№ 23128
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110146621 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на *** против „***” ООД.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
указания срок същият е подал писмен отговор.
Представените от ищцата писмени доказателства следва да бъдат приети.
Останалите доказателствени искания на страните не са необходими, с оглед
становището на ответника в отговора на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищцата *** твърди, че между нея и ответника „***” ООД на 01.02.2023 г. е сключен
Договор за паричен заем № *** за сумата от 350 лв., която следвало да се върне на 3
седмични вноски. Бил посочен ГПР 48,355%. Било уговорено задължение за предоставяне
на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение от 272,07 лв. На 03.02.2023
г. ищцата платила на ответника сумата от 437,50 лв. и така погасила изцяло задълженията
си. Счита, че договорът е нищожен, тъй като не е написан ясно и разбираемо за потребителя,
на шрифт 12, в два екземпляра. Не е посочен реалният размер на ГПР. Кредиторът не
изпълнил задължението си да оцени кредитоспособността на потребителя, преди да отпусне
кредита. Неустойката се начислявала след като кредитът е отпуснат и така се увеличавал
рискът от свръхзадлъжнялост за потребителя. Нарушена била императивната норма на чл.
33, ал. 1 ЗПК. Налице била и неравноправна клауза. Възнаградителната лихва била в
противоречие с добрите нрави. Целият договор бил недействителен, а в условията на
евентуалност – била нищожна клаузата за неустойка. Моли съда да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на процесната клауза за неустойка, както и да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 10 лева, частична претенция от 238,44 лв.,
недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 06.08.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
1
Ответникът „***” ООД оспорва исковете. Признава, че на 03.02.2023 г. ищцата е
платила на ответника сумата от 437,50 лв. и така погасила изцяло задълженията си. Твърди
обаче, че договорът е действителен и сключен при пълно спазване на всички императивни
правила от законодателството за защита на интересите на потребителите. Неустойката и
възнаградителната лихва не били прекомерни, нито незаконни, а ГПР бил правилно
изчислен при посочване на допусканията и разходите за потребителя. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже, че е сключила с ответника
процесния договор за заем, че той страда от пороци, водещи от нищожност, и че е платила
процесната сума в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е налице валидна клауза
по договора за заем. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – да установи
наличие на основание за задържане на сумата, респ. погасяване на претенцията.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните на 01.02.2023 г. е
сключен Договор за паричен заем № *** за сумата от 350 лв., който следвало да се върне на
3 седмични вноски, с посочен ГПР 48,355%, с уговорено задължение за предоставяне на
обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение от 272,07 лв. и, че на
03.02.2023 г. ищцата е платила на ответника сумата от 437,50 лв. и така погасила изцяло
задълженията си.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2025 г. от
13:30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2