№ 10922
гр. София, 28.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
СъдебниАНТОАНЕТА АНТОНОВА
заседатели:БАКАЛОВА
ВЕСЕЛА МИНКОВА
ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
и прокурора Ил. Ал. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
Наказателно дело от общ характер № 20221110206013 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 16:13 часа се явиха:
Съдът се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване ,
по въпросите на разпоредителното заседание, установява следното:
Делото е подсъдно по правилата на родовата и местна подсъдност на
Софийски районен съд като първа инстанция.
На настоящия момент липсват основания да бъде прекратено или
спряно наказателното производство.
Според съдебния състав на първата инстанция са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемото лице, които съдебният
състав ще изложи накрая.
В принципен план, няма пречки делото да се разглеждано по реда на
общите правила за съдебно следствие по Глава XX от НПК, доколкото
искания за разглеждането му по реда на особените правила не са направени.
Не се налага делото да се разглежда при закрити врата; да се
привлича резервен член на съдебния състав; да се назначава защитник, вещо
лице, преводач или тълковник, както и не са налице основания за извършване
на съдебно-следствени действия по делегация.
Страните нямат искания за събиране на доказателства, поради което
1
съдът счита, че не следва да се произнася по този въпрос.
Мярката за неотклонение следва да продължи да действа, защото е
задължително участието на подсъдимия И.П., както в досъдебната фаза на
процеса, така и в неговата съдебна фаза.
Отделно от това, мярката „парична гаранция” не ограничава
придвижването на лицето в пространството на страната и не е с такъв
сериозен интензитет, че да засяга в значителна степен правата на
обвиняемото лице.
За пълнота предстояща сватба не е сред основанията за промяна на
мярката за неотклонение.
Проверката на определението по чл.61, ал.3 от НПК, постановено от
друг състав на СРС, в разпоредително заседание, също не е възможна и е
извън правомощията на настоящия съдебен състав.
Съдебният състав счита, че следва да упражни правомощията си по
чл.249, ал.4, т.1 вр. ал.1 вр. чл.248, ал.5, т.1 от НПК, като прекрати
съдебното производство и върне делото на прокурора, за да отстрани
последният процесуалните нарушения, които са ограничи правото на защита
на подсъдимото лице.
Първият аргумент на съдебния състав се изразява в това, че времето на
реализация на инкриминираното деяние, посочено от прокурора в
диспозитива на обвинителния акт е 08.02.2020г. – 10.02.2020г., като в
обстоятелствената (мотивна) част на обвинителния акт прокурорът е посочил
всички реализирали се фактически обстоятелства по случая, като тяхното
начало (на стр.1 на обвинителния акт) е месец август 2020г. Следват
събития, които са се случили през месеците септември и октомври 2020г. ,
събитие през м. януари 2021г., няколко дати, посочени през месец февруари
на 2021г. (5-ти и 8-ми февруари) и откриването на устройството на
26.03.2021г.
При така изложените от държавното обвинение фактически данни,
според съдебния състав, е неясно въз основа на кои установени факти,
посочени в обвинителния акт (в неговата мотивна част), прокурорът от СРП е
извел, че деянието е извършвано в периода между 8-ми и 10-ти февруари
2020г., след като няма никакви данни и обстоятелства за този период от
време.
Идентична е ситуацията и с постановлението за привличане на
обвиняемото лице, където също се споменава времето на извършване на
деянието като периода 08.02.2020г. – 10.02.2020г.
Няма посочени в обвинителния акт в неговата обстоятелствена част
действия или бездействия, или каквито и да било събития, които да бъдат
свързани с посочения в диспозитива на обвинителния акт времеви период
2
на осъществяване на инкриминираното деяние, защото цитираната на стр.2 от
обвинителния акт дата 08.02.2021г. не съвпада с началния период на
деянието, което е посочено в диспозитива на обвинителния акт.
На страница трета на обвинителния акт, и това е вторият аргумент на
съдебния състав, прокурорът е посочил, че са били изискани данни по чл.159а
от НПК. Тяхното време е от 17.11.2020г. до 26.03.2021г., които според
съдебния състав също нямат връзка с посоченото в диспозитива деяние във
времеви план.
В същото време е посочено, отново на стр.3 от обвинителния акт, че
въпросното устройство е било активно в период 01.02. – 10.02.2021г., а
клетката, която е обслужвала дома на свидетелката Л.Д. е поела трафика от
устройството за времето от 08.02. до 10.02.2020г. и за това време (през
2020г.!) SIM-картата от устройството е била активна с постоянно
местоположение и предаване от съответните клетки.
След като прокурора твърди, че в диспозитива на обвинителния акт, че
подсъдимото лице е използвало посоченото техническо средство в определен
период от време (08.02. – 10.02.2020г.), следва да бъдат изложени
обстоятелства, свързани с този времеви период от време, който се посочва
в диспозитива, тъй като винаги мотивната (обстоятелствената) част и
диспозитива на обвинителния акт следва да бъдат съответни една на
друга.
Няма логика устройството да е активно през 2021г., а пък да има данни
в него за 2020г., респ. обратното също не би могло да бъде вярно на фона на
цитираното, че данните, за които се отнася изисканата информация по чл.159а
от НПК касаят период 17.11.2020г. – 26.03.2021г., който също е извън
пределите на внесеното обвинение.
Всички противоречия и неясноти във фактическото и правното
обвинение винаги засягат правото на защита на лицето, което се защитава
спрямо такова обвинение (обвиненото лице), като го поставят в ситуация на
неизвестност за фактическите обстоятелства, против които следва да
осъществява защитата си.
Съдебният състав на първостепенния съд обръща внимание на
прокурора, че съставът на престъплението по чл.339а, ал.1 от НК е
бланкетен. В него изрично се изисква ползването на техническото средство
да е при липсата на разрешение, което е изискуемо по закон, и този закон не
е Конституцията на Република България, въпреки нейното пряко действие
(чл.5, ал.2 от Конст.), особено цитираната от прокурора конституционна
разпоредба на чл.32, ал.2, т. к. в нейното съдържание никъде не се посочва
използване на специални технически средства, даже самата конституционна
разпоредба препраща към разпоредби на закона.
3
Затова запълването със съдържание на бланкетната разпоредба на
чл.339а, ал.1 от НК е въпрос, който прокурорът ще следва подробно правно
да аргументира и съвсем не е достатъчно да се цитира разпоредбата на
конституционният текст, защото сама по себе си тази разпоредба от
Основния закон на България също препраща към друг законов нормативен
акт.
Винаги, когато има бланкетни наказателни разпоредби, запълването
на тяхното съдържание е с конкретни, точно посочени от прокурора, в
случая законови норми, които изпълват съдържанието на дадената
разпоредба с бланкетно съдържание. Подобна позиция е била заета и в
Решение № 149 от 2016г. на ВКС, I-во наказателно отделение, както и в
Решение № 213/2016г. на Плевенски окръжен съд по ВНОХД № 536/2016г.
Това последното в изложението на съда е само за засилване на
прецизността и внимателността на държавния обвинител, който е внесъл
обвинителния акт и с цел същият да посочи онези законови разпоредби,
които се явяват част от бланкетния състав по чл.339а, ал.1 от НК.
По тези съображения, съдът следва да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора, който може и сам да
отстрани тези нарушения, като привлече наново, ако се налага подсъдимия
И.П. с посочване на точните времеви параметри на инкриминираното
деяние, вкл. и на неговите обективни и цялостни характеристики , свързани
с бланкетността на цитирания текст, след което ще следва да изготви нов
обвинителен акт, в който мотивната и диспозитивната част да се
намират, както казва ВКС в Тълкувателно решение № 2 от 2002г. в „ясно,
хармонично единство”.
Докато стане това делото следва да бъде на досъдебна фаза, където
прокурорът от СРП би могъл да вземе отношение и по исканията на защитата,
свързани с различни доказателствени искания и мерките за неотклонение.
ОПРЕДЕЛИ:
По тези съображения и на осн. чл.248, ал.5, т.1 и ал.6 и чл.249, ал.4, т.1
от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА че делото е подсъдно на СРС като първа инстанция по
правилата на родова и местна подсъдност.
ПРИЕМА, че към днешна дата няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство по делото.
КОНСТАТИРА ВЪЗМОЖНОСТ по принцип делото да се разглежда
4
по общия ред на Глава XX от НПК.
КОНСТАТИРА, че не е налице необходимост делото да се
разглежда при закрити врата; да се привлича резервен член на съдебния
състав; да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както
и не са налице основания за извършване на съдебно-следствени действия по
делегация.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимото лице И.П. П. (с
установена самоличност) мярката за неотклонение „ПАРИЧНА
ГАРАНЦИЯ в РАЗМЕР на 500 (ПЕТСТОТИН) ЛЕВА”.
ПРИЕМА, че липсва необходимост от произнасяне по
доказателствата.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. О. Х. ДЕЛО №
6013 по описа на СРС – НО, 102-ри състав за 2022 година, като ВРЪЩА
ДЕЛОТО на прокурор при СРП за отстраняване на посочените допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, засегнали
правото на защита на подсъдимото лице.
Определението относно процесуалните нарушения и мярката за
неотклонение подлежи на оспорване с жалба и протест по реда на Глава
XXII от НПК пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2.
ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено с
писмено заявление желание от тяхна страна.
Съдебното заседание приключи в 17:15 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
5
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6