Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 04.12.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 6973 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.02.2020г., гр.д.47061/19г., СРС, 78 с-в
отхвърля изцяло иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „Ф.М.“ ЕООД срещу „ВСБ С.
20 - Д.Х.“ ЕООД за сумата 1 074.38 лв. и осъжда ищеца да заплати на
ответника сумата 672.25 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Ф.М.“
ЕООД. Счита, че ОС на ЕС взема законосъобразно решение за упълномощаване на
управителя да сключи с ищеца договор за управление и поддръжка на общите части
от сградата. Подписаният впоследствие договор не противоречи на чл.19, ал.8 ЗУЕС, който не е приложим. Ответникът не плаща пълния размер на таксата,
изчислена по начина, определен в решението на ОС. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „В.С.2.Х.“
оспорва жалбата. Възразява, че се претендира такса за поддръжка на сградата в
режим на етажна собственост, а не възнаграждение по облигационен договор.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.51, ал.1 ЗУЕС вр.
чл.6, ал.1, т.10 вр. т.8 вр. ЗУЕС.
Ответникът по иска „ВСБ С. 20 - Д.Х.“ ЕООД е
собственик на самостоятелен в обект в сграда на етажна собственост, а именно:
ателие № 20 в гр.Варна, ул. „***********, с площ 61.68 кв.м., ведно с избено
помещение № 12 от 6.84 кв.м. и 0.1490 % ид.ч. о.ч. на сградата, представляващи 10.36 кв.м. ид.ч. и 0.1490
% ид.ч. от правото на строеж върху дворното място.
Протокол от 15.01.2016г. на проведеното общо събрание
на етажните собственици, обективира приети с мнозинство 100 % от присъствалите,
решения №№ 5 – 7. По силата им, общото събрание възлага управлението и
поддържането на общите части от сградата на ищеца „Ф.М.“ ЕООД срещу
възнаграждение и упълномощава управителя на етажната собственост да сключи с
ищеца договор за възлагане на същите дейности.
В изпълнение на протоколните решения е сключен договор
за поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на етажна
собственост от 20.01.2016г. По силата на чл.2 вр. чл.3 от договора, Етажната
собственост, представлявана от управителя В.Г.Н., възлага на ищеца
предоставянето на следните услуги: поддръжка и почистване на комплекса,
заплащане на консумативи за електроенергия и вода, поддръжка на трайна тревна и
преносима растителност, профилактика на съоръжения, поддръжка и почистване на
басейн, гаранционна поддръжка, необходим или неотложен ремонт, управление,
административно обслужване и застъпничество, пропусквателен режим в комплекса и
водоспасителна дейност за басейн.
При липса на данни, протоколът от решението на ОС на
ЕС да е оспорен по съдържание, включително за достоверност на взетите в него
решения по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС или решенията, респ. някои от тях да са съдебно
отменени по специалния ред на чл.40, ал.1 ЗУЕС, същите
следва да се приемат за законосъобразни. С изтичане на сроковете за оспорване и
атакуване пред съда, се преклудира възможността за последващо оспорване и
осъществяване на инцидентен съдебен контрол в рамките на други съдебни
производства. Затова недопустими са възраженията на ответника в отговора на
исковата молба, за неспазени законови изисквания при приемане на решенията. Считано
от влизането в сила, решенията произвеждат обвързващо действие спрямо всеки
един от етажните собственици. Пораждат задължение за всеки да внесе
определената му част от годишната такса, като за изпадането в забава за плащане
не е необходима покана.
Независимо от това, в съответствие с правомощията си
по чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС, ОС на ЕС взема решение за възлагане на дейностите по
поддържане на общите части от сградата на юридическо (както в случая) или физическо
лице срещу възнаграждение, като определя определени правомощия на управителния
съвет или управителя, които могат да бъдат възложени на тези лица. В частта за възложената
поддръжка на общите части, се касае за
овластяване с правомощия на самите етажни собственици, а не управителния съвет
/ управителя. Последните са нормативно определени или изрично възложени от
общото събрание, като изчерпателно са изброени в чл.23, ал.1, т.1 – т.13 ЗУЕС и
сред тях не попада поддръжката на общи части.
В тази връзка, неоснователно ответникът се позовава на
неприложимия в случая чл.19, ал.8 ЗУЕС, според който по решение на общото
събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части
на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет
(управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица,
които не са собственици.
Наред с всичко, именно тази е действащата по време на
приемане на решението от ОС и сключване на договора за възлагане, а именно
м.01.2016г., първоначална редакция на същата норма преди изм. и доп. - ДВ,
бр.26/01.04.2016г.), която не предвижда ограничение в срока на договора за
възлагане на правомощия. Според последващото нормативно допълнение, договор,
сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза,
предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в
безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраното физическо
или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния
съвет (управителя) по този закон. След като в случая ОС на ЕС не овластява ищеца
с правомощия на управителя, същевременно договорът за възлагане няма за предмет
делегирането на подобни правомощия, а и към момента на вземане на решението и
сключване на договора все още не е част от действащото право ограничението от
последващата редакция на чл.19, ал.8 ЗЕУС, неоснователно е възражението за
нищожност на договора поради противоречие със същата императивна норма при
условията на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че според свидетеля М., обектът на
ответното дружество не е ползван през 2018г. и не е обзаведен, не освобождава
ответника от задължението да плати годишната такса за поддръжка. Чрез взетото с
пълно мнозинство решение по т.5 от протокола, ОС на ЕС изрично предвижда дължимост
на таксата, независимо от това доколко съответен обект изобщо е ползван или от
продължителността на ползването.
С т.4 от
единодушно приетото решение по протокола от 15.01.2016г., Общото събрание на
Етажната собственост определя начина за изчисление на дължимите годишни такси за
управление и поддържане на общите части. Предвидени са такси по 12 евро за кв.м.,
без ДДС от сумарната застроена площ на самостоятелен обект, но не повече от
1 980 евро; 12 евро за кв.м., без ДДС от сумарната застроена площ на
самостоятелен обект за търговски площи; 200 евро, без ДДС за закрито паркомясто
и 100 евро, без ДДС за открито паркомясто. Идентичен начин за определяне на
таксите е регламентиран в раздел IV, т.6 от
договора.
Съобразно
чл.51, ал.1 ЗУЕС, в приложимата последна редакция, изм. ДВ бр.57/2011г., разходите за управление и
поддържане на общите части в етажната собственост се разпределят поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Нормата определя начина за
разпределяне между етажните собственици на тези вноски за бъдещите и все още ненастъпили, поради което и непредвидими
разходи, необходими за отстраняване на текущи повреди в съсобствеността,
свързани с обикновена поддръжка. В отклонение от тази разпоредба, Общото
събрание на етажната собственост възприема различен начин при определяне на
дължимата годишна такса за управление и поддържане на общите части - пропорционално
на индивидуалната собственост. При липса, обаче на данни за оспорване и проведен
съдебен контрол за законосъобразност на решението, същото следва да се приеме
за стабилизирано, обвързващо страните и подлежащо на изпълнение.
Предвид
обема на притежаваните от ответника права на собственост съобразно нот. акт № 159/2016г.,
таксата през процесния период 01.05.2018г. – 31.12.2018г. възлиза на 635.36
евро. или 1 242.76 лв., без ДДС, или 1 491.31 лв., с включен ДДС. След
приспадане на признатото от ищеца частично плащане от 416.81 лв., дължимата
разлика е в размер на 1 074.50 лв. С оглед недоказаното плащане на
остатъка, искът за по-малката сума 1 074.38 лв. следва да се уважи като
основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се
уважи. Решението не следва да се обезсилва като недопустимо, т.к. въпреки определената
в него неправилна правна квалификация на иска, налице е произнасяне по
правнорелевантните факти.
Ищецът пред първа инстанция установява разноски от 50
лв. – д.т. и 366 лв. – платено по банков път възнаграждение за един адвокат, пред
въззивна инстанция – 25 лв. за д.т., както и 40 лв. – д.т. по молба за
обезпечение на бъдещ иск, или общо 481
лв., които се дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК. Неоснователно е възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първа инстанция. Уговорено е близо
до минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, ред. преди изм. ДВ. бр.45/ 15.05.2020г., изм. и доп.
ДВ. бр.68/31.07.2020г. и делото се отличава с известната фактическа и правна
сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 13.02.2020г.,
гр.д.47061/19г., СРС, 78 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ВСБ С. 20 - Д.Х.“ ЕООД, гр.София, район
„Възраждане“, ул. „**********да заплати на „Ф.М.“ ЕООД, *** на основание чл.51,
ал.1 ЗУЕС вр. чл.6, ал.1, т.10 вр. т.8 вр. ЗУЕС сумата 1 074.38 лв. –
годишна такса за управление и поддръжка на общите части от сградата в режим на
етажна собственост, с адрес: гр.Варна, ул***************през периода
01.05.2018г. – 31.12.2018г., ведно със законна лихва, считано от 13.08.2019г.
до окончателното изплащане и сумата 481 лв. – деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.