№ 5055
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110212163 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В. Б. М., чрез адв. П. П. от АК ВР., против електронен фиш №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ за нарушение по чл.
102, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока допуснати при издаването на атакувания
електронен фиш съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Застъпва се, че е съставен след изтичане на срока по чл.
34 ЗАНН и че нарушение не е извършено, с оглед противоречие на разпоредбите на чл. 179,
ал. 3б вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП с разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост. Твърди се и че описанието на нарушението е неясно и не позволява на
санкционираното лице да организира защитата си. Прави се искане атакуваният електронен
фиш да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените в хода на производството
разноски.
За проведеното на 14.10.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган се представлява от юрк. Д., а дружеството-жалбоподател не
изпраща процесуален представител.
Постъпило е писмено становище от адв. П., в което поддържа доводите, релевирани в
жалбата, взема отношение по приобщените към административнонаказателното
производство писмени материали и представя доказателства относно заплатения размер на
адвокатското възнаграждение.
1
В дадения ход по същество юрк. Д. оспорва жалбата и моли електронният фиш да бъде
потвърден като законосъобразен. Намира нарушението за безспорно установено от
събраните доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност по отношение претендирания размер на адвокатското
такова.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на
съдебен контрол и в законоустановения срок, при което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 26.08.2021 г. в 17:19 ч. ППС влекач „***“ с ДК № ***, собственост на „***“ ЕООД,
с технически допустима максимална маса 18 000 кг., брой оси 2 /две/, екологична категория
Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5 /пет/, с обща технически допустима максимална
маса на състава 39 500 кг., се движел на територията на Столична община по път А-6, км
50+427, с посока намаляващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна
мрежа. За посоченото пътно превозно средство не била изцяло заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, като за ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Съответното обстоятелство било установено с техническо
устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-6, км 50+427.
Поради това бил издаден електронен фиш № ********** за нарушение на разпоредбата
на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството-собственик на ППС
била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
Към процесната дата по отношение на ППС с ДК № *** имало сключен активен
договор с предплатен баланс между „***“ ЕООД и „Интелигентни трафик системи“ АД.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: снимков материал към електронен фиш № **********; извлечение от създаден
доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за
установени нарушения по чл. 19, ал. 3 - 3в ЗДвП; справка за собственост на МПС с ДК №
***; известие за доставяне на ЕФ; становище от отдел УИСИ, НТУ при АПИ; образец на
електронен фиш; заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на УС на АПИ; заповед №
РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ; образец на ЕФ; протокол № 28765/21
г.; протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа
на нова стационарна точка от 15.08.2019 г.; доклад изх. № 66-Сф-111/31.01.2024 г.;
извлечение от Електронната система за история на обработка на нарушението, за което е
издаден ЕФ; становище от отдел „УИСИ“, НТУ, ведно с таблица с данни за движение на
ППС; извлечение от tollpass.bg за активен договор с предплатен баланс с „***“ ЕООД;
справка по дата на пътуване на 26.08.2021 г. от tollpass.bg за ППС с ДК № ***.
Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки за изяснено безспорно
посредством тях, че на посоченото време и място процесното ППС се е движило по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2
ЗП не била заплатена.
Съдът прие горното за установено с оглед разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 ЗДвП,
съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към
2
които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад
и снимков материал, снет от електронната система.
Видно от изготвения доклад, дължимата за процесното ППС пътна такса не е била
заплатена изцяло, като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. От представеното Становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ при НТУ се изяснява, че дължимата сума за сегмент **********
възлиза на 0, 36 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение
на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, извършено в качеството му на
собственик на ППС, като му е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 ЗДвП
санкция за юридически лица в размер на 2 500 лв.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който предвижда част
от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно
диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от
13.02.2024 г., която е действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е
предвиждала електронен фиш да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и за
нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Предвид това настоящият съдебен състав намира, че преди изменението на
разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., по силата на което нарушенията
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на нарушенията, за които е
допустимо издаване на електронен фиш по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, е липсвала правно
предвидена възможност за санкционирането им по съответния ред.
Следователно, издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, вместо да бъде съставен АУАН, респективно издадено наказателно постановление,
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо
незаконосъобразността на санкционния акт. Последното следва от обстоятелството, че е
нарушен съществувалият към момента на извършване на нарушението /26.08.2021 г./
императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, който в случая се явява по-благоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2
вр. ал. 1 ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя.
В аналогична насока е приетото в Решение № 19880 от 14.10.2024 г. на АдмС - София
по адм. д. № 5771/2024 г., съгласно което „след като законодателят с един и същи закон е
предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за
административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да
се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова
разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от
съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да
обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за
влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП съгласно която
по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за
3
съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. След като цели
административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и
точен при създаването на правните норми“.
Обратното тълкуване би противоречало на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА, която
категорично забранява наказателна, административна или дисциплинарна отговорност да се
обосновава чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република
България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Като второ самостоятелно процесуално основание, обуславящо отмяната на
електронния фищ, съдът прецени и несъответствието му с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Конкретно, не е
ясно посочено мястото на извършване на нарушението. В електронния фиш се твърди, че е
извършено „по път А-6 км 50+427“. Списъкът на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, се съдържа в Приложение № 1 към т. 1 на
Решение № 680 на МС от 21.09.2022 г. за приемане на Списък на републиканските пътища,
за които се събира такса за изминато разстояние тол такса, и за отмяна на Решение № 101 на
Министерския съвет от 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които
се събира такса за изминато разстояние - тол такса. В списъка са посочени наименованието
на съответния тол сегмент, неговият номер, както и координати на началото и края му. В
списъка на републиканските пътища, за които се събира тол такса, не се открива тол сегмент
с наименование „път А-6 км 50+427“, съобразно описанието на мястото на нарушението,
дадено в електронния фиш.
Същевременно посочването на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
сред които е и мястото на извършването му, е от съществено значение за пълноценното
упражняване на правото на защита на санкционирания субект. В настоящия случай
непосочването на мястото на нарушението по ясен начин препятства правото на защита на
дружеството-жалбоподател, като ограничава възможността му да разбере в кой конкретен
сегмент от платената пътна мрежа се твърди, че е навлязло пътното превозно средство, без
да е заплатена дължимата такса /в аналогична насока е приетото в Решение № 2459 от
15.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 2171/2024 г. и Решение № 4049 от 7.09.2024 г. на
СРС по а. н. д. № 8264/2024 г./.
Обстоятелствата на нарушението следва да са ясно и точно посочени в санкционния
акт /в случая електронния фиш/, така че от една страна жалбоподателят да може да разбере
вмененото му административнонаказателно обвинение и да организира защитата си срещу
него, и от друга - да е ясен предметът на доказване в съдебното производство.
Констатираното процесуално нарушение при издаването на процесния електронен фиш е
съществено и неотстранимо, което обуславя извод в насока отмяната му и на това
основание.
Наред с посочените процесуални основания за отмяна на ЕФ, настоящият съдебен
състав прие, че и материалният закон е приложен неправилно, тъй като не е налице
извършено административно нарушение от страна на дружеството-жалбоподател.
Аргументите за този извод следват от обстоятелството, че разпоредбите на чл. 179, ал. 3б вр.
чл. 102, ал. 2 ЗДвП противоречат на нормите на общностното право, регламентиращи
съответния тип обществени отношения, и по-конкретно на разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО, които е следвало да намерят пряко приложение.
4
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г., „доставчиците на ЕУЕПТ /Европейска услуга за електронно пътно
таксуване/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана
пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство“.
Посочената норма обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от
държавите членки от 19.10.2021 г., е съобразена в националното законодателство на
Република България едва с изменението на Закона за пътищата, прието със ЗИД на Закона за
движение по пътищата, ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г. С него към текста на чл. 10б ЗП са
добавени три нови алинеи - 7 - 9, в сила от 01.01.2024 г., като ал. 7 гласи, че „в случай, че е
налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден
за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване
през съответните участъци в срок до 14 /четиринадесет/ дни, считано от получаването на
уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува
административнонаказателно производство“.
Следователно нормите на националния закон, въвеждащи нарушения на режима на
деклариране на тол данни и заплащане на тол такси, и конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2
ЗДвП, чл. 179, ал. 3б ЗДвП и ,чл. 10б ЗП към процесния момент не са били съобразени и са
противоречали на пораждащите пряко действие норми на първичен акт от общностното
право.
От друга страна, е регламентирана ясна диференциация между уведомяването от
доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и
доброволното заплащане на дължимата пътна такса по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. и заплащането на
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не
дерогира приложението на чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от
28 ноември 2019 г.
Обстоятелството, че изменените норми на чл. 10б ЗП са влезли в сила на 01.01.2024 г.
не променя този факт. Доколкото действащото законодателство към датата на процесното
нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102,
ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с
доставчиците на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за
констатирани пропуски при декларирането на тол данни и заплащането на тол такси,
нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в
Договора за функциониране на Европейския съюз за недопускане на дискриминация при
упражняване на основни права и свободи. Поради това е следвало да се прилага пряко чл. 2,
§ 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., което води до извод, че
дружеството-жалбоподател не е извършило процесното нарушение. Доводите в жалбата в
съответната насока са основателни и се споделят от настоящия съдебен състав.
Водим от горните съображения в съвкупност, съдът прие, че депозираната жалба е
основателна и следва да бъде уважена. Атакуваният електронен фиш е неправилен -
постановен при допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Въпреки направеното от процесуалния
5
представител на АПИ възражение, доколкото не констатира прекомерност, съдът прецени, че
искането следва да бъде уважено в пълния претендиран размер от 550 /петстотин и петдесет/
лв., съобразно ангажираните доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН и чл. 63д,ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ против „***“ ЕООД за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, за
което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3б ЗДвП му е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ ДА ЗАПЛАТИ в полза на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Б. М.,
сума в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лв., представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6