№ 43939
гр. С., 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110123423 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Л. Д. срещу Б. Н. Ц., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди
на ищеца въз основа на противоправно деяние на ответницата, изразяващо се в извършване
и разпространение на запис на проведен между страните служебен разговор от 13.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 2 000 лв. от датата на подаване на исковата молба
- 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е заместник - ректор по Учебни дейности, избран от Академичния
съвет на Химикотехнологичния и металургичен университет в гр. С. от 24.07.2023 г.
Посочва, че през първата половина на месец февруари 2024 г. срещу неговия колега и
преподавател по фР.ски език Б. Ц. били подадени жалби от студенти, които той следвало да
администрира предвид длъжността, която заемал. Сочи, че изискал от ответницата учебни
материали, свързани с жалбите. Твърди, че след този момент от страна на ответницата
започнали постоянни телефонни обаждания и присъствени разговори (срещи), със задаване
на различни въпроси, като разговорите веднага или на по-късен етап били насочвани към
подадените срещу нея жалби. Според ищеца, при поредно посещение на ответницата в
кабинета му, същата записала с личния си телефон водения служебен разговор, без да
уведоми или да иска от ищеца разрешение за това. По-късно разпространила записа сред
колеги в университета. Ищецът сочи, че е научил за направения запис на по-късен етап от
директора на центъра за фР.ско-езично обучение проф. Д.Д., като след това проф. Д. предал
на ищеца направения от ответницата запис. Твърди, че ответницата целенасочено и с умисъл
извършила запис на разговора, с вероятна цел да го манипулира и да се опита да измъкне
информация относно подадените срещу нея жалби и други обстоятелства, а след това да се
възползва от тази информация по изгоден за нея начин. Ищецът сочи, че след като разбрал
за извършения запис, мигновено сигнализирал Етичната комисия към университета, като в
производството пред Етичната комисия ответницата признала за извършения запис. Сочи, че
е дългогодишен преподавател в катедра „Биотехнология“ при Химикотехнологичен и
металургичен университет //ХТМУ/ в гр. С. и от 2020 г. заема длъжността „Ръководител
катедра“, а освен това е главен редактор на университетските научни списания
******************* и дълги години ръководи кандидат-студентската дейност в ХТМУ.
Твърди, че противоправното поведение на ответницата – направеният запис, е предизвикало
у него силно напрежение, стрес и промяна в отношението му към околните - колеги и
1
близки, а и в тяхното отношение към него, освен това имал физически оплаквания -
безсъние, повишаване на кръвното налягане, главоболие и липса на концентрация.
Постоянно мислел защо ответницата си е позволила да го запише и с каква цел го е
направила. Чувствал се тревожно, не знаел първоначално какво съдържа записът, защо е
направен, къде може да бъде използван и какви биха били последствията за ищеца. Ищецът
поддържа, че потърсил психиатрична помощ, като му било назначено лечение от д-р П. Д.,
но въпреки проведената терапия все още се чувствал неспокоен и напрегнат. Твърди, че с
действията си ответницата е накърнила доброто му име в академичното общество. С оглед
гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и присъждането на стоР.ите по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че е филолог, дългогодишен уважаван
преподавател по фР.ски език с над 15 години професионален стаж, първоначално в
Софийския университет „Св. К.О.“, а към момента в Химикотехнологичния и металургичен
университет /ХТМУ/ в гр. С.. Твърди, че от около година започнала да забелязва враждебно
отношение към нея от някои членове на администрацията на ХТМУ. Ищецът проф. Д. и
началникът на учебния отдел гл. ас. д-р инж. Владислава Иванова си позволявали грубо,
презрително и обидно отношение към ответницата и я подминавали по коридорите, без да
отговорят на поздрава й, правейки се, че не я виждат, отправяли подигравателни и заядливи
подмятания. Ответницата твърди, че през 2023 г. успешно осъществила едноседмична
преподавателска мобилност по програмата „Е.+“ в Университета в Р., Ф., а през 2024 г.
отново подала документи за такъв обмен и въпреки изявената готовност от приемащата
институция, докладът до ръководството се „изгубил“ безследно, в резултат на което
командировката й не била процедирана и се провалила в последния момент. Сочи, че
процесният запис бил направен от нея действително без знанието и съгласието на ищеца, но
в контекста на тревогата, която тя започнала да изпитва на работното си място поради
подчертано негативното отношение към нея. Посочва, че конкретен повод за извършване на
записа станала поредица от събития, осъществили се в периода месец януари - месец
февруари, които започнали с уведомяването й, че срещу нея е подадена жалба от студент/и.
На 31.01.2024 г. ответницата получила телефонно обаждане от проф. Д., който я уведомил,
че е научил от ищеца, че срещу нея е постъпило оплакване във връзка с оценяването, поради
което следва да предаде всички материали, въз основа на които е определяла оценките.
