№ 2307
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120101252 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЕММА“ ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от А. К. - Управител,
чрез адв. Х. К. от БАК, с която е предявен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК
срещу „Пиргос транс“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***,
представлявано поотделно от Д. Г. М. и М. Д. М. - Управители, за следните суми:
сумата от 1500 лв., представляваща неплатена стойност на извършена услуга, за която
е издадена фактура №**********/31.10.2019г. за извършени авто - ремонтни услуги на
товарно ремарке с ДК № ***, принадлежащо на ответника, сумата от 316,67 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.11.2019г.- 29.11.2021г., сумата
от 1665,67 лв., представляваща задължение по фактура № **********/06.11.2019г.за
извършени авто - ремонтни услуги на МПС, марка Рено с ДК № ***, принадлежащо на
ответника и сумата от 348,87 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
07.11.2019г.- 29.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК. Искът е предявен във връзка с издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8626/2021г. по описа на БРС.
Моли за назначаване на съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на
поставени в исковата молба въпроси. Моли за уважаване на исковете и за присъждане
на разноски в настоящото и в заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват исковете. Твърди се, че описаните услуги във фактура
**********/31.10.2019г. са извършени некачествено от ищцовото дружество и
1
многократно страните са водили разговори за намаляване на цената на извършения
ремонт на МПС. Заявява се, че към дата на издаване на фактура №
**********/06.11.2019г. ответното дружество не е притежавало МПС с марка „Рено“ и
ДК № ***. Оспорва се получаването от ответника на процесната фактура, както и
извършените услуги, описани в нея. Възразява експертизата да изчислява лихва за
забава от момента на извършване на услугите, тъй като липсвали данни по делото за
такава начална дата.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител,
който поддържа предявения иск и моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалния си
представител, поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковата претенция и за
присъждане на разноски.
Така предявените искове са с правна квалификация по чл.422 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена съставена от ищеца заявка с № 7771/21.10.2019г. за
ремонтни услуги на МПС, марка Рено с ДКН ***, за което е издадена фактура №
**********/06.11.2019г. на стойност 1665,67 лева и заявка № 7826/30.10.2019г. за
ремонтни услуги на товарно ремарке с ДКН ***, за което е издадена фактура №
**********/31.10.2019г. на обща стойност 3279,24 лева, от която ответникът е
заплатил сумата 1779,23 лева, поради което в настоящото производство се претендира
незаплатената сума по фактурата в размер на 1500 лева.
По делото между страните няма спор, че ищцовото дружество е извършило
ремонт на товарно ремарке с ДК № ***, собственост на ответното дружество, както и
че ответникът е заплатил 1779,23 лева от стойността на фактура
**********/31.10.2019г. на обща стойност 3279,24 лева.
По делото е назначена съдебно – транспортно техническа експертиза, вещото
лице по която е установило, че процесните фактури са издадени за действително
вложени материали, консумативи и изпълнени ремонтни дейности, с което се
потвърждава, че действително е бил извършен ремонт на процесните МПС.
По делото е назначена и съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице, по
която е установило, че в счетоводството на ответника е осчетоводена само фактура №
**********. Фактурата била включена в дневника за покупки на ответното дружество
и по нея бил приспаднат данъчен кредит в размер на 546,54 лева. В заключението се
посочва, че фактура № **********/06.11.2019г. не била включена в дневниците за
покупка по ЗДДС на ответника и същият не е ползвал данъчен кредит по нея.
По делото е разпитан като свидетел М. К. – главен механик в ищцовото
дружество. От неговите показания се установява, че за ремонтираното превозно
средство с марка Рено е получил обаждане от служител на ответното дружество да
направят обслужване на автомобила и да ремонтират теч на антифриз. След ремонта
свидетелят се е обадил отново на същия служител, за да си вземат автомобила, тъй като
бил готов. К. свидетелства, че и друг път са ремонтирали камиони, собственост на
ответника и последният винаги си е плащал за извършените услуги. Установява се още,
че ищцовото дружество има голяма сервизна база, и по капацитет, и по площ, поради
2
което поръчват големи количества консумативи и ги поддържат на склад.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като отчита факта, че
същият работи в ищцовото дружество, но и като приема, че показанията му са взаимно
непротиворечиви и кореспондират с останалия събран доказателствен материал по
делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение, като в чл. 266, ал. 1, изречение първо ЗЗД
изрично е предвидено, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата
работа, а съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД задължение на поръчващия е да
приеме извършената работа. Предявеният иск е за плащане на възнаграждение по
неформален договор за изработка. При така предявената искова претенция в тежест на
ищеца, при пълно и главно доказване, е да установи, както съществуването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на които ищецът е
изпълнил, така и, че ответникът е приел изпълнението на договорените работи, при
което за него е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания
размер, а в тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че между страните са
съществували облигационни правоотношения по сключени между тях неформални
устни договори за изработка за извършване от ищеца по поръчка на ответника на авто -
ремонтни услуги на товарно ремарке с ДК № *** и на авто - ремонтни услуги на МПС,
марка Рено с ДК № ***, принадлежащи на ответника. Наличието на договорните
отношения е установено по безспорен начин, тъй като от страна на ответника не се
оспорва конкретната договорна връзка. Тя се установява и от представените по делото
фактури от 2017г.,2018г. и 2019г., от които е видно, че ищецът е извършвал ремонт на
МПС, марка Рено с ДК № *** и назад във времето.
Приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на
възложителя, което обхваща, както едно фактическо действие – реалното получаване
на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на
изработеното, т. е. признание, че то действително съответства на възложеното с
договора. За целта същият е снабден с възможността да я прегледа и да направи
възражения за неправилно изпълнение, ако има такива, като за явните недостатъци той
трябва да уведоми изпълнителя при предаване на работата, а за т. нар. скрити
недостатъци /тези, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане
или се появят по-късно/ веднага след откриването им - арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. За да
запази правата си по чл. 265 ЗЗД, възложителят следва да прояви активност и да
3
прегледа извършената работа при предаването, респ. приемането (чл. 264, ал. 2, изр.1
ЗЗД). При констатирани явни недостатъци или отклонения – такива, които са видими
при обикновен преглед на работата, възложителят е длъжен да направи всичките си
възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата. Бездействието на
възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в
посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни
последици за него – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита
за приета от възложителя.
От приетите и неоспорени гласни доказателства безспорно се установява в
конкретния случай, че ответникът е приел работата без забележки, тъй като свидетелят
лично се е обадил на служител на ответното дружество и е казал, че автомобилът е
ремонтиран и могат да дойдат да си го вземат, след което служители на ответника са
дошли и са прибрали процесното МПС. Освен това възложителят не доказва в процеса
да е направил възражения за отклонения от работата, нито към момента на приемане на
работата, нито в законоустановения срок след това.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на ответника, че процесното МПС
не е негова собственост и че фактура № **********/06.11.2019г. е издадена без правно
основание. Възражението на ответната страна се обори от събраните по делото гласни
доказателства, от които безпротиворечиво се установява, че ищецът и преди е
извършвал ремонт на МПС, марка Рено с ДК № ***, за които са били издавани
фактури и последните са платени от ответника.
При това положение, с оглед на доказателствата по делото (писмени и гласни
доказателства и експертиза) следва да се приеме за установено, че между страните са
съществували валидни облигационни връзки, породени от неформални договори за
изработка – извършване на авто - ремонтни услуги на товарно ремарке с ДК № *** и
на авто - ремонтни услуги на МПС, марка Рено с ДК № ***, принадлежащи на
ответника, както и че към датата на издаването на фактура **********/31.10.2019г. и
фактура № **********/06.11.2019г. процесните ремонти са били извършени от
ищцовото дружество и приети без възражения от ответника.
На следващо място ответникът не представи доказателства, че е платил
процесните суми, поради което настоящият състав намира, че исковете като
основателни и доказани следва да бъдат уважени.
Предвид основателността на главните искове за заплащане на главниците, съдът
намира за основателен и предявения акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
конкретния случай е установено, че е налице неплащане на парично задължение, като
предвид естеството на облигационната връзка по сключения между страните
4
неформален договор за изработка, следва, че падежът на задължението на ответника за
заплащане на дължимото възнаграждение е датата на издаване на фактурите -
31.10.2019 г. и 06.11.2019 г. В този смисъл, за периода след тези дати, а именно от
01.11.2019г. и 07.11.2019г., ответникът е изпаднал в забава и от този момент ищецът
има право да търси обезщетение за вреди от забавата. В случая, с исковата молба се
претендира обезщетение за периода от датата на забавата до 29.11.2021 г., а
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 06.12.2021г.,
поради което искът се явява доказан по основание и размер.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
него разноски по настоящото дело и по заповедното производство, а именно в размер
на 570 лева –разноски в заповедното производство, от които 90 лева за държавна такса
и 480 лева за адвокатско възнаграждение и 1167 лева – разноски в настоящото
производство, от които 77 лева за държавна такса, 300 лева за депозит за назначената
САТЕ, 300 лева за назначената ССчЕ и 490 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Пиргос транс“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано поотделно от Д. Г. М. и М.
Д. М. дължи на „ЕММА“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. Б.
***, представлявано от А. К., сумата 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) – главница,
представляваща неплатен остатък по фактура № **********/31.10.2019г. за извършени
авто - ремонтни услуги на товарно ремарке с ДК № ***, цялата на стойност 3279,24
лева, ведно с мораторна лихва в размер на 316,67 лева (триста и шестнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки), начислена за периода от 01.11.2019г. до 29.11.2019г. и
сумата 1665,67 лева (хиляда шестстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и седем
стотинки) – главница по фактура № **********/06.11.2019г. за извършени авто -
ремонтни услуги на МПС, марка Рено с ДК № ***, ведно с мораторна лихва в размер
на 348,87 лева (триста четиридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки),
начислена за периода от 07.11.2019г. до 29.11.2021г., за които вземания е издадена
заповед № 3632/08.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 8626/21 г. по описа на Районен съд - Бургас, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Пиргос транс“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр. Б. ***, представлявано поотделно от Д. Г. М. и М. Д. М. да заплати на „ЕММА“
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от А.
К. сумата 1167 лева (хиляда сто шестдесет и седем лева) – разноски в исковото
5
производство по гр. д. № 1252/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, както и сумата
570 лева (петстотин и седемдесет лева) – разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. 8626/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6