П
Р О Т
О К О Л
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-9 състав, в публично съдебно
заседание на първи ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЖАКЛИН
КОМИТОВА |
|
|
Секретар: |
Славка
ДИМИТРОВА |
|
сложи за разглеждане
докладваното от съдия КОМИТОВА т.д. №
3330 по описа за 2017 г.
На именното повикване в 14:08
часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ К.Т.Б. АД/Н/ -
редовно призован, се представлява от адв. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Л.П. АД - се представлява от адв. К., с пълномощно от преди.
ОТВЕТНИКЪТ като страна - синдик А.Г.К. – редовно призован, представлява се от
адв. Т..
ОТВЕТНИКЪТ Х.Е.У.АД /Н/ - не се явява, не изпраща представител.
В ЗАЛАТА ПРИСЪСТВАТ процесуални
представители на П.**ЕООД, направили искане за встъпване в процеса като трето
лице – помагач.
Преди даване ход на делото съдът КОНСТАТИРА,
че в предходно съдебно заседание във връзка с многобройни процесуални искания
на страните е следвало да се произнесе по направените няколко процесуални искания,
а именно: за прекратяване на производството поради неговата процесуална
недопустимост по искане на ответника Л.П.; по направеното искане, ако съдът отхвърли
подобно искане за спиране на производството до приключване на касац.т.д. № 539/23
г. на ВКС; по направеното искане на П.-*ЕООДкато трето лице-помагач.
След провеждане на предходното съдебно
заседание между страните са разменени многобройни становища, в които същите са
изразили своята позиция по отношение на направените от всяка една от останалите
страни процесуални искания.
СЪДЪТ след като се запозна със следните
становища: становище от 12.05.2023 г. на КТБ по молбата на Л.П.за прекратяване,
респективно спиране на делото, по становището на синдика на Х.Е.У.Н.АД /н./ от 17.05.2023
г., по становището на Л.П.от 23.05.2023 г.,
по становището на Л.П.от 07.06.2023 г. , по становището от 09.06.2023 г.
на синдика на Х.Е.У., по становището от 14.07.2023 г. на КТБ АД /н./, намира
следното:
Както е посочил и в предходното
съдебно заседание съдът дължи произнасяне най-напред по направеното искане за
прекратяване на производството по несъстоятелност от страна на ответника Л.П.,
поради загубване качеството на кредитор на ищеца КТБ АД /н./, което се отразява
и върху активната му процесуална легитимация.
В връзка с всички посочени по-горе
становища и молби, настоящият съдебен състав, намира че между страните са
безспорни следните обстоятелства. А именно:
1.че КТБ АД е била приета за кредитор
в производството по несъстоятелност на „Х.Е.У.” АД, по т.д. № 7058/2016 г.
по описа на VI-18 с-в, СГС.
2. че „КТБ" АД
(н.) КТБ АД е предявил вземания в производството по несъстоятелност на „Х.Е.У."
АДСИЦ по т.д. №7058/2016 г., по описа на СГС,
3. Вземанията на Банката са били включено в списъка на
приетите вземания на кредиторите на „Х.Е.У.” АД, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 от ТЗ, обявен по партида на „Х.Е.У.” АД в ТР на 06.10.2017 г. и посочени в
т. 10, като именно това са: Задължения по облигационна емисия с ISIN код *****, издадена от „Х.Е.У." АД издаден за КТБ АД, задължения по три броя кредити от 28.12.2011 г. на КТБ описани в т.10.11. Като част от тези вземания са били приети безусловно,
а друга част са били приети под условието описано в тази точка, задължение по
кредит от 26.01.2012 г. от КТБ АД,
предоставен на Х.Е.У., описани в т. 10.III. Като част от тези вземания са били приети безусловно,
а друга част са били приети под условие по договор за кредит отпуснат от 30.01.2013
г. от КТБ АД на Х.Е.У.АД, описани в т. 10.IV. Като част от вземанията са били приети безусловно, а
друга част описана от синдика при условие.
4. че ответникът Л.П.е предявило
вземанията си в производството по несъстоятелност и е включен в списъка на
приетите вземания по чл. 722, ал.1, т.8 за главници общо в размер на
46 833 333.333 лева , които са вързани с договор за цесия от 23.02.2016
г., като вземането е свързано с развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, договор
за цесия от 12.02.2016 г., договор за цесия от 12.02.2016 г. в размер на 9 200 000 лева, договор за
цесия от 12.02.2016 г. в размер на 18 400 000 лева, както и лихви до
датата на откриване производството по несъстоятелност.