Посочва, че била изключително озадачена, поради което се свързала с ищеца да изиска
информация кои документи било нужно да предаде. Твърди, че основната причина да
направи записа е стремежът й да се защити, тъй като в хода на изтеклите две седмици и в
резултат на така описаните събития започнала да се опасява за работата си, а трудовото й
възнаграждение било основният й източник на доходи. Твърди, че в записа се чувало, че
ищецът й съобщил, че срещу нея имало множество жалби, както и че сигналът съдържал
ужасяващи неща, но без да й съобщи какви. Посочва, че в разговора й било съобщено, че
работното й място е застрашено, че следва да занижи критериите си за оценка и др.
заплашителни фрази. Твърди, че единственият човек, на когото предоставила процесния
запис, е прекият й ръководител - проф. Д., отново в опит да се защити срещу несправедливи
обвинения и да запази работата си. В периода между 15.02.2024 г. и 01.03.2024 г. проф. Д.
предоставил записа на ищеца проф. Д., който подал жалба до Комисията по етика на ХТМУ,
вх. № 24-Ж- 178/19.02.2024 г., като Комисията по етика осъдила постъпката на Б. Ц. като
недопустима и противоречаща на етичните правила, заложени в Етичния кодекс за
академично единство на ХТМУ.
По същество оспорва иска като неоснователен поради липсата на изпълнен
фактически състав на непозволеното увреждане. На първо място счита, че не е извършила
противоправно действие, доколкото действията й били продиктувани от негативното
влияние за нейното професионално развитие и лично негативно отношение на ищеца спрямо
нея. Посочва, че в случаите, когато интересът на лице, осъществяващо намеса в
неприкосновеността на личността на друго лице, надделява, Съдът на ЕС не намира
нарушение на Конвенцията, дори намесата да е съществена. На следващо място оспорва
2
претърпените вреди от ищеца и наличието на причинна връзка между тях и извършеното от
нея деяние. Твърди, че от извършения преглед при психиатър било видно, че ищецът нямал
по-сериозни симптоми, както и че не били накърнени отношенията му с останалите колеги.
Счита, че констатираното от психиатър нервно напрежение би могло да се дължи на
множество други фактори. В условията на евентуалност счита, че претендираното от ищеца
обезщетение е прекомерно по смисъла на чл. 52 ЗЗД. С оглед гореизложеното моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на стоР.ите по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане: 1/ осъществяване на противоправно поведение от
страна на ответницата, изразяващо се в извършване и разпространение на запис на проведен
между страните служебен разговор, без знанието и съгласието на ищеца; 2/ претърпени от
ищеца неимуществени вреди и техния размер, 3/ причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на ответницата и настъпилите за ищеца вреди, и 4/ вина, която на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
При установяване на тези предпоставки, в тежест на ответницата е да обори
презумпцията за вина.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че ответницата е направила запис на
разговор с ищеца без неговото знание и съгласие на 13.02.2024 г.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от страните с исковата молба и с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Ищецът е поискал допускането на трима свидетели при режим на довеждане относно
установяване на факта, че е извършен процесният запис и състоянието на ищеца след като е
научил за него. Доколкото извършването на процесния запис е безспорно по делото,
събирането на гласни доказателствени средства относно това обстоятелство не е
необходимо, поради което съдът счита, че на ищеца следва да бъдат допуснати двама
свидетели относно състоянието на ищеца след научаването за записа.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-психиатрична експертиза,
произнасянето по което искане следва да бъде отложено за първото открито съдебно
заседание, с оглед извършване на преценка за неговата относимост към предмета на спора
въз основа и на останалите събрани доказателства.
Ответницата е поискала на основание чл. 192 ГПК задължаването на трето
неучастващо по делото лице - ХТМУ да представи оригиналите на представените с отговора
на исковата молба документи, а именно: Писмо за покана (Letter of Invitation) от 11.03.2024 г.
за преподавателски обмен по програмата „Е.+“ до Б. Ц. от заместник-директора по
международни отношения на Университета в Р., Ф. г-н Гирек льо Бозек, заедно с
Приложение 2; Доклад от 06.03.2024 г. от проф. Д. до ректора на ХТМУ проф. д-р инж.
С.Т.Ж. с молба за командироване на Б. Ц. в Университета в Р., Ф. от 11.04.2024 г. до
20.04.2024 г. по програмата „Е.+“; Запитване от Б. Ц. до ректора проф. Терзиева - Желязкова
с въпроси относно процедурата за обработване на жалби от студенти в ХТМУ, вх. № 24-
Ж-167/15.02.2024 г. заедно с входящия номер; Искане за становище от Б. Ц. до председателя
на Комисията по етика на ХТМУ от 06.03.2024 г. Доколкото с отговора на исковата молба са
представени завеР.и преписи от тези документи, то по искането по чл. 192 ГПК съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване становището на насрещната страна
дали оспорва представените преписи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2024 г. от
11,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства относно състоянието на
ищеца след като е научил за записа, чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане на ищеца, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на свидетел
относно извършването на записа.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането за назначаване
на съдебно-психиатрична експертиза и по искането по чл. 192 ГПК на ответницата за
първото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
гоР. съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4