ответника В. по горевизирания договор за потребителски кредит.
Горецитираният договор материализира възникването на две самостоятелни
облигационни правоотношения между страните – едното, въз основа на сключения на
16.02.2018 г. между страните Договор за потребителски кредит с размер на кредита 4 500 лв.,
което не е процесно и не подлежи на обсъждане, и второто, процесно - сключен Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CARD – 15966855, от който последен договор ищецът черпи правата си и
извлича вземанията си за исковите суми за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава. С чл. 12 от процесния договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит страните са уговорили, че кредиторът може да предостави за ползване
на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв., като
всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитна карта, ще
възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта по
съобщения на кредитополучателя от кредитора начин. Изрично в чл. 13 от процесния
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта е предвидено, че кредитният лимит представлява револвиращ
потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване
посредством кредитната карта. Безспорно от писменото заключение на вещото лице по
изслушаната в съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че издадената на
ответника кредитна карта CARD – 15966855 е активирана от кредитополучателя и същият е
извършил множество транзакции, като първата транзакция е от дата 22.06.2018 г., считано от
която договорът за отпускане на револвиращ потребителски кредит между страните се счита
сключен, като, видно от заключението на експерта, усвоеният от
кредитополучателя кредитен лимит е общо 9 368,56 лв. В чл. 15 от подписания между
страните договор за револвиращ потребителски кредит е уговорено, че същият е безсрочен,
като според чл. 16 и чл. 18 от същия за ползването на кредитния лимит кредитополучателят
ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит и за срока на
ползването му, като лихвата, таксите и минималната месечна погасителна вноска, която
кредитополучателят следва да заплаща до изплащането на начислените задължения, ще бъде
посочена в приложение по чл. 21 от договора, неразделна част от него, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
Представеното с ИМ от ищеца приложение по чл. 21 от процесния договор за
револвиращ потребителски кредит, в което е посочен конкретният размер на отпуснатия
първоначално револвиращ кредит в размер на 1 000 лв., лихвения процент от 35% и ГПР от
44,90% е едностранно подписано само от кредитора, но не и от кредитополучателя –
ответник в процеса, поради което не обвързва последния и между страните липсва
постигнато съгласие относно съществените елементи на сключения процесен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CARD – 15966855 – досежно конкретния размер на отпуснатия
револвиращ кредит, годишен лихвен процент и ГПР, и договорът, доколкото е сключен при
5
действието на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и попада под приложеното му поле, не
удовлетворява императивните изисквания за форма по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т.
10 от ЗПК, и се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Обстоятелството, че
кредитополучателят е усвоявал суми от кредитния лимит не изключва извода за
недействителност на процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD – 15966855 по смисъла на чл. 22 от ЗПК,
доколкото постигнатото съгласие между страните за параметрите на ДПК по чл. 11, ал. 1, т.
7, т. 9 и т. 10, които са част от същественото му съдържание, следва да е скрепено с
подписите на страните /чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК/.
Доколкото процесният договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD – 15966855 е недействителен по смисъла на
основание чл. 22 ЗПК, на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, предвид което предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на възнаградителна
/договорна/ лихва по кредита в размер на 91,20 лева, за периода от 16.02.2018 г. до
10.07.2022 г., обезщетение за забава в размер на 506,05 лева, за периода от 11.07.2022 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, се явяват неоснователни и недоказана и като
такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
От изслушаната в съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че посредством извършени транзакции в периода от 22.06.2018 г. /първа
транзакция/ до 14.01.2022 г. ответникът е усвоил от кредитна карта по договор CARD –
15966855 общо 9 368,56 лв. С ИМ ищецът се позовава на настъпила и надлежно обявена на
кредитополучателя предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. От кредитора до ответника е изпратено и получено от
последния на 19.07.2022 г. уведомление за обявена предсрочна изискуемост от дата
11.07.2022 г., ищцовото вземане за главница е ликвидно и изискуемо.
Видно от ССчЕ, ответникът – кредитополучател е усвоил от кредитна карта по
договор CARD – 15966855 общо 9 368,56 лева, респ. е извършил плащания
по кредитната карта общо в размер на 9 690 лева. Видно от съдебно-счетоводната
експертиза, неплатената възнаградителна лихва по вземането, произтичащо от сключения
между страните договор за револвиращ потребителски кредит е в размер на 91,20 лева, а
обезщетението за забава, начислено върху главницата за периода от 11.07.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда е в размер на 549,97 лева, като всички те са недължими от
кредитополучателя на основание чл. 23 от ЗПК. С оглед признатата от съда
недействителност на процесния договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD – 15966855, на основание чл. 23 ЗПК и съобразявайки
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответницата е изплатила по процесния договор сумата от 9 690 лева, която сума надвишава
посочения по-горе размер на неизплатена главница във вид на чиста стойност по кредита.
Ето защо предявения от ищеца иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат единствено на ответната страна. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските за
процесуално представителство на ответника.
В производството по делото ответникът е бил представляван на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., поради което в полза на процесуалния представител на ответника се следва
възнаграждение.
Ищцовата страна оспорва предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ, като оспорва
твърдението, че ответникът е материално затруднено лице. Като сочи, че съдебната практика
възлага доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че лицето не е
материално затруднено на другата страна, оспорваща дължимостта на такова
възнаграждение. По искане на дружеството-ищец съдът е изискал справки относно
семейното и материалното положение на ответницата.
Въпреки предходно изложеното, съдът намира така направеното възражение за
неоснователно, доколкото съгласно най-новата съдебна практика съдът не дължи изследване
на въпроса за материалното състояние на клиента, ако в договора за защита и съдействие с
6
адвоката е уговорено, че същите се предоставят при условията на чл. 38 от ЗАдв. /Вж.
Определение № 2491 от 22.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3099/2023 г. (последното
постановено по чл. 38 от ЗАдв. от ВКС)/.
Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано
безплатно на ответника, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В тази
връзка и с оглед изхода на делото, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищцовата страна
следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 896,98 лева, във връзка с оказаната безплатна правна помощ по
настоящето производство, като съгласно разпоредбата на §2а от Допълнителните
разпоредби на цитираната Наредба № 1, върху размера на адвокатското възнаграждение е
добавен ДДС, тъй като процесуалния представител на ответника е лице регистрирано по
ЗДДС, в която връзка са представени и доказателства.
Във връзка с посоченото и на основание чл. 7, ал. 7 от цитираната наредба, ищцовата
страна следва бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответницата и
сторените разноски в заповедното производство в размер на 448,49 лева с ДДС.
Така мотивиран П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Ю.Ю., срещу В. А. В., ЕГН: ********** от с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 53, искове с които да
признае за установено, че длъжникът В. А. В., в качеството му на Кредитополучател по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-15747803 от дата 16.02.2018 г. и Приложение № CARD-15966855,
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, следните суми,
присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 1596/2023 г. по описа на Районен съд - П., а именно: 3 263,68 лв. (три хиляди двеста
шестдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) – представляваща главница за периода
от 16.02.2018 г. до 10.07.2022 г.; 91,20 лв. (деветдесет и един лева и двадесет стотинки) –
договорна лихва за периода от 16.02.2018 г. до 10.07.2022 г.; 506,05 лв. (петстотин и шест
лева и пет стотинки) – обезщетение за забава, считано от 11.07.2022 г., до датата на подаване
на заявлението в съда, за периода 13.03.2020 г. – 11.07.2020 г. не е начислявана лихва за
забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, законната
лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Ю.Ю., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален
представител на ответника, сумата от 986,98 (деветстотин осемдесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки) лева, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
7
представителство в настоящето исково производство.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Ю.Ю., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален
представител на ответника, сумата от 448,49 (четиристотин четиридесет и осем лева и
четиридесет и девет стотинки) лева, адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8