№ 968
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100515109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20189249 от 23.09.2021 г. по гр.д. № 3134/2020 г. на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, е осъден на
основание чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 45 ЗЗД ответникът „Софийска вода“ АД,
ЕИК ****, да заплати на „М.“ АД, ЕИК ****, сумата от 13 946,53 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени загуби – сторени от дружеството
разходи за строително-ремонтни дейности на сграда, находяща се в гр.
София, ул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 22.01.2020 г. – до окончателното изплащане, както и сумата от 2000
лв., представляваща част от обезщетение за пропуснати ползи в общ размер
от 67 000,00 лв. – неполучен наем за сграда, находяща се в гр. София, ул.
****, за периода от 1.06.2018 г. до 31.12.20218 г. по договор за наем от
1.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 22.01.2020 г. – до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът
за присъждане на обезщетение за претърпени загуби – сторени от
дружеството разходи за строително-ремонтни дейности на сграда, находяща
се в гр. София, ул. ****, за разликата над уважената част от 13 946,53 лв. до
пълния предявен размер от 23 993,82 лв. Осъден е ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете, а е осъден ищецът да заплати на ответника разноските по делото,
съобразно отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която е отхвърлен
искът за обезщетение за претърпени загуби за разликата от 13 945,53 лв. до
1
пълния предявен размер от 23 993,82 лв. е подадена въззивна жалба от „М.“
АД, чрез процесуалния представител адв. П. В.. Излагат се съображения за
неправилност на решението в обжалваната част. Сочи се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че размерът на вредите се явява недоказан.
Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне
на доклада по делото. Прави се искане решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде уважен изцяло предявеният от ищеца иск по чл.
49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
ответника „Софийска вода“ АД, чрез процесуалния представител юрк. А.П..
Изложени са съображения за нейната неоснователност. Прави се искане
решението да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част.
Същевременно с отговора на въззивната жалба е подадена и насрещна
въззивна жалба от ответника „Софийска вода“ АД, с която се излагат
съображения за неправилност на решението н частта, с която предявените
искове са уважени от районния съд. Твърди се, че е недоказано, че търпените
от ищеца вреди са в причинна връзка с действия или бездействия на
служители на ответника. По делото не било изяснено какъв е механизмът на
настъпване на вредите, като същите могли да настъпят вследствие на
различни причини. В тази връзка се позовава на заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза. Оспорва се размерът на вредите,
както че същите се явяват доказани. Прави се искане решението да бъде
отменено в обжалваната част, с която са уважени предявените искове, като
вместо това същите бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по делото.
Прави се възражение за прекомерност по отношение на разноските,
претендирани от насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна
жалба от ищеца „М.“ АД. Изложени са съображения за нейната
неоснователност. Прави се искане решението да бъде потвръдено в
обжалваната от ответника част.
По делото е постъпило писмено становище от ответника Столична община,
депозирано чрез юрк. М.Д.. Излагат се съображения за неоснователност на
въззивните жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при
съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно трайната съдебна практика за реализиране на отговорността на
възложителя по чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 45 ЗЗД са необходими следните
предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия. 2. Вредите да са
2
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа. 3.
Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника. 4. Причинителят да има вина за вредите.
Отговорността на възложителя е обективна и има гаранционно-обезпечителна
функция.
Отговорността за поддръжка на главни тръбопроводи, тръби, прилежащите
им арматури, сградни отклонения и прилежащите им арматури, канали и
сградни канализационни отклонения, канали и канализационни колектори за
битови води, канални колектори и др. носи именно ответникът „Софийска
вода“ АД, на основание чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, както и съобразно чл. 17.1 от
представения по делото и неоспорен от страните Договор за концесия за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията
на Столична община, във вр. с чл. 1.1 от Анекс № 2 към него (списък на
активите). Ето защо при съобразяване наведените в исковата молба твърдения
възражението на „Софийска вода“ АД за липса на пасивна легитимация да
отговаря по предявените искове е неоснователно.
По делото се установява, че ищецът е собственик на масивна жилищна
сграда, с офис на сутерена и партера, с два жилищни етажа, находяща се в. гр.
София, район „Оборище“, ул. ****, като в тази връзка е представен
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 160, т. ІV, рег. № 6423,
дело № 539/2017 г. на нотариус М.Н., рег. № 362 в Регистъра на НК.
По делото не е спорно между страните, а и от представените доказателства се
установява, че през октомври 2017 г. от ответника „Софийска вода“ АД са
извършвани изкопни ремонтни дейности по ВиК мрежата на ул. „11-ти
август“, срещу лицето на имота, собственост на ищеца. Ден след изкопните
дейности, на 31.10.2017 г., представители на дружеството ищец са
установили, че имотът е наводнен. От показанията на свидетеля М., който
лично е възприел състоянието на имота непосредствено след наводнението от
месец октомври 2017 г., се установява, че водата по пода е била около една
педя, а водата е струяла от стената около зоната на сградното водопроводно
отклонение. Били са подадени жалби до ВиК оператора и до Столична
община. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото
писмени доказателства, включително кореспонденцията между ищеца и
ответниците, както и от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, показанията на свидетеля М., които
въззивният съд кредитира като последователни и достоверни – във връзка с
оплакванията във насрещната въззивна жалба в тази насока следва да се
отбележи, че няма данни свидетелят да е заинтересован от изхода на делото.
Такъв извод не следва от обстоятелството, че същият е управител на
дружество, което е извършило ремонтни дейности в имота на ищеца с цел
отстраняване щетите от наводненията.
След извършеният от „Софийска вода“ АД ремонт от октомври 2017 г.,
ищецът твърди, че при всеки обилен валеж в подземния етаж на къщата се
просмуквала вода, като същата достига височина до половин метър.
Ищецът твърди още, че основна причина за наводняването на имота е и
неправилното отвеждане на дъждовните води от страна на уличната
регулация. В тази връзка се установява, че за периода през първата половина
3
на 2018 г. в сградата, както и в съседни на нея сгради, е имало системни
наводнения. В тази насока са представени писмени доказателства – писма,
изходящи от дружеството ищец, адресирани до двамата ответници, както и
писма от трети лица, живущи в на ул. „11-ти август“ № 15 и № 19, както и
писма, изходящи от ответника „Столична община“, район „Оборище“. От
писмата на обитателите на сградите, разположени в близост до тази на ищеца,
се установява, че при валежи улицата и пътното платно се наводняват, което
възпрепятства преминаването на тротоари, води до овлажняване на сградата
(тази, разположена на ул. „11-ти август“ № 15) и до неприятни миризми.
Системните наводнения в имота в посочения период от края на октомври
2017 г. до март 2018 г. се установяват и от свидетелските показания на
свидетеля М.. Същият има наблюдения за състоянието на сградата от първата
половина на 2016 г. и сочи, че до октомври 2017 г. в сградата не е имало
проблем от такова естество, като твърденията на ищеца също са в този
смисъл. При посещението си в имота след първото наводнение свидетелят
лично е възприел, че водата е струяла от зоната сградното водопроводно
отклонение. Установило се, че след ремонта уплътнението в тази зона е било
само с обикновена пяна. Свидетелят сочи, че с извършените в сградата
ремонтни дейности от 2018 г. са отстранени само причините за наводненията,
свързани с некачественото изпълнение на ремонта, извършван от „Софийска
вода“ АД. Сочи, че предприетите действия са били именно в тази насока, а не
по повод запушването на уличния отток. В тази връзка следва да се отбележи,
че по делото се установява, че след извършване на ремонта от октомври 2017
г. действително имотът на ищеца системно бива наводнен при всеки по-силен
валеж, като в тази насока са всички писмени доказателства, както и
заключението по съдебно-техническата експертиза, както и свидетелските
показания по делото. Свидетелят М. разяснява във връзка с предприетия
ремонт на сградата, че при извършването му се установило, че начинът на
изпълнение на тръбите е бил некачествен, като водата е текла покрай тръбите.
Същият сочи, че след първоначалното наводнение през 2017 г. водата е
струяла от зоната на сградното водопроводно отклонение, като впоследствие
е продължила да струи по другите участъци от стената, а след няколко месеца
е обхванала цялата зона на стената към улицата, както и над тази към южната
стена, тъй като влагата започнала да прониква и в нея. От показанията на
свидетеля се установява още, че същият е установил, че след некачествения
ремонт в зоната на сградното водопроводно отклонение е била нарушена
изолацията на сградата, като с течение на времето водата е намерила пътища
и е започнала да прониква през ограждащата стена на сградата откъм улицата,
като това наложило вземане на решение за възстановяване на нарушената
изолация. След направената изолация през 2018 г. сутеренът станал
използваем (не се наводнявал), а след реализирането на уличен отток през
2019 г. от Столична община спрели наводненията по улицата, съответно
равнището на водата по улицата при валежи не се покачвало.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че възможни причини за наводненията в процесния
период са: аварии на уличния водопровод/СВО (сградно водопроводно
отклонение); лошо състояние на настилките в този участък; липса на
дъждоприемна шахта; пропаднало пътно платно, където при дъжд се събира
4
вода, която не се отича, а прониква през пукнатини; прекъснат водосток – при
дъжд водата се излива в основите на сграда.
Вещото лице е посочило възможните и вероятни механизми за настъпване на
уврежданията, доколкото към момента на изготвяне на експертизата
състоянието на имота е било възстановено, а повредите – отстранени. От
заключението се установява, че твърденият от ищеца механизъм на
настъпване на увреждането – вследствие на некачествен ремонт в зоната
около сградното водопроводно отклонение и впоследствие просмукване на
вода в зоната на нарушената сградна изолация вследствие на обилните
валежи и нарушения уличен отток – е възможен.
При преценка на заключението на вещото лице в съвкупност с останалите
доказателства по делото, а именно писмените доказателства и свидетелските
показания на свидетеля М. и на свидетеля К. (който също възпроизвежда свои
впечатления от наличието на течове в имота в процесния период, вредите,
които са нанесли и процесът по отстраняването им), се налага единственият
възможен извод, че основна причина за настъпване на вредите е
некачественият ремонт на уличния водопровод в зоната около сградното
водопроводно отклонение, вследствие на който е нарушена изолацията на
сградата и е станало първото голямо наводнение в имота от 31.10.2017 г., като
впоследствие при всеки силен валеж и предвид липсата на адекватен уличен
отток и покачване на равнището на водата по улицата, имотът на ищеца е бил
отново наводняван.
Недоказани остават твърденията на ответника „Софийска вода“ АД,
поддържани и във насрещната въззивна жалба, че е налице друг механизъм на
настъпване на вредите. Въпреки че не е спорно, че на ул. „11-ти август“ към
2017 и 2018 г. не е била изградена необходимата инфраструктура за
осигуряване на адекватно отводняване в случай на обилни валежи, по делото
не се установява в процесната сграда да е имало наводнения (проникване на
вода във вътрешността на сградата и измокряне на стените) преди
извършване на ремонта на ВиК мрежата в района от „Софийска вода“ АД
през октомври 2017 г. Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че по
делото се установявало, че от смененото сградно водопроводно отклонение
нямало теч, доколкото екип на „Софийска вода“ АД посетил адреса на
4.01.2018 г. и не установил такъв. Дани в тази насока се съдържат единствено
в писмото, изходящо от самия ответник „Софийска вода“ АД, поради което
ползващо се с ниска доказателствена стойност, представено с отговора на
исковата молба, което не съдържа констатации на самите служители,
извършили проверката, нито дори описва резултатите конкретно от
посещението на ул. „11-ти август“ на 4.01.2018 г., поради което не може да се
приеме, че е разколебан изводът за лошото качество на извършения ремонт –
фактът, че за уплътняване в зоната на сградното водопроводно отклонение е
използвана обикновена пяна, както и фактът, че при изкопните дейности,
извършвани от „Софийска вода“ АД е засегната изолацията на сградата, което
освен до наводнението от 31.10.2017 г. е довело и до просмукване на вода при
последващите обилни валежи, се установява от показанията на свидетеля М.,
като изложеното от него в тази насока се потвърждава от констатациите на
вещото лице относно възможността уврежданията да настъпят именно по този
начин.
5
Същевременно следва да се отбележи още, че съгласно решение № 146 от
28.05.2019 г. по гр. д. № 4482/2018 г. на ВКС, ІV г.о., когато за настъпването
на вредите има значение и поведението на трети лица, то това поведение не
изключва отговорността на делинквента, освен ако напълно прекъсва
причинната връзка между действията му и настъпилите вреди.
Противоправното поведение на третите лица може да обоснове и тяхна
отговорност (при съпричиняване без да е прекъсната причинната връзка с
действията на ответника делинквент), доколкото за вредата, причинена от
неколцина, отговорността е солидарна (чл.53 ЗЗД). Противоправното
поведение на третите лице в такава хипотеза не съставлява съпричиняване по
смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, защото не е действие на пострадалия. В същата
хипотеза искът на пострадалия срещу делинквента за обезщетяване на цялата
вреда не може да бъде отхвърлен частично по съображения, че принос за
настъпването й имат и трети лица, защото при солидарните задължения
кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение от когото и
да е от длъжниците (чл.122 ал.1 ЗЗД).
В случая се установява, че действително Столична община е била в
неизпълнение на задълженията си да изгради уличен отток, който да отвежда
водите при по-обилни валежи, като това свое задължение общината е
изпълнила едва през 2019 г., изграждайки отводнителна шахта на пътното
платно – вещото лице по съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
същата по адекватен начин отвежда дъждовните води, като в този смисъл са и
показанията на свидетеля М.. Същевременно обаче, въпреки че принос за част
от наводненията в имота на ищеца има и общината, доколкото с изключение
на наводнението на 31.10.2017 г. останалите такива са настъпвали след
обилни валежи и вдигане на равнището на водата по цялата улица, това
обстоятелство по никакъв начин не изключва наличието на причинна връзка
между противоправното поведение на служители на ответника „Софийска
вода“ АД, изразяващо се в некачествено изпълнен ремонт в зоната на
сградното водопроводно отклонение на ул. „11-ти август“ № 19, довел до
нарушение на сградната изолация и проникване на вода през ограждащата
стена на сградата откъм улицата, и настъпилите вреди. Този извод въззивният
съд прави въз основа на установеното по делото, че преди този ремонт
наводнения в сградата не е имало, въпреки че проблемите с уличния отток са
били налице, а от друга страна след извършване на ремонтните дейности от
страна на ищеца – укрепване на външната изолация на сградата, дренаж и др.,
наводненията в сутерена са спрели, въпреки че улицата е продължила да се
наводнява до 2019 г., когато е изградена отводнителната шахта (така
показанията на свидетеля М.). В този смисъл следва да се отбележи още, че
действително свидетелят М. изнася информация за наводнения и през
прозорците на сградата, но сочи, че извършените ремонтни дейности нямат
нищо общо с тези наводнения, а целят отстраняване на щетите след
некачествения ремонт от 2017 г., като извод в този смисъл може да бъде
направен още и от заключението на вещото лице (т.3 от заключението по
СТЕ), както и от самия характер на извършените ремонтни дейности в имота
на ищеца.
При това положение в случая приложение намира посоченото решение на
ВКС, съгласно което когато и трето лице е допринесло за вредоносния
6
резултат (в случая – Столична община, чрез неизпълнение на задълженията си
по изграждане на отводнителната шахта своевременно), отговорността на
ответниците, явяващи се съделинквенти, е солидарна, като ищецът може да
иска обезщетяване на вредите от всеки от тях изцяло. В случая ищецът е
предявил исковете си срещу един главен ответник – „Софийска вода“ АД,
както и срещу евентуален ответник – Столична община. Въззивният съд
намира, че действия и бездействия и на двамата ответници са в причинна
връзка с вредоносния резултат, но основна причина за настъпването му е
некачественият ремонт, извършен от служители на ответника „Софийска
вода“ АД, а действията и бездействията на служители на Столична община
във връзка със своевременното изграждане на отводнителната шахта, въпреки
че допринасят за настъпване на вредите, не прекъсват пряката причинна
връзка между действията и бездействията на служители на „Софийска вода“
АД при извършване на ремонта и настъпването на вредите. Доколкото обаче
ищецът не е направил искане за солидарното осъждане на двамата ответници,
а е предявил главни искове срещу „Софийска вода“ АД, а евентуални – срещу
Столична община, то съобразявайки чл. 6 ГПК, главният ответник следва да
бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените от ищеца вреди в
установения по делото размер, съобразно разрешението, дадено в посоченото
по-горе решение на ВКС, което настоящият състав напълно споделя.
По вредите и техния размер:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че предприетия от ищеца ремонт на собствения му имот е бил
необходим за отстраняване на вредите от наводненията и за бъдещото им
предотвратяване, а от показанията на свидетеля М. се установява, че след
извършване на ремонта имотът вече не е бил наводняван.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи възлагане на
работата за осъществяване на ремонтните дейности, техния вид и обем – това
са представените с исковата молба писмени доказателства, както и
доказателствата, представени с молба от 3.02.2021 г. по делото на СРС.
Установява се извършване на изкопни дейности, полагане на хидроизолация,
извършване на дренажни дейности, възстановяване на състоянието на
тротоарната настилка след извършване на ремонта и др., подробно описани в
приложение № 1 към договор № МИ-02/2018 г. от 27.09.2018 г. (л. 41-43 от
делото на СРС).
По отношение на реалното заплащане на сумите, необходими за ремонт на
сградата, от страна на ищеца, по делото са представени писмени
доказателства – шест броя отчети по сметка (л. 47-50 от делото на СРС и л. 17
– 18 от делото на СГС). В тази връзка пред въззивния съд е допуснато и
изслушването на заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че въз основа на договор № МИ-02/2018 г. за консултация на
строеж от 27.09.2018 г.са издадени фактура № 476/1.10.2018 г. на стойност
10 787,81 лв. без ДДС/ 12 945,37 лв. с ДДС (л. 46 от делото на СРС) и фактура
№ 487/11.12.2018 г. на стойност 8747,04 лв. без ДДС/ 10 496,45 лв. с ДДС (л.
46 от делото на СРС), които са осчетоводени от двете страни по процесния
договор – ищеца „М.“ АД (възложител) и „А.И.“ ООД – изпълнител, и са
заплатени изцяло от ищеца на „А.И.“ ООД по банков път, като вещото лице в
констативно-съобразителната част от заключението е посочило подробно кога
7
са извършвани отделните плащания по договора (общо три по първата
фактура и две по втората фактура) в общ размер от 23 441,58 лв.
От доказателствата по първоинстанционното дело се установява плащане в
размер от 3 450,08 лв. по фактура № 74 от 10.12.2018 г. в полза на „Р.И.-ЗГМ“
ЕООД, във връзка с извършените от това дружество дейности – левовата
равностойност на 1400 евро – сумата от 2875,07 лв., която с начислен ДДС се
равнява на 3 450,08 лв., дължима за дейности по проектиране, възложени на
дружеството „Р.И.-ЗГМ“ ЕООД от ищеца – вж. 31 от делото на СРС.
С оглед изложеното, установява се, че платените от ищеца суми за
отстраняване на вредите по имота вследствие противоправните действия и
бездействия на „Софийска вода“ АД и на Столична община са в размер от
26 891,66 лв., поради което и при съобразяване с чл. 6 ГПК, искът за
присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца загуби в размер от
23 993,82 лв. е основателен за пълния предявен размер. Възраженията на
двамата ответници в обратен смисъл са неоснователни.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за пропуснати
ползи се установява следното:
Ищецът твърди и по делото се установява, че между него и „С.“ ООД е
сключен договор за наем от 1.01.2018 г. с предмет процесния недвижим имот
и определен срок за предаване на имота от наемодателя на наемателя до
1.06.2018 г., съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, след извършване и приемане на
уговорените в чл. 4 от договора довършителни работи в състояние, в което
имотът да може практически да се ползва от служителите на наемателя
съгласно договореното предназначение като търговски офис.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД делинквентът дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
При така очертания обем на отговорността не съществува съмнение, както в
теорията, така и в практиката, че обезщетението обхваща както претърпяната
загуба, така и пропуснатата полза. Съгласно тълкувателно решение № 3 от
13.01.2023 г. по тълк.д.№ 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, пропуснатата полза е
неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на
увреденото от деликта лице. На обезщетяване подлежат само реалните вреди,
т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените
вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да
доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение
на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е
достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали
пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на
доказване и от които произтича тази възможност. В тази връзка в посоченото
тълкувателно решение се приема, че причинените от деликт пропуснати
ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани
със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно
задължение.
В тази връзка следва да бъдат установени всички елементи от фактическия
състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 51 ЗЗД.
На първо място следва да се обсъдят оплакванията в насрещната въззивна
8
жалба на „Софийска вода“ АД, че договорът за наем е „фиктивен“ и
представен за нуждите на процеса, че ответникът е трето добросъвестно лице
и не е обвързан от договора.
Не се установява договорът да е съставен за нуждите на процеса – от
показанията на свидетеля К. (незаинтересован от изхода на делото, служител
в дружеството наемател по договора), които въззивният съд кредитира като
последователни и ясни, се установява, че същият е видял имота за първи път
през 2018 г., когато имало серия от наводнения. Сочи, че първоначалната
уговорка е била в средата на 2018 г. дружеството „С.“ ООД да се настани в
имота, но това се случило в началото на 2019 г. Сочи, че имало серия от
течове, което забавило ремонтните дейности – по план сградата трябвало да
мине освежителен ремонт, тъй като бил наводнен приземният етаж, там имало
и две стаи, които били засегнати от теча. Сочи, че видял лично част от
последиците от наводнението през 2017 г., като друга част от тях вече били
отстранени, за което обстоятелство узнал от трети лица. Сочи, че причината
за по-късното нанасяне на дружеството „С.“ ООД в имота не бил планирания
освежителен ремонт, а отстраняването на щетите от този теч.
От установената по-горе фактическа обстановка става ясно, че
първоначалното наводнение от октомври 2017 г. е било вследствие на
извършения от „Софийска вода“ АД ремонт, като по данни на свидетеля К.,
ищецът се е заел с отстраняване на щетите от него и именно с тази цел било
отложено настаняването на дружеството „С.“ ООД в имота. На 1 януари 2018
г. е сключен договорът за наем на имота, като по делото не са налице никакви
данни в обратния смисъл. Същевременно по твърдения в исковата молба
следващите наводнения в имота са настъпили няколко месеца по-късно при
обилните валежи през пролетта на 2018 г., като в този смисъл са
представените писмени доказателства и свидетелските показания на
свидетеля М. и свидетеля К..
Ето защо неоснователно е възражението на ответника „Софийска вода“ АД,
че ищецът се заел с поправяне на щетите от наводненията едва в периода юни
– ноември 2018 г., при положение, че считано от 1.06.2018 г. наемателят е
следвало да започне ползването на имота, което будело съмнение, че
договорът е „фиктивен“. Към момента на сключване на договора за наем
налице е било наводнението от октомври 2017 г., като въззивният съд
кредитира показанията на свидетеля К., че страните са отложили момента на
предаване на имота именно с цел отстраняване на щетите от това наводнение,
както и с оглед извършване на освежителен ремонт. Наводненията от
пролетта на 2018 г. (в тази връзка вж. изходящото от трето за делото лице
писмо „А.И.“ ООД, в което се съдържат данни за четири наводнения за
месеците февруари и март 2018 г. – л. 20 от делото на СРС) са обстоятелства,
настъпили след сключване на договора, като същите не са били предвидени
от страните. От това писмо на „А.И.“ ООД, неоспорено от страните, но
представено неподписано и не в цялост, поради което ценено от съда по реда
на чл. 178, ал. 2 ГПК, подлежащо на кредитиране, предвид преценката му
съвкупно с останалите доказателства по делото, се установява, че между
ищеца и „А.И.“ ООД е бил сключен договор № МИ-01/18.01.2018 г. през
януари 2018 г., с предмет „консултация на строеж – текущ ремонт
интериори“.
9
От писма изх. № 081/31.08.2018 г. и № 082/2.10.2018 г. от „Р.И.-ЗГМ“ ЕООД
(съответно л. 31 и л. 158 от делото на СРС) се установява, че ищецът е
възложил на това дружество още през месец февруари 2018 г. извършване на
проектни работи и административно-технически дейности по повод
извършване на необходимия текущ ремонт за отстраняване причините за
наводненията. От писмата се установява още, че в периода от месец февруари
2018 г. до 2.10.2018 г. от дружеството изпълнител са били изготвени
технически проекти за извършване на текущия ремонт, по повод на които
дружеството се е сдобило и със съответните разрешения, а именно
разрешение № 1026 от 28.09.2018 г. на кмета на район „Оборище“, Столична
община, за използване на части от тротоар, свободни обществени площи и
части от уличното платно, съгласуване на проекта със СО – Дирекция
„Управление и анализ на трафика“ на 17.05.2018 г., съгласуване с отдел
„Пътна полиция“ – СДВР от 11.09.2018 г. и от „Топлофикация София“ ЕАД
на 11.09.2018 г. и от „Е.“ АД (публично осветление) на 2.10.2018 г.
Предвид необходимостта от изготвяне на технически проекти, тяхното
утвърждаване и сдобиване от страна на ищеца (и изпълнителите по
договорите) със съответни разрешения от органите на общинската
администрация и други административни структури, не може да се приеме за
основателно възражението на въззивника „Софийска вода“ АД, че работата
по отстраняване на щетите е била прекомерно забавена, тъй като наемателят
вече трябвало да ползва имота към 1.06.2018 г. Установява се по делото, че
ищецът своевременно е ангажирал услугите на други търговски дружества,
които да започнат работа по отстраняване на проблемите, като предвид
увреждането на изолацията на сградата и навлизането на вода през оградната
стена след първоначалното наводнение от октомври 2017 г., наводненията от
февруари и март 2018 г. са нанесли нови щети, които е следвало да бъдат
отстранени, което закономерно е довело до изготвяне на нови проекти,
сключване на съответните договори с дружествата изпълнители и реалното
извършване на планираните текущи ремонтни дейности, изброени по-горе.
В случая се явяват доказани и по сигурен начин пропуснатите ползи,
претендирани от ищеца – по силата на сключения договор за наем ищецът е
следвало да реализира доходи от имота в размер от 67 200 лв., при планирано
предаване на имота на 1.06.2018 г. Съгласно заключението по съдебно-
оценителната експертиза, пазарната стойност на месечния наем за имота
възлиза на 10 980 лв. месечно с ДДС, а договореният между цените наем с
включено ДДС е в размер от 11520 лв., а без ДДС – 9 600 лв.
В случая искът е предявен като частичен и същият е основателен до
предявения размер от 2 000 лв., като разликата над тази сума до
претендираните от ищеца вреди в размер от 67 200 лв. не е предмет на делото.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в становищата по
делото, депозирани от евентуалния ответник Столична община, който
оспорва и първоначалната и насрещната въззивна жалба, не се съдържат
допълнителни или различни съображения, извън тези, обсъдени по-горе.
Изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния досежно
наличието на всички елементи от фактическия състав по чл. 49, във вр. с чл.
45 ЗЗД, поради което насрещната въззивна жалба се явява неоснователна.
10
Доколкото изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на
първоинстанционния по отношение на основателността на претенцията за
присъждане на обезщетение за претърпени загуби за пълния предявен размер,
основателна е въззивната жалба на ищеца, поради което следва да бъде
отменено решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен
искът по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения от
първоинстанционния съд размер до пълния предявен размер, като бъде
осъден ответникът „Софийска вода“ АД да заплати претендираната от ищеца
сума, с оглед гореизложените съображения.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. За
първоинстанционното производство същите са в размер на 4 889,80 лв.,
съобразно представения пред първоинстанционния съд списък по чл. 80 ГПК,
към който са приложени и договор за правна защита и съдействие, както и
доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение в размер от 3000
лв. Останалите разходи са за държавна такса, депозит за възнаграждение за
изготвяне на СТЕ, депозит за възнаграждение за изготвяне на съдебно-
оценителната експертиза. Следва да бъде осъден ответникът „Софийска вода“
АД да заплати направените разноски за сумата над 2999,73 лв., присъдена от
първоинстанционния съд, до пълния размер от 4 889,80 лв.
За второинстанцинното производство ищецът е направил разноски в размер
от 2300,95 лв., съобразно представения пред въззивния съд списък по чл. 80
ГПК, към който са приложени и договор за правна защита и съдействие, както
и доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение в размер от
1800 лв. Останалите разходи са за държавна такса, депозит за възнаграждение
за изготвяне на ССчЕ. Следва да бъде осъден ответникът „Софийска вода“ АД
да заплати направените разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта, с която въззивният
съд се е произнесъл по предявения иск за присъждане на обезщетение за
претърпени загуби. Предвид цената на иска за присъждане на обезщетение за
пропуснати ползи, въззивното решение в тази част не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20189249 от 23.09.2021 г. по гр.д. № 3134/2020 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, в частта,
с която е отхвърлен предявеният от „М.“ АД, ЕИК ****, срещу „Софийска
вода“ АД, ЕИК ****, иск по чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 45 ЗЗД обезщетение за
претърпени загуби – сторени от дружеството разходи за строително-ремонтни
дейности на сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, за разликата над 13
946,53 лв. до пълния предявен размер от 23 993,82 лв., както и в частта, с
която е осъден ищецът „М.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „Софийска вода“
АД направените по делото разноски в размер от 57,98 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ****, да заплати на „М.“ АД, ЕИК
****, сумата от 10 047,29 лв., представляваща разликата над присъдената от
11
първоинстанционния съд сума в размер от 13 946,53 лв. до пълния предявен
размер от 23 993,82 лв., по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, във вр. с
чл. 45 ЗЗД за обезщетение за претърпени загуби – сторени от дружеството
разходи за строително-ремонтни дейности на сграда, находяща се в гр.
София, ул. ****, вследствие на противоправни действия и бездействия на
ответника във връзка с поддръжката и ремонта на водностопанските
съоръжения на ул. ****.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20189249 от 23.09.2021 г. по гр.д. № 3134/2020
г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, в
останалата част.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ****, да заплати на „М.“ АД, ЕИК
****, сумата от 1890,07 лв., представляваща разликата между присъдените от
първоинстанционния съд съдебни разноски за първоинстанцинното
произовдство и дължимите такива, съобразно изхода на делото, както и
сумата от 2300,95 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на
глава ХХІІ от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен срок от
съобщаването му на страните – по иска за присъждане на обезщетение за
претърпени загуби.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12