№ 2867
гр. Варна, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. С.а
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно гражданско дело №
20253100501296 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 7820/27.01.2025г. от „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх. В срещу решение
№192/15.01.2025г. постановено по гр. дело №20243110102751/2024г. по описа
на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от
въззивника против К. С. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *, общ. *
обективно съединени искове с правно основание за чл.415 ГПК, вр. чл.240 и
чл.86, ал. от ЗЗД, вр. Закона за потребителския кредит да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи по сключения между
страните, договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“
№30041877423/14.01.2020г. сумата от 2591.53лв. главница, сумата от 1753.76
лв. възнаградителна (договорна) лихва за периода от 15.09.2020г. до
05.10.2021г., сумата от 150.46 лв. - обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода от 16.02.2020 г. до 05.10.2021 г., сумата от 59.68 лв. -
обезщетение за забава, начислено върху възнаградителна (договорна) лихва за
периода от 16.02.2020г. до 05.10.2021г., сумата от 993.75 лв. - обезщетение за
забава, начислено върху главницата за периода от 05.10.2021 г. до 30.10.2023
г., сумата от 394.15 лв. - обезщетение за забава върху възнаградителна
1
(договорна) лихва, начислено за периода от 05.10.2021 г. до 30.10.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 7020/13.11.2023 г. по ч.гр.д. №14142/2023 г. по описа на ВРС.
В жалбата е изложено становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. В противоречие на материални закон е
прието, че договорът за потребителски кредит е недействителен в разрез с
разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10, вр. чл.23 от Закона за
потребителския кредит. В договора ясно е посочена методиката на определяне
на ГПР, в общите условия са посочени какви допускания се правят при
изчисляване на ГПР и е направена препратка към приложение №1 на Закона
за потребителския кредит. Спазен е чл.19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит по отношение на размера на ГПР. В закона няма изискване в договора
да е посочено как е формиран ГПР, като не е необходимо посочването на
всеки конкретен разход.
Въз основа на изложените правни доводи е направен извод за
действителност на договора за потребителски кредит и дължимостта на
сумите по него.
По изложените съображения въззивникът моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата от К. С. Н., в който се застъпва становище за неоснователност на
подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното
решение. Посочва се, че обосновано е прието, че договорът за потребителски
кредит е недействителен. Допълнителни разходи за услуги „Фаст“ и „Флекси“
следва да намерят отражение в ГПР, като добавени към него, неговият размер
ще надвиши законовия праг. Посочена е практика на СЕС – решение по дело
С-714/2022г.
Изложени са аргументи за недължимост на договорната лихва,
обезщетението за забава върху нея /противоречие със ЗЗД/ и за липсата на
обявена предсрочна изискуемост.
Въззиваемата страна моли да отхвърляне на подадената жалба.
По делото е постъпила и частна жалба вх. №38882/30.04.2025г. от
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение по чл.248 от ГПК №
2
5128/16.04.2025г., постановено по г. дело №20243110102751/2024г., в частта, в
която е оставена без уважение молба с вх. № 7839/27.01.2025 г. за изменение
на постановеното решение № 192/15.01.2025 г. по гр.д. № 2751/2024 г. на
Районен съд – град Варна, в частта за разноските, като съдът намали
присъденото в размер на 864.88лв. и в размер на 235.44лв., адвокатско
възнаграждение в полза на адв. П. Н..
Изложени са съображения, че делото не е с фактическа и правна
сложност, като присъденият адвокатски хонорар е прекомерен. Посочена е
съдебна практика на СЕС – решение по съединени дела С-427/2016г. и С-
428/2016г., решение по съединени дела №С-94/2004г. и С-202/2004г. По
изложените аргументи съдът следва да определи възнаграждение под
минимума на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Отправено е искане съдът да отмени обжалваното определение и да се
уважи молбата по чл.248 от ГПК за намаляване на определеното адвокатско
възнаграждение.
Насрещната страна по частната жалба в подадения отговор счита, че
определението е законосъобразно. Изложените са аргументи в подкрепа на
присъдения от съда размер на адвокатско възнаграждение. Моли съдът да
остави жалбата без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което
производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 7820/27.01.2025г.
от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх. В срещу решение
3
№192/15.01.2025г. постановено по гр. дело №20243110102751/2024г. по описа
на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №38882/30.04.2025г.
от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение по чл.248 от ГПК
№5128/16.04.2025г., постановено по г. дело №20243110102751/2024г.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20253100501296 по
описа за 2025г. за 01.10.2025 год. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета
на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и
безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление,
на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация
на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в
4
съдебно заседание следва информират съда за участието си в процедура по
медиация или причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5