РЕШЕНИЕ
№ 21265
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110138656 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца ... срещу ответника .... обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 и т.3 КЗ, чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника за сумата 2994,18 лева, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахованото при
ищеца МПС ...., вследствие настъпило застравователно събитие на 16.10.2021г. в г.“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2022г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата 145,55 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата, дължимо за периода от 25.01.2022г. до
18.07.2022г.
Ищецът „... твърди, че по договор за застраховка имущество „Каско” на МПС“,
на лек автомобил с рег. № ., е заплатил на застрахованото лице сума в размер на 2
994,18 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на посоченото МПС,
настъпили в резултат на застрахователно събитие – падане на дърво върху паркираното
МПС на 16.10.2021г. в района на жк. „.. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът в качеството му на стопанин на пътя, на който е настъпило процесното
събитие, както и че процесната вещ /дърво, намиращо се в жк. ./ е публична общинска
собственост, съответно задължение на ответника е да упражнява надзор по отношение
на нея. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на сумата от 2994,18 лева Твърди, че поканил
1
ответника да му заплати посочената сума, но последният не сторил това. Претендира
посочената сума, обезщетение за забавеното й плащане, както и разноските по делото.
Ответникът .... е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на твърдяното от ищеца застрахователно
правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка между описаното в
исковата молба събитие и причинените вреди, както и размера на вредите. Навежда
доводи за неизясняване на фактическата обстановка за настъпване на произшествието,
в частност относно мястото на настъпването му. Евентуално моли за намаляване
размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди като прекомерно.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна
следното:
По иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2, вр.чл.49 ЗЗД
Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
В случая се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед
изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното му
бездействие да изпълни задължението си да поддържа зелените площи на територията
на ...., в качеството си на негов стопанин.
По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен
договор за имуществено застраховане със собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, което е довело
до увреждането на имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие
виновно и противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна
работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие, причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца
лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
2
От представената и приета по делото застрахователна полица № 00500100398229
от 25.01.2021г. по застраховка „Каско на МПС", Анекс № 1 от 29.01.2021г. и Общите
условения на ищеца, се установява, че л.а. марка ., е застрахован при ищеца по
имуществена застраховка "Каско" с период на покритие от 25.01.2021г. до 25.01.2022г.,
при клауза "Пълно каско", застрахователната сума 13 655 лева и дължимата премия –
181,78 лева, платима на четири вноски. Видно от ОУ клауза "Пълно каско" покрива
пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове
в клаузи "С-Пожар и природни бедствия", "В-Частично каско" и "К", в това число щети
по МПС, причинени от буря, ураган, нанесени от строителни елементи, клони на
дървета или други предмети, отнесени от бурята или урагана, действия на морски
вълни, свличане или срутване на земни пластове, натрупване или свличане на сняг или
лед. За изясняване на спорното по делото обстоятелство относно наличието на валидно
облигационно отношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, е прието
неоспорено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От изводите на вещото лице се изяснява, че
застрахователната премия по застрахователна полица № 00500100398229 е заплатена
по банков път. Ето защо съдът намира, че по настоящото дело се установява валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" на МПС, по
която застрахован е лек автомобил м., в периода не действие на който – на дата
16.10.2021г., е настъпило процесното събитие. В подкрепа на извода за наличие на
валидно застрахователно правоотношение е и извънсъдебното поведение на самия
застраховател - ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на
застрахователното събитие на 19.10.2022г. той е извършил оглед и е изготвил опис на
вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него щета №
*********, като е признал и изплатил с преводни нареждания от 09.11.2021г. и от
26.11.2021г. застрахователно обезщетение в общ размер на 2994,18 лв. за причинените
на застрахованото имущество щети.
Въз основа на изслушаната и приета по делото САТЕ, удостоверение от МВР,
ГД "Пожарна безопасност и защита на населението", СД "Пожарна безопасност и
защита на населението" от 19.10.2021г., уведомлението за щета и показанията на
разпитания свидетел Л. К. В., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК
(свидетелят е собственик на увредения автомобил), на които съдът дава вяра като
обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че на 16.10.2021г. в ., е настъпило застрахователно
събитие – паднало дърво, вследствие на което на паркирания .са нанесени щети по:
таван, задна врата стъкло, заден ляв калник, задна лява врата стъкло, предна лява
колона, преден капак.
С оглед съвкупния анализ описаните доказателства следва да се приеме, че
ищецът е провел пълно и главно доказване на спорното обстоятелство, че вредите са
3
пряка последица от падане върху автомобила на дърво, поради неизпълнение на
задължението на ответника Столична община да поддържа вещ - общинска
собственост на основание чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската
собственост във вр. с чл. 61, ал. 3 от ЗУТ и чл. 31 от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на Столична
община.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид отговорност за чужди противоправни
и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да
докаже хипотезата на гражданския деликт и причиняване на вредите при или по повод
на извършването на възложената работа. Когато се твърди, че вредите са причинени от
бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания делинквент
трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е
противоправно бездействието на служители на Столична община, то трябва да има
правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по поддържане на
дървесната растителност на територията на общината, по надзор и идентифициране на
опасните дървета, както и действия по обезопасяване на градската среда в тази насока,
в т.ч. и като извършват действия по премахване на такива дървета, които застрашават
безопасността на гражданите и тяхното имущество. При така разпределената
доказателствена тежест съдът приема, че ищецът е следвало да докаже в
производството, че дървото, причинило инцидента, е било разположено върху
общинска собственост, респективно, в случай, че не е на общинска земя, то е
съществувало задължение за общината да поддържа и да осигурява безопасността на
дървесната растителност на територията на общината.
Според чл. 61 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи,
обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и
хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената
система са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско
значение - паркове, градини, улично озеленяване. Допълващи зелената система са
озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни,
обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и
озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове,
ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Според ал. 4 на
чл. 61, озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал. 3
- собственост на държавата и общините, са публична
собственост.
Съгласно чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската собственост
4
поддържането и ремонтите на вещите - общинска собственост, се извършват от лицата,
на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат
ежегодно по бюджетите им. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост във вр. с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация в задължение на ответника е вменено
стопанисване и поддържане в изправност на повереното й имущество, в това число
общински пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените площи за
обществено ползване, сред които попадат и териториите по чл. 61 от
ЗУТ.
Планирането, изграждането, поддържането, опазването и развитието на зелената
система на Столична община, независимо от формите на собствеността, от друга
страна, се урежда от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на СО. Според чл. 31, ал. 1 от Наредбата поддържането на зелените площи е
специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано
общинско предприятие. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително -
ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране
на елементите на зелената система, а според ал. 2 на чл. 31, общинските зелени площи
за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка
за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или
благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват от ДЗС и
специализираните служби към районните
администрации.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата собствениците са длъжни да опазват и
поддържат в добро състояние намиращата се в имотите им растителност, а според ал. 2
на същия текст собствениците са длъжни да осигуряват достъп до имотите си на
компетентните служители от специализираните общински служби за извършване на
огледи, картотекиране и контрол, като на собствениците на имотите е забранено да
премахват или увреждат дървета в имотите им, освен в случаите по чл. 42 от
Наредбата.
С оглед изложеното съдът счита, че възражението на ответника, че не отговаря
за падналото дърво, находящо в жк. „Хиподрума“ е неоснователно. В случая с оглед
местонахождението на процесното дърво, находящо се на тротоара до блок 141, на ул.
„Добри Христов, в гр. София, част от зелените площи, стопанисвани от общината /тъй
като не се намира в частен двор, терен/, съдът приема за доказано, че именно
ответникът е следвало да полага грижи за процесното дърво и съответно своевременно
да вземе мерки за обезопасяване/ премахването му. По делото не се установи
наличието на външна причина, свързана с метеорологични условия или действия на
трети лица, които да са предизвикали или допринесли за падането на клона от дървото
5
върху процесния автомобил. Не се установено и собственикът на увредения автомобил
– св. В. да е допринесъл за настъпване на непозволеното увреждане, чрез неправилно
паркиране, доколкото не се установява /а и не се твърди от ответника/ в района на
инцидента да има ограничения за спиране, престой и/или паркирането на ППС.
Независимо, че по делото няма достатъчно данни да са налице конкретни
допуснати нарушения от служители на ответната община във връзка с поддръжката на
дървото, което е паднало върху процесния автомобил, то съгласно задължителната
съдебна практика дадена с Постановление № 9 от 28.12.1966 г., Пленум на ВС,
ответникът следва да носи обективна /т.нар. безвиновна/ отговорност по смисъла на чл.
49 от ЗЗД за настъпилите, вследствие на падането на клон от неподдържано дърво
върху процесния автомобил, вреди. Неизпълнението на цитираното законово
задължение от отговорните служители, представлява противоправно поведение,
изразяващо се в бездействие, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, при изпълнение на
възложената им работа, което предвид събраните писмени доказателства и
заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите щети на МПС
– л. а. „Пежо“, модел „308“ с рег. № СВ 5418 СВ.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за
осъществен фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ: наличие на договор за
застраховка "Каско на МПС", плащане от застрахователя по имуществената
застраховка на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на
трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил
застрахователно обезщетение, има правото да встъпи в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата и да претендира заплатената като обезщетение сума. Обхватът
на регресното право на застрахователя зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 49 ЗЗД
дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението по
изслушаната САТЕ е 4976,22 лева, което надвишава изплатеното от застрахователя
обезщетение от 2994,18 лева, което се претендира в производството. По делото не са
събрани доказателства ответникът да е погасил вземането на ищеца в размер на
2994,18 лева, представляващо заплатено застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка "Каско на МПС".
Ето защо претенцията на ищеца е основателна и доказана, а искът по чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер
2994,18 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.07.2022г.
6
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на нормата чл. 86 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на
поканата - чл.84, ал.2 ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя
произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в
забава от момента на връчване на поканата. Приложената по делото регресна покана е
получена от ответника на 14.012022г., съответно след изтичане на предоставения срок
за доброволно плащане /10 дни/, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на законната лихва, което за периода 25.01.2022г. -17.07.2022г., изчислено от
съда на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 145,55 лева.
По разноските:
На ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в общ
размер на 869,77 лева, от които 169,77 лева – държавна такса, 600 лева - депозити за
експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер от 100 лева, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с ЗПрП.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., Булстат: ., седалище и адрес на управление: ., ДА ЗАПЛАТИ на
..., ЕИК ., със седалище и адрес на управление г., на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2994,18 лева, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахованото при
ищеца ., вследствие настъпило застравователно събитие на 16.10.2021г. в ., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2022г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата 145,55 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата, дължимо за периода от 25.01.2022г. до 18.07.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ...., Булстат: ., седалище и адрес на
управление: . ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ., със седалище и адрес на управление . сумата
869,77 лева, представляваща сторени разноски в производството по настоящото дело.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8