Р Е Ш Е Н И Е
№77
гр.Шумен, 03 Април 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
М. Маринов
Членове:1. А. Карагьозян
2. Р. Хаджииванова
при секретаря Ж. Дучева като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №56 по описа за 2019 год. на ШОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1107 от 14.12.2018г. по гр.д.№2578/2018г.
Районен съд - гр.Шумен е уважил частично предявените от С.С.М. ***, искови
претенции с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, като е
осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 7000 лева - обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
причинени от счупване на стъпалото на десния крак в основата на 5-метатарзална
кост, настъпило в следствие на стъпване на 05.06.2018 г. върху счупено стъпало
в централната част на гр.Ш., ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 05.06.2018
г. до окончателното изплащане на главното задължение. Иска за неимуществени вреди, в останалата
му част до пълния предявен размер от 10000 лева е бил отхвърлен. Всяка страна е
осъдена да заплати деловодни разноски на насрещната съразмерно на уважената,
съответно отхвърлената част от иска, както и деловодни разноски и държавна
такса на съда.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника,
като обжалва решението на районния съд в осъдителната му част, и моли съда да
го отмени и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искови
претенции, а при условията на евентуалност да бъде намалено обезщетението до
справедлив и разумен размер под 2500 лева.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че жалбата е неоснователна, а
решението правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
от С.С.М. *** за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 10000 лева и мораторна лихва от увреждането, на основание чл.49 вр.
чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. Ищеца излага, че на 05.06.2018 г., в гр.Ш., движейки се пеш по бул. „*“ на
пешеходната зона между „Централна кооперативна банка АД и аптека „*“,
претърпяла злополука. При слизане по стълби от банката към аптеката, стъпала
върху стъпало, част от което липсвало, в резултат на което загубила равновесие
и паднала на земята с цялото си тяло. Изпитала неописуема болка и не можела да
се изправи сама. С помощта на приятели, които я придружавали, успяла да стане
от земята и забелязала, че по глезена на десния ѝ крак се появявал оток,
а всяко движение било изключително болезнено. Поради това посетила веднага
личния си лекар, който ѝ дал направление за образна диагностика. От
изследването станало ясно, че е налице счупване на стъпалото на десния крак в
основата на 5-метатарзална кост. На същия ден се наложило да посети и
специалист ортопед- травматолог, който ѝ поставил диагноза- счупване на
стъпалото, без счупване на глезена; счупване на метатарзална кост. Предписано
ѝ било лечение, изразяващо се в обездвижване на стъпалото чрез мека
имобилизация, покой и прием на нестероидни противовъзпалителни средства. В
резултат на описаната злополука за ищцата възникнали пречки да се обслужва
безпроблемно самостоятелно, което налагало нейни близки и приятели да ѝ
помагат в ежедневните дейности. Ищцата имала деветгодишно дете, за което
полагала грижи, като след инцидента станало невъзможно да се грижи пълноценно
за детето си. След инцидента същата станала неспокойна и нервна, не можела да
спи, тревожела се за факта, че други хора трябва да се грижат за нея и детето
ѝ. Сочи, че отговорността за поддръжката на процесната пешеходна алея в
централната част на гр. Ш.била на ответника- Община Шумен. Поради изложеното
моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди Община Шумен да
ѝ заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
напрегнатост, нервност, неспокоен сън, ежедневна болка, причинени от счупване
на стъпалото на десния крак в основата на 5-метатарзална кост, ведно с
обезщетение за забава върху главницата, считано от настъпване на увреждането-
05.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който се
излага, че оспорва изцяло предявения иск по изложени съображения.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна
страна: На 05.06.2018 г., ищцата е претърпяла злополука - „Счупване на
стъпалото, без счупване на глезена; счупване на метатарзална кост“. Видно от
представения по делото Амбулаторен лист №001061/05.06.2018 г., на горната дата
ищцата е посетила лекар специалист, който ѝ е поставил горепосочената
диагноза, като е поставил мека имобилизация, предписал ѝ покой и
медикаменти. В Амбулаторен лист №001226/03.07.2018 г., е отразено, че на
03.07.2018 г. на ищцата е извършен контролен преглед, при който е установено,
че същата има палпаторна болка в областта на фрактурата 5-метатарзална кост,
оток, с ограничени и болезнени движения, и куцаща походка. Предписана ѝ е
терапия като първоначалната. От приетото заключение по изготвената в първоинстанционното
производство съдебно медицинска експертиза, се установява, че обичайният
механизъм на получаване на фрактури от типа, който ищцата е претърпяла, е
директна травма, породена от удар, спъване, усукване на крака, „стъпване на
криво“. По описания в исковата молба начин било възможно да бъде получена тази
фактура. В заключението е посочено, че процесното счупване, както и всяко
счупване на кост, е съпътствано от силна болка и оток в областта на травмата. При
конкретната фрактура срокът на пълно възстановяване бил около 90 дни, като това
включвало срока на имобилизация /обездвижване/ и последващата рехабилитация. От
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че в
началото на месец юни тази година, ищцата си счупила крака, вървейки по
стъпалата между двете пешеходни зони на бул. „*“ в гр. Ш., срещу магазин „*“. Злополуката
се случила при слизане на ищцата от по-високо към по- ниско стъпало, стъпвайки
на счупена част от стъпалото. След горното, ищцата не можела да се придвижва
свободно, като имала нужда от помощ при извършване на обичайни ежедневни
дейности, не можела да полага пълноценни грижи и за деветгодишното си дете, не
можела да спи нощем, чувствала се безпомощна, безсилна. Обездвижването на
ищцата било за около тридесет дена, като започнала да се възстановява и да се
движи нормално след третия месец от злополуката. В следствие на злополуката
ищцата не могла да се яви и започне нова работа, за която била кандидатствала
и, за която била одобрена. Всички тези негативни изживявания отключили предишно
заболяване на ищцата- обилен косопад, за който следвало да се проведе повторно
и дълго лечение. Показанията на свидетелите са основание на преки и
непосредствени впечатления относно фактите за механизма и причината за
настъпване на злополуката, необходимостта от полагане на грижи за ищцата и
нейните изживявания и преживени емоции. Тези доказателства не противоречат и на
останалите, събрани по делото доказателства и установяват причината за
процесното счупване. Ответната страна не оспорва, соченото от ищцовата
обстоятелство, че пешеходният участък, където е настъпила злополуката е
собственост на Община Шумен, както и че тя отговаря за поддръжката му.
Съобразно чл.19, ал.1, т.2 от ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете
на съответните общини, като ал.2, т.3 от същия член предвижда, че това
управление включва и задължението за поддържане и ремонт на пътищата. От
разпоредбите чл.29 и чл.31 от ЗП става ясно, че ответникът по силата на закона
е носител на задължението да поддържа пътищата на територията на Община Шумен
съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на
околната среда, като извършва и необходимите дейности по ремонт на същите.
Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от ЗОСоб. общинска собственост са имотите и вещите,
предоставени в собственост на общината със закон. §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА
сочи, че с влизане в сила на закона в собственост на общините преминават
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. Безспорно и съобразно
изискванията на закона /чл.11, ал.1 от ЗОбС/ имотите и вещите - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на прекия и причинител, а не с това на възложителя на работата; Вина на прекия причинител на вредата; Възлагане на работа на прекия причинител на вредата; Вредата да е причинена от изпълнителя При или по повод изпълнението на работата. В тежест на ищеца е да докаже настъпилите вреди и причинната им връзка с противоправно поведение на изпълнителя, без които елементи не би могло въобще да се коментират, както останалите изискуеми от закона предпоставки, така и отговорността на възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното. В настоящия случай е безспорно, че задълженията по поддръжката на процесния участък е на ответника, а от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че вредата ищцата е причинен в следствие на липсваща част от стъпало в този участък. Безспорно е наличието на причинна връзка между причинените на ищцата телесни увреждания и бездействията на служителите на ответника, които са длъжни с грижата на добър стопанин да поддържат вещите общинска собственост, в това число и пътищата и улиците с оглед предотвратяване на евентуални произшествия. Тоест при осъществяване на необходимите мерки от страна на ответника е било напълно възможно предотвратяването на инцидента, и именно виновното бездействие от страна на служителите му е довело до причинената вреда. Ето защо съдът намира първоначално предявения иск за доказан по основание. Досежно размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието за обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно – характера на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със здравословното състояние на ищцата, продължилото тримесечно възстановяване от травмите, болките и страданията, които е изпитвала, и неудобствата от наложителността на чужда помощ при голяма част от ежедневните ѝ дейности/, начинът на извършване, обстоятелствата, при които е извършено и вероятната възможност за по сериозни увреждания, причинените морални и физически страдания. Присъденото с първоинстанционното решение обезщетение в размер на 7000 лева, съответства в пълна степен на претърпените от ищцата вреди, свързани с характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата на осъществяването му, причинените морални и физически страдания, поради което и иска е основателен за така определения размер. Това обезщетение за причинените неимуществени вреди в никакъв случай би могло да доведе до неоснователно обогатяване на ищцата, поради което и решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени деловодни разноски във въззивното производство, поради което и такива не следва да и се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1107 от 14.12.2018г. по гр.д.№2578/2018г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която ОБЩИНА ШУМЕН е осъдена да заплати на С.С.М. с ЕГН **********, сумата от 7000
лева /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от счупване
на стъпалото на десния крак в основата на 5-метатарзална кост, настъпило в
следствие на стъпване на 05.06.2018 г. върху счупено стъпало в централната част
на гр.Ш., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането- 05.06.2018 г. до окончателното
изплащане на главното задължение.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.