5. че гореописаните вземания на Л.П.са
включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на Х.Е.У. АД.
6.че на основание чл. 690, ал. 1 от ТЗ „К.Т.Б.“ АД (н) е подало
възражение срещу вземанията на „Л.П.“ АД от Списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „Х.Е.У.” АД
7. че с Определение № 7056/24.11.2017 г. по т. д.
№7058/2016г., по описа на СГС, Търговско отделение, VI—18 с-в, е отхвърлено
възражението на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност срещу вземанията на „Л.П.“ АД
8.че
към момента на предявяване на искова молба 08.12.2017 г. кредиторът „КТБ“
АД е имал това качество и е предявил в срок иска против „Л.П.“
АД с
правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ.
9.че
Вземанията на „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност /от „Х.Е.У.“ АД /в
несъстоятелност/ са бил включени в програмата за осребряване на банката и
същите са продадени от синдиците на банката на купувача
„П.-**“
ЕООД,
заедно с всички привилегии и обезпечения в какъвто смисъл е Постановление за
възлагане № 7-0140 от 21.10.2021 г., издадено от председателя на управителния
съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.
При
тези фактически данни, като взе предвид всички изложени от страните доводи настоящият съдебен състав,
намира че са налице предпоставките за прекратяване на производството по
настоящото дело, тъй като „КГБ“ АД е загубило качеството си на кредитор на „Х.Е.У.”
АД (н).
Правото
на иск винаги е средство за защита на накърнено материално право. Предмет на
установителния иск по чл. 694 от ТЗ е едно имуществено право по отношение
обявения в несъстоятелност длъжник. То се претендира от ищеца като негово вземане в хипотезата на ал.
2 на чл. 694 или се твърди, че "не съществува като прието вземане, респективно
задължение на длъжника в хипотезата на чл. 694, ал. 3 от ТЗ. Спорът относно едно материално право
винаги засяга две правни сфери: на страната, която претендира правото, и на
насрещната страна, която го отрича. Принципно съобразно общите правила на ГПК правото
на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор.
Като в случая е налице една единствена особеност, която е установена в чл. 694,
ал. 8 от ТЗ, а именно че влязлото в сила установително решение, независимо
върху коя от хипотезите на ал. 1 до ал. 3 вкл., има действие в отношенията на
длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. Тази
особеност с оглед нормата на чл. 621 от ТЗ изключва останалите хипотези на ГПК
в частност хипотезата на 26, ал. 2 от ГПК, в които случаи КТБ би действал като
процесуален субституент. Още повече, че ТЗ не предвижда подобни хипотези, а
хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ГПК означава, че КТБ би следвало да предяви иска
като се призове съответното лице, т.е. съвсем различна хипотеза от тази, която
урежда чл. 694 от ТЗ.
В
конкретния случай независимо от това поради какви причини КТБ се е разпоредил
със спорното право доброволно или не, в изпълнение на нормите на ЗБН и по разпореждане на УС на Фонда за
гарантиране на влоговете, като краен резултат то вече няма качеството на кредитор на Х.Е.У.. В този
смисъл е ясната норма на чл.694, ал. 3, която сочи че само кредитор може да
предяви иска, а по мнение на настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на
чл. 46, ал. 2 ЗНА, следва да се приложи тази разпоредба и по отношение
висящността на спора. Прехвърленото от КТБ АД вземане води до липса на надлежна
главна страна на страната на ищеца, тъй като КТБ АД губи качеството си на
кредитор.
Следва
също така да се посочи също така, че „КТБ“ АД е получило насрещна престация
съгласно цитираното по-горе постановление. Правната фигура наподобява и е
свързана с договора за цесия в отношенията с П.**ЕООД. Като следва да се
отбележи, че съгласно изричната разпоредба на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД КТБ АД /н./
отговаря за съществуването на вземането към момента на прехвърлянето му при
възмездна цесия, каквато е настоящата.
В
случая, доколкото „КТБ“ АД оспорва вземането на друг кредитор в хипотезата на
чл.694, ал.З т.1 от Т3, са неприложими правилата на чл.694 ал,2 от ТЗ. В
настоящото дело не се установява съществуването и размера на вземанията
на КТБАД,
така че настъпилото частно правоприемство, свързано с прехвърлянето на
вземането от първоначалния кредитор в производството по несъстоятелност на
друго лице, да не се отрази на процесуалната легитимация на цедента да предяви
и да поддържа иска по чл. 694 от ТЗ като един от етапите по приемане на
вземането, започнало с подаденото от него заявление по чл. 685 от ТЗ – в
какъвто смисъл има съдебната практика.
Изложените от синдика доводи в молбата му от 17.05.2023 г. съдът,
намира че са преди всичко такива по целесъобразност, а не по законосъобразност
на евентуалното прекратяване на делото. Как прекратяването на това дело ще
се отрази върху интересите на КТБ или на самия ход на производството по
несъстоятелност в случая е правно ирелевантно. От значение е обективният факт
на загубване качеството на кредитор, а оттам и на качеството на ищец на КТБ АД.
Що се отнася до цесионера П.**ЕООД, то
същият не може да поддържа предявения иск като самостоятелна страна, освен ако
евентуално не бъде конституиран като трето лице-помагач и със съгласието на
всички страни замести КТБ. Тази хипотеза с оглед становището на Л.П.в конкретния
случай е невъзможна. Като следва да се отбележи, че загубата на качеството на
кредитор, дори в хипотезата на чл. 226, ал.2 от ГПК, не би могло да доведе до провеждане до край на съдебното производство.
Не са налице и каквито и да е
предпоставки за прилагане на чл.26, ал. 2 от ГПК, както съдът посочи по-горе
съгласно чл.694, ал. 8 от ТЗ. В ТЗ е уредено нещо различно, но то не прави КТБ
АД /н./ процесуален субституент на всички останали кредитори, нито на
евентуално и потенциално възможния за конституиране в рамките на настоящия
процес като трето лице-помагач П.**ЕООД. Предвидената самостоятелна уредба изключва
уредбата на ГПК в тази част.
Процесуален ПРЕДСТАВИТЕЛ на П.**ЕООД:
Ще ни върнете ли молбите, защото ние сме предявили по чл. 226 встъпване. Вие не
се произнесохте по тях. Вие казахте, смятам че същото важи и по чл. 218.
От страна на приобретателя на
вземането на част от вземанията на КТБ, защото съдът пропуска, че КТБ има по
чл. 693 няколко вземания и неточно беше изброено в частта, установяваща
безспорност на определение факти. В тази част където ние сме придобили вземания
със статут по чл. 693 на предишното заседание поискахме да бъдем по чл.226
конституирани като правоприемник по правоотношението. В тази връзка съдът дължи
произнасяне и съответно според нас ни се прегражда пътят, без произнасяня на
съда, ни се прегражда пътят за по-нататъшна въззивна или касационна защита. На
второ място по евентуалност сме поискали по чл.
218 също подлежи връщането, независимо от прекратяването на делото, също
подлежи на обжалване при връщане и неприемане на обстоятелството, че сме встъпили.
За нас съдът е в дълбоко заблуждение. Практиката и по135 от ЗЗД, която
наподобява това нещо, което говорим и по други сходни фигури, ясно казва че
предметът на иска по чл.694 не е относно
определено материално право, а това е особен установителен иск за
съществуването на чуждо право или несъществуването, поради което прехвърлянето
на още основание не би могло да препречи пътя. В тази връзка моля и съдът да се
произнесе относно искането по чл. 226 и искането по чл. 218 на П.-*ЕООДс
нарочен акт. Благодаря.
Адв. В.: Моля да уважите исканията
на П.-**. Считам същите за основателни, тъй като дружеството има правен
интерес.
Адв. К.: Уважаема г-жо председател,
моля да оставите без уважение исканията на П.-**ЕООД. Считам, че правилно съдът
дължи първо произнасяне по молбата за прекратяване и в случай, че делото
подлежи на прекратяване, съдът не дължи произнасяне по молба за встъпване,
предявена от трето лице. Отделно поддържам и всичко изложено от Л.П.по делото,
включително и в предишното о.с.з., както и в представените по-късно становища,
относно недопустимостта и неоснователността на тази молба за встъпване на П.,
независимо дали по чл. 226, ал. 2 или по чл. 218. Подробно изложение Л.П.е
изложило и в своите становища.
