№ 4451
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110137673 по описа за 2022 година
I. Ищецът „Й---------“ ЕАД е предявило положителен установителен иск по реда
на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът С. К. Г. дължи сумата от общо 167,07 лв., от
които: сумата от 30.51лв., представляваща неплатени абонаментни такси за периода от
15.05.2018г. до 14.07.2018г. по сключен на 01.05.2018 г. договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +-----------, сумата от 42.48лв., представляваща неустойка за
неизпълнение по чл.11 от договора, сумата от 94.08лв., представляваща разликата
между цената на устройство Huawei Telenor 4G MiFi без абонамент и заплатената при
предоставянето му преференциална сума, които суми като задължения са
индивидуализирани във фактура № ********** от 15.06.2018г., № ********** от
15.07.2018г. и № ********** от 15.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 24.04.2020 г., до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16223/2020г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на 01.05.2018 г. между „Й---------“ ЕАД /с предишно
наименование „Т--------“ ЕАД/ и ответника бил сключен договор за мобилни услуги за
мобилен номер +-----------, с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги с
тарифен план по програма „Интернет+ 16,99“, с уговорен срок на действие от 24
месеца, при месечна абонаментна такса от 16.99лева. Сочи, че на 01.05.2018 г. между
страните е сключен и договор за лизинг на устройство на изплащане Huawei Telenor 4G
MiFi, по който, съгласно приложимия погасителен план, ответникът се задължил да
заплаща стойността на устройството отстъпка по чл.7 от договора. Въз основа на
договорите било извършено изпълнение от страна на ищеца, но ответникът не
заплатил задълженията, които се натрупали в общ размер на 167.07 лв., от които
непогасена сума за ползвани услуги за периода 15.05.2018г. до 14.07.2018г. в размер на
30.51 лв. и непогасена сума за закупено устройство в размер на 94.08 лв.,
представляваща разликата между цената на устройство Huawei Telenor 4G MiFi без
абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална сума по чл. 7 от
договора. На основание чл. 11 от договора, поради неплащане в срок на задълженията,
с фактура № **********/15.09.2018г. начислил и договорна неустойка за прекратяване
на договорни абонаменти в размер на 42.48лв.
Представя под опис 3 бр. писмени доказателствени средства, както и прави искане
1
към настоящето дело да бъде приложено ч.гр.д. № 16223/2020 по описа на СРС, 27
състав, ведно с приложените доказателства.
II. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения особен представител- адв. И.. Оспорва се страните да са обвързани от
облигационно правоотношение, както и от страна на ответника да са приети общите
условия относно предоставяне на далекосъобщителни услуги, а при евентуалност- да е
налице неизпълнение на задължения по договора. Оспорва се и ответникът да е
получавал устройство със задължение за изплащане на стойността му, както и да е
налице основание за начисляване на претендираната от ищеца неустойка.
Прави искания по чл. 190 ГПК.
III. Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявени са положителни установителни искове по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС
в тежест на ищеца е да докаже съществуването на твърдяното правоотношение по
договор за доставка на електронни съобщителни услуги и по договора за лизинг,
предоставяне на услугите по договорите на ответника в твърдяното количество, както и
цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените
абонаментни такси и предаване на вещта по договора за лизинг.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по
силата на твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с посоченото
съдържание, наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно
прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на
ответника, както и размера на уговорената неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца
вземания.
3. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.
IV. По доказателствените искания:
Във връзка с направеното оспорване (допустимо от особения представител на
ответника - така и с оглед практиката на ВКС – Определение 43/16.01.2017г. по гр.д. №
3473/2016г. на IVг.о.), следва ищецът да заяви дали желае да се ползва от
представените документи до първото съдебно заседание, като в зависимост от
становището съдът ще се произнесе по искането по чл.193 ГПК след становището на
ищеца в първото с.з.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на
правния спор предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност –
същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането на ответника, чрез назначения особен представител, за задължаване на
ищеца да представи справка за задълженията на ответника следва да се остави без
2
уважение, тъй като цитираната разпоредба е приложима по отношение представяне на
намиращи се у страната конкретен документ, а не да съставя такъв за нуждите на
процеса.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.03.2023 г. от 12:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички, приложени към исковата
молба, писмени доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ищецът да представи оригинал на
приложените към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
документи, а именно: „Договор за мобилни услуги от 01.05.2018г.“, „Декларация-
съгласие от 01.05.2018 г.“ и „Приложение- ценова листа за абонаментни планове за
частни и корпоративни клиенти от 01.05.2018г.“, като УКАЗВА, че непредставянето
ще се цени по реда на чл.161 ГПК.
ПРИЛАГА по делото заповедно производство по гражданско дело № 16223/2020
по описа на СРС, 27 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3