Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 18.12.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, СМЕСЕН ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в открито заседание на девети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Р. А. и в
присъствието на прокурора Р. Д. като разгледа
докладваното от мл. съдия ВАСИЛЕВ в.н.о.х.д.
№ 228 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на гл. XXI
от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Б.М. - защитник на
подсъдимия С.С.К., против присъда № 31 от 14.12.2018 г., постановена по НОХД № 368/2018
г. по описа на Районен съд – С., първи състав, с която подсъдимият С.С.К. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр.
1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК е
осъден на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимия са възложени и
направените по делото разноски в размер на 5600 лв.
След изготвяне на мотивите към обжалваната присъда по
реда на чл. 320, ал. 4 от НПК е депозирано и допълнение към въззивната жалба.
Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и поради необоснованост. Изложени са доводи, че
във внесения обвинителен акт не са били отстранени пороците, констатирани при
първоначалното разглеждане на делото. На следващо място се твърди, че в
първоинстанционното производство частният обвинител и неговият повереник са
взели участие без да е имало нарочно искане за конституирането на частен
обвинител. Посочва се, че съдът неправилно е ползвал и прочел показанията на
свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство – Ф., М., К., Б. и Г. и
с това е нарушил принципа на устност и непосредственост. Счита се, че в
мотивите на присъдата липсва анализ на съществени елементи от фактическия
състав на инкриминираното деяние. На последно място намира наложеното наказание
за явно несправедливо.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция,
проведено на 09.12.2019 г., представителят на С.о.п. оспорва подадената
въззивна жалба. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, а
депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че
обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, както и че в хода
на първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Посочва, че присъдата на първоинстанционният съд е правилна, а определеното на
подсъдимия наказание – справедливо.
В хода на съдебните прения защитникът адв. М. поддържа
доводите изложени във въззивната жалба. Подробно анализира свидетелските
показания по делото и излага своето становище по мотивите на първата инстанция.
Счита, че от обстоятелствата по делото не може да се направи извод, че
подсъдимият е извършил престъплението за което е обвинен. Посочва, че
подсъдимият не е действал в качеството на длъжностно лице. Счита, че
определеното наказание е несправедливо. Поради изложеното моли за отмяна на
първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдмия, респективно за връщане
на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения.
Подсъдимият С.С.К. поддържа казаното от своя защитник. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
обвинителен акт на РП – Н., по ДП № 95/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура – гр. Б. срещу подсъдимия С.С.К., ЕГН:********** за престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК за това, че в
периода от началото на месец май 2010 г. до 17.12.2010 г., в гр. Н. и в Р. Ф. ,
гр. М., представяйки се за длъжностно лице – управител на „Т. – БГ-И.“ ООД, гр.
С., ЕИК: ., в качеството на продавач с цел да набави за себе си И.на облага,
възбудил и поддържал заблуждение у А.В.Ф., род. на *** г. в гр. Б., С. област,
гражданин на Р. Ф., че ще му продаде самостоятелен обект - апартамент № 216, с
площ от 96 кв.м., в комплекс „Форд Нокс“ , „Панорама“, блок D-1, ет. 2, в гр. С.
В. и с това му е причинил И.на вреда в големи размери 132 000 евро,
равняващи се на 258 169,56 лева по фиксинга на БНБ.
Районна прокуратура – Н. е внесла за втори път
обвинителен акт срещу подсъдимия К., след като с решение от 07.02.2017 г., в
сила от същата дата, постановено по в.н.о.х.д. № 566/2016 г. по описа на
Софийски окръжен съд, първи въззивен състав е била отменена изцяло присъда № 33
от 15.09.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 469/2015 г. по описа на Районен съд
– С. и делото е било върнато на прокурора за отстраняване на констатираните от
въззивната инстанция съществени недостатъци в съдържанието на обвинителния акт,
довели до съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.
При повторното разглеждане на делото от състав на Районен
съд – С., пострадалият А.В.Ф. не е бил намерен на посочения от него адрес и не
е получил разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание. Неговият
повереник от първото разглеждане на делото – адв. Бозаджиев, е бил уведомен с
призовка, получена на 20.09.2018 г., и
от своя страна е уведомил съда, че ангажиментът му да представлява А.Ф. е
приключил. Другият процесуален представител на пострадалия А.Ф. – адв. Г. е
посочил, че няма връзка със своя клиент. По делото не е постъпило искане от А.Ф.
за конституирането му като страна в процеса, било то частен обвинител или
граждански ищец. Въпреки това, първоинстанционният съдебен състав е приел, че
пострадалият има процесуалното качеството на частен обвинител, доколкото е бил
конституиран като такава страна още при първото разглеждане на делото.
Настоящият съдебен състав на въззивният съд намира, че този
извод на първоинстанционният съд е неправилен. Участието на лице в качеството
му на частен обвинител в рамките на наказателното производство без това лице да
е отправило искане за това, нарушава правото на защита на привлечения към
наказателна отговорност и е формално основание за отмяна на постановения съдебен
акт в производството, в което той е участвал.
Надлежното конституиране на страна в процеса винаги е
едно от условията за неговото законосъобразно провеждане и за правилността на
крайния съдебен акт. С особена сила това се отнася за частния обвинител, който
подпомага прокурора в доказването на обвинението, макар никога да не е
необходим и неизбежен, а винаги акцесорен субект на процеса. Участието на
ненадлежно конституиран частен обвинител неминуемо води до накърняване на
правото на защита на подсъдимия, доколкото в производството участва още една
страна, която поддържа обвинителната теза.
Известно е, че процесуално правоспособен да се установи
като частен обвинител съгласно чл. 76, ал. 1 от НПК е онзи, който е пострадал
пряко и непосредствено от извършеното престъпление като е претърпял имуществени
или неимуществени вреди. Правото на едно лице да участва като страна в
наказателния процес е лично и зависи изцяло от волята на носителя му. За да
вземе участие като частен обвинител законодателят изисква в разпоредбата на чл.
77, ал. 1 от НПК подаването на нарочна молба, която може да бъде устна или
писмена и следва да има съдържанието посочено в ал. 2 на цитираната разпоредба.
Тази молба следва да бъде направена най-късно до започване на разпоредителното
заседание пред първоинстнационния съд /арг. чл. 77, ал. 3 от НПК/.
От съществено значение в настоящия казус е
обстоятелството, че съдебното производство е било прекратено и делото е върнато
на прокуратурата. За разлика от хипотезите, при които въззивната или
касационната инстанция отменят присъдата и връщат делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане, при прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на досъдебното производство, конституираните частни обвинители и
граждански ищци не запазват процесуалното си качество, защото чл. 253 от НПК
свързва качеството на страна единствено със съдебното производство. Аналогично
е положението и по НПК от 1974 г. /отм./, като за разлика от възможността за
конституиране като граждански ищец, в нито един момент пострадалият не е могъл
да участва като частен обвинител в досъдебното производство. Ето защо, при
повторно внасяне на делото в съда се дължи наново произнасяне по всички искания
за конституиране на страни, като необходима процесуална предпоставка за
встъпването на едно лице в това процесуално качество е ново изявление от негова
страна, че желае да встъпи в процеса като частен обвинител и/или граждански
ищец. Липсата на изрично заявена воля за участие на пострадалия А.Ф. като
частен обвинител след повторното образуване на съдебното производство според
настоящия състав съставлява абсолютна процесуална пречка за конституирането му
в това качество или за участието му в производството въобще /в този смисъл е и решение
№ 143 от 19.07.2016 г. по н. д. № 443/2016 г., III н. о., на ВКС/.
Доколкото законодателната идея, вложена в разпоредбата на
чл. 76 от НПК, е да предостави на пострадалия, възможност да вземе активно
участие в наказателния процес като поддържа обвинението наред и независимо от
прокурора и да съдейства за осъждането на извършителя на престъплението, то със
сигурност неговото и на неговия повереник участие в производството е довело до
накърняване на правото на защита на подсъдимия и представлява съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила. Установяването на ненадлежна страна
в производството винаги е нарушение на процесуални правила, което е от
категорията на съществените. /в този смисъл решение № 503 от 31.01.2012 г. на
ВКС по н. д. № 2313/2011 г., III н. о., НК/. Това нарушение от своя страна може
да бъде отстранено единствено и само чрез отмяна на първоинстанционната присъда
от въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание. Разглеждането
на делото от друг състав на първоинстанционния съд се налага, доколкото
разгледалият го вече е формирал изводи по съществото на производството,
респективно е изложил мотивите си за това. В случая не са налице ограниченията
на чл. 335, ал. 3 от НПК, според който въззивният съд не може повторно да върне
делото на първата инстанция , а следва
да реши делото по същество. При предходното разглеждане на делото от въззивната
инстанция, същото е било върнато на прокурора за отстраняване на констатираните
от въззивната инстанция съществени недостатъци в съдържанието на обвинителния
акт, а не на първата инстанция. Ето защо настоящият съдебен състав може да
изпълни правомощията си по чл. 335, ал. от НПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр.
чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр., ал. 3, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 31 от
14.12.2018 г., постановена по НОХД № 368/2018 г. по описа на Районен съд – С.,
първи състав.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – С., от стадия на разпоредителното съдебно
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.