Адв. Т.: Моето мнение е, че молбите
са отправени при висящо производство преди да е прекратено и съдът дължи произнасяне по тях.
Адв. В.: Моля също така да
съобразите относно вземанията, които са предявени и приети под условие и са вземания на КТБ в производството
по несъстоятелност на Х.Е.У., тъй като до приключване на делото пред ВКС КТБ
към настоящия момент е кредитор.
Адв. К.: Само искам да уточня, че в
списъка на приетите вземания, в който е включен КТБ още 2017 г., като условие е
посочено друго дело, което вече влязло в сила. Т.е. тези вземания, за които
ищецът говори всъщност отдавна вече са отпаднали. Тъй като условието, под което
са били приети не се е сбъднало. Делото, което в момента е на ВКС по никакъв
начин не е било обвързано с предявените от КТБ вземания под каквато и да било
условност.
СЪДЪТ във връзка с направеното
искане по чл. 226, ал. 1, респективно чл.218 от ГПК, намира че не дължи
произнасяне на тази фаза от процеса по следните съображения.
Мотивите за прекратяване на делото
почиват на обективния факт на продажба на вземането с постановлението за
възлагане, което е цитирано по-горе.
Ако съдът беше приел, че не са
налице основания за прекратяване на делото, то безспорно би дължал произнасяне
по процесуалното искане на П.**ЕООД. На тази фаза от процеса обаче с оглед
становището на съда по отношение на това, че липсва активна материална, правна
и процесуална легитимация на ищеца, поради което не може да се поддържа повече
висящността на настоящия процес, не са налице предпоставки за произнасяне по
отношение на тези две доказателствени искания по чл. 218 и чл. 226, ал. 1
от ГПК.
Освен това съдът, намира че страна,
която все още не е конституирана в
процеса, няма как да бъде засегната в интересите си по отношение на
прекратяване на делото и да защитава някакви свои самостоятелни интереси. Ясна
е и позицията на досегашния ищец КТБ АД, като всички изложени доводи, които
касаят допустимостта на исковата претенция вече са изложени по делото от страните.
Предвид изложеното по-горе съдът,
намира че са налице предпоставките за прекратяване на производството. Като
съдът съзнава, че изложеното от него в днешното съдебно заседание е спорна хипотеза, по която с оглед процесуална
икономия и допустимост на исковите претенции е по-добре да се произнесе САС, а
и евентуално и ВКС. Противното би означавало, че съдът би постановил решение по
същество, което горните инстанции биха могли да обезсилят с всички неблагоприятни
последици от страните. Поради това
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д.
№ 3330/2017 г. по описа на СГС, VI-9 състав.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок, който за явилите се страни тече от днес, а за неявилите се
страни от датата на съобщението.
Адв. К.: Моля за препис от протокола
по имейл. Ще предоставя имейл за изпращане на препис от протокол по имейл- *****@gmail.com.
Адв. Т.: Ще предоставя и аз имейл за
изпращане на препис от протокола по него – *****@gmail.com.
СЪДЪТ
ОПЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис по имейл от
протокола след неговото изготвяне на страните.
Адв. В.: Уважаема г-жо председател,
искам да направя искане за отвод, поради наличие на процесуални нарушения с
доклада. Поради факта, че не бяха конституирани, беше нарушен интересът на П.,
в това число и интересът на КТБ. Считам,
че са налице процесуални нарушения и моля да разгледате основанията отвод.
Процесуален ПРЕДСТАВИТЕЛ на П.-**ЕООД:
Аз това, което видях днеска, Съдът 7 месеца не ни конституира. Размени 15
становища и смятаме, че това са достатъчно.
СЪДЪТ, намира че не дължи
произнасяне по направеното искане за отвод дотолкова, доколкото делото е
прекратено и след прекратяване на делото не могат да се предприемат каквито и
да е процесуални действия. Поради това
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ направеното искане от страна
на ищеца КТБ АД /н./.
Адв. В.: Моля за незаверен препис от
протокола.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ незаверен препис от
протокола след неговото изготвяне.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 14:33 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: