Р Е Ш Е Н И Е
Номер 49 26.01.2018г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети януари Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Вероника Вескова
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №00674 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост4“, Бизнес парк София, сгр.14, срещу Г.И.Ц., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени три обективно съединени иска с правно основание чл.79 ал.1, вр.чл.240, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 9988,54лв., представляваща невърната главница по Договор за потребителски паричен кредит ., сумата от 15 802,98лв., представляваща неизплатена договорна лихва по договора, сумата от 891,42лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.02.2016г.- 05.01.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като се иска и присъждане на направените разноски в настоящето производство.
В законоустановения срок ответникът Г.И.Ц. е подал отговор, с който иска отхвърлянето на исковете като неоснователни. Ответникът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречието му със закона, поради липса на форма и поради противоречие с добрите нрави. Алтернативно ответникът твърди, че ищецът има право да претендира единствено стойността на месечните вноски с настъпил падеж. Ответникът оспорва исковете като погасени по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По основателността:
Видно от Договор за потребителски паричен кредит . ищецът е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 10 000,00лв. Видно от същия договор ответникът се е задължил да изплати освен главницата и застрахователни премии по включената комбинирана застрахователна полица за защита на плащанията в общ размер на 4704,00лв., както и възнаградителна лихва при лихвен процент 38,62%. В договора е инкорпориран и погасителен план, видно от който процесният заем следва да бъде погасен на 82 равни месечни вноски от по 402,05лв. до 20.10.2021г. Видно от същия договор ГПР на процесния кредит е 46,27%, като общата стойност на плащанията по кредита е 33772,00лв. Гореописания договор се съдържа в оригиналното кредитно досие, прието като доказателство по делото.
Видно от последна страница на процесния договор ответникът е удостоверил, че е получил процесната сума, като това обстоятелство не се и оспорва от ответника.
Видно от съдебно- почерковата експертиза на в.л.Е.К. подписът под процесния договор за кредит е положен от ищеца.
Ищецът признава, че ответникът е заплатил 12 месечни вноски, като след 20.01.2016г. е преустановил плащанията по процесния заем. Ответникът не оспорва тези факти, като не представя доказателства за плащане.
Към исковата молба е приложен и различен погасителен план, в който се съдържа подробна информация освен за падежа и размера на месечната погасителна вноска още и информация относно какво се погасява с месечната погасителна вноска- конкретния размер на погасената главница, възнаградителна лихва, застраховка по кредита, както и съответно какви са оставащите плащания по главницата, лихвите и застраховката. Този подробен погасителен план не се съдържа в оригиналното кредитно досие, като не е подписан от ответника и няма доказателства да му е връчен към момента на подписване на договора.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че страните по делото са сключили Договор за потребителски паричен кредит ., по сила на който ответникът е получил в заем процесната сума ат 10 000,00лв.
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които той следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. В процесния случай обаче съдът намира, че в кредитното досие, което съдържа и оригиналът на процесния договор, се съдържат само параметрите на кредита, както и общия размер на месечната погасителна вноска. В същото време към исковата молба е приложен и погасителен план, в който се съдържа подробна информация освен за падежа и размера на месечната погасителна вноска още и информация относно какво се погасява с месечната погасителна вноска- конкретния размер на погасената главница, възнаградителна лихва, застраховка по кредита, както и съответно какви са оставащите плащания по главницата, лихвите и застраховката. Този подробен погасителен план не се съдържа в оригиналното кредитно досие, като не е подписан от ответника и няма доказателства да му е връчен към момента на подписване на договора. Поради това и съдът намира, че съдържанието на процесния договор към датата наподписването му не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от договора, а на същия като по- слабата страна в това правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а от посочените числа в същия, както и общ размер на погасителната вноска, не се разбира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата, лихвата и застраховката. Поради това и потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е изразил и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Дори и да се приеме, че в случая ищцата е получила стандартния европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация, няма никакви данни тя да е била запозната с подробния погасителен план към договора преди подписването му. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за индивидуално уговорени клаузи, върху които потребителят в качеството си на кандидатстващ за одобрение за кредит може да влияе. От горното може да се направи извод за това, че договорът е сключен при определен само от търговеца размер на възнаградителната лихва, без потребителят да е изразил съгласие или да е направил предложение по отношение на годишния лихвен процент и годишният процент на разходите, които параметри определят възнаградителната лихва. Така по начина, по който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че същият е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за възнаградителната лихва, поради което договорът се явява недействителен на основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и разноски
Съдът намира, че дори да се приеме, че в случая е било налице информирано съгласие на потребителя по отношение на размера и параметрите на възнаградителната лихва, то съдът намира, че размерът на тази лихва противоречи на добрите нрави, поради което същата се явява нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
Няма спор по това, че страните по един договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят неговите условия, но свободната им воля е ограничена както от повелителните разпоредби на закона, така и от добрите нрави. Според нормите на чл. 19 ал. 4 и 5 от ЗПП, ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва, като клаузи в договор, надвишаващи този размер, се считат за нищожни. В този смисъл към датата на сключване на процесния договор, липсва ограничение по закон за определяне на размерите на възнаградителната лихва, поради което единственото ограничение остават добрите нрави. Действително липсва легална дефиниция на това понятие, но същите представляват утвърдени житейски правила, свързани със справедливостта и нормалното развитие на обществените отношения. Пренесено към конкретния случай, това означава, че при преценката за размера на възнаградителната лихва по потребителския кредит водеща роля следва да има справедливостта и недопускането на неоснователно обогатяване, още повече, че едната страна по договора е потребител, който принципно е по- слаб икономически в сравнение с търговеца и за когото националното и европейско законодателство са предвидили по- засилена защита. С процесния договор ответникът се е съгласил да плаща на ищеца възнаградителна лихва върху главницата при лихвен процент 38,62%.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В.П. след направени от вещото лице проучвания за отпуснатите на физически лица кредити от банки и финансови институции през процесния период е установено превишение на годишните лихви по кредити и годишните разходи спрямо процесния договор, които са по- високи както следва: годишният лихвен процент превишава 2,34 пъти лихвения процент на другите финансови институции, а ГПР превишава 2,59 пъти този на финансовите институции, т.е превишаването е съответно 234% и 259%.
Не се спори по делото, че ответникът е заплатил на ищеца 12 месечни вноски в общ размер на 4824,60лв., с които е погасил главница в размер на 347,45лв., съгласно погасителния план. Съдът намира, че за една година изплащане на заетата сума ответникът е погасил 7,20 % от дължимата се главница.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен, като на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и разноски. Това е императивна законова норма, която е приложима при потребителски кредити с оглед особената защита на потребителите като икономически по- неравнопоставената страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 9652,55лв., представляваща невърната главница по погасителния план, на която съответства разликата между получената сума от 10000,00лв. и върнатата сума от 347,45лв. За разликата до пълния предявен размер на иска за главница от 9988,54лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете за възнаградителна и мораторна лихви.
По разноските:
И двете страни са поискали присъждане на направените по делото разноски. В настоящето производство ищецът е бил представляван от юрисконсулт. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 800,00лв. за настоящето производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство в общ размер на 2645,71лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 976,86лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 635,00лв. за възнаграждения за експертизи и държавна такса, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 400,54лв.
Ответникът е бил представляван в настоящето производство от адв.А. А. безплатно. В съответствие с разпоредбата на чл.38 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.А. сумата от 829,02лв. за оказаната безплатна правна помощ на ответника.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.И.Ц., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост4“, Бизнес парк София, сгр.14, сумата от 9652,55лв., представляваща невърната главница по Договор за потребителски паричен кредит ., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за главница за разликата до пълния му предявен размер от 9988,54лв., за сумата от 15 802,98лв., представляваща неизплатена договорна възнаградителна лихва, и за сумата от 891,42лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.02.2016г.- 05.01.2017г.
ОСЪЖДА Г.И.Ц., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост4“, Бизнес парк София, сгр.14, сумата от 976,86лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост4“, Бизнес парк София, сгр.14, да заплати на Г.И.Ц., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 400,54лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждения за експертизи и държавна такса в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост4“, Бизнес парк София, сгр.14, да заплати на адв.А. А. сумата от 829,02лв. за оказаната безплатна правна помощ на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 26.01.2018г.
Съд. деловодител: 26.01.2018г.