Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1810 30.12.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на десети декември две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: РУМЕН ЙОСИФОВ
Членове: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.А.
Прокурор: А. Ч.
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 2353 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „Бългериън Уайт Шелс”ООД, ЕИК *********, с адрес:
гр.Пловдив, ул.Сливница № 6А, ет.6, офис 12, представлявано от управителя С.В.В.,
против Решение № 260185 от 18.09.2020г., постановено по НАХД № 3081 от 2020г.
на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
02-0002617 от 08.07.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
В касационната
жалба се изразява становище за неправилност на оспореното решение поради
противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост, като се иска неговата отмяна или евентуално
– да бъде намалена санкцията на 100 лева. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е изложил аргументи за доводите на жалбоподателя относно нарушение на
принципа „non bis in idem“, защото макар допуснатото
закъснение при плащането на възнагражденията да е за 21 работници, според
касатора не са осъществени 21 различни нарушения. Предписанието е един
индивидуален административен акт и неизпълнението му също е едно деяние.
Посочва се, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП
са описани няколко дати, като не става ясно коя е датата на нарушението, а
същото се отнася и за мястото на нарушението. Според касатора, като съществен
пропуск следва да се счита липсата в акта и НП на коментар въз основа на какъв
юридически факт е възникнало трудовото правоотношение. Излагат се доводи за липса
на осъществен състав на нарушение, тъй като има забава на кредитора – не е
установено работникът да е търсил изплащане на дължимата му заплата. Касаторът
твърди още, че по принцип издадените НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са
незаконосъобразни, а неизпълнението на задължения за плащане на трудово
възнаграждение представлява трудов спор, за решаването на който има друг
законов ред. Счита, че правилно деянието е квалифицирано като маловажен случай,
но е следвало изобщо да не бъде наказван на основание чл.28 от ЗАНН. В
условията на евентуалност се иска санкцията да бъде намалена до минимума
предвиден в закона, като се позовава на усложнената икономическа обстановка в
страната. Посочените в жалбата оплаквания се квалифицират по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, допуснато
съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на
наказанието. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител
и не ангажира нови писмени доказателства, допустими в процеса.
Ответникът по
касация се представлява от упълномощен юрисконсулт, която пледира за
неоснователност на касационната жалба, иска от съда да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването,
поради което пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила, като правилно
и законосъобразно.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен
съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което
съдът съобрази следното:
С обжалваното
решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 02-0002617 от 08.07.2020г., с
което на касатора за нарушение чл.415,
ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. В решението е изтъкнато,
че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на санкционираното
дружество, нито до порочност на процесното постановление. Установено е, че НП е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.
По същество, решаващият състав е обосновал извод, че е осъществен състав на
нарушение, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, респективно
съдът е констатирал, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството за нарушаване
на трудовото законодателство. Съдът по същество е приел, че макар
материализирани в един протокол, всяко от дадените предписания представлява
отделно властническо волеизявление, чието неизпълнение подлежи на отделна
санкция. Преценено е, че размерът на наложената санкция е определен
законосъобразно, поради което същата не следва да бъде намалена.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната
инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на
фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на
правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият касационен
състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените
от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от
събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното
нарушение действително е осъществено от санкционираното юридическо лице.
РС-гр.Бургас е
изяснил в пълнота фактическа обстановка и е постановил правилен съдебен акт, а
възраженията на дружеството- касатор са неоснователни.
„Бългериън Уайт Шелс” ООД е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател не е изпълнило задължително предписание на ДИТ-Бургас, дадено с
протокол № ПР 2001258/07.02.2020г. по т.29, да изплати трудовото възнаграждение
за месец Ноември 2019г. на работника Айше Мустафа, в размер на 580.25 лева,
полагал труд като „опаковач“ в стопанисвания от дружеството обект: Цех за
преработка на миди, находящ се в гр.Черноморец, съгласно изискванията на
чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.2 и 3 КТ, със срок за изпълнение до
02.03.2020г. Предвид липсата на ангажирани доказателства за изпълнение на предписанието
бил съставен АУАН № 02-0002617 от 12.03.2020г. На 27.05.2020г. представител на
дружеството ангажирал пред контролните органи доказателства – писмено обяснение
и разпечатка от превод на заплата на 15 лица, между които и посоченото по-горе
лице (л.26 от делото на РС), от които се установява, че предписанието е било
изпълнено. Впоследствие административно-наказващият орган издал оспореното пред
районния съд наказателно постановление, с което за осъщественото нарушение,
предвид обстоятелството, че то е било отстранено и от него не са настъпили
вредни последици, на основание чл.415в, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от КТ, била
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
Не намира опора в
законовата уредба тезата на касатора, че дружеството е следвало да бъде
санкционирано само веднъж за установеното неизпълнение. Районният съд е посочил
изрични съображения в тази насока, които се споделят и от настоящата инстанция.
Протоколът, в който се съдържат предписанията е техен материален носител, който
ги обективира, но обстоятелството, че тези предписания са описани в един протокол,
не води до извода, че се касае за едно единствено предписание. Същите се
отнасят до различни нарушения, които са констатирани в хода на извършената
проверка. Всяко от предписанията има различно съдържание и касае плащане на
различни правни субекти, поради което законосъобразно предходният съд е приел,
че всяко от тях съставлява отделно властническо волеизявление, респективно са
налице отделни административни актове, по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, макар
и съдържащи се в един протокол. За изпълнение на всяко от предписанията
дружеството е следвало да извърши различни правни и фактически действия, а
тяхното неизпълнение осъществява състава на отделно административно нарушение. Следва да се
изтъкне и обстоятелството, че тези описани предписания не са обжалвани по
съдебен ред, поради което са влезли в законна сила и са задължителни за
адресатите им, като е недопустимо в настоящото производство да се извършва
косвен съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност.
В този смисъл,
приетата от Районен съд - Бургас фактическа обстановка е съобразена напълно с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването
на съдебното решение са изследвани всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода
на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно
с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно. По отношение определянето на място на нарушението в хипотезата на
съставомерно бездействие, това е мястото на която е следвало, или е било
възможно да бъде извършено действието указано на санкционирания субект. Това в
случаят е населеното място гр.Черноморец, понеже там е била упражнявана
трудовата дейност, респективно в него е следвало на се заплати дължимото
възнаграждение на работника, с което да се изпълни даденото предписание на
контролните органи. Колкото до датата на нарушението, именно поради
осъществяване на нарушението чрез бездействие, каквото представлява
неизпълнението на предписание, правилно в НП и АУАН е посочен периода през
който е продължило това бездействие – до датата на изтичането на срока за
изпълнение на предписанието – 02.03.2020г. и от следващите ден нарушението се
счита за осъществено, като изрично е отбелязано констатирането на
неизпълнението в хода на проверката на 05.03.2020 и 11.03.2020г. Конкретно и
ясно в НП и АУАН са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
изложени са и законните разпоредби, които са били нарушени – чл.415, ал.1 и чл.415в,
ал.1 от КТ. Няма смислово различие между даденото предписание в протокола и
това описано в АУАН и НП, като в тях не е необходимо да бъдат описвани всички
факти свързани с трудовото правоотношение на работника чието възнаграждение не
е било платено (напр. цитиране на трудовия договор). Достатъчно е описанието на
релевантните факти, което в случаят е
сторено. Не съществуват никакви доказателства за твърдяната забава на
кредитора, напротив – в писмените обяснения дадени от представител на
дружеството е изложено, че неплащането на възнагражденията в дадения срок се
дължи да влошената икономическа обстановка.
Неоснователно е и
възражението на фирмата, че издадените НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са
незаконосъобразни, защото настоящото нарушение не квалифицирано по този състав,
а е за неизпълнение на дадени предписания. Неплащането на възнаграждението е
само елемент от осъществения сложен фактически състав, но нарушената разпоредба
в случаят не е чл.128, т.2 от КТ. Следва да се отбележи също, че предвиденият
особен ред за разглеждане на съществуващ между страните трудов спор, не е законова
пречка за ангажиране административнонаказателната отговорност на работодателя.
Предписанието е един от механизмите за гарантиране правата на работника, като
икономически по-слаба страна в трудовото правоотношение, чрез намеса на
държавата със средствата на административната принуда и санкция, като неговото
неизпълнение е въздигнато от закона в самостоятелен състав на административно
нарушение. Реализирането на правата по възникнал трудов спор във връзка с
незаплатено трудово възнаграждение, по реда на исковия процес по ГПК, не означава
, че се изключва административнонаказателната отговорност. Това е така, защото
гражданската отговорност не поглъща административнонаказателната, за разлика от
наказателната отговорност, когато такава е предвидена.
Неоснователно е и
позоваването на касатора на института на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажните
нарушения на трудовото законодателство също се санкционират, съгласно нормата
на чл.415в от КТ, както правилно е преценил административнонаказващия орган,
поради времето на отстраняване нарушението и липсата на вредни последици за
работника.
Преценката на
районния съд за потвърждаване размера на санкцията от 300 лева също е правилна
и направените в тази връзка изводи се споделят и от настоящата инстанция. Следва
да се отбележи, че с прилагане института на чл.415в от КТ е проявена достатъчна
снизходителност към санкционираното лице, поради което не следва да се намалява
така определения размер на санкцията, предвид констатирания период на
закъснение при плащането.
Обсъждайки фактите,
РС-Бургас е анализирал обективно фактическата обстановка и е достигнал до правилни
юридически изводи, поради което неговото решение като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила, респективно
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид своевременно направеното искане от представителя на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде
определено, в съответствие с приложимата нормативна уредба към настоящият
момент. Съгласно действащата редакция на чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН, вр. с
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, субсидиарно приложима, съгласно чл.144 от АПК, в полза на юридическото лице Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ следва да се присъди такова възнаграждение, в размера предвиден в чл.27е
от НЗПП, като съдът определя такова в размер на 80 лева, която сума следва да
бъде платена от касатора, с оглед изхода от делото в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260185
от 18.09.2020г., постановено по НАХД № 3081 от 2020г. на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Бългериън
Уайт Шелс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Пловдив, ул.Сливница № 6А,
ет.6, офис 12, да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1. 2.