Р Е Ш Е Н И Е № 160
Гр.Сливен, 31.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осми юли, през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 179
по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба от Е.П.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Заповед № Л-131 от 17.04.2019 г., издадена от Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Сливен при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че: оспореният акт е невалиден – не е видно от кого е издаден; заповедта не съдържа изискуемите реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР; заповедта е издадена при липса на мотиви; при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила; дисциплинарната отговорност на оспорващия е ангажирана неправилно, тъй като същият не бил запознат срещу подпис със сочените за нарушени разпоредби; твърди, че няма допуснато дисциплинарно нарушение, позовавайки се на раздел V, т. 53.2 от Заповед № Л-4102/06.10.2010 г. за вътрешния ред в арестите. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представени писмени бележки излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмени бележки в подкрепа на твърденията си, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият Е.П.М. към датата на издаване на оспорената заповед е м. и. на длъжност н. … с. в арест – С. към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ /РСИН/– С., … к. при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ /ОСИН/ – Б.
От приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от оспорващия длъжност е видно, че основна цел на длъжността е осигуряване на о. и и. на з. л., в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебната му дейност.
На 21.02.2019 г. до началника на РСИН е входирана докладна записка рег. № 98 от 21.02.2019 г. от м. е. В. Л. ВПД г. н. в Арест С. при РСИН – С., относно вероятно извършено нарушение на служител. В записката Л. докладва, че при регулярен преглед на 21.02.2019 г., на видеозаписите от охранителната инсталация на Арест С. е констатирал, че м. И. Е.М. е в. вещи от роднините на з. под с. Б. М. М. на дата 19.02.2019 г., извън работно време, без контрол от страна на трето лице, еднолично, без да е дал възможност на М. или друг колега от НОС да види какви вещи и предмети се п.
Със Заповед № Л-69 от 14.03.2019 г. на Началника на РСИН – Сливен, издадена на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР във връзка с т. 7 от заповед № 415/23.08.2018 г. на ВПД Началник ОСИН – Бургас и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, е образувано дисциплинарно производство срещу м. и. Е.П.М. за изясняване на постъпили предварителни данни с докладна записка вх. № 98/21.02.2019 г. за допуснато дисциплинарно нарушение от Е.П.М., изразяващо се в неправомерно в. на вещи от роднини на з. под с. Б. М. М., извън работно време, без контрол от страна на трето лице, като по този начин е нарушил чл. 82, ал. 1 от ППЗИНЗС, както и подзаконовите актове на административни ръководители в ГДИН. Със заповедта е назначен дисциплинарно разследващ орган, който да извърши проверка и изготви обобщена справка за резултата от разследването в срок до 22.03.2019 г. Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 19.03.2019 г.
На 19.03.2019 г. е извършена служебна проверка на системата за видеонаблюдение в арест С., обективирана в протокол рег. № 151. Прегледани са 3 файла от които ставало ясно, че вещите са п. от м. И. М., извън работно време, без провеждане на свиждане и без използване на специални средства – металдетектор. На 19.03.2019 г. са дадени обяснения вх. № 150 от м. И. К.И.И., който заявява, че на 19.02.2019 г. е бил п. за времето от 16.30 до 18.30 часа и не си спомня да е д. багаж на з. л. и обяснения вх. № 149 от И. Х. М., който докладва, че на 19.02.2019 г. е бил назначен в н. на 24 ч. д., по време на което са п. п. багаж на н. л. Б. М., като няма спомен кой го е п., п. и п. Екземпляр от дадените обяднения са получени от Е.П.М. на 27.03.2019 г.
Определеният дисциплинарно разследващ орган е извършил възложената проверка, по време на която са разгледани постъпилите данни за дисциплинарно нарушение.
В образуваното дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващия – Вх. № 156 от 20.03.2019 г., приети от Началника на РСИН – Сливен, на 12.04.2019 г. В писмените си обяснения оспорващият е описал кога е доведено з. л. Б. М., кой й е д. всички необходими принадлежности от първа необходимост, как ги е п., като е о. р. за предадени и получени вещи по утвърдения формуляр; как ги е п. на з. срещу отрязък от разписката, след което е в. отрязък от протокола на р. й. Посочил е, че по време на п. на багажа на смяна в ареста са били на работа трима служители.
На 20.03.2019 г. във връзка с подадено от М. искане вх. № 155/20.03.2019 г. до началника на РСИН – Сливен, същият е получил копие от заповед № 396/17.02.2017 г. на Началник сектор „Арести“ ОСИН – Бургас и Заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главен Директор ГД „ИН“.
За резултата от разследването от дисциплинарно разследващия орган е изготвена Обобщена справка Вх. № 167 от 21.03.2019 г. до Началника на РСИН– Сливен. В Справката е констатирано, че м. И. Е.П.М. е п. вещите за з. М. извън работно време, без провеждане на свиждане и без използване на специални средства – металдетектор, което съставлява нарушения на чл. 82, ал. 1 и чл. 279 от ППЗИНЗС, както и т. 38.3 и т. 53.1 от заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН и т.2 от заповед № 396/17.07.2017 г. на началник сектор „Арести“, поради което е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на м. и. Е.П.М. за нарушение по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР– пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност, за което в ЗМВР е предвидено наказание писмено предупреждение.
На 27.03.2019 г. оспорващият е запознат с горепосочената обобщена справка и му е разяснено правото да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаване с обобщената справка.
Наказващият орган – Началникът на РСИН – Сливен, след като се е запознал с констатираното от дисциплинарно разследващия орган, назначен с негова заповед, и с писмените обяснения на М., и е приел, че М. е извършил дисциплинарно нарушение, е издал оспорената Заповед № Л-131 от 17.04.2019 г. С нея, на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 204, т. 4 от ЗМВР и т. 7 от заповед № 415/23.08.2018 г. на ВПД началник ОСИН – Бургас, чл.194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и при спазване изискванията на чл. 195 и чл. 206, ал.1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, на оспорващия Е.П.М. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. За да наложи дисциплинарното наказание, наказващият орган е приел, че: на 19.02.2019 г. в периода между 17.49 часа и 18.09 часа извън установено работно време на администрацията на арест С. към РС „ИН“ С., във входа на Следствен отдел към ОП С., намиращ се в коридора на …. етаж, на който етаж се помещава и арест С., м. и. М. е п. багаж от две лица – мъж и жена /определени от г. н. м. е. Л. за р. на з. л. Б. М. М./, който е п. в присъствието на приносителя, без служителя да използва метал-детектор, след което е д. за подпис и в. разписка на жената за п. багаж и се п. в ареста с п. багаж; с това си поведение е нарушил чл. 279 от ППЗИНЗС и т. 38.3 от заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН, както и т. 53.1 от заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН и т.2 от заповед № 396/17.07.2017 г. на началник сектор „Арести“, при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на д. с. по време на служба.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 17.04.2019 г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на административния орган на 24.04.2019 г.
По делото са приобщени заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН и заповед № 396/17.07.2017 г. на началник сектор „Арести“ ОСИН – Бургас.
По делото са разпитани като с. И. Х. М., К.И.И. и В. Г. Л.. От показанията на с. М. се установява, че е практика за н. з., вещи от първа необходимост, да се в. всеки ден; да се п. багажа с металдетектор; п. на багажа на Б. М. е станало след 17.00 часа, тъй като командира на отделението го е нямало; били са само той, оспорващият и К.И.; в д. стая разполагали със ЗИНС и ППЗИНС, както и имало папка със заповеди. С. К.И. също посочва, че н. имат право да п. личен багаж по всяко време; били са само тримата на работа и М. е п. багажа, който е п. От с. показания на Л. се установява, че багажът е п. извън работно време, без да е проведено свиждане; в д. стая служителите разполагали със ЗИНЗС, ППЗИНЗС, заповедта за вътрешния ред от 2016 г., но заповед № 396/17.07.2017 г. на началник сектор „Арести“ ОСИН – Бургас, не е проверявал дали се намира в документацията; не може да каже дали служителите са запознати с тях.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Възражението на оспорващия, че оспореният акт е невалиден, е неоснователно. На оспорващия, който е с. в структурата на РСИН – С. при ОСИН – Б., е наложено наказание „писмено предупреждение”, определено в нормата на чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, със заповед, издадена от Началника на РСИН – Сливен, на когото са делегирани правомощия със заповед № 415/23.08.2018 г. на Началника на ОСИН - Бургас. В разпоредбата на чл. 16а, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС е предвидено, че Началникът на ОСИН налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР на служителите от областната служба, като съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба Началникът на областна служба "Изпълнение на наказанията" може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица. Съгласно т. 7 от заповед № 415/23.08.2018 г. на Началника на ОСИН – Бургас началник РСИН – Сливен е упълномощен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР. Следователно Началникът на РСИН – Сливен, е оправомощен да издаде оспорената в настоящото производство заповед.
Заповедта е издадена в установената от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, поради което твърдението на оспорващия, заявено в противоположен смисъл, е неоснователно.
При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР. В дисциплинарното производство, образувано със заповед, издадена на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, е изготвена обобщена справка от назначения дисциплинарно разследващия орган, с предложение за реализиране на дисциплинарна отговорност на м. и. М.. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на д. с. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
Оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните съображения:
На оспорващия е наложено дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност, във връзка чл. 279 от ППЗИНЗС, т. 38.3 и т. 53.1 от заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН, както и на т. 2 от заповед № 396/17.07.2017 г. на началник сектор „Арести“ ОСИН – Бургас. Съгласно чл. 279 от ППЗИНЗС и т. 38.3 от заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН, задържаните под стража могат да получават хранителни пратки и други разрешени вещи само по време на свиждане, а съгласно т. 53.1 от заповед № Л-4102/06.10.2016 г., проверката на храните, вещите и предметите се извършва и със специални технически средства от служител на надзорно-охранителния състав на ареста в присъствието на приносителя. С т. 2 от заповед № 396/17.07.2017 г. на началник сектор „Арести“ ОСИН – Бургас за арест Сливен е определен за арест Сливен свиждане всеки втори и четвърти петък от месеца от 09.00ч. до 11.30ч. и от 13.00ч до 16.45ч.
По делото е установено по безспорен между страните начин, че на 19.02.2019 г. оспорващия Е.П.М. извън установеното работно време е п. от Т. Ж. М. и п. на з. л. Б. М. вещи / аргумент разписка за приети и предадени храни, вещи и предмети на з. л. л. 28 /. По делото обаче не се установи, че наказаният служител е бил запознат срещу подпис с посочените за нарушени разпоредби от заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН и заповед № 396/17.07.2017 г. на началник сектор „Арести“ ОСИН – Бургас, поради което за същия липсва задължение, свързано с тяхното изпълнение.
От горното става ясно, че дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана поради пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност ( чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР). По-конкретно касае се за неспазване на т. 38.3 и т. 53.1 от заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН, както и на т. 2 от заповед № 396/17.07.2017 г. на началник сектор „Арести“ ОСИН – Бургас. В тази връзка съдът изиска /с протоколно определение от 10.06.2019 г./ от административния орган доказателства, удостоверяващи, че жалбоподателят е бил запознат с въпросните заповеди. В отговор е представено писмо от административния орган, че заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН е била сведена до знанието на служителите от НОС срещу подпис и се е съхранявала в стаята на командира. Това би следвало да бъде удостоверено с подписа на самия жалбоподател. Документ, носещ такъв подпис, обаче не е представен по делото. В отговора е заявено, че копия от заповедите има на видно място в дежурната стая, до която имат достъп всички служители от НОС. От събраните гласни доказателства не се установи по безспорен начин, че точно тези заповеди са на разположение на всички служители. С оглед изложеното съдът приема, че заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на Главния директор на ГДИН и заповед № 396/17.07.2017 г. на началник сектор „Арести“ ОСИН – Бургас не са били сведени до знанието на жалбоподателя. А след като последният не е знаел за тях, не може да му се търси дисциплинарна отговорност за неспазването им. Следователно оспореният административен акт трябва да бъде отменен като материално незаконосъобразен. В този смисъл е Решение № 8249/03.06.2019 г. на ВАС на РБ - Пето отделение.
С оглед изложеното, при произнасянето си наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер на 410 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса и 400 лева - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направени по делото разноски е неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-131 от 17.04.2019 г., издадена от Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Сливен при ОСИН - Бургас, с която на м. и. Е.П.М. – н. … с. в арест – С. към РСИН С. при ОСИН Б., е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр. София, да заплати на Е.П.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: