РЕШЕНИЕ
№ 13402
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110132292 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 и чл.52 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. Х. К.
срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД /след допусната на осн. чл. 228, ал. 3 ГПК
замяна на страна/.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както
следва: 1/ отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за
сумата от 755,59 лева, представляващо задължение по фактура №
**********/31.08.2021 г. за консумирана ел. енергия в периода от 31.07.2021 г. до
30.08.2021 г. и 2/ осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 и чл.52 ЗЗД за сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от
преустановяване на ел. захранването в собствения му имот, находящ се в гр. Долна
Баня, Общ. Ихтиман, парцел IX – 103, кв. № 9 за периода от м. октомври 2021 г. до
15.06.2022 г. /момента на предявяване на исковата молба/, ведно със законната лихва
от предявяването на иска до погасяването.
Ищецът И. Х. К. твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр. Д Общ. И,
парцел. Твърди се, че имотът е необитаем от повече от 10 години. Твърди, че е
регистриран в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с абонатен № Сочи, че проверка и
засичане на електромера не е извършвана от ответника повече от 10 години. През м.
август 2021 г. представители на ответника извършили проверка на електромера. На
31.08.2021 г. получил фактура № ********** за сумата от 755,59 лева за изразходвана
ел. енергия за периода от 31.07.2021 г. до 30.08.2021 г. според показателите на
електромер № **********. Тъй като ищецът не заплатил сумата, в началото на м.
октомври 2021 г. бил лишен от ползването на ел. енергия. Моли съда да установи
недължимост на процесната сума. Твърди, че за периода от м. октомври 2021 г. до
15.06.2022 г., в който е лишен от ползването на имота, е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в това, че живеел на свещи в процесния имот, готвил на газов
1
котлон, не могъл да ползва телевизор, не могъл да стопли вода в електрическия си
бойлер, нито да използва останалите ел. уреди в къщата. Ето защо моли ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба
до погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД оспорва
основателността и на двата предявени иска. Сочи, че действително между него и ищеца
е налице облигационно правоотношение при общи условия за процесния обект, като
ответното дружество изпълнява задълженията си на краен снабдител на ел. енергия,
доставчик от последна инстанция и търговец. Сочи, че ищецът е имал задължения за
неплатена ел. енергия, поради което е осъществено преустановяване на снабдяването с
електрическа енергия до имота. То е извършено при наличието на предпоставките на
чл. 123 ЗЕ в редакцията му след изм. с ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012г. /чл. 123а
от ЗЕ в предишната редакция/, като по искане на крайния снабдител на електрическа
енергия операторът на електоразпределителната мрежа в изпълнение на задължението
си по чл. 123, ал. 4 ЗЕ може да преустанови преноса на ел. енергия към крайния
клиент, за което и съобразно чл. 123 ЗЕ не носи отговорност. Сочи, че клиентът е бил в
неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимата цена за доставена ел.
енергия, предвид на което не е било налице виновно неизпълнение от страна на
ответника. Ето защо, електроснабдяването до имота на клиента било преустановено
правомерно, при наличието на предпоставките на чл. 123 ЗЕ, тъй като ищецът в
продължение на години не е заплащал консумираната в имота ел. енергия, поради
което натрупаните задължения по партидата на ищеца с кл. № са достигнали размер
на 755.59 лева за главница по процесната фактура № **********/31.08.2021 г. и 119.37
лева за лихва, начислена към главницата, за периода от изпадане в забава до настоящия
момент. Оспорва твърдението, че за периода след м. 10.2021 г. е налице прекъсване на
ел. захранване за имота на ищеца, което да е в резултат на виновно неизпълнение на
договорни задължения от страна на ответника. Счита, че правото на ответното
дружество по чл.123, ал.1 ЗЕ е предпоставено от това именно поведение на ищеца -
неплащане на дължими суми, които представляват реално доставено количество ел.
енергия, което не е оспорено пред доставчика извънсъдебно по основание и размер.
Първото искане на ищеца за възстановяване на ел. захранването е направено едва с
настоящата искова молба, което искане е заявено за изпълнение до
електроразпределителното дружество и към днешна дата до процесния имот
електрозахранването е възстановено. Сочи, че ищецът никога преди подаване на
настоящата искова молба не е правил искане за възстановяване или възражение срещу
преустановяване на електрозахранването, поради което счита, че за визирания от
ищеца период от м. 10.2021 г. не се установява неизпълнение на договорно задължение
на ответното дружество за доставка на ел. енергия. За периода от м. 10.2021 г. до
момента на подаване на процесната искова молба, прекъсването на доставката е
поради неплащане в срок на задължения за ел. енергия по дължима фактура, посочена
в исковата молба. Счита, че искът за неимуществени вреди е неоснователен и
недоказан и поради липсата на всички елементи от фактическия състав на спорното
право по ЗЗД: виновно поведение - неизпълнение на договора от страна на
„Електрохолд продажби” ЕАД; неправомерен отказ от „Електрохолд продажби” ЕАД
да възстанови ел. захранването; изправност на ищеца. Счита, че не се установява
настъпването на неимуществените вреди, нито техният размер.
Относно предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сума,
сочи, че процесната сума от 755,59 лева представлява реално потребено в процесния
имот количество ел. енергия, начислено с фактура № **********/31.08.2021 г. г.
(приложена към исковата молба). Задължението било формирано по ред, установен от
2
неоспорените от потребителя Общи условия, за което е издаден първичен финансово-
счетоводен документ - данъчна фактура. Основание за издаване на процесната фактура
е доставка на електрическа енергия в посочения във фактурата период, количество и на
посочената в нея стойност. Сочи, че в периодите преди издаване на процесната
фактура потребителят е препятствал редовното измерване на потребяваната в
процесния обект ел. енергия, тъй като до средството за търговско измерване е липсвал
достъп за ежемесечното му отчитане, въпреки че клиентите имат задължение да
осигуряват такъв достъп на отчетниците съгласно чл. 15, т. 2 от Общите условия на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Сочи, че на 14.10.2021 г. е извършена смяна на
електромера и от стария електромер са снети показанията на база, който е
преизчислена потребената в процесния обект ел. енергия, обективирана в процесната
фактура № **********/31.08.2021 г., поради липсата на достъп до обекта и до
електромера, обслужващ ищеца, за отчитане на показанията му, на основание чл. 26 от
ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Излага още, че едва на 14.10.2021 г.
клиентът е осигурил достъп на служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до
електромера, обслужващ обекта му, и тогава е извършена смяна на електромера, като
са снети показанията на електромера, обслужващ обекта на ищеца и е установено
реално консумираното и отчетено от електромера количество ел. енергия по факт. №
**********/31.08.2021 на стойност 755,59 лева. При снемането на показанията на
електромера било установено, че консумираното и отчетено от електромера
количество ел. енергия по дневна тарифа е с 3132 кВч по-голямо от начисленото до
този момент прогнозно количество по чл. 26 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД по дневна тарифа. Предвид това, с процесната фактура № **********/31.08.2021 г.
е начислено реално изконсумираното в обекта количество ел. енергия, отчетено на
14.10.2021 г., когато са снети показанията на електромера. Ответникът сочи, че
количеството ел. енергия по процесната фактура - 3132 кВч по дневна тарифа
представлява разлика между показанията на електромера при последното му отчитане
и това от 14.10.2021 г., за което е изготвен КП 5273620. Процесната сума е изчислени
по действащите в периода цени, утвърдени от КЕВР.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД ангажира становище за неоснователност на предявените искове.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 03.05.2023 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 15.06.2023 г., като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: 1/ че
ищецът е собственик на процесния имот в процесния период; 2/ че между страните е
налице облигационна отношение по договор при публично известни Общи условия за
процесния имот и в процесния период.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано. Тези факти се установяват и от приетите
по делото констативен протокол № г., нотариален акт за собственост на недвижим
имот по нот. дело № г., издаден от ихтимански народен съдия, удостоверения за
наследници на лицето И. Х. К., починал на 15.03.1995 г. и на лицето Б починала на
31.12.2017 г. и фактура № ********** от 31.08.2021 г.
От приетия по делото констативен протокол № 5434513/10.08.2021 г., съставен от
служители на третото лице - помагач, в присъствието на потребителя И. Х. К., се
3
установява, че на 10.08.2021 г. е извършена проверка на абонат с аб. № и електромер с
фабричен № на процесния обект, нохадящ се във вилна зона на гр. Д, с титуляр –
ищецът по делото. Били отчетени показанията на проверения електромер 2992 кВтч,
като електромерът е демонтиран и е поставен нов такъв.
С оглед така съставения констативен протокол, ответното дружество издало
фактура № ********** от 31.08.2021 г. за сумата от 755,59 лв. с вкл. ДДС с получател
– И. Х. К.. Като основание за издаването на фактурата е посочено – консумирана
електрическа енергия от 31.07.2021 г. до 30.08.2021 г.
Между страните не се спори, че до ищеца било изпратено писмо от ответното
дружество за уведомяването му за начислената сума.
По делото са представени относимите към процесния период ОУ на ответното
дружество и на дружеството – трето лице – помагач.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели – С И.ов С и Р Л – служители при „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД. Свидетелят С сочи, че участвал извършването на процесната проверка на
10.08.2021 г., при която електромерът бил изнесен извън имота на ищеца. Сочи, че до
този момент електормерът бил в имота на ищеца, като по време на процесната
проверка К. осигурил достъп до имота. От показанията на свидетеля Лазаров се
установява, че в района, за който той отговарял, влизал и процесният имот.
Потвърждава, че до изнасянето на електромера извън имота на ищеца, свидетелят не е
влизал в имота, тъй като никога не му е осигуряван достъп за отчет.
Съдът, отчитайки вероятната заинтересованост на свидетелите по смисъла на чл.
172 ГПК, кредитира показанията му поради съответствието им с останалите събрани в
производството доказателства.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че за процесното измервателно устройство са налице данни при
електроразпределителното дружество, считано от м. април 2010 г., но не било
отбелязвано отчитане на СТИ поради липса на осигурен достъп. Посочено е, че
консумираното и отчетено количество електрическа енергия, начислено с процесната
фактура, е 3132 КWh, като количеството потребена ел. енергия отговаря на отчетеното.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК:
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през посочения период ищецът е употребил определени
количества ел.енергия в размер на процесната сума.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже, че е погасил процесната
сума.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира
правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за
продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а.
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
4
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. По силата на
законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният
снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният клиент /чл. 91-
92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от
17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б. от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен
клиент, който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието "битов
клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ., а преди - § 1, т. 42 ДР
(отм.) на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ.
Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител
на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг
правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е
сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл
решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III г.о./. Този
извод следва и от клаузите на приетите по делото Общите условия на ищеца.
Безспорно между страните е, че между тях съществува облигационно
правоотношение при Общи условия през процесния период по договор за продажба
(доставка) на електроенергия до описания в исковата молба имот. По силата на това
облигационно правоотношение носител на договорното задължение по чл. 94а, ал. 1,
във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с (за доставяне, продажба на)
електрическа енергия на (до) обекта (имота) е ищцовото дружество, а потребител –
краен клиент по смисъла на т. 27 г от ДР на ЗЕ на доставяната ел. енергия е
ответникът. По силата на това облигационно правоотношение между страните
ответникът е задължен да заплаща на ищеца цената на консумираното количество
електрическа енергия.
Установи се от доказателствата по делото, че в един продължителен период от
време /над 10 години/ до имота, където се е намирало средството за измерване, не е
осигуряван достъп на служителите на електроразпределителното дружество за
извършване на отчет на показанията на електромера, намиращ се в имота на ищеца.
Такъв достъп е осигурен на 10.08.2021 г., когато е извършено отчитане на СТИ, същият
е подменен и изведен извън процесния имот.
Съгласно разпоредбите на чл. 104а от ЗЕ крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия. Доколкото по делото няма
твърдения и доказателства ищецът в предвидения от закона срок да е заявил, че не е
съгласен с Общите условия на третото лице – помагач „ЧЕЗ Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД /с предишно наименование ЧЕЗ Разпределение България АД/, и да е
внесъл при него заявление, в което да предложи специални условия, то съдът приема,
че ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот, както и че третото лице –
помагач пренася и разпределя електроенергия в него, като страните са обвързани от
договор при Общи условия, одобрени от ДКЕР и при регулирани цени на
електроенергията, които се дължат на ответника.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от приложимите и обвързващи страните ОУ на
5
електроразпределителното дружество, в случай, че средството за търговско измерване
е поставено в имота на потребителя, потребителят има задължение да осигурява
достъп на упълномощени представители на електроразпределителното предприятие до
тях за контрол, отчитане и обслужване. В случай, че достъпът за отчитане на
средствата за търговско измерване не бъде осигурен, пренесеното количество
електрическа енергия се изчислява на база на средноаритметичната величина на
използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен
период и същия съответен отчетен период от предходната година. При последващо
осигуряване на достъп се извършва корекция според реалните показания на средствата
за търговско измерване, ако това е необходимо /чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ОУ/.
Въз основа на посочените разпоредби, след осигуряването на достъп до имота и
извършеното отчитане на електромера, е извършено предвиденото доначисляване на
отчетените показания и начисленото до този момент прогнозно количество
електроенергия, което в конкретния случай е било по-малко от реално потребеното. От
заключението на приетата СТЕ се установи, че консумираното и отчетено количество
електрическа енергия, начислено с процесната фактура, е 3132 КWh, като
количеството потребена ел. енергия отговаря на отчетеното.
Поради изложеното съдът намира, че е предявеният отрицателен установителен
иск за недължимост на сумата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът /действие или бездействие/, в причинна връзка с което да е преустановено
електрозахранването в процесния имот, от което ищецът е претърпял твърдените
вреди, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, за което обстоятелство не сочи доказателства.
Предявеният от ищеца осъдителен иск за сумата от 1000 лева и за присъждането
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от преустановяване на ел.
захранването в собствения му имот, находящ се в гр. Долна Баня, Общ. Ихтиман,
парцел IX – 103, кв. № 9 за периода от м. октомври 2021 г. до 15.06.2022 г. /момента на
предявяване на исковата молба/, ведно със законната лихва от предявяването на иска
до погасяването.
Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ (изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването
с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Същото правило е възпроизведено и в чл. 42, ал.
1 от обвързващите страните общи условия (одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-
059/07.11.2007, изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010). В чл. 43 на тези условия е
уредено правото на потребителя да подаде писмено възражение пред продавача
относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира прекъсването
на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката; както и
заявление за разсрочване на плащането, като при подписването на споразумителен
протокол за това, продавачът няма право да прекъсва снабдяването с електрическа
енергия за сумите, за които е договорено разсрочването.
Правният извод от съществуващите законова и договорна уредби е, че правомерно
6
е временното преустановяване на електроподаването, когато потребителят е в
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума във
връзка със снабдяването с електрическа енергия. То е неправомерно, когато липсва
задължение, както и докато се разглежда подаденото от потребителя възражение
относно срока и основанието за прекъсването и за срока на разсроченото изплащане на
задължението.
Електроснабдителното дружество има право временно да преустанови
електрозахранването във всички, освен в посочените два, случаи на неизправност на
потребителя, включително когато вземането е оспорено. Ако вземането е оспорено с
иск, съдът може да забрани временното преустановяване на електроподаването или да
постанови неговото възобновяване, като мярка за обезпечение на предявения иск /в
този смисъл е напр. Решение № 266 от 17.12.2019 г. по гр. дело № 2046/2019 г. на IV
г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В случая ищецът не е заплатил
сумата по издадената на 31.08.2021 г. фактура, поради което през м. октомври 2021 г. е
преустановено ел. захранването в процесния имот /в този смисъл твърдения в исковата
молба/. Неплащането на дължимата цена за консумирана ел. енергия е било валидно
основание за преустановяване доставянето на ел. енергия в имота, които извод следва
от анализа на горепосочените разпоредби на ЗЕ и ОУ. Ето защо, поради липса на една
от кумулативните предпоставки от фактическия състав на предявения иск
/противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът/, не е необходимо да
се обсъждат останалите елементи от фактическия състав.
Само за пълнота следва да се отбележи, че ищецът не установи каквито и да е
неимуществени вреди. С протоколно определение от 15.06.2023 г. съдът е уважил
искането на ищеца, като е допуснал събирането на гласни доказателствени средства
чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на
сочените неимуществени вреди, като е определил срок за водене на свидетеля до
следващо съдебно заседание. В проведеното открито съдебно заседание на 13.07.2023
г. ищецът не е довел допуснатия до разпит свидетел, нито е посочил уважителна
причина за това, поради което съдът е отменил определението, с което е допуснал
събирането на гласни доказателствени средства. Налице е и противоречие между
твърденията на ищеца – от една страна в исковата молба се твърди, че имотът е
необитаем повече от 10 години, а от друга страна, с молба-становище от 14.10.2022 г.
сочи, че неимуществените вреди се изразяват в това, че в имота е живял на свещи,
готвил е на газов котлон, не е могъл да ползва телевизия и други ел. уреди.
Поради изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, право на
разноски за производството има ответникът, на когото следва да се присъди сумата от
380 лева разноски в производството по делото, а именно: 280 лева възнаграждение за
вещо лице, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален
размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. К., ЕГН ********** срещу „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание
7
по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата от 755,59 лева, представляващо задължение
по фактура № **********/31.08.2021 г. за консумирана ел. енергия в периода от
31.07.2021 г. до 30.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. К., ЕГН ********** срещу „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, ЕИК ********* иск по чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинени на И. Х. К. неимуществени вреди от преустановяване на ел. захранването в
собствения му имот, находящ се в гр. за периода от м. октомври 2021 г. до 15.06.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК И. Х. К., ЕГН ********** да заплати на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 380,00 лв. разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8