№ 24
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000501848 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 05.12.22г. /с участието на секретаря Милкова/
въззивно гражданско дело № 1848/22г. и констатира следното:
С решение на ОС - Враца от 04.04.22г. по г.д. № 59/20г. са отхвърлени /изцяло/
искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Г. А., Н. В., А. В., А. В., А. Т. и М. М. против ЗД
„Бул инс“ АД.
Решението на ОС - Враца се обжалва /изцяло/ от ищците.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред ОС - Враца и САС/:
Събраните по делото /пред първоинстанционния съд/ доказателства: писмени,
гласни и експертни /преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на
страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:
На 20.04.19г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал М. К. - внук на
Г. А., М. М., Г. Г. /последният починал в хода на делото и заместен при условията на чл. 227
от ГПК от наследниците си Н. В., А. В., А. В./; правнук на Н. Р. /починала в хода на делото
и заместена при условията на чл. 227 от ГПК от наследницата си А. Т./. Произшествието е
причинено от Г. В.. Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл.
45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието,
вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината
на Г. В. и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Г.
1
В. и ЗД „Бул инс“ АД/ са установени /в рамките на производството пред ОС - Враца/ с
писмени, гласни и експертни доказателства /а и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен
съд – при условията на чл. 300 от ГПК/. Същите обстоятелства не се явяват и спорни между
страните /към момента; на този етап от производството/.
Ищците /подалите исковата молба и допълнително конституираните в процеса
при условията на чл. 227 от ГПК/ поддържат, че са претърпели /в лично качество или като
правоприемници на първоначалните ищци – техни наследодатели/ психически страдания
заради смъртта на М. К. и поради това претендират да бъде ангажирана /при условията на
чл. 432 от КЗ, чл. 86 от ЗЗД и ТР № 1 от 18г. на ВКС/ имуществената отговорност на
ответника /да им бъдат присъдени обезщетения за неимуществени вреди и законна лихва
върху тези обезщетения/.
Жалбата /и исковете/ са неоснователни /решението на първоинстанционния съд е
постановено в съответствие със закона и съдебната практика/:
От една страна:
Общите предпоставки /изброени по-горе/ на главните претенции /по чл. 432 от КЗ
във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ са удостоверени надлежно по делото /към момента не са и
спорни/.
Събраните /и преценени в съвкупност/ в процеса /пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни – показанията на общо 2-ма разпитани свидетели и
експертни; в това число и обясненията на вещите лица от съдебните заседания/
удостоверяват второто /релевантно за спора/ обстоятелство - че заради инцидента /заради
загубата на М. К./ първоначалните ищци са претърпели /в качеството си на дядо, баби и
прабаба на загиналия/ психически травми /страдания - неимуществени вреди/. Този факт
/наличието на такива вреди/ следва /принципно/ да се и презумира /както в случая, така и
във всяка подобна хипотеза: загубата на близък роднина - винаги причинява психическо
страдание; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.
Двете възражения на ответника /по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за съпричиняване на
процесния вредоносен резултат се явяват надлежно удостоверени по делото: приетите в
процеса експертизи /авто-техническа и медицинска/ установяват обстоятелството, че – в
момента на инцидента пострадалият е бил без поставен предпазен колан /вещите лица
констатират също, че в случая обезопасителният колан би оказал защитно, предпазно
действие – предвид конкретния механизъм на инцидента/. Същото обстоятелство е
констатирано изрично и от наказателния съд /в рамките на производството срещу
делинквента Г. В./. Не се спори /а този факт е и удостоверен в процеса с писмени
доказателства, съответно е констатиран изрично и от наказателния съд/, че – пострадалият
се е возил в МПС-во, управлявано от неправоспособен водач. Този факт също следва
/принципно и предвид постановките на съдебната практика/ да се окачестви като
„съпричиняване“ /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/.
Възражението на ответника /заявено в контекста на правилото на пар. 96 от КЗ
2
във връзка с чл. 493а от КЗ/ е неоснователно: оформилата се по приложението на този
законов текст национална съдебна практика /обоснована с правото на Общността и
практиката на СЕС/ допуска /изрично/ присъждане на обезщетения над визираният в
изброените законови разпоредби праг.
От друга страна:
Събраните в процеса /и преценени в съвкупност/ гласни доказателства
/показанията на разпитаните по делото двама свидетели/ не дават основание да се направи
извод /надлежен, обоснован/, че между загиналия и ищците /всички първоначални такива/ са
били установени отношения на изключителна близост /отношения, надхвърлящи пределите
на роднинската връзка по смисъла на ТР № 1 от 18г. на ВКС/. Това обстоятелство
съставлява основание /предполага, налага/ отхвърляне на заявените искове /главни и
акцесорни/. В такава насока са изложени съображения от ОС - Враца /и настоящият съдебен
състав препраща към доводите на първоинстанционния съдия – в хипотезата на чл. 272 от
ГПК/. В допълнение:
Свидетелските показания удостоверяват /такива са основните твърдения и на
ищците към момента - съобразно съдържанието на въззивната жалба/, че: по-близки
отношения са били установени само между М. К. и Г. Г. /негов дядо/ и между М. К. и Н. Р.
/негова прабаба/. Тези /първоначални/ ищци обаче са замени в процеса /в хипотезата на чл.
227 от ГПК/ от наследници, които /макар като универсални правоприемници да са встъпили
надлежно във вече заявените искове на праводателите си/ нямат пряко отношение към
/връзка с/ претърпените от наследодателите им неимуществени вреди.
С оглед изложеното: решението на окръжния съд следва да бъде – потвърдено.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат
присъдени /в хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за настоящото
производство/.
Възражението /по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ на ищците /жалбоподатели/ е
неоснователно: заявеният от ответника адвокатски хонорар не надвишава /изчислен с ДДС
върху общата цена на исковете/ праговете по Наредба № 1 /в старата й редакция/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Враца от 04.04.22г. по г.д. № 59/20г.
ОСЪЖДА Г. М. А., Н. Г. В., А. Г. В., А. Г. В., А. В. Т. и М. А. М. да платят на ЗД
„Бул инс“ АД общо 6 000 лева – съдебни разноски /адвокатски хонорар с ДДС/.
Решението е постановено при участие на Г. С. В. /3-то лице – помагач на
ответника/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4