Решение по дело №737/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Мария Белева Хубчева
Дело: 20237150700737
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юли 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 761/11.12.2023 г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, VII-и състав, в открито заседание на десети ноевмри две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА

 

при участието на секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Хубчева адм. дело № 737 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Т.А., ЕГН **********, регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Стрелча, ул. ***, подадена чрез адв. С.Д.,*** срещу Решение № 1012-12-137#1 от 06.07.2023 год. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик (ТП на НОИ-Пазарджик), с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год. и № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пазарджик, с които жалбоподателката следва да заличи подадените данни с Декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за периода от 22.10.2018 год. до 30.04.2023 год., включително.

В жалбата се твърди, че неправилно контролния орган е установил, че А. не произвежда растителна продукция, предназначена за продажба и не отговаря на дефиницията за регистриран земеделски стопанин по КСО, както и че няма качеството на самоосигуряващо се лице, тъй като не отговаря на визираните в параграф 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по КСО. Сочи се, че оспорващата е изпълнила всички изисквания на законодателството и следва да се приеме, че за нея е налице осигурително правоотношение. Жалбоподателката е осъществявала селскостопанска дейност, има регистрация като земеделски стопанин и е внасяла осигурителни вноски. Моли се за отмяна на процесното решение като незаконосъобразно и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представени са писмени бележки.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд – Пазарджик, след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното:

Оспорващата Т.А.,***, ЕГН ********** е вписана в Регистър Булстат като физическо лице декларирало дейност - земеделски производител с ЕИК ********** от 10.10.2018 год. до 31.12.2021 год. и с ЕИК ********* от 01.01.2022 год., със седалище и адрес на управление - РБЪЛГАРИЯ, област Пазарджик, град Стрелча. По справка „Регистър на земеделските стопани“ на МЗХ, Т.А. има регистрация като „регистриран земеделски стопанин”, съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопанин на 10.10.2018 год.; 06.03.2020 год.;22.04.2021 год.; 27.04.2022 год. и на 26.04.2023 год.

С писмо с изх. № 1056-12-225#2 от 10.05.2023 год. е изискано предоставяне на документи доказващи упражняването на трудова дейност като земеделски стопанин - договори за наем, фактури за направени покупки и извършени разходи по обработка на земеделските площи, и други доказващи престирането на труд от нейна страна. В хода на проверката от страна на жалбоподателката не са представени първични счетоводни документи, отчитащи приходи и разходи, които да доказват, че лицето реално е извършвало дейност по поддържане и подобряване на пасища и мери. Не са представени документи, доказващи начина на съхранение на добитата продукция от пасището и мерата, както и документи, доказващи транспортиране и реализацията й по години. Представила е договор за наем на земеделска земя от 08.10.2018 год. между П. П. А. и Т.А. за безвъзмездно ползване за срок от 10 (десет) години.

От писмени обяснения, депозирани от А., с вх. №1056-12-225#4 от 12.05.2023 год. се установява, че лицето не предоставя разходно-оправдателни документи, защото ДФЗ не са изисквали разходни документи; не е подавала  данъчни декларации, защото няма приходи; всички разходи, свързани с нейните осигурителни разходи ги поема съпругът й, който е служител на МВР.

От ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик е изпратено писмо с изх. № 1056-12-225#1 от 05.05.2023 год. за предоставяне на информация относно подадени Годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ с декларирани приходи и разходи, регистрирани фискални устройства и съответно регистрирани обороти, както и за подадени декларации по чл. 73 от ЗДДФЛ за земеделски стопанин Т.А.. От получената информация се установява, че жалбоподателката не е подавала Годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовите 2018 год., 2019 год., 2020 год., 2021 год. и няма подадена ГДД за 2022 год. към 10.05.2023 год.; няма регистрирани фискални устройства за същия период и няма данни за подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за периода от 2018 год. и до 2022 год.

По Данни в регистъра на осигурителите за самоосигуряващия се е установено, че А. е декларирала дата на започване на дейност като земеделски стопанин и начало на осигуряване от 22.10.2018 год., със заявен вид на осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, като към датата на проверката няма декларирано прекъсване на дейността.

За Т.А. са подадени данни, по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 22.10.2018 год. до 30.04.2023 год. с код за вид осигурен 13 - за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, осигурени по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО.

Въз основа на така установените факти и доказателства контролният орган при ТП на НОИ – Пазарджик е достигнал до извода, че оспорващата не е упражнявала трудовата дейност, за която е регистрирана, както и че подадените данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са без правно основание. Същата няма качеството на „осигурено лице“, съобразно изискването на §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО във връзка с чл. 10 от КСО. Съобразно това са издадени задължителни предписания № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год. и № ЗД-1-12-********* от 2.06.2023 год. за заличаване на подадените данни за осигуряване за периода от 22.10.2018 год. до 30.04.2023 год. Предписанията са връчени на лицето на 06.06.2023 год., а на 16.06.2023 год. лицето е упражнило правото си да ги обжалва пред по-горестоящия орган по реда на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО. Последният се е произнесъл с обжалваното решение като е потвърдил оспорените предписания. В тази връзка е изложил мотиви, че наличието на регистрация за дадено лице в регистъра на земеделските стопани не е достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, т.е. лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска) предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и са внасяни осигурителни вноски. Т.А. не произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, предвид което същата не отговаря на визираната в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин, а имено: „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред, т.е. за да отговаря на посочената дефиниция лицето трябва да е изпълнило и двете условия: да произвежда растителна продукция и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по установения ред. Административният орган е приел, че с представените договори за наемане на земеделска земя не може да се установи, че на посочения имот е отглеждана и продавана земеделска продукция - пасища-мери, поради което не е възникнало основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен-13) и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по КСО.

Решението е връчено на жалбоподателката на 11.07.2023 г., видно от известие за доставяне (л. 15 от делото).

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката е разпитан свидетелят П. П. А. (в родствена връзка с оспорващата). Същият заяви, че към 2018 год. на А. е давал под наем земя – пасище, находяща се в местността „Червенаковец“. Същата е приблизително 9 (девет) дка и половина. Посочи, че имотът е празен, поддържан, чист и мъжът й го коси с храсторез, косачка. На въпрос на ответната страна отговори, че е земеделски стопанин, отглежда крави.

От страна на административния орган, освен административната преписка в цялост, се представени две заявления – декларации, подадени по електронен път. От едната се установява, че Т.А. е заявила изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане, на осн. чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни, считано от 25.11.2019 год., а с другата – за същото обстоятелство, но считано от 02.07.2022 год. – за второ дете. Представени са справки – за болничните й листове и такава за липса на наети лица при нея и тя не е подавала уведомления по чл. 62 от КТ до НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т. е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 1012-12-137#1 от 06.07.2023 год. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год. и № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пазарджик, с които жалбоподателката следва да заличи подадените данни с Декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за периода от 22.10.2018 год. до 30.04.2023 год., включително.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, като според чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. По силата на чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, извършват проверки, ревизии и дават задължителни предписания са спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.

Редът и начинът за извършване на дейностите по осъществяване на контрол по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, са уредени в Инструкция № 1 от 03.04.2015 год., издадена от управителя на НОИ по законовата делегация на чл. 108, ал. 3 от КСО.

Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията регламентира, че проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да съдържа реквизитите, посочени в т. 1 – т. 3 на ал. 1 от същата разпоредба. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл. 29, ал. 5 от посочената Инструкция, според която заповед по ал. 1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

В процесните задължителни предписания, и двете издадени от старши инспектор по осигуряването – контролен орган в ТП на НОИ – Пазарджик, е посочено, че същите са издадени по повод извършена проверка, резултатите от която са материализирани в Констативен протокол № КП-5-12-01362070 от 02.06.2023 год. От своя страна, проверката е била инициирана по реда на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Инструкцията, по искане на ръководител на сектор „КП“, имащо за цел удостоверяването на осигурителния стаж на Т.А. като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин. В конкретния случай, за преценка наличието на необходимите условия за удостоверяването на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице, контролният орган на ТП на НОИ – Пазарджик е извършил набор от проверки в информационната система на НОИ, за което свидетелстват приложените към административната преписка справки от съответните регистри на НОИ – за регистрация на самоосигуряващо се лице и деклариран вид осигуряване, за регистриран земеделски стопанин. Също така са били изискани и ползвани данни, предоставени и от други институции, в случая предоставени от ОД „Земеделие“ – Пазарджик и ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, справки за дейността на земеделския стопанин. Това обстоятелство не води до извод за наличие на допуснати в хода на проверката съществени нарушения на процесуалните правила, които да влекат след себе си нищожност на издадените въз основа на тази проверка задължителни предписания, в какъвто смисъл са наведените в жалбата доводи. Според съда нарушението на административнопроизводствените правила би било съществено, ако недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание, различно от релевантния или пък, ако допуснатото нарушение е довело до ограничаване на правата на адресата, какъвто не е настоящият случай. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.

Видно от констативния протокол, проверката е извършена въз основа на Заповед № ЗР-5-12-01346999 от 04.05.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Пазарджик и възложена на старши инспектор по осигуряването в същата администрация, за проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на земеделски стопанин Т. Арабдажийска, във връзка с определяне правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. Следователно проверката е възложена по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 год. и констатираните обстоятелства, обективирани в двете задължителни предписания са издадени в съответствие с разпоредбите на Инструкцията. В тази връзка, съдът намира, че не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

На следващо място, по силата на чл. 37, ал. 1 от Инструкцията № 1 от 03.04.2015 год. при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи по чл. 3, т. 1 и т. 3 дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Нито в цитираната инструкция, нито в КСО, се съдържа законово въведено правило, забраняващо контролните органи на НОИ да издават повече от едно задължително предписания вследствие на констатирани нарушения в хода на извършена от тях проверка. В конкретния случай, с оглед констатациите, обективирани в Констативен протокол № КП-5-12-01362070 от 02.06.2023 год. на А. са издадени две задължителни предписания, както следва: с № ЗД-1-12-01362143 от 02.06.2023 год. (л. 19 от делото) и с ЗД-1-12-01362149 от 02.06.2023 год. (л. 20). От съдържанието им е видно, че оспорващата е задължена да заличи подадените данни, по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, отнасящи се за два различни периода. Доколкото процесната проверката е обхващала период от около 5 (пет) години, според съда няма пречка задължителни предписания да бъдат издадени за отделни периоди на проверката, какъвто е и настоящият случай.

Обосновани и в съответствие с материалния закон са доводите на административният орган, изложени в оспореното решение, че А. не притежава качеството на земеделски стопанин  по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 01.10.2022 год. – 30.04.2023 год., включително, тъй като същата не е произвеждала земеделска продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на посочената разпоредба.

Съдът намира, че настоящето производство жалбоподателката не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин, че А. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. Релевантните по делото справки от МЗХГ, не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. В тази насока и от свидетелските показания не може да се изведе извод за осъществена дейност по продажба на растителна продукция. Косенето и поддържането на пасището в добро състояние не е равнопоставимо на дейността на земеделски стопанин. От неговите показания не се установи, че Т. Арабаджийка реално е извършвала трудова дейност по обработването и произвеждането на земеделска продукция, предназначена за продажба.

В тази връзка, осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – в т. ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В ал. 3 е предвидено, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърдено от изпълнителния директора на НАП.

В настоящото производство е безспорно, че Т.А. е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден от МЗХ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 01.10.2019 год., както и че в това си качество същата се е регистрирал като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, ал. 1 на НООСЛБГРЧМЛ. Спорно е обстоятелството, осъществявала ли е жалбоподателката трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за процесния период и отговаряла ли е на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за него.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не е самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурителното правоотношение с произтичащите от него осигурителни права, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

Изложеното обосновава извода, че за процесния период за А. не е налице изпълнение на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно да е регистриран като земеделски стопанин по съответния ред, включващ освен регистрация като земеделски стопанин по Наредба № 3 от 29.01.1999 год. и да осъществява такава дейност, която включва произвеждането на продукция от обработваемия имот и да е предназначена за предлагане на пазара. По аргумент от последното следва и изводът, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което същата не следва да се счита за осигурено лице по смисъла § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, до какъвто извод правилно е достигнал и административния орган при издаване на оспореното решение.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, същата не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. подадените, по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, в това й качество, данни се явяват некоректни. В този смисъл, законосъобразно с оспорените задължителни предписания на жалбоподателката е вменено задължение, подадените за нея данни в качеството й на самоосигуряващо се лице земеделски стопанин, да бъдат заличени за процесния период. Ето защо, жалба на Т.А., регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ *********, подадена срещу Решение № 1012-12-137#1 от 06.07.2023 год. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год. и № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пазарджик, с които жалбоподателката следва да заличи подадените данни с Декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за периода от 22.10.2018 год. до 30.04.2023 год., включително, е неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Пазарджик за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Т.А., ЕГН **********, регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Стрелча, ул. ***, срещу Решение № 1012-12-137#1 от 06.07.2023 год. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год. и № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА Т.А., ЕГН **********, регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Стрелча, ул. ***, да заплати на ТП на НОИ – Пазарджик, разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

 

 

СЪДИЯ: