Решение по дело №2597/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 363
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Милена Рибчева
Дело: 20215530202597
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Стара Загора, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530202597 по описа за 2021 година
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № *** от 21.09.2021 год., издадено от
началник на отдел “КП” в НТУ (Национално тол управление) към АПИ (Агенция “Пътна
инфраструктура”) гр.София, надлежно упълномощен за това от председателя на
управителния съвет на АПИ (вж. заповедта на л.8 от делото).
Жалбоподателят ИВ. ХР. ЯНК. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде
отменено.
Въззиваемата страна АПИ гр.София (за съдебното заседание е призовано и в
съдебния протокол като въззиваема страна е вписано НТУ към АПИ, но явилият се
процесуален представител е бил упълномощен от и. д. председател на УС на АПИ – л.39 от
делото, т.е. надлежната въззиваема страна АПИ не само, че не е била лишена от право на
участие в съдебното производство, но и е взела участие в него) счита жалбата за
неоснователна и моли НП, като законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № ***/*** от 09.05.2021 год., жалбоподателят е санкциониран
на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП – Закон за движение пътищата (“Водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба
в размер 300 лв.“) за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП (“Водачът на пътно превозно
1
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена
от трето лице), изразяващо се в това, че на *** год. в 11:59 часа на път II-66, км.54+7783,
включен в обхвата на платената пътна мрежа съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение
на Министерския съвет № 959 от 31.12.2018 г., управлявал лек автомобил “А. КУ 7-3.0
ТДИ”, рег.№ ***, с обща техническа допустима максимална маса 2990 кг, без заплатена за
него винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП – Закон за пътищата (“За преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за
ползване на платената пътна мрежа – винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а,
ал.7…“; съгласно чл.10а, ал.7, т.1 от ЗП “Винетна такса се заплаща за следните пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона:
моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за
превоз на пътници“).
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от показанията на актоъставителя и свидетеля по акта, както и от
приложените на л.18-20 от делото справки от електронната система за събиране на пътни
такси и снимков материал.
При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя за доказани по несъмнен е безспорен начин. Същевременно се установи от
реквизита “Разписка“ на АУАН – л.7 от делото, че жалбоподателят е бил уведомен за
предвидената в чл.189е, ал.2 от ЗДвП възможност и не се събраха доказателства за факти и
обстоятелства, обуславящи приложението на чл.189е, ал. 3 – 6 от ЗДвП и/или на чл.28 от
ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).
В изпълнение на проверката си за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
и/или издаването на НП (в частност: както в АУАН, така и в НП административно-
наказателното обвинение е формулирано от фактическа и юридическа страна достатъчно
пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да го разбере, за да организира адекватно
защитата си), а наложеното на жалбоподателя административно наказание съответства по
вид и размер на предвиденото в закона за извършеното нарушение – глоба в размер 300 лв.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като с оглед на това, че въззиваемата страна
беше защитавана в настоящото съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл.63,
ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да й заплати юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.27е от НЗПП във връзка с чл.37 от
ЗПП – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на
разглеждания спор.
Водим от горните мотиви, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление *** от 21.09.2021 год., издадено от
началник на отдел “КП” в Национално тол управление към Агенция “Пътна
инфраструктура” гр.София, като законосъобразно.
ОСЪЖДА ИВ. ХР. ЯНК. от с. К., община Стара Загора, ЕГН **********, да заплати на
АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Обжалвано е НП (наказателно постановление) № *** от 21.09.2021 год., издадено от
началник на отдел “КП” в НТУ (Национално тол управление) към АПИ (Агенция “Пътна
инфраструктура”) гр.София, надлежно упълномощен за това от председателя на
управителния съвет на АПИ (вж. заповедта на л.8 от делото).
Жалбоподателят ИВ. ХР. ЯНК. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде
отменено.
Въззиваемата страна АПИ гр.София (за съдебното заседание е призовано и в
съдебния протокол като въззиваема страна е вписано НТУ към АПИ, но явилият се
процесуален представител е бил упълномощен от и. д. председател на УС на АПИ – л.39 от
делото, т.е. надлежната въззиваема страна АПИ не само, че не е била лишена от право на
участие в съдебното производство, но и е взела участие в него) счита жалбата за
неоснователна и моли НП, като законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № ***/*** от 09.05.2021 год., жалбоподателят е санкциониран
на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП – Закон за движение пътищата (“Водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба
в размер 300 лв.“) за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП (“Водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена
от трето лице), изразяващо се в това, че на *** год. в 11:59 часа на път II-66, км.54+7783,
включен в обхвата на платената пътна мрежа съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение
на Министерския съвет № 959 от 31.12.2018 г., управлявал лек автомобил “А. КУ 7-3.0
ТДИ”, рег.№ ***, с обща техническа допустима максимална маса 2990 кг, без заплатена за
него винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП – Закон за пътищата (“За преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за
ползване на платената пътна мрежа – винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а,
ал.7…“; съгласно чл.10а, ал.7, т.1 от ЗП “Винетна такса се заплаща за следните пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона:
моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за
превоз на пътници“).
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от показанията на актоъставителя и свидетеля по акта, както и от
приложените на л.18-20 от делото справки от електронната система за събиране на пътни
такси и снимков материал.
При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя за доказани по несъмнен е безспорен начин. Същевременно се установи от
реквизита “Разписка“ на АУАН – л.7 от делото, че жалбоподателят е бил уведомен за
предвидената в чл.189е, ал.2 от ЗДвП възможност и не се събраха доказателства за факти и
обстоятелства, обуславящи приложението на чл.189е, ал. 3 – 6 от ЗДвП и/или на чл.28 от
ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).
В изпълнение на проверката си за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
и/или издаването на НП (в частност: както в АУАН, така и в НП административно-
наказателното обвинение е формулирано от фактическа и юридическа страна достатъчно
1
пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да го разбере, за да организира адекватно
защитата си), а наложеното на жалбоподателя административно наказание съответства по
вид и размер на предвиденото в закона за извършеното нарушение – глоба в размер 300 лв.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като с оглед на това, че въззиваемата страна
беше защитавана в настоящото съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл.63,
ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да й заплати юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.27е от НЗПП във връзка с чл.37 от
ЗПП – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на
разглеждания спор.